Неприятели по подземните части на овощните култури и ягодата

 

PreviousNext

Увеличаване площите на костилковите овощни видове, на разсадниците за производство на посадъчен материал и недостатъчните грижи за старите градини създават условия за повишаване числеността на вредните насекоми и други неприятели, повреждащи подземни части на растенията. Наблюденията през последните години в Пловдивско, Пазарджишко и Старозагорско показаха, че най-често вредят ларвите на черна и медна златка, следвани от тези на листороги бръмбари и ограничено от „телени червеи” и някои други неприятели.

Черната златка е разпространена повсеместно в България, но в по-висока численост в Южна в сравнение със Северна България и останалите части на страната. Плътността й е най-голяма в близост до розови насаждения, шипка, глог, трънкослива и леки и песъкливи почви. Ларвите се изхранват по корените на трънкослива, джанка, слива, праскова, череша, кайсия, вишна, бадем, зарзала, нектарина, шипка, глог, маслодайна роза и ограничено по корени на семкови овощни видове. В овощни разсадници най-силно се повреждат корените на слива, кайсия и праскова, а в плододаващи градини – на череша, праскова, кайсия.

В разсадниците ларвите се вгризват в тънките корени на семеначетата и изгризват ходове, като се хранят с дървесината, без да засягат кората. При сливови семеначета входният отвор лесно се забелязва поради тънката кора, но при праскова и кайсия това е по-трудно поради дебелата кора. При разкъсване на кората в хода се виждат ларви и екскременти. Повредените семеначета най-често изсъхват. При дръвчетата от втора и трета година ларвите се вгизват в главния корен под кореновата шийка, изгризват дървесината във вид на надлъжен ход заедно с камбиалния слой. Повредата е видима по изсъхналите листа и целите дървета.

По корените на плододаващи черешови, прасковени, сливови и други видове дървета вредят голям брой ларви – по няколко десетки, а в отделни случаи  и по повече. При такива силни нападения листата от горната част на короната окапват, растенията отслабват и след няколко години изсъхват.

Черната златка развива едно поколение за около две години и зимува като ларва от различни възрасти и като възрастно насекомо. Зимуващите бръмбари се появяват по трънкослива, глог и шипка още през втората половина на април при топло и слънчево време. Летят  с бръмчене и кацат по дърветата с шум, пълзят енергично, при докосване отлитат, а при стръскване на клони падат по повърхността на почвата и остават неподвижни. Рано сутрин се покачват по ствола на дърветата, нагризват и прегризват дръжките на листата и предизвикват масов листопад; изгризват пъпките в основата на листната дръжка и нагризват кората на младите клони и на летораслите. Периодът на хранене до началото на яйцеснасянето продължава повече от два месеца – до средата и втората половина на юни. Неприятелят снася при трайно повишаване на температурата на въздуха над 22-23 ˚С, а масовото снасяне  е през юли и август. Яйцата са разположени около кореновата шийка на дръвчета и дърветата, по пукнатините на кората на височина 10-15 см от повърхността на почвата и са залепени със секрет от придатъчните полови жлези и по повърхността на почвата на 10-20 см от основата на ствола. Яйцето е едро – 1.5 мм, дълго, бяло и лесно се забелязва по кората, но по почвата – е трудно поради полепналите по него почвени частици. Яйчната продукция варира от 60 до 776 (някои автори съобщават за снесени от 200 до 2 500 яйца). Яйчният стадии продължава 10-25 дни, а ларвният – 12-13 месеца. Високата влажност влияе неблагоприятно върху яйцата и младите ларви. Ларвите се вгризват непосредствено под кореновата  шийка, нагризват кората по дърветата и преминават в централния корен, който тунелират. Ларвите, излюпени от яйца, снесени по повърхността на почвата се изхранват по странични корени. Презимувалите ларви каквидират и през юли и първта половина на август, а бръмбарите имагинират през третото деседдневие на юли и през август. Възрастни насекоми се появяват в два периода – през април – началото на май и в края на юли и през август.

Медната златка в Южна България е с тенденция на повишаване на числеността и вредната дейност в сравнение с черната златка. Ларвите повреждат предимно кайсия, праскова и слива. Характерно за този неприятел е, че ларвите не се вгризват в главния корен под повърхността на почвата, а изгризват кората и дървесината по надземната  част около кореновата шийка. Видът развива едно поколение годишно и зимува като ларва по корените на повредените растения.

Обикновената златка е опасен вредител по овощните дървета, но същевременно сапрофитните ларви на златката са еквивалент на земния червей, превръщайки гниещата смес от органична материя и растителни отпадъци с която се хранят в отличен компост.

Бръмбарите се появяват в края на април – първо десетдневие на май и най-често се установят по шипка, круша и глог. Те вредят подобно на бръмбарите на черната златка, снасят яйцата си през юни и юли, като ги разполагат на купчинки от няколко десетки до 100 в купчинка в основата на ствола – около кореновата шийка. Ларвите се развиват за 9-10 месеца.

Сродни видове на черната златка са : Capnodis tenebucosaOl и C. carioia Pall. Първият вид е по-дребен, а вторият – по едър от черната златка, но имат еднакви биология и вредят по същия начин. Контролът е труден поради скрития начин на живот на ларвите на черната златка и липса на регестрирани продукти срещу възрастните насекоми на двата вида. В миналото се прилагаше обгазяване срещу ларвите със серовъглерод по специален метод, а срещу възрастните насекоми се прилагаха продукти, които от дълго време не се предлагат на пазара.

Трябва да се провеждат редовни  наблюдения за фенологията на бръмбарите, снасянето на яйца и излюпването на ларвите. Да се унищожава  храстите на  трънкослива , шипка глог в близост до разсадници и площи за нови костилкови овощни насаждения. Да се подържа висока агротехника при отглеждане на костилковите овощни видове в градините  и в разсадници за производство на овощен материал. Строго да се контролира производство на посадъчен материал – да се засаждат  дървета, отговарящи напълно на БДС (височина при надземната част на стъблото, дебелина на  15 см от мястото на присаждане, брой и дължина на корените и чисти от вредители ). Да се  стръскват  дърветата (там, където е възможно), да се събират и унищожават  бръмбарите.

По подземните части на овощните дървета вредят предимно ларвите на обикновения майски бръмбар и на мраморния бръмбар. Те повреждат най-силно корените на череша, круша и  ябълка, на дръвчетата в разсадниците и на засадените на постоянно място, като нагризват и изгризват дървесината. При плододаващи дървета нагризванията достигат 20 и повече см. Ларвите от първа възраст отначало се хранят с хумусни вещества, а по-късно нагризват младите коренчета, а ларвите от втора и трета възраст предпочитата само с корените.

По корените на плододаващите дървета вредят по няколко десетки ларви, които отначало предизвикват обилен листопад (оголване горния етаж на короната), а по-късно – изсъхване на дърветата в овощни и горски разсадници. При повредата на главния корен дърветата изсъхват.

мраморен бръмбар

Двата вида бръмбари предпочитат леки и песъкливи почви с гниеща растителност и почви, обилно торени с оборски тор. Те са полифаги и вредата им по корените на овощни дървета е значително по-малка от тази на черната и медната златка. Те са еволюционно стари, снасят малък брой яйца и развиват едно поколение за около 3 години. Контролът им е подобен на златките: мониторинг на летежа на бръмбарите, снасяне на яйца и излюпване на ларвите, унищожаване на плевелна растителност, почистване на площите от гниещи материи (слама, растителни остатъци и др.), висока агротехника и често напояване на разсадниците през периода на масово снасяне на яйцата и излюпване на ларвите. Срещу обикновенния майски бръмбар се прилага Дека ЕК, а срещу него и други листороги бръмбари – Метеор.

Подземните части на дърветата в разсадниците и на младите дървета, засадени на постоянно място, се повреждат незначително и от телени червеи. Срещу тях наред с агротехническите мерки може да се прилага при засаждането Ерколе ГР или Трика експерт ГР, продуктите са токсични и срещу ларви на листороги бръмбари.

Подземните части на дърветата в разсадниците и на плододаващите дървета се заразяват и повреждат и от нематоди Meloidogynae spp., Xyphinema spp, Pratyllenchus spp и др., което налага изследвания на почвата за разсадници и нови овощни градини и за нематоден статус.

Подземните части на ягодовото растение – коренище (видоизменено стебло и силно разклонени корени) се нападат от ларви на майски бръмбари, житен юнски бръмбар; ларви на различни видове телени червеи; на поленоядди; хоботници и др., но най- силни повреди нанасят ларвите на обикновения майски бръмбар и на ягодовия коренов хоботник – Otiorrhynchus rugosostriatus Goeze. Ларвите на майския бръмбар нагризват и прегризват корените на растенията и изгризват галерии в коренището. Повредите са на хармани, повредените растения растат слабо, дават дребни и некачествени плодове или напълно изсъхват. Ларвите на ягодовия коренов хоботник причиняват подобни повреди, при слабо нападение растенията цъфтят и плододават, но плодовете са дребни, безцветни и най-често изсъхват през периода на узряване. Видът развива едно поколение годишно и зимува като възрастен женски бръмбар.

Контролът срещу листорогите бръмбари и ягодовия коренов хоботник е единствено с агротехнически мероприятия – избор на място за производство на посадъчен материал и плодове, засаждане на здрав  и качествен разсад, отговарящ напълно на БДС; почистване на площите от гниещи растителни части и т.н. и от слама; прилагане на висока агротехника, системен мониторинг на здравословното състояние на насажденията; своевременно унищожаване на нападнатите растения и ларвите по тях и други.

 Автор(и):  проф. д.с.н. Ангел Харизанов

източник:

https://www.plant-protection.com/article/1923

Растителнозащитни грижи при ягода и малина през май

 

Автор(и):  Растителна защита

PreviousNext

Ягодата и малината проявяват чувствителност към различни групи заболявания, но за условията на страната основно значение имат тези с гъбно естество. При благоприятни за развитието им климатични условия и пропуски в растителната защита гъбните патогени могат да се окажат важен лимитиращ фактор за бъдещата продукция. А петнистата дрозофила е опасен неприятел във световен мащаб, който не подминава и родното производство на ягоди и малини.

Сиво гниене по ягодите – Botrytis cinerea е най-опасното заболяване по ягодата. Всички сортове в практиката проявяват чувствителност към патогена, при благоприятни условия за болестта условия борбата е изключително трудна и загубите могат да обхванат цялата продукция.  

Сивото гниене напада всички части на растението . Симптомите се наблюдават по най-долните листа, като едри, воднисти, неправилни, сивокафяви петна. Нападнатите цветове и младите плодове потъмняват и некротират.  Върху заразените части при влажни условия се развива сив, рехав налеп. В някои случаи плодовете   външно са здрави, но вътрешността им е изгнила.

Заразяването се извършва по време на цъфтежа на ягодата. Дъждът, високата атмосферна влажност и хладното време благоприятстват развитието на болестта. Конидиите се разпространяват от честите дъждове и вятъра. За поникването на спорите е необходима капка вода. Върху нападнатите тъкани се образуват черни склероции.

Важни дейности в борбата срещу болестта са мулчиране на ягодовите насаждения със слама или черно фолио и унищожаване на растителните остатъци и плевели.

Препоръчително е да се извършат две третирания - преди и след цъфтежа и при възможност да се редуват фунгициди с различен механизъм на действие върху гъбата. Един и същ фунгицид да не се прилага повече от 2 пъти през един вегетационен период. Много важно е да не се допуска висока зараза чрез комплекс от мерки за борба.

Регистриран продукт за борба: Пролектус 50 ВГ - 80-120 г/дка; Авалон - 200 мл/дка; Каптан 80 ВГ- 150 г/дка; Геокс ВГ- 50 г/дка; Еруне 40 СК- 200 мл/дка; Поливерсум ВП - 10-30 г/дка; Сигнум ВГ - 75 г/дка; Суич ВГ- 100 г/дка; Кантус - 150 г/дка.

---

Гъбните патогени по ягодите – лимитиращ фактор за добива

Бели листни петна по ягодата – Mycosphaerella fragariae е широкоразпространена болест, появява се ежегодно у нас, често с масови размери, но е по-малко опасно от антракноза и сиво гниене. Напада предимно вегетативните части и много рядко плодовете.

Върху горната повърхност на листата се наблюдават малки, закръглени, тъмночервени петна, ограничени от червеноръждив венец, които постепено нарастват, а центъра им побелява.  Върху по-старите листа проявлението на болестта е по-голямо. При силно нападение петната се сливат и тъканта некротир. Върху плодовете се образуват тъмнокафяви, твърди петна, които обхващат едно или няколко семена.

Масовите заразявания се осъществяват от конидиоспори, които зимуват в заразените листа. Разпространение на патогена се благоприятства от дъждовете и температура 20-25 оС.

Почистването и унищожаването на изсъхналите листа в началото на вегетацията и след беритбата на плодовете намалява първичната инфекция. Болестта се контролира чрез третиране с фунгициди, непосредствено преди и след цъфтежа на ягодите.

Регистриран продукт за борба: Бордо Микс 20 ВП - 375-500 г/дка; Косайд 2000 ВГ– 125 г/дка; Цидели топ - 100 мл/дка; Суич ВГ- 100 г/дка;

Петносване на пъпките на малината (дидимела) – Didymella applanata

Около пъпките се развиват синкавовиолетови, елипсовидни петна, върху издънките на нападнатите малинови растения. Напетняването може да обхване пръстеновидно стъблото, като кората се напуква. През зимата нападнатите издънки обикновено измръзват, а от заразените пъпки се развиват слаби и деформирани леторасли. По листата се наблюдават дребни, некротични петна, листата пожълтяват и окапват, а дръжите остават да висят по стъблото.

Причинителят се запазва под формата на мицел в нападнатите издънки и напролет образува перитеции с аскоспори, които извършват първичните заразявания в основата на летораслите. Дъждът, високата атмосферна влажност и хладното време благоприятстват развитието на болестта.  Насаждения, които са засадени в по-ниски места, в райони с високи подпочвени води, кисели почви и при които се тори едностранчиво с азотни торове, се нападат по-силно от дидимелата.

Третиранията се провеждат преди и след цъфтежа на малините.

Регистриран продукт за борба: Бордо Микс 20 ВП - 375-500 г/дка; Сингум ВГ - 100 г/дка; Скор 250 ЕК – 30-40 мл/дка при 100 л работен разтвор.

---

Петнистата дрозофила (Drosophila suzukii) – опасен неприятел в световен мащаб

Петниста дрозофила – Drosophila suzukii

Малка, но много опасна "мушица", която напада много плодове, но е опасен неприятел за малината.Основните повреди се причиняват от ларвите, които се хранят с месестата част на плода. Женската снася яяцата си върху здрави, назряващи плодове. Борбата се води срещу възластната женска, преди да снесе яйцата си.

Регистриран продукт за борба: Екзалт – 240мл/дка, Ним Азал Т/С - 0,4 г/дка.

 източник:

https://www.plant-protection.com/article/1537

Мъхнатият и миризливият бръмбар нападат изцяло цветовете на овошките

PreviousNext

Мъхнатият и миризливият бръмбар са от семейство Листороги бръмбари (Scarabaeidae) и имат сходна биология и морфология. В момента нападат цъфтящите овощни дървесни растения, като по-големи повреди причинява мъхнатият бръмбар. Затова предпазете дръвчетата, за да не се провали плодовата реколта.

Мъхнат бръмбар

Мъхнатият бръмбар е разпространен повсеместно в цялата страна. Той е много опасен неприятел на голям брой растения. Главните хранителни растения са от сем. Rosaceae. На първо място напада крушата, следвана от ябълката, сливата, черешата, прасковата, кайсията, дюлята, ягодата, къпината, малината, шипката и розата. Напада още граха, люцерната, детелината, баклата, фия, зелето и морковите, лозата, житните култури. Освен това се храни и с лютичето, божура, подбела, глухарчето, паламидата, метличината, маргаритката и жълтия нарцис.

Зимува в почвата, като предпочита леки, но богати на органични вещества почви, особено наторени с оборски тор, тъй като ларвите се хранят с тях.

Развива едно поколение годишно.

Напролет бръмбарите се появяват през втората половина на март или първата половина на април. Масовият летеж е през втората половина на април и първото десетдневие на май. Рано напролет бръмбарите се хранят с цветните части на глухарчето и подбела. След като започне цъфтежът на овощните дървета, те преминават по тях, след това по ягодоплодни и зеленчуковите култури – особено по цветовете на спанака и зелето, по-слабо на баклата и морковите. По-късно бръмбарите прелитат в посевите с цъфтящи житни растения и особено по ръжта.

Бръмбарите са много активни при слънчево време. Тогава те прелитат от дърво на дърво и усилено се хранят. При хладно, студено и дъждовно или мрачно и ветровито време те се крият под бучките пръст или стоят неподвижни по растенията. През нощта се крият в почвата под камъните или в неотворените цветове на нападнатите растения.

Нападение от мъхнат бръмбар

Бръмбарите нагризват плодниците, тичинките и венчелистчетата. Такива цветове пожълтяват и изглеждат като осланени. Освен тези повреди мъхнатият бръмбар нагризва ямички по завръзите на овощните дървета, които се деформират. Нагризва в отделни случаи и листата.

Оплодените женски бръмбари снасят яйцата си в почвата на дълбочина до 12 см. Яйцата си полагат поединично или на малки групи – до 6 в група. Снасянето започва края на април и завършва през юли. Един бръмбар снася от 6 до 33 яйца. Ембрионалното развитие  продължава от 12 до 14 дни. Ларвите започват да се излюпват през втората половина на май. Максимумът на излюпването е към края на май и началото на юни. Ларвите се хранят главно с гниещи органични отпадъци, но и с картофи. Ларвният стадий продължава 86-87 дни. След като завършат развитието си, ларвите си приготвят в почвата землиста камерка и какавидират в нея. Какавидирането започва в края на юли и началото на август и приключва в края на септември. Какавидният стадий продължава от 14 до 29 дни. Бръмбарите от новото поколение започват да се излюпват в началото на август. Те не излизат на повърхността през същата година, а остават да зимуват в почвата.

Миризлив бръмбар

Миризливият бръмбар е разпространен повсеместно в страната. Среща се заедно с мъхнатия бръмбар, като на някой места преобладава. Нанася големи щети, предимно по зеленчуковите и полските култури, по-малко по овощните.

Гостоприемници на възрастното насекомо са дюлята, крушата, ябълката, сливата, черешата, шипката, розата, спанакът, зелето, баклата, ряпата, морковите, алабашът, рaпицата, слънчогледът, ръжта, детелината, люцерната, лалето и люлякът. От диворастящите растения поврежда глухарчето, лютичето, метличината, лайката, белия равнец, мака, киселия трън, паламидата, синапа, татула и фия.

Напролет бръмбарите се появяват през втората половина на април, а максимумът на появата им е през втората половина на май. Отначало те се заселват по глухарчето, лалето, нискостъблените ябълки и круши, а по-късно мигрират по дюлята, сливата, черешата, зелето, спанака, розата, шипката, детелината, ръжта и по редица плевелни растения. В края на летежния бръмбарите се събират по цветовете на магарешкия бодил, татула и паламидата.

При облачно време се крият в почвата на дълбочина до 5 см. След залез слънце напускат цветовете, заравят се в почвата под короната на дърветата на дълбочина 3-4 см и остават там до сутринта.

Яйцеснасянето започва през втората половина на май до края на август. Бръмбарите снасят яйцата си поединично или на купчинки от 2 до 15 броя. Една женска снася от 4 до 33 яйца, най-често в парниците, заредени с разсад от домати и пипер, където има подходящи условия за развитието на ларвите. Яйценосният период е от 7 до 43 дни. Ембрионалното развитие продължава от 7 до 15 дни. Излюпените ларви веднага влизат в почвата, като се хранят с хумусни вещества. В зависимост от влажността на почвата те се намират на дълбочина от 6 до 30 см. Развитието на ларвата е в зависимост от температурата и продължава от 50 до 102 дни. След като приключи развитието си, ларвата си приготвя какавидна камерка, в която прекарва 6-10 дни предкакавиден стадий и след това какавидира на дълбочина 10-20 см. Бръмбарите от новото поколение се появяват в края на август. Имагинирането им продължава до началото на ноември. Те остават в почвата да зимуват на дълбочина 10-20 см и излизат на следващата пролет.

Борба с мъхнат и миризлив бръмбар

Борбата срещу мъхнат и миризлив бръмбар по време на цъфтеж е повече превантивна, за да не се засегнат пчелите, когато събират прашец и нектар.

За борба се залагат сини лепливи феромонови уловки, отрязани под върха сини туби с вода и оцет, разположени на клоните и сини легени с вода и оцет в междуредията.

Ако все пак има вероятност да се провали реколтата, може да пръскате привечер с подходящи контактни инсектициди – Сумицидин 5 ЕК (0,02 %), Афикар 100 ЕК (15 мл/дка), Ефциметрин 10 ЕК (15 мл/дка). Борбата се извежда при праг на икономическа вредност - 3-5 броя възрастни/100 розетки, или 5 % повредени съцветия.

Автор(и):  Кирил Кръстев, агроном

източник:

https://www.plant-protection.com/article/1529

Японски клен

 

 Чести заболявания на кленовете

Прегаряне на листата.
По кленовете (Acer species) съществуват  проблеми от различен характер  ,но с подобни симптоми,класифицирани под общото  наименование листен пригор.
Симптомите на пригора  са светлокафяви или некротирали петна по вените на листата или по краищата  на листната петура.
В някои случай краищата на листата могат да бъдат жълти и хлоротични.
Симптомите показват,че дървото е под въздействието на някой от следните фактори-
1.Физиологически фактор-най-честата причина за листното прегаряне се дължи на недостатъчно поливане при сухо  време,съчетано  с високи температури на въздуха и вятър.Симптомите на прегаряне са по всички части на растението или само по тази страна,която е най-много изложена на слънце или вятър.Растението би могло да се възстанови след редовно и правилно поливане.Обикновено клонките не са засегнати и след възстановяване на правилното поливане в края на август избиват нови свежи листенца,


2..Прегаряне поради неподходящ състав на почвата.Например сол хвърляна по пътищата срещу зимно обледяване, усвоявaнето на флуор от готовите почвени смески с перлит за контейнерни растения или предозиране на фосфорни торове.

3. Прегаряне като реакция от въздействието на съдов патоген,независимо дали гъбен или бактериален.
3.a..Антракноза/ Anthracnose:Причинява се от  гъбата Aureobasidium apocryptum  .













.Листата и листните пъпки могат да покафенеят и да загинат, в последствие заболяват и загиват и клонките и стъблата.
Възможно е заразените дървета да се деформират,като отделни клони се изкривяват  под ъгъл или се появяват вещерски метли-сноп от млади филизи,израстващи от една и съща точка на клона.
Нападението от тази гъба  е най-силно при влажно време.

[/ur







Профилактика и лечение:

Най-доброто и сигурно решение е да замените заразеното дърво с друг вид,резистентен на антракнозата.
Пръскане  три пъти за период от две седмици с фунгицид на медна основа,mancozeb, chlorothalonil, thiophanate methyl,като се започне напролет с разлистването ще осигури контрол над болестта. 

От д-р Шарон М. Дъглас
 Катедра по растителна патология и екология
 Станцията за селскостопански експерименти в Кънектикът

Има редица заболявания, които се срещат по кленовете в целия Кънектикът всяка година, въпреки че тежестта и разпространението на тези проблеми варират в зависимост от сезона и всеки вид.  Заболяванията се срещат по кленове в ландшафта, както и по тези, които растат в естествени гори.  Антракноза, гъбични петна по листата, брашнеста мана и други гъбични заболявания обикновено се срещат всяка година, докато прегарянето на листата е случаен проблем. 

 АНТРАКНОЗА:












 Причинители: Няколко рода гъбички (напр. Aureobasidium, Discula, Kabatiella).

 Симптоми: Симптомите, свързани с антракнозни заболявания, варират в зависимост от видовете клен и гъбички.  Симптомите често са очевидни от късна пролет до началото на лятото, но допълнителните цикли на заболяването могат да доведат до увреждане, което е видимо по-късно през вегетационния период.  Обхватът на симптомите включва петна по листата, потъмнели листа и млади издънки, дебелини и измръзване на младите клонки и стари клони.  Най-честите симптоми са големи, неправилни, мъртви участъци по листата, които често са с V-образна форма или са очертани от вените.  Тези области могат да бъдат тънки като хартия. Когато инфекцията е тежка, гъбичките навлизат в дръжките на листата и причиняват появата на цели потъмнели, покафеняващи и свити листа. Тези симптоми често се бъркат със пресушаване и топлинен стрес, тъй като са много сходни.  Може да настъпи значително падане на листата и преждевременно обезлистване.
 Справяне: Обърнете се към стратегиите за справяне с листните заболявания.

 ПЕТНА ПО ЛИСТАТА:












 Причинители: Няколко рода на гъбички Phyllosticta, Didymosporina

 Симптоми: Всички видове кленове са обект на атака от една или повече гъбички, разположени на листата.  Симптомите обикновено се появяват в средата до края на лятото. Симптомите се проявяват като кръгли до неправилни петна с диаметър приблизително 1/2 до 2 см. Някои петна имат светло кафяви центрове и ясно очертани лилаво-кафяви граници (понякога наричани симптом „жабешко око“), докато други петна са тъмнокафяви и имат дифузни, концентрични шарки на пръстена и неправилни граници.  На горната повърхност на петната могат да се виждат малки, черни плодови тела.  Тези заболявания обикновено са по-тежки при червен, захарен и сребърен клен, но могат да се появят при японски и норвежки клен.

 Справяне: Обърнете се към стратегиите за управление на листните заболявания.

 БРАШНЕСТА МАНА:





 Причиняващ агент: Няколко рода гъбички (напр. Uncinula, Phyllactinia).

 Симптоми: Листата развиват донякъде "мръсен" вид поради наличието на бял до сивкав, брашнест растеж на повърхността на листата.  Симптомите обикновено се проявяват първо на горната повърхност на листа и могат да доведат до преждевременно есенно оцветяване.  За разлика от много други листни заболявания, брашнестата мана обикновено се развива в края на вегетационния период.  Може да доведе до дефолиация, когато инфекцията е тежка.

 Справяне: Обърнете се към стратегиите за справяне с листните заболявания.

 Стратегии за справяне с листните заболявания:

 Контролът на антракнозата, петната по листата и брашнеста мана може да се постигне с многостранен подход.  Тези заболявания често се контролират ефективно чрез спазване на добри санитарни и културни практики и рядко са достатъчно сериозни, за да налагат химичен контрол.  Тъй като много от тези гъбички презимуват върху паднали листа, е важно през есента да се разгребват и премахват падналите листа от околностите на дървото.  Това намалява броя на спорите, които могат да заразят появяващите се листа през пролетта или през следващия вегетационен период.  Дърветата трябва да се поддържат и чрез правилно поливане, торене и подрязване.  Въпреки че листните заболявания обикновено се считат за по-естетични, отколкото животозастрашаващи, има ситуации, при които те могат да бъдат сериозни и да причинят трайни щети или дори смърт на дърветата.  Ново пресадените дървета или дърветата, отслабени от стрес, са особено чувствителни към многократно обезлистване.  В такива случаи химическият контрол може да бъде от полза.  Сред фунгицидите, регистрирани за употреба в Кънектикът, са тиофанат-метил, хлороталонил и манкозеб.  Етикетът с пестициди ще съдържа информация за дозировката, интервалите на приложение и предпазните мерки за безопасност.  Тъй като повечето от тези гъби заразяват през пролетта, когато листата се разгръщат, първият фунгициден спрей се прилага при разцвет.  Впоследствие се прилагат два или три допълнителни спрея на интервали от 7- 14 дни.  Може да са необходими и допълнителни приложения при необичайно мокри дни.  При антракноза и петна по листата, след като симптомите са видими по листата, е твърде късно за химичен контрол.  (Изключение от инфекциите в началото на сезона са брашнестата мана. Те обикновено се заразяват в средата на сезона, така че прилагането на фунгициди за контрол ще се прилага веднага, когато симптомите се видят.)

ПРЕГАРЯНЕ:





 Причинни фактори: суша и топлинен стрес.

 Симптоми: Симптомите обикновено се развиват след периоди на горещо, сухо време през юли и август.  Листата изглеждат извити в краищата като чаша;  те могат да развият кафяви, некротични или мъртви граници.  Листата също се свиват и отпадат преждевременно.  Тъй като симптомите могат да бъдат объркани с тези, свързани с антракноза, е необходимо внимателно изследване за точна диагноза.

 Стратегии за справяне със прегаряне:

 Въпреки че времето не може да бъде контролирано и няма "лекувания", след като щетите са нанесени, има стъпки, които могат да сведат до минимум ефектите от прегарянето.  Те включват поддържане на оптимален растеж и енергичност чрез поливане през периоди на суша, торене в подходящото време, за да се избегне растеж в края на сезона, който може да не се втвърди правилно през зимата, и подрязване за премахване на мъртви клонки или клони, за да се сведе до минимум вторичните нашественици или  опортюнистични вредители.

 

 

Засаждане и грижа за японските кленове

Засаждане на клен

Ако дървото е засадено правилно, то ще расте два пъти по-бързо и ще живее поне два пъти по-дълго от това, което е неправилно засадено. Недостатъчната подготовка на почвата и неправилното засаждане са две чести причини за неуспех в отглеждане на японските кленове.

Бързи съвети ...

-Дръжте растенията влажни и на сянка до засаждане.
-Подготовката на почвата с органична материя е важна, особено ако почвата е тежка глина.
-Мулчирайте след засаждане, за да се намали необходимостта от често поливане и за защита на техните плитки корени.
-Подрязването на новозасадените дървета трябва да се намали до минимум.
-Не наторявайте новозасадените дървета до втория вегетационен период.
-Осигурете сутрешно слънце и следобедна сянка.
-Поливайте редовно докато се установят растенията.

Кога да се засадят

Има една стара поговорка, която гласи: "Най-доброто време за засаждане на дърво е вчера". Ако това не се е случило, тогава идеалното време за засаждане е сега! Ако засадите през есента, ще се възползвате от новия растеж на корена, който се случва по време на спящия сезон. За разлика от короната на клена, която спи и спира растежа през зимата, корените на кленовете продължават да растат през есента и началото на зимните месеци, ако температурите не са под нулата. Падането на есента също позволява въглехидратите, които се произвеждат през лятото, да бъдат насочени към растежа на корените, тъй като търсенето от короната е малко. Ако засаждате през пролетта трябва да внимавате да не увредите нежните корени и събудените пъпки.

Къде да се засадят

Правилното избиране на мястото на засаждане на клена може да означава разликата между атрактивен буен растящ клен и отчаяно борещ се. С толкова много сортове, има възможност да изберете клен, който да бъде в състояние да отговари на вашия пейзаж. Опитайте се да съпоставите избрания сорт клен с мястото на засаждане по отношение на количеството на слънце, излагането на вятър и наличието на пространство, което дървото ще получи. Младите дървета ще трябва да бъдат защитени, докато се образуват установени корени.
Имайте предвид, когато засадите вашия клен в пейзажа, че сутрешното слънце и следобедната сянка ще задоволят изискванията му. Вятър и силно слънце могат да убия малкото дърво за нула време, независимо от сорта. Листата ще показват признаци на стрес с изгаряне на върховете. Понякога корените може да прегреят от слънцето и стресът ще се появи с изгаряния по листата. Кленовете могат да бъдат прегорени от слънце през първата година или две след засаждането. Това увреждане може значително да намали растежа на дърветата. Повечето видове кленове растат естествено под стари дървета, но ние ги принуждаваме да растат в открития пейзаж.


Подготовка на почвата и засаждане

Глинести и бедни почви

Повечето кленове не процъфтяват в глинени, тежки или слабо дренирани почви. Тези видове почви могат да доведат до кореново гниене и до заболяване. Освен това растенията дишат чрез корените си и тези почвени видове не са подходящи за растеж, защото са с ниско съдържание на кислород, необходим за растежа на корените.
Ако почвата ви е тежка глина, направете по-плитка дупка за засаждане от кореновата бала. В слабо дренирана или тежка глинеста почва, растението е най-добре да се засади по-високо от първоначалната дълбочина на засаждане. По-високото засаждане оформете като издигната могила.
Недобре дренираните почви са водеща причина за проблемите на растенията в ландшафта. Добра идея е да се включат около 10-20% органични вещества в почвата, за да се подпомогне отводняването и аерацията. Използвайте само добре компостирана почва. Качествената торба със смесена почва ще свърши добра работа. Избягвайте тънкослойна органична материя, като пясък или торфен мъх. Компостираните материали незабавно осигуряват органична материя в почвата и помагат при аерация. Не използвайте продуктите от прясно смляна дървесина. Прясно смляната дървесина, която не е била компостирана, бавно ще се разгражда и бавно ще осигурява азот. Тъй като микроорганизмите в почвата се хранят с дървесина и я разлагат, те ще използват азота от почвата. Също така, рН на почвата често спада драстично под желаното ниво, когато некомпостирани материали се използват като допълнен



Изграждането на почвена могила ще позволи на кислорода да достигне до корените през горната повърхност на почвата. Не нарушавайте почвата под кореновата бала, за да предотвратите последващ стремеж на растението да насочи корените по-дълбоко в тежката глинести почва.

Пясъчни или добре дренирани почви

В добре дренирана почва, дупката за засаждане никога не трябва да се изкопава по-дълбоко от височината на кореновата бала, засаждащият отвор трябва да бъде поне два пъти и за предпочитане пет пъти по-широк от кореновата бала. Корените ще растат по-бързо в рехава почва, като по този начин ще се ускори времето за установяване на дървото.





Би било добре да се мулчира повърхността.
Мулчът е добър приятел на клена. Мулчирането предпазва корените от топлината през лятото, студа през зимата и намалява честотата на поливане. Нанесете рехав мулч, като например дървесен чипс от иглолистни дървета върху засадената площ. Не забравяйте да не поставяте мулч на няколко сантиметра от ствола на дървото.

Торене

Всеки иска по-голямо дърво ... сега ... и е много лесно да добавите твърде много тор, когато се опитвате да накарате дървото си да расте бързо и в крайна сметка ще повредите вашето растение. Всъщност повечето кленове не изискват никакъв тор за здравословен растеж. Когато дърветата се форсират с тор, той често предизвиква болести в стъблата. След като кленът е създал силна коренова система, той ще започне да расте. Това понякога отнема от една до две години.
Моля, внимавайте с торовете! Първата грешка е да се даде на кленовете големо количество азот през първата и втората година. Малко количество органичен тор за бавно освобождаване през пролетта ще бъде много по-добро за вашите растения. Имаме истински добър успех, с тор поставен в края на април с NPK 4-8-5 или 5-5-5.
Времето за това кога да се добавя тор е също много важно да се има предвид. Най-добре е да се изчака и да се наторят новозасадените дървета през втория сезон на отглеждане, след като са били засадени. Това дава на растението достатъчно време да се адаптира към новите условия.
От опита на Mendocino Maples

Подрязване от опита на Тихомир

Резитбата на кленовете се извършва с оглед на какво целим да постигнем. Ако искаме да стимулираме растеж, се предпочита пролетната резитба през март-април. Ценните вещества които са били натрупани в клонките за да изкарат зимата се връщат в корените и растението е пълно със сила за растеж. Ако искаме да да го подържаме ниско и слабо растящо, то тогава се прилага лятна или есенна резитба. Тогава лишаваме растението от ценните вещества,  които са натрупани в клонките.Така през следващия сезон растежа му е по слаб.

 

 

Източник: https://gardensandroses.com/Thread-%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5