Външна статия: Билката бабини зъби

Извадка от форум с информация за билката:

Билката бабини зъби прави чудеса! В чужбина се продава под името Tribulus Terrestris. И лекува много бързо - само за 1 до 2 месеца.

Мен ме излекува напълно от 2 нелечими според съвременната медицина неврологични заболявания от мозъка - адско клъстерно главоболие и микроинсулт. Изкарах и двете едновременно. Бях в ада 2,5 години и никой лекар не успя да ми помогне, дори професори в България и Швейцария. Сега съм нов човек и се възстанових на 100%. Излекувах се сам и за мен това е чудо. Вече 18 месеца не ме е боляла глава, въобще. Всичко изчезна само след 1 месец прием на билката. А преди това адските болки бяха през ден. Непоносими болки до припадък. Наричат го главоболието на самоубийците. Много хора по света страдат в адски мъки и някои се самоубиват, защото не издържат на нетърпимата болка. Никакви лекарства не помагат, дори най-силните болкоуспокоителни.

Микроинсултът ме удари в мускулите на гърлото и 8 месеца не можех да преглъщам почти нищо или да се храня. Ядях само по 5-6 лъжички пюре на ден и то с огромни мъки. Бях станал сив като мъртвец. Мускулите работеха едва на 5-10% и с всеки залък се давех - огромно мъчение месеци наред. Не знам как оцелях. Всичко продължи 2,5 г с леки подобрения. Докато не опитах това народно лечение с билката бабини зъби. След 2 месеца изчезнаха всички тежки последствия от инсулта. Все още не мога да повярвам, че се излекувах и затова казвам, че за мен е чудо.

Билката прави чудеса, лекува много тежки заболявания в широк диапазон и то бързо - лекува сърце и  сърдечно-съдови заболявания, изчиства кръвоносните съдове от холестерол, лекува тежки главоболия и мигрена, инсулт!, тежки дископатии и всякакви ставни и мускулни болки, проблеми с половата система, стабилизира централната нервна система, нормализира кръвното налягане (и ниско и високо) както и всички хормони - много важно, лекува бъбреци, черен дроб, простата и др., премахва всички лоши симптоми при климактериум при жените.

Казват, че подмладява човек с 15-20 години и аз също го изпитах. През 1989 г. български експериментални лекарства от билката изумяват с ефекта си 3 лекарски комисии във Военно-медицинска академия в София.

Българската билка е най-лековита. Продава се като тинктура, сушена за отвара, и на прах. Има я и на капсули, но е много слаба и не лекува. Няколко души ми го казват вече. Аз я вземам на прах, дозировката е по 2 чаени лъжички от най-малките на ден, в малко натурален сок. Вземайте я 2 месеца, може и 3 - световните проучвания показват, че няма никакви странични ефекти. Аз усетих ефекта още след 10 дни. Билката е най-силна на отвара и тинктура.

Брат ми е с много тежка дископатия и силни болки - след третия ден на отвара каза, че болката напълно е изчезнала и вече дори може да тича, защото е спортист. Друг човек от Германия сподели, че е бил пред операция пак с тежка дископатия и се е излекувал напълно с отвара от бабини зъби. За 6 месеца досега съм излекувал 6-7 човека с тинктура - предимно от тежки дископатии и един с тежка сърдечна аритмия. Човекът е на 73 г от София и умираше, лекарите не можеха да му помогнат, според неговите думи. Сега е като младеж и ме благославя.

Това ми написа човекът:

"Здрасти Иво, аз съм Пламен!...Докторите вдигаха рамене, живеех с аритмията...пиех Ко-Амлеса, неква шпаньолска бълвоч, която ме обезводняваше...кръвта се сгъстяваше... сърцето все по-трудно помпаше...и тогава те прати Бог...с Бабините зъби...зарязах лекарството (сам прецених), купих си тинктурата... Kак човек си отива, заради 7 лв (толкова струва 100мл). Започнах по 25 капки на 6 ч...сега , 4 месец--по 20 капки на 12 часа...чувствам се добре, нямам прескачания на ударите...животът продължава!!!... Ще те споменавам с добро докато съм жив!  Балагодаря ти!!!..."

А сковани от болки хора на легло стават на крака и забравят за болката.

Пие се по проста схема.

Рецептата е на лечителя Борис Николов, с която е излекувал над 15 хил. души от тежки заболявания.

5 супени лъжици сушена билка „Бабини зъби“ се заливат с 1 л вода. Котлонът се пуска на възможно най-ниската степен и се слага да се вари за 1 час. Оставя се при изключен котлон за отлежаване едно денонощие и после се долива вода да стане пак 1 литър . След което отварата се прецежда. Това трябва да стане не през обикновена цедка, а през сатенена кърпа или плат. Може да се използва също филтърна хартия.

През първия ден се вземат общо 9 с. л., по 3 след всяко едно хранене. През втория ден се вземат общо 12 с. л., по 4 след всяко едно хранене. През третия ден се вземат 15 с. л., по 5 след всяко едно хранене. Продължава се така с 5 с.л. до изчерпване на напитката. Отварата трябва да се съхранява само в хладилник. Така запазва всичките си лечебни свойства. Ако ви трябва по-силен ефект, можете да повторите курса на лечение. Необходимо е само да изчакате 10 дни, преди пак да започнете терапията.

След доста експерименти върху себе си установих, че билката помага само на прах при неврологични заболявания от мозъка като тежки главоболия / мигрена и инсулт. На прах се продава в сайта на аптеки Фрамар и в много чужди сайтове за билки. За всичко друго се пие на тинктура или отвара. Тинктура се продава в аптеките и онлайн. По-лесна е за приемане, евтина и прави чудеса. Доказано! Пие се по 25 капки в малко вода, 3 пъти на ден. И най-тежките заболявания лекува за месец и половина - два.

Да не се приема от деца и бременни жени!

От Ivo Ivanov

Билката Дебела Мара: Лекува рани, повишава имунитета

Дебела Мара има противъзпалителни свойста

 

 

Билката "дебела Мара" расте навсякъде, устойчива е през зимата, не изисква вода, пълна със здраве, лекува рани

Дебела Мара е месесто, сочно  растение с дебели овални листа, подредени във вид на роза. В средата на растението се развива цветна дръжка, която има розови, червени, жълти или бели цветчета. Така наречената билка Дебела Мара принадлежи към семейство Тлъстигови -  множество растения, широко разпространени из сухите, каменисти, сипейни места в цялата страна.

Листата на Дебела Мара притежават болкоуспокояващи, противовъзпалителни, антибактериални свойства и помагат за бързото заздравяване на рани.

Цветовете могат да бъдат червени, бели и жълти. Дебела Мара цъфти от април до септември, след като цветето умира. Но преди да умре се създават нови, малки цветя, които удължават живота на растението. Дебела Мара произхожда от Мексико, а в нашия район е разпространена повече от хиляда години. Отглежда се  върху скали, покриви, стени,  може да се отглежда и в саксии. Не изисква много грижи, а най-важното е да се осигури достатъчно слънчева светлина. Тя е устойчива на суша и високи температури.

Лечебен  сок от листата  на билката Дебела Мара

С помощта на подробен анализ е установено, че Дебела Мара е богата с антибактериални вещества и полизахариди, които действат благотворно на имунната система. Дебела Мара съдържа ябълчена и мравчена киселина и техни соли. Нейните меснати и сочни листа се берат през лятото, по време на цъфтежа.

Както при алоето, за лечение се използва прясно изцеден сок от листата на Дебела Мара, който помага при:

• нервни нарушения

• епилепсия

• неспокоен сън и детски страхове.

Сокът от току-що откъснатите листа от едра тлъстига е подходящ за обезболяване при възпаления на външното и средното ухо. За целта е достатъчно да се сложат няколко капки от него в ушния канал.

Широко приложение в народната медицина намира и разновидността на билката  Дебела Мара – жълтото прозорче (жълта тлъстига).  Жълтата тлъстига има болкоуспокояващо, противомаларийно, възбуждащо центъра на дишане действие, тонизира гладката мускулатура на матката и храносмилателната система, засилва съкращението на сърцето, понижават кръвното налягане и други.

Отварата от листата и стъблото на жълтата тлъстига се приготвя, като 1 супена лъжица от билката се вари в 300 мл кипяща вода в продължение на 10-15 минути. Кисне 30 минути, прецежда се и се пие 3х1 винена чаша преди ядене. Запарка от жълтото прозорче се получава, като 1 чаена лъжица ситно нарязана билка се залива с 1 чаена чаша вряща вода. Похлупва се и се изпива на глътки след изстиване.

Вътрешно приети, отварите от Дебела Мара успокояват болките, намаляват киселините и съдействат за бързото оздравяване на язвите на стомаха.

Използват се и за лечение на лениви черва, високо кръвно налягане и атеросклероза. Те стимулират дихателния център, регулират дишането и са особено подходящо лечебно средство при болни с хронични белодробни заболявания с лекостепенна дихателна недостатъчност.

Народните лечители препоръчват прилагането на компреси или налагане със свежи листа от Дебела Мара при рак на кожата.

Прясно смлените листа или прясно изцеден сок има благоприятен ефект при рани, язви, изгаряния, лунички от слънцето и много други. Намазването  с прясно цеден сок от листата на Дебела Мара помага за облекчаване на болката и намалява отока от ухапвания от насекоми, независимо дали това е пчела, оса или комари.

Чудната билка невен спира болките в стомаха

от Toni на 08.11.2014 в Билки, Народна медицина0

Оранжевата билка невен расте почти във всяка градина и краси дома ни, но освен с тази цел, тя може да бъде използвана за лечение на болки в стомаха, спазми, подбуждане на апетита, жълтеница и други.

Невенът е билка, която достига 50 сантиметра височина и има светло зелен цвят. Растението е изправено и силно разклонено. Почти цялото е покрито с власинки. Листата, които се намират в основата на билката с малки дръжки и с продълговата форма. Тези листа, които се намират в по-нагоре са приседнали. Цветните кошнички на невена са с оранжев или жълт цвят. Те достигат диаметър от 3 до 5 сантиметра. Плодовете на красивата билка невен имат специфична миризма и са дълговидно извити. Цъфтежът на растението е от месец юли чак до октомври.

Еньовче (Galium verum)

(драгайка, жълт еньовец, жълта подкваса, сирище, иванско цвете, яново цвете, яновче, сирище, брош, еньово цвете, ленка, гергевка, торица, ситък)

1. Помага при възпаление на лимфните възли, при остра бъбречна недостатъчност, пиелонефрит, възпаление на панкреасната жлеза и далак. Чаят от еньовче е много ефикасен и при камъни в бъбреците и възпален пикочен мехур, при ракови заболявания на устната кухина, щитовидната жлеза и гушата. (в-к "Знахар у дома", бр. 24 – 2000 г.)

2. Употребява се като чай, който пречиства бъбреците, черния дроб и далака. (Ф-2)

3. Отвара от еньовче се пие при кръвотечение от носа или се смърка прах от стритите му листа, сърцебол, разстройство, маясъл, жлъчка, слабост. Със смес от изгорена билка и зехтин се маже при цирей. С бяло еньовче, което се нарича сирище или подкваса, се пресича прясно мляко за сирене. Еньовче (жълто) и мащерка се слагат в сандъците
против молци. (Енц. БНМ, стр. 123)

Звъника - жълт кантарион (Hypericum perforatum)

(нарича се още богородична трева, шуплек, пелешница, твърдокуп, яневички,  порезниче, русиче, посечен бурен, калъчево, кантарика, калъчая, жълт офит, кърски чай, смичак, сечено биле, мераклива трева, съръ сеймен,  калъч оту, дзуника,  журавлек, журавец, жълта горчица,  звонка,  зверобой,  калочово,  кантория,  катрион,  орешак,  порезна трева, маслено биле, твърдокун, яневички, жуле, кърски чай, христова кръв, христова чудотворка)
             
1. Тинктура: 100 г. суха дрога за 500 мл. зехтин в добре затворен стъклен съд стои на слънце 45 дни. Чай от цялата трева - при катар на белодробните пътища, при невралгия на лицето. При чернодробно страдащи се поставят първите 3 дни във всяка чаша чай по малко алое. Чаят засилва пикочополовите органи, особено при слабо развити полово девици. Смесена с бял равнец има особено лечебно действие при  нощно напикаване. Вземат се 1-2 чаши през деня, като вечер се яде суха храна. Възрастни хора, предразположени към хипертония и стенокардия, трябва да го ползуват осторожно, защото той свива кръвоносните съдове и повишава кръвното налягане. (•27, стр 90) Моите наблюдения също потвърждават това. (дн. •1, стр. 34)

2. У нас се срещат повече от 20 вида жълт кантарион. От тях само един вид е лечебен, на който като се погледнат листата срещу слънцето, изглеждат надупчени (перфорирани). Дрога: цялата цъфтяща трева. Листата съдържат масловидна течност и едно жълто багрило и затова те се виждат срещу слънцето надупчени (маслени капки - жлезисти клетки, пълни с маслена течност). Употребява се при нараняване, изгаряния, цирей, стомашна язва. Маслото не губи свойствата си до 2 год. Най-силно е действието на кантариона, бран на Еньовден. (дн. •3, стр. 14)

3. Тревата при побесняване при ухапване от куче. (Ф – 1 – 112)

4. Продължителната му употреба може да предизвика повишаване на кръвното налягане поради свиване на кръвоносните съдове. Безопасно приложение: 2  с. л. врат в 500 мл. вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша  3-4 пъти дневно преди ядене. (Ф-7)

5. Чай се пие при тежест в стомаха, сърцебол, язва на стомаха,  разстройство, ревматизъм, жлези, кашлица, кръвохрачене, треска, огница, мерак, кръв в урината, маясъл, пясък в бъбреците и жлъчката, нерви, главоболие, за апетит. При сърцебол се пие студена отвара от кантарион и риган или кантарион, бял равнец, бял трън, коприва, слез, пелин, подбел и синя тинтява. При  камъни в жлъчката се пие отвара от ж. кантарион, подъбиче,  жълт равнец, живовляк  и пипериче. При нощно напикаване смесен с бял равнец. (Енц. БНМ, стр. 130)

6. Действа противовъзпалително, противомикробно, обезболяващо, гастрит, колит, успокоява лигавицата на устата, червата и стомаха. Много добър ефект има при депресивни състояния, страхова невроза, подтиснатост и  безсъние, ревматизъм, хемороиди, кръвохрачене, неволно напикаване. (кн. •47, 115 стр.)

7. Немски изследователи са установили антидепресивни качества на жълтия кантарион при почти 60% от болните при 300 мг. 3 пъти на ден. Освен това при употребата му броят на лимфоцитите и моноцитите намалява, лимфните възли постепенно намаляват, активира имунната система. (в-к "Зн.", бр. 42 - 1999 г.)

8. Използва се като противовъзпалително, стимулира образуването на тъканите при изгаряне, действа противобактерийно. Под формата на чай  лекува стомашно-чревни страдания, хемороиди, хронично възпаление на жлъчния мехур, помага при нощно напикаване  при  деца  и възрастни, при страхови депресии, неврози, безсъние.
Употреба: 2 с. л.  от дрогата се кипва за 10 мин. в 500 мл.  вода. Като изстине, се пие по 100 мл. 3-4 пъти на ден преди ядене. (Л. Лачев, маг. фарм., в-к "Зн.", бр. 28 - 1996 г.)

9. Използва се като противовъзпалително, обезболяващо и противомикробно средство. При стомашно-чревни страдания - гастрит, язви, колити, за облекчаване лечението  на хемороиди, при възпален жлъчен мехур и бъбреци. Около 2 с. л. се кипват за 5 мин. в 500 мл. вода. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене. (Л. Лачев, маг. фарм., в-к "Зн.", бр. 1 – 1997 г.)

10. Лечебни средства от жълтия кантарион.
-   Настойка от жълт кантарион: 500 мл. зехтин, 500 мл. мастика или ракия, прясно набран жълт кантарион в стадий на бутонизация (пъпки преди цъфтеж). Начин на приготвяне: В стъклен съд се слагат пъпките от  кантариона и се заливат с мастиката (ракията). Оставят се на слънце 40 дни, като от време на време се разклащат. След 40 дни се прецежда и се прибавя зехтинът. Сутрин на гладно се пие по 1 с. л. от извлека, като преди това се разклаща. Продължава, докато се изпие цялото съдържание. Това лечебно средство има тонизиращо действие, засилва имунната система и подобрява общото състояние на организма;
-   Отвара и запарка от жълт кантарион: 1 с. л. ситно счукана билка се слага в 250 мл. вода и ври 10 мин. Изпива се за един ден.
-   Маслен извлек от жълт кантарион: 30 г. пресни цъфтящи върхове се счукват на ситно и се заливат с 250 мл.  растително масло . Извлекът се разклаща често. След 2 седмици се прецежда. (М. Христева, с. Розово, в-к "Трета възраст", бр. 22 - 2002 г.
11. Билката има бактерицидно, противовъзпалително, биостимулиращо и изразено жлъчегонно действие. Настойка от жълт кантарион в маслинено масло се използва за лечение на разранена шийка на матката и старческо възпаление на матката. Вземат се 2 с. л. от билката и се заливат с 300 мл.  вряла вода. Пие се по 100 мл.  преди ядене 3 пъти дневно 2 месеца. За промивки се запарва 1 с. л.  от жълт кантарион с 200 мл. вряла вода. (Илия Ланджев, маг. фарм., в-к "Зн.", бр. 23 - 2002 г.)

12. Използва се като антидепресант. Ефектът от чудотворното растение, което още от 17 век има репутацията, че лекува меланхолия, постепенно беше забравен. Оплакващи се от претоварено работно време и от внушението, че ги заплашват сериозни болести, хората се превръщат в потенциални потребители на лечебното растение, за което в старите книги пише, че "прогонва дявола". Разбира се, най-доволни от това са производителите на чай и на сокове на основата на екстракт от жълт кантарион, който изглежда възвръща съня, защото билките улесняват производството на хормона мелатонин, предизвикващ заспиването. Фирмата "Лихтвер фарма" от Берлин, която пусна на пазара жълт кантарион под формата на хапчета, препоръчани срещу лека депресия, не очакваше, че към тях ще се прояви значителен интерес. От миналата година "лудостта"по жълтия кантарион завладя и САЩ.
сп. "Домакински съветник", бр. 28, стр. 17 - 2002 г.)

13. Наречен е милосърден самарянин поради широката му употреба за лечение на различни страдания. Помага срещу главоболие на нервна почва, раздразнителност, неспокоен сън, нервни спазми, истеричен плач, лицеви невралгии, напикаване при деца. Той е чудесно средство за лечение на рани при изгаряне, хемороиди, ревматизъм, заболявания на храносмилателната система, бъбречни заболявания, диария, дезинтерия, мигрена. Една с. л.  натрошено растение се възвира за кратко време в 250  мл.  вода и се пие на глътки 1-2 чаши дневно. След 4-6 седмици лечението трябва да се прекрати поради повишаване чувствителността към светлината. Кантарионово масло: напълно разцъфнали цветове се заливат с зехтин или обикновено олио и престоява 10-14 дни на слънце, като се разклаща и разбърква и става кървавочервено на цвят. Пие се след като се филтрира. При кърмачета се използва за успокояване на коремни колики чрез намазване коремчето на бебето. (Кн. •56, стр. 21)

14. От незапомнени времена билката се използва за укрепване на имунната система, при нервни смущения, безсъние и депресия. Той регулира функциите на черния дроб и жлъчката, използва се при стомашно-чревни разстройства, при застойни явления и отоци. Има лек пургативен ефект, при стомашни киселини, стомашни язви, анемия. Таблетките "Имуновит", направени с концентриран извлек на жълт кантарион и витамините С, А, манган, цинк и желязо, дават възможност да се постигне добър ефект при използване на 2 таблетки дневно. (д-р Е. Иванова, в-к "Зн.", бр. 13 – 2002 г.)

15. При сушене температурата не трябва да надвишава 45°С. Съдържание: кахетинови дъбилни вещества, етерично масло, смолисти вещества, багрилни вещества, хиперецин, псевдохиперецин, флавоноидните гликозиди, хипероцин, флавоноидните гликолюзиди хиперозид, рутин и кверцитен, витамин С, каротин и др. Основното действие е противовъзпалително и регенеративно. Има силно противомикробно действие и съдържа вещества, които спомагат за спиране на кръвотечения и за зарастване на рани. Прилага се за лечение на язвена болест. В сравнение с отварата от дъбова кора , дъблните вещества имат по-меко действие върху слизестите ципи и затова намира приложение в стоматологията като противовъзпалително средство  при заболяване на устната кухина. Влизащите в него вещества имат широк спектър на действие. Водната настойка от него има червен цвят и в по-старата литература е позната като младенческа кръв и са го назначавали при различни заболявания. Настойката може да се прилага и вътрешно, като се пие по 1 чашка при белодробни хронични катари, задух,  болки в гърдите, кашлица, болки в ставите, а така също за профилактика на стомаха. Лекува се още подагра, ревматизъм, язва и др. В съвременната медицина запарката се използва при гастрити, колити, жлъчокаменна болест и цистити. От кантариона се извлича ценно вещество иманин, което има противомикробно действие и стимулира процесите на регенерация на тъканите.
Употреба: 1  с. л.  ситно нарязана билка се вари в 1 ч. ч.  вода 10-15 мин. Пие се на глътки. Дозата е за 1 ден. (агр. Лидия Петкова, в-к "Билка", бр. 7 - 2003 г.)

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3470.0#ixzz4CIW2aNnC

Индрише (Palargonium roseum)

(молоха, сардела, слезен, стамболски здравец, мушкато, розалин)

1. За лечебни цели се използват листата. Те съдържат етеречно масло, сексвитерпени, органични киселини, дъбилни вещества, витамин С, каротин, багрилни вещества и др. Маслото притежава антидерматична активност, понижава кръвното, намалява захарта. Етеричното масло в парфюмерийната и козметична промишленост. Срещу високо кръвно може да се използва следната рецепта: 40 свежи листа се нарязват на ситно, смесват се с 500 г. мед и лимонов сок на вкус. Взема се по 1 ч. л. 3 пъти на ден преди ядене. (в-к "Л.", бр. 2 – 2000 г.)

2. Листата  на индришето разширяват кръвоносните съдове, подпомагат храносмилането, действат аантисептично. В БНМ се използва главно при  диабет, високо кръвно налягане и сърдечни смущения, а външно при кожни   заболявания, при трудно зарастващи рани. Вътрешно се употребява като смес от 200 г. течна глюкоза, сок от 3 лимона, 20 пресни стрити на каша листа от индрише и 30 бадема. Една с. л. от сместа се приема сутрин половин час преди хранене. Пази се добре затворено в хладилник. При диабет се препоръчва 30 мин. преди ядене да се консумират 2-3 пресни листа. (в-к "Зн.", бр. 49 - 1999 г.)

3. Листата се приемат вътрешно при захарна болест, високо кръвно и сърце. Стрити пресни листа от растението се налагат при кожни болести и гнойни рани. (Енц. БНМ, стр. 163)
 
4. Главна съставка е етеричното масло 0.25%, съдържа още полифенолни вещества, които обуславят лечебното му действие. Етеричното му масло разширява кръвоносните съдове, подпомага храносмилането и действа антисептично. В БНМ се използва при диабет и сърдечно-съдови смущения, а също при високо кръвно налягане, невроза, безсъние. Външно се прилага при кожни заболявания и трудно зарастващи рани. В нетрадиционната медицина сухите листа в комбинация с други цветя и билки се използва за лечение на гнойни ангини, язва на дванадесетопръстника, плексит, бронхит, мастит, далекогледство, хемороиди, хипертония и др. При диабет 10-15 листа се заливат с 1 л. вряща вода  и ври докато остане на половина. След изстиване се прецежда и се пие по 1 кафеена чашка сутрин на гладно. Сокът от листата по 3 лъжици дневно предпазва от сърдечна декомпенсация. (проф. д-р Д. Димитров, в-к "Зн.", бр. 48 - 2002 г.)


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3485.0#ixzz4CIVoz4Mk

Здравец

1. От листата се получава здравецово масло. В народната медицина листата се употребяват под формата на чай при диария, високо кръвно налягане, захарна болест, болки в стомаха и червата. Изследванията на корените и стеблата на зловонния здравец имат антибактериално действие при стафилококус ауреус, бацилус субтилис. Една с.л. наситнена надземна маса кисне 8 часа в 400 мл. хладка вода.Пие се 3 пъти през деня при болки в стома ха и червата и при диария. (маг.фарм. Ладжев, в-к "Зн.", бр. 4 - 1997 г.)

2. БНМ препоръчва листата на здравеца като ефикасно средство за лечение на хипиртония,, понижава кръвната захар при диабетици. Отварата от коренища на обикновен здравец се приготвя като 2 с-л. от ситно нарязана дрога се варят в продължение на 10 мин. в 2 ч. ч. вода. Пие се 3 пъти на ден по 1 винена чаша. При високо кръвно налягане за укрепване на кръвоносните съдове и при диабетици се препоръчва ежедневно сдъвкване на 1 лист здравец сутрин на гладно. Студен извлек от коренищата се получава, като 2 ч. л. изсушени коренища  се заливат с 2 ч. ч. студена вода. Пие се охладен 3 пъти на ден на равни части. (д-р Н. Пенева, в-к "Зн.", бр. 23 - 2001 г.)

3. Действа капиляроукрепващо, противовъзпалително, повишава имунната система. Прилага се при лечение на високо кръвно налягане като подобрява кръвообращението на сърдечния мускул, разтопява холестериновите камъни в жлъчката, намалява кръвната захар при диабет, при слединфарктно състояние,исхемия и стенокардия. (Тотка Колева, в-к "Трета възраст", бр. 44 - 2002 г.)

4. Обикновеният здравец е многогодишно тревисто растение с дебело коренище. Цялото растение е жлезисто, влакнесто с приятна миризма. На етеричното масло основна съставка е р-цимолът, който се среща и в евкалиптовото и кимионовото терични масла. В здравеца има още танин, слуз, органични киселини, витамин С. Бере се по време на цъфтеж. При диабет се вземат по 2 листа в продължение на 7 дни, след което се прави 7 дни почивка и пак се взема 7 дни и така се редува в продължение на 3 месеца. За чай от здравец се сваряват няколко листа и се пие за премахване на диарията. В народната медицина се използва при болки в областта на сърцето, ентероколит, болки в стомаха и червата. За целта 1 с.л. от билката се залива с 400 мл. вряла вода и кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден преди ядене. Корени от кръвен здравец с кисел трън, синя тинтява и хвощ за лечение на чернодробна цироза. При сух плеврит се използва корен от кръвен здравец в комбинация с жълт кантарион, синя тинтява, хвощ и камшик. Ефикасен лек срещу високо кръвно налягане може да се получи,  като се вземат 20 бр. карамфилчета, 1 с. л. изсушен здравец и 1 с. л. мащерка. Ако няма сух здравец, може да се поставят 10 пресни листа. Сместа се вари в 500 мл. вода и се вари 10 мин. Пие се по 1 кафеена чашка 3 пъти дневно. (Н. Иванова, в-к "Зн.", бр. 46 - 2002 г.)

5. Немските учени са открили, че само в българското масло от здравец съдържанието на герамицин е 65%. То се получава чрез дестилация на листната маса с водни пари. Българските учени установиха, че основните групи вещества са полифенолните съединения - дъбилни вещества, флавоноиди, захарии др. Полифенолните съединения предизвикват голям интерес в науката поради доброто им действие при сърдечно-съдови заболявания, злокачествени образувания, болести на стомашно-чревния тракт. В немската литература се съобщава, че здравецът е високо ценен като афродизиак. В самоковския край е известно, че при дъвчене на листа здравец се понижава кръвното налягане. Максимумът на таниновото съдържание в надземните части е 19% по време на цъфтеж, а в коренищата 30% по време на семеобразуване. Затова е препоръчително листата да се събират през м. май, когато цъфти, а коренищата през септември. Лечебни чайове със здравец: при повишено кръвно налягане: стръкове хвощ - 50 г. листа от имел, листа от глог, листа от бъз 30 г., листа от маточина, лисна от мента, листа от чубрица, дяволска уста по 25 г., листа от бреза, коренища здравец 15 г. и коренища валериана 10 г. Две с. л. от сместа се слагат в 250 мл. вода и се варят 15 мин. Пие се на 3 пъти 1 час преди ядене. При малокръвие: върбинка 25 г., овчарска торбичка, стръкове глухарче, росопас, червнен кантарион, листа орех по 25 г., жълт кантарион 60 г., коренища кръвен здравец 100 г. Две с.л. от сместа се вари в 500 мл. вода 5 мин. Пие се по1 винена чаша 4 пъти преди ядене. След ядене се взема по 1 с. л. мед с копривено брашно. Отделно сутрин на гладно се взема по 1 жълтък с 1 с. л. мед. (в-к "Билка", бр. 2 - 2003 г.)

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3474.0#ixzz4CIVdalCU

Кимион (Carum carvi) (ким)

1. Отстранява процесите на гниене в червата, чревното самоотравяне и подобрява самочувствието при възрастни хора. (дн. •1, стр. 39)

2. Използва се за повишаване на апетита, отхрачващо, слабително, газогонно и пикочогонно, при хипоацидни гастрити, диспепсия, болки в стомаха, малокръвие, старчески запек, натрупване на газове и куркане на червата, при астма, сърцебиене, премахва лошото храносмилане, предотвратява повръщането. (кн. •45, стр. 96)

3. Водните извлеци от семената и стеблата се използват при хипоацидни гастрити, диспепсии, болки в стомаха, малокръвие, хронични холецистити, старчески запек, натрупване на газове. Според Авицена той укрепва вътрешните органи, нервите, помага при ишиас, парализа, плодовете повишават тонуса и перисталтиката на червата. (кн. •45, стр. 97)

4. Най-важната част е маслото. Кимиона прави тежките храни по-лесно смилаеми, отваря апетита и подобрява храносмилането. Помага при подуване на корема, стомашни и чревни колики, стимулира отделянето на жлъчна секреция, подтиска бактериите и гъбичките. Чай: 1 ч. л. счукани плодове се заливат с чаша вряща вода за 5-10 мин. Пие се по 1 чаша заедно с яденето до 3 пъти на ден. (в-к "Л.", бр. 33 - 2000 г.)

5. При продължително приемане в големи дози може да причини увреждане на бъбреците или черния дроб. Начин на приготвяне: 1-2 ч. л.  се заливат със 150 мл. гореща вода за 10-15 мин. (маг. фарм. Латинка Янева, в-к "Л.", бр. 10 – 2001 г.) 


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3497.0#ixzz4CIVN6zqh

Мента (Mentha piperita) и полски джоджен (M. pulegium)

(бласкун, див джоджен, кеклик, лехусничева трева, полски джоджен, лютива мента, гюзум, нане, джоджен, мерудия)

1. Успокоява всякакви болки в коремната област, против камъни и пясък в жлъчката, смущения в стомаха и  червата. По отношение на нервната система чаят има прекрасно успокояващо  действие (4-5 г. листа на 250 мл.  вода, варят се 5-6 мин). Взема се по 2 чаши дневно. При безсъние ментата се взема наполовина с  дилянка (по 10 г. на 1 л.  вода и се пие преди лягане), чаят може да се пие при всички случаи, когато се дава дилянка. От изсушените листа се приготовлява масло, което служи за успокояване на болките при ревматизъм и подагра - една шепа листа в 1 л. зехтин на светлина 7-8 седмици и с него се мажат болните части. (дн. •1, стр. 44)

2. Някои хора са алергични към ментовото масло. Да се избягва вдишване на парите му. (Ф-7)

3. Има силно изразено успокояващо, обезболяващо, дезинфекционно действие, облекчава дишането, при бронхиални катари, лош дъх на устата, разширява коронарните съдове, газове, стомашни и чревни болки, меланхолия, епилепсия, сърдечна невроза, главоболие, критическа възраст, чернодробни и жлъчни заболявания. (кн. •47, стр. 130)

4.  Като успокоително, газогонно, антисептично средство, при разни стомашни разстройства и колики, като увеличава  отделянето на жлъчен сок. (Кн. •50)

5. Ментолът, който се съдържа в ментата, има карминативно (газогонно), антиспастично, холератично  и  аналгетично действие. Ментоловото масло разтваря жлъчните камъни. Подходящо при различните форми на колит е ментоловото масло. (маг.  фарм. проф.  д-р П. Манолов, д. мн., в-к "Зн.", бр. 42 - 2001 г.)

6. Полският джоджен (мента) (M . pulegium) Свръхдоза от маслото, добито от растението, може да бъде смъртоносна. Растението има газогонни, потогонни и стимулиращи свойства. Използва се при нарушено храносмилане, проблеми с жлъчката и кожни възпаления, настинка, чести уринирания, облекчава болките при спазмастичен характер и намалява безпокойството. Внимание! Полският джоджен има токсичен ефект върху черния дроб и употребата му не се препоръчва от лекарите под никаква форма. Въпреки това сушената билка може да се приема вътрешно, но маслото е само за външна употреба. Лек чай от листата се използват като средство за изпотяване за отстраняване токсините от организма. Чай от полски джоджен, бял равнец и бъз се препоръчва от билкарите за облекчаване на симптомите през ранните фази на настинка и грип. Той може да се консумира и преди лягане заради лекия си успокояващ ефект. Чаят от полски джоджен се приготвя от 1 до 4 г. от изсушената билка на чаша вода. В сушената форма е малко вероятно билката да предизвика остро отравяне, но понякога дори доза от 5 г. (около 1 ч. л.) могат да причинят повръщане, покачване на кръвното налягане или дори парализа. (маг. фарм. Латинка Янева, в-к "Л.", бр. 19 - 2001 г.)


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3542.0#ixzz4CIUz5txz

Черен дървовиден бъз (Sambicus nigra)

(бъзлян, бъзовина, дръмбъз, свирчина, свирчовина, чер бъз, бозик, бойзан, сурчумина, дървен бъз, замбук)

1. Цветовете имат противовъзпалително, потогонно, отхрачващо действие. Употребяват се при хрема, простуда, заболяване на гърлото, задух, високо кръвно, възпаление  на бъбреците и пикочния мехур, ревматизъм, хемороиди, а плодовете – при  невралгия. (кн.•47, стр. 144)

2. Използват се цветове, листа, плодове и кора. Листа и цветове през юни и юли, а плодове – октомври ноември. От белите  цветове се вари чай, който действа потоотделящо и кръвопречистващо, помага при морбили и скарлатина, защото премахва обрива. Черният бъз е изпитано лечебно с редство при катари, ревматизъм, воднянка. Плодовете укрепват стомашната лигавица, стимулират отделянето на храчки и действуват леко разхлабващо. От узрелите плодове може да се свари супа, която действа добре върху стомаха и бъбреците. Сокът от плодовете помага при неврити и
ишиас. Листата на черния бъз също действат пикочогонно, кръвопречистващо и слабително. Кората е силно слабително средство, предизвиква гадене и има пикочогонен ефект. При запек - 1/2 ч.л. изсушени плодове се заливат с 1 чаша студена вода и се оставя да престои през нощта. Сутринта течността се пие затоплена. (кн.•56, стр. 57)

3. Цветовете съдържат малко количество етерично масло. Те имат омекчаващо и отхрачващо действие. Листата и плодовете действат слабително и диуретично. Цветовете се употребяват при хрема, ангина и кашлица, при възпаление на пикочните пътища, при хемороиди и подагра. Отварата от листата се използва външно за бани при кожни обриви, хемороиди и ревматизъм. 
Рецепти: вземат се 2 ч.л. цветове и се заливат с 250 мл. вряща вода и кисне 10-15 мин. Напоследък се използва воден извлек или сироп от пресни цветове. Вземат се 15-20  пресни съцветия от бъз и се поставят в 3 литра вода за едно денонощие да киснат. На следващият ден съцветията се прецеждат, течността се затопля и се подслажда със захар и се пие топла, действа като ободряваща напитка. От плодовете се приготвя сгъстен мармалад, който се употребява при неврози, действа слабително и диуретично. (Веселка Димова, биолог-химик, в-к "Зн.", бр. 3 - 2002 г.)

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3672.0#ixzz4CITSu1t0

Ягода (Fragaria vesca)

(готка, зуница, зоница, куконица, планици, търнаци, чилелек)


1. Отвара от изсушени млади листа действа омекчително  при възпаление на дихателните тръби, против астма и кашлица. Сокът от плодове изчиства лицето от петна и нечистотии. Млади изсушени листа от ягода, смесени с миризлива лазаркиня и мащерка в пропорции 8:2:1 дават един чай, който успокоява нервите при треска, белодробно болни. Листа с малко пелин действуват разхлабително, пикочогонно и подпомагат обмяната на веществата. Като се прибавят ката тях 1/3 жълтуга, се получава ефикасен чай при подагра и ревматизъъм. /дн.•1-30с./
     
2. Пикочогонно, против пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и черния дроб. От листата правят така наречения "германски чай", като главна съставна част. /дн.•3-стр.23/

3. Листата, сварени като чай, лекуват сърцето, когато е разстроено, разбито, а също главоболие - зелените листа, поставени на болната глава, я лекуват. /Ф-2/

4. При някои хора и твърде често при малки деца се наблюдава непоносимост към ягодовия плод, прояваваща се в алергични кожни обриви. /Ф-7/

5. Екпериментално е установено, че листата предизвикват известно  разширение на периферните кръвоносни съдове и понижават кръвното  налягане, при диария, при заболявания на черния дроб и  жлъчката. /кн.•44/

6. Листата понижават кръвното налягане, подобряват сърдечната дейност, разширяват периферните кръвоностни съдове, прилагат се при гинекологични заболявания. /кн.•47-стр.112/

7. В лечебната практика са използват листата - сушени или пресни, или  коренището и узрелите плодове вътрешно при пясък в бъбреците, при болки в гърдите, сърцебол, охтичава кашлица, ревматизъм, запек, за жабурене при  нежит (възпаление  на венците с опадане на зъбите). Компреси със сварени листа се правят при отоци, циреи,обриви. При охтика се  пие отвара в вино от  листа, червен кантарион, копривено семе. /БНМ-Енц. стр. 454 - пор. •1093/

8. Запарката  от  листата на горската ягода разширява кръвоносните  съдове, действа спазмолитично, диуретично и общоукрепващо. Полезни са  при неврастения, атеросклероза, левкемия, нощно напикаване, рак на гърлото,  за гаргара  при гингивит. Народната  медицина използва ягодата при малокръвие, жълтеница. Корените на ягодата се използват при маточни кръвотечения, белодробна туберкулоза, бронхиална асма, камъни в пикочният мехур, колити, хемороиди. Настойката от цветовете - при нарушена обмяна на веществата. Около 1 с.л.  листа от билката се запарва с 400 мл. вряща вода за 1 час. Пие се  по 1 кафяна чашка 3-4 пъти на  ден преди ядене. 
маг. фармацевт Л. Лачев. /в-к "Зн.", бр. 25 - 2000 г./

9. Повишава обмяната на веществата. За лечебни цели се използват листата, които се берат с дръжките. Брането на листата  става след обиране на плодовете, докато листата имат зелен цвят, сушат се на сянка, докато добият светлозелен цвят. Понижават кръвното налягане, като разширяват периферните съдове, забавят ритъма и увеличават амплитудата на сърдечните съкращения. 
БНМ  я препоръчва за лечение на простудни заболявания, главоболие, неврастения, хемороиди, рани под форма на лапи. 
Приложение: 2 с.л. ситно нарязани ягодови листа се запарват с 500 мл. вряща вода, варят  се в продължение  на 3 мин.и киснат 20 мин. Пие се 3 пъти дневно по 100мл. преди ядене. 
Доц. д-р Цоло Цолов. /В-к "Зн.",  бр. 23 - 2001 г./

10. За медицински цели се използват листата с дръжките. Билката оказва  съдоразширяващо действие, повишава тонуса и усилва съкращенията на матката. Притежава противовъзпалителни свойства. Листата се употребяват при възпалителни заболявания на половите органи. Употребяват се листата по следния начин: 2 с.л. от билката се слагат в 500 мл. вода, варят се 5 мин. Пие се по 100 мл. преди ядене 4 пъти дневно. /Илия Ланджев - маг. фарм. В-к "Зн." - бр. 23 – 2002 г./

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3688.0#ixzz4CISOstVe

Къпина (Rubus fruticosus)

(чобан, кюсте, копия, къмпина, дяволско грозде)

1. Отвара от листата и корена против диария, дезинтерия. Отварата от корена действа потогонно и пикочогонно. Оварата от листата при кожни изриви, при силна простуда и при катари на дихателните пътища. Плодът с ябълково вино засилва сърцето и затова се препоръчва при стари хора. (Дн. •1, стр. 39)

2. Употребяват се листата като чай против слуз и дезинтерия, коремно възпаление. (Ф-2)
  
3. Отвара от листата и корените във вода или вино се пие при диария, дезинтерия, кръвохрачене, сърцебол, отвара от листа и млади клонки при апендицит. С къпинови листа се налагат гнойни рани.  С чай се жабури при зъбобол. При оток на езика и устата  се дъвчат къпинови ластари. При очебол се капва сок от къпинови плодове или
мляко, в което е киснато къпиново семе. (Енц. БНМ, стр. 205)

4. Билката има адристигенно, кръвоспиращо, противовъзпалително  и фитонцидно действие. Използува се при простуда и възпаление на горните дихателни пътища, при язва на стомаха и дванадесетопръстника, колити, като укрепващо кръвоносните съдове (кървене на венците), при остър глумерулонефрит. Външно при възпаление на лигавицата на устата, при екземи, уртикария. (кн. •44)

5. Пресни или изсушени плодове се използват жаждоутоляващо, ободряващо и подобряващо общото състояние, при хронични гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, заболявания на черния дроб, бъбречнокаменна болест, при инфекциозни заболявания. Листата и корените се използват за лечение на язвена болест, хроничен гастрит, бъбречнокаменна болест. Дъвчене на листата укрепва венците, а стръковете и цветчетата са полезни при язва в червата, при слаб стомах, за раздробяване на камъни. (кн. •45, стр. 102)

6. Използват се листата, корените и плодовете. Листата и корените при апедицит, кръвохрачене, неподдаващи се на лечение диарии, възпалени вени, афти. (кн. •47, стр. 124)

7. Къпината се отнася към универсалните раздробяващи камъните средства, чийто ефект се проявява при камъни с уратна, фосфатна и  оксалатна природа. Къпината има затягащо, пикочогонно, противовъзпалително, противомикробно и кръвоспиращо действие. Тя се смята за най-подходящото средство при съчетание на бъбречнокаменна болест с пиелит, цистит, простатит, както и в случаите, когато  в болния се наблюдава хематурия. (Кн. •45, 28 стр.)

8. За лечебни цели се употребяват листата и корените. Използват се при диария, гастрит, стомашно-чревни катари, стомашни кръвоизливи, диабет и др. Две с. л. от листата се заливат с 500 мл. вряща вода и се оставят да киснат 1 час. Пие  се по 1 вин.  чаша 4 пъти на ден преди ядене. По-добре действа отварата, получена по следния начин: 2 с. л. листа се заливат с 500 мл. студена вода , оставят се да киснат 12 часа, варят се 3 мин.,оставят се да изстинат 5  мин и се пие 3 пъти по 150 мл. на гладно. (в-к "Зн.", бр. 24 - 1996 г.)

9. Има няколко вида полска къпина: сивобяло-вълнеста, сладкоплодна, кървавочервена, гроздоцветна. Приложение намират корените, листата и плодовете. Съставът на корените не е добре проучен. Основното действие на  къпината е запичащо и противовъзпалително. Някои изследователи са установили, че водните извлеци от листата  имат противовирусно действие при някой видове херпеси и недоказано противораково  такова. Вино от плодовете на къпина се пие затоплено при простудни заболявания,  грип, мускулни болки, кашлица, бронхит, ангина и др. От листата се приготвя вкусен ароматен и стимулиращ чай. (д-р А. Челебиев, фитотерапевт, в-к „Зн.", бр. 50 – 1998 г.)
 
10. Листата на къпината се берат по време на цъфтеж. Употреба: 4 ч. л. ситно нарязани изсушени листа и плодове се запарват в 400 мл. вряла вода за 1 час. и се изпива през деня на гладно. Студените компреси от листа на къпина се използват при екземи, лишеи и гнойни рани. (В. Димова, биолог, в-к "Зн.", бр. 34 - 2002 г.)

11. Използват се листата, плодовете и корените. 
             - Листата се берат, докато са зелени - от юни до септември. Те са богати на витамин С, флавоноиди, органични киселини, минерелни соли - главно магнезий, танин и др. За гаргара, при възпалано гърло, зъбобол, при кръвохрачене, колит и др.; 
              - Плодовете се берат след узряване от август до септември. Те съдържат предимно витамини (В, С, К, РР, провитамин А), пектин, мин. соли и др.; 
              - Корените се вадят обикновено през есента - октомври-ноември. Те съдържат скорбяла, танин и др. Корените се използват при разширени вени за правене на бани. От корените 1 с. л. се варят в 500 мл. вода 10 мин. и се пие по 1 винена чаша 4 пъти на ден преди ядене. (в-к "Зн.", бр. 26 – 2003 г.)
 
12. Най-често се използват листата на къпината. Те премахват афти, язвички в устата, възпаление на гърлото. Те са чудесно средство при простуди и грипове, ангини, за лечение на стрептококови инфекции на пикочно-половата система. За медицински цели се използват също цветните пъпки на къпината, които повлияват успешно високо кръвно, стимулират намаляването на кръвната захар. Те успокояват  кожните раздразнения. (Н. Кочмарова, в-к "Зн.", бр. 18 - 2003 г.)

13. Къпиновият плод съдържа средно 3% захар, около 1% органични киселини, много целулоза - 2-4%, пектинови, дъбилни и ароматни вещества, калиеви, медни, манганови соли, витамин С, групата В и провитамин А. Като диуретично средство се употребява отварата от корените 1:20. Отварата от листата на къпината 1:10 се препоръчва при стомашни кръвоизливи и диарии. Пие се по 1 с. л. 3 пъти на ден, също при повишена възбудимост и безсъние. (доц. Константин Костов, в-к "Билка", бр. 25 - 2003 г.)

14. Къпината се нарича още "Титанска кръв". Къпинови тайни: листата служат за приготвяне на затягащ сироп, ефикасен срещу детска дезинтерия. Пъпките, особено пролетните, са много полезни. Няколко чаени лъжички са достатъчни за облекчаване на чревни възпаления, дезинтерия, колики. Отварата е полезна и за правене гаргара при ангина и особено афти. Листата н къпината заедно с листата на дивата ягода са великолепна смес за чай. За да го приготвите, нарежете на ситно 2/3 листа от къпина и 1/3 листа от ягода, наръсете ги леко с вода и ги завийте в памучна кърпа. Оставете ги да ферментират 2-3  дни на топло и след това ги сушете. (в-к "Билка", бр. 18 - 2003 г.)


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3515.0#ixzz4CIQdXzjA

Сполучливи билкови рецепти с листа на къпина

От зелените листа на къпина можете да си приготвите билкови рецепти, с помощта на които да преборите настинката, диарията, стомашно-чревните проблеми и други.

Къпината е храст, който вирее из цяла Европа и привлича с вкусните си черни плодове. Храстът вирее сухите хълмове и скалистите части на планините.

Малките къпини се консумират в прясно състояние или приготвени на ароматен сироп, сладко, нектар, конфитюр, компот и вино. Плодовете на растението са богати източници на захари, каротин, витамин С и органични киселини.

Мощната лечебна сола на сушените листа от къпина

Не само вкусният плод на къпината носи ползи за здравето, листата на растението са богати на дъбилни вещества, минимално количество витамин С и флавоноиди. Тези вещества могат да се използват за лечението на редица заболявания. Най-често за направата на лечебни отвари се използват изсушените листа на къпина.

Ето и най-популярните народни рецепта за борба с различни болежки с отвара от лечебните листа на къпина:

1. Вана с листа от къпина срещу бактерии и гъбички – 150 грама изсушени листа от растението се стриват на прах. Към тях се добавя 3 литра вода и отварата се слага на котлона да кипне и поври само около 5 минутки. Отстраняване от огъня и оставяте течността за престой от 30 минутки. Накрая прецеждате и изливате отварата във ваната си. Продължителността на къпане нека бъде около 15 минутки.

2. Чай от листа на къпина за засилване на имунитета и срещу диария – изсушените листенца се наситняват, а от тях се взимат 2 чаени лъжички. Билката се залива с 250 милилитра вода и се оставя да кисне 15 минути. Чая се прецежда и се изпива на един път.

3. Отвара от листа на къпина за лечение на настинка и стомашно-чревни проблеми – отново се натрошават изсушени листа от билката. От тях се взимат 3 супени лъжици, които се заливат с предварително преварена вода в размер на 500 милилитра. Отварата се вари за около 10 минути и после се оставя да кисне 40 минути. Прецежда се, пие се 3 пъти дневно по 1/2 чаена чаша.

Сушените къпини също могат да са незаменими лечители. Счукания сушен плод се използва за лечение на диария. От него се взима 3 пъти на ден по 1/2 чаена лъжичка.

източник: http://lekove.com/574/spoluchlivi-bilkovi-recepti-s-lista-na-kapina/