Кимион (Carum carvi) (ким)

1. Отстранява процесите на гниене в червата, чревното самоотравяне и подобрява самочувствието при възрастни хора. (дн. •1, стр. 39)

2. Използва се за повишаване на апетита, отхрачващо, слабително, газогонно и пикочогонно, при хипоацидни гастрити, диспепсия, болки в стомаха, малокръвие, старчески запек, натрупване на газове и куркане на червата, при астма, сърцебиене, премахва лошото храносмилане, предотвратява повръщането. (кн. •45, стр. 96)

3. Водните извлеци от семената и стеблата се използват при хипоацидни гастрити, диспепсии, болки в стомаха, малокръвие, хронични холецистити, старчески запек, натрупване на газове. Според Авицена той укрепва вътрешните органи, нервите, помага при ишиас, парализа, плодовете повишават тонуса и перисталтиката на червата. (кн. •45, стр. 97)

4. Най-важната част е маслото. Кимиона прави тежките храни по-лесно смилаеми, отваря апетита и подобрява храносмилането. Помага при подуване на корема, стомашни и чревни колики, стимулира отделянето на жлъчна секреция, подтиска бактериите и гъбичките. Чай: 1 ч. л. счукани плодове се заливат с чаша вряща вода за 5-10 мин. Пие се по 1 чаша заедно с яденето до 3 пъти на ден. (в-к "Л.", бр. 33 - 2000 г.)

5. При продължително приемане в големи дози може да причини увреждане на бъбреците или черния дроб. Начин на приготвяне: 1-2 ч. л.  се заливат със 150 мл. гореща вода за 10-15 мин. (маг. фарм. Латинка Янева, в-к "Л.", бр. 10 – 2001 г.) 


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3497.0#ixzz4CIVN6zqh

Подправки - видове и приложение

1. Бахар. Родината му е Мексико. Той е отлична добавка за ястия от риба, дивеч, говеждо месо и супи. Използва се при консервиране на туршии и риба.
 
2. Босилек. Ароматната подправка идва от Азия. У нас цъфти юли, август. Цветовете са бели, по-рядко розови. Пресен или изсушен, босилекът се използва за салати, задушени зеленчуци, риба, месни ястия, яйца, пици, спагети, супи , сосове, баници от бутертесто.
 
3. Градинска чубрица. Подходяща е за сандвичи, зеленчукови ястия, кайми, пици, солени кифли и още други вкусотии. 

4. Градински чай (салвия). Произхожда от средиземноморската област. Цъфти през юни и юли. Използва се като подправка на телешко печено, овнешко, говежди и телешки дроб.
 
5. Девесил. Другото му име е селим. Той идва от западна Азия. Цъфти през лятото. Корените дават апетитен вкус на супи, фасул и местни ястия. Листата са чудесна добавка за агнешки специалитети, кайма от телешко и свинско месо и рибни ястия.
 
6. Джожен. Използва се като добавка към зеленчукови ястия, фасул, леща, ориз, агнешко месо.
 
7. Дафинов лист. Произхожда от Мала Азия. Добавя се към ястия с ориз, риба, говеждо,  и овнешко месо. Служи за овкусяване на туршии, марината и сосове. 

8. Див чесън. Едва ли има ястие, което да не обича див чесън – салати,  таратор, чушки,  ястия с пилешко месо, спагети, пици и др.
 
9. Магданоз. Произхожда от Средиземноморието. Той освежава зеленчуковите и месни супи, яхнии, сосове, ориз, спагети, пици, говеждо, свинско месо, дивеч.
 
10. Майоран. Той е лека, приятна подправка, която започва да се използва и у нас. Умело се съчетава с босилек и чер пипер. Добавя се към зеленчукови ястия, тестени изделия, свинско и телешко месо.
 
11. Мащерка. У нас има около 15 вида. Подходяща за зеленчукови и оризови ястия, сосове, черен дроб, пастети, гулаши, говеждо, овнешко и дивеч.
 
12. Розмарин. Идва от Средиземноморието. У нас се отглежда по черноморското крайбрежие и като стайно растение. Слага се към месни супи, свинско и телешко печено, гулаши и др.
 
13. Хрян. Той е родом от Индия. Добавя се към телешко варено, печено месо, свински крачета. Сосът от хрян се използва за заливане на задушена риба и говеждо месо.
 
14. Целина. Корените и листата придават приятен вкус на зеленчукови и месни супи, бульони, ориз, рагу от телешко, говеждо, овнешко и говежди език. (в-к "Женско царство", бр. 2, стр. 30)

15. Ястия:
- Говеждо месо - бахар, босилек, дафинов лист, чили, къри, чесън, джинджифил, риган, мащерка;
- Свинско месо - кимион на семена, чили, кориандър, къри, копър, чесън, джинджифил, розмарин, градински чай, мащерка;
- Агнешко месо - къри, копър, чесън, джоджен, риган, мащерка, розмарин; 
- Телешко месо - дафинов лист, кориандър, копър, чесън, риган, розмарин, градински чай, мащерка;
- Яйца - чили, зелен лук, къри, чубрица, пелин;
- Пилешко и пуешко месо - босилек, дафинов лист, зелен лук, кориандър, къри, чесън, джинджифил, риган, розмарин, градински чай, пелин, мащерка;
- Риба - дафинов лист, зелен лук, кориандър, копър, индийско орехче, градински чай, пелин, мащерка;
- Бобови растения (сушени) - бахар, чили, кориандър, чесън, риган, розмарин, градински чай, чубрица, пелин, мащерка;
- Зелен фасул - босилек, дафинов лист, копър, чесън, риган, розмарин, чубрица, пелин;
- Патлажан - бахар, босилек, чесън, риган, градински чай, пелин;
- Гъби - босилек, копър, чесън, риган, розмарин, пелин;
- Грах - босилек, зелен лук, копър, риган, розмарин, пелин;
- Пипер - кориандър, чесън, риган, мащерка;
- Картофи - кимион на семена, дафинов лист, зелен лук, кориандър, къри, копър, чесън, джоджен, риган, пелин и мащерка;
- Ориз - къри, чесън, градински чай, пелин;
- Спанак - босилек, чесън, индийско орехче, пелин;
- Тиквички - босилек, зелен лук, кориандър, копър, чесън, джинджифил, риган, чубрица, розмарин и пелин;
-Домати - босилек, кориандър, копър, чесън, риган, розмарин, градински чай, чубрица, пелин и мащерка. (сп. "Холистик лигвин", в-к "Л.", бр. 9 - 2003 г.) 


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3593.0#ixzz4CIUY66F2

Магданоз (Petroselium sativum)

(мерудия, рибя мерудия)

1. Чай от магданоз: 1 с.л. на 250 г. вода е много полезен при подуване на корема. Действието му се засилва, като се прибавя бъз, зърнастец, миризлива лазаркиня, по равни части. Отвара от корена действува на храносмилателната система, облекчава болките при възпаление на стомаха и червата, пропъжда газовете, увеличава апетита. (дн. •1, 42 стр.)

2. Против лунички по лицето, вътрешно за засилване храносмилането, при катар в пикочния мехур, камъни в бъбреците. (Ф – 1 – 121)

3. Употребата на отварата от семето за увеличаване млякото у кърмачките не е за препоръчване - дава токсични явления у бебетата. Опит да се абортира с помощта на отвара от семе може да доведе до фатални усложнения. Безопасна употреба: 2 с. л. от стръковете (или 1 ч. л. от семето или корените) се заливат с 500 мл.  вряла вода. Кисне 1 час и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно. (Ф-7)

4. Отварата от цялото растение се използва за пиене при болести на жлъчката и черния дроб. При трудно уриниране и пясък в бъбреците се пие отвара от бял трън, жълта иглика, лайка, полски хвощ, семе от пъпеш. (Енц. БНМ, стр. 228)

5. В медицината се използват листата, семената и корените. Възбужда апетита, облекчава уринирането (особено при възрастни хора, при хипертрофия на простатата), при отоци от сърдечен произход, заболявания на отделителната система, газове в червата, пясък в бъбреците, болки в стомаха и червата. (кн. •47, стр. 128)

6. Магданозът има газогонно, спазмолитично, пикочогонно действие. (кн. •45)

7. Използва се за подобряване на апетита и освобождаване на газове, популярно средство при лечение на жлъчокаменна и бъбречнокаменна болест, сърдечни отоци, при лечение на простатит. Внимание! Особено опасен при слаби бременни жени. (кн. •45, стр. 114)
 
8. Използват се плодчетата, листа, корени, цветове. Начин на употреба: Препоръчва се извлек от половин чаена лъжичка плодчета на магданоз, накиснати за 8 часа в 250 г. вода. Изпива се за 1 ден. Прилага се и запарка от  4 ч. л. корени на половин литър вряща вода, която се прецежда след 15 мин. и се изпива за 2 дни. Добър ефект се получава и със сока от прясно растение в доза 100-150 г. (Г. Георгиев, агроном, в-к "Зн.", бр. 10 - 1998 г.)
 
9. Вино с магданоз успокоява емоционалното напрежение. Това вино още помага при слабо сърце, сърдечни бодежи или силно емоционално напрежение, дори и при сериозни сърдечни страдания. Приготовление: в тенджера се поставят 10 пресни стръка магданоз и се заливат с 1 л.  чисто натурално вино, като се прибавят 1-2 с. л. чист винен оцет. По отношение на виното няма никакво значение дали е бяло или червено, важното е в него да няма захар. Съдът се слага на слаб огън, докато заври. Трябва да се има предвид, че при завирането се образува доста пяна. Сваля се от котлона, прибавя се 300 г. чист пчелен мед и се оставя да поври още 5 минути. Веднага се прецежда и още горещо, виното си налива в малки бутилки, предварително изплакнати в  90-градусов алкохол. Бутилките се запушват много плътно. Образуваната на дъното утайка не е вредна и може да се изпие. Приема се от 1 до 4 с. л. дневно в зависимост от нуждата. (Тина Илиева, в-к "Зн.", бр. 31 - 1998 г.)

10. Градинският магданоз предизвиква силно обезводняване на организма, действа спазмолитично, подпомага отделянето на газове и стимулира храносмилането. Прилага се при менструални смущения, възпаление на простатата, заболявания на пикочния мехур и бъбреците, лекува бенки и лунички, помага срещу ухапвания от комари. Четири чаени лъжички изсушени и надробени корени се заливат с 250 мл.  вряща вода и се пие като дневна доза или настойка от половин чаена лъжичка счукани семена, залята с 2 чаши студена вода, престоява известно време, пие се за 1 ден. (Кн.•56, стр. 17)

11. По всяка вероятност родината му е Сардиния,  откъдето е разпространен в диво състояние из цяла Южна Европа. Магданозът е двугодишно растение от семейство Сенникоцветни. Историята му е свързана с легенди и суеверие. Древните гърци са кичели главите на поетите и победителите на олимпийските игри с венци от магданоз. За медицински цели се е използвал като обмирисител, когато са консумирали много чесън и лук, като средство срещу бързо напикаване. Магданозът е изключително богат на витамините С и А, както и на желязо. Отварата се приготвя от 50 г. смес от листа, корени и семена, които се заливат с 1 л. вряла вода. Пие се по 1 кафеена чашка половин час преди лягане. Рецепти за махмурлук: 50 г. магданоз, кората от 1 грейпфрут, кората от 1 портокал. Варите всичко в 1 л.  вода, докато остане половин литър. Приема се по 1 ч. л. сутрин на гладно. (в-к "Билка", бр. 8 - 2003 г.)

---------------------------

Магданозът (Petroselinum crispum и Petroselinum neapolitanum или Petroselinum latifolium) е светло зелено, двугодишно тревисто растение и подправка, широко разпространена в кухните на Близкия Изток, Европа и Америка. Дължи употребата си като освежител на дъха и до голяма степен вкусовите си качества на високата концентрация на хлорофил. Съдържа гликозида анин.

Като подправка се използват два вида магданоз — къдраволист и италиански, известен още като обикновен или гладколист. В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз, а къдраволистият магданоз почти не е познат. Къдраволистият магданоз често се използва за декорация на ястия. Смята се, че обикновеният магданоз има по-силен аромат.
 Друг вид магданоз (Petroselinum tuberosum) се отглежда заради корена си.
Най-старите сведения за магданоза (главно като храна) се срещат в египетските папируси. Както от тях, така и от гръцки съчинения личи, че магданозът е особено уважаван, дори смятан за свещено растение.

Гръцкият поет Анакреон (VI-V в.пр.н.е.), възпяващ виното, красотата и любовта, в своите трудове издига магданоза като символ на радостта и славата. Някога се е вярвало, че приет с храната, магданозът възстановява силите и укрепва организма. Древните народи смятали, че тези, които го консумират, стават силни и твърди като камък. Това личи и от научното му родово име - петрозелинум (на гръцки петрос - камък).
Магданозът е двегодишно тревисто растение от сем. Целинови (Сенникоцветни). Негова родина са земите около Средиземно море.
Диворастящ се среща в Югоизточна Европа, Западна Азия и Северна Африка.
Култивират се 2 вида магданоз - единият за зелената маса, а другият за кореноплода. От сортовете, отглеждани за зелена маса, се срещат с гладки и с къдрави листа. Изследванията показват, че къдравият магданоз съдържа по-големи количества витамин С.
В България се отглежда предимно сортът с гладки листа.
Корените му съдържат средно 88% вода, 3% въглехидрати, 3,1% белтъчини, 1,5% минерални соли, главно калий и фосфор, 41мг витамин С, каротин, витамин В6 и др. Листата на магданоза съдържат провитамин А, витамин С, фолиева киселина, флавоноиди, захари, белтъчни вещества и др. Листата на магданоза са богати на минерални вещества (калий, калций, магнезий, фосфор, желязо и др.).

Магданозът е сред най-използваните подправки у нас и в прясно, и в сухо състояние. Медицината отдавна е установила  целебните качества на листата, плодовете и корените на магданоза. Листата се берат през цялата година, корените също могат да се вадят по всяко време, а плодовете (семената) на магданоза се събират след узряването им – до септември.
Магданозът съдържа етерично масло, кумарин, растителни масла, слуз, захар и др. Освен изброеното листата са богати на витамин С и каротин (провитамин А), а корените съдържат най-вече железни и фосфорни соли.
Магданозът възбужда апетита, повишава тонуса на мускулатурата, облекчава уринирането, особено при възрастните мъже с хипертрофия на простатата. Много е полезен при отоци от сърдечен произход, при заболявания на отделителната система и газове в червата, за нормализиране на менструалния цикъл и др.
Нашата народна медицина прилага лекове от магданоз при възпаления и пясък в бъбреците, при възпаления и болки в стомаха и червата. Корените и листата помагат за очистване на петна и лунички по лицето, като се употребяват външно под формата на лапи.
Кърмачките, чиито млечни жлези са се втвърдили, наред с предписаното лечение могат да си правят компреси с магданозена настойка.



Магданоз за нея:

Магданозът е нещото, което е нужно на жените да бъдат в така желаната перфектна форма.
Ако е нужно да отслабнете само няколко килограма, просто трябва да хапвате повече магданоз.
За да улесните процедурата и да сте сигурна, че магданозът работи за вас, направете отвара за отслабване: Залейте с една чаша вода половин връзка магданоз и варете 15 минути на водна баня. Това е всичко.
От тази напитка може да пиете в продължение на 2-3 седмици.
Освен, че неусетно ще стопите няколко килограма, благодарение на магданоза ще укрепите имунната си система. Препоръчва се и при проблеми с менструалния цикъл или болки по време на ПМС.
Магданозът подпомага храносмилането, тонизира организма. Освен това той усилва диурезата и действува спазмолитично. Трябва да се има пред вид, че приет в по-голяма доза, той предизвиква приток на кръв в лигавицата на стомашно-чревния тракт и матката и може да предизвика аборт у бременни.Използва се при анемии, за възстановяване след инфекциозни заболявания, при неврози, болезнена менструация, повишена чупливост на кръвоносните съдове и склонност към кръвоизливи.


Магданоз за него:

Магданозът както знаем се слави като мощен и моментен афродизиак, защото е богат на калций, йод и желязо. Следователно може да черпите и своята половинка от вълшебния магданозен елексир. Дори да не свали мигновено килограми, при него мигновено ще се прояви мъжката му сила.


Магданозът е лек природен диуретик. Той помага при премахването на излишните течности от организма, но не нарушава калиево-натриевия баланс. Добре е да пиете по една голяма чаша чай всяка сутрин. Той прочиства и е полезен срещу инфекции на отделителната система и образуването на песъчинки и камъчета в бъбреците. Помага и за неутрализиране на неприятните предменструални синдроми.
Много полезен е и пресният сок от листата и дръжките на магданоза (за подобряване на зрението и половото влечение). Намазване с пресен сок облекчава болките при ужилване от насекомо.
Сокът от магданоз е с много силно изразени лечебни качества, но не бива да се пие в големи количества (над 50 мл). Достатъчни са само 2-3 чаени лъжички сок дневно.

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3537.0#ixzz4CIRrNw8n

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3537.0#ixzz4CIRkv459

Куркума: ползи за здравето и как да се възползваме от тях

Коренът на куркумата се вари, суши и стрива на жълта пудра.

свързани теми

• Куркумата намалява риска от инсулт
• 7 подправки и билки от чиито ползи можем повече да се възползваме
• Пектинът: напразно позабравени ползи
• Ароматерапия: за по-добро здраве с етерични масла

Куркумата е подправка с разнообразни ползи за здравето ни, но крие и някои рискове.

здраве.bg

Куркумата дължи своя цвят на куркумина - яркият жълт пигмент, който прави тази подправка така характерна на вид. Именно заради тази си съставка куркумата от хилядолетия се използва в традиционните лечители, най-вече от практикуващите китайска медицинаи аюрведа.

Коренът на куркумата се вари, суши и стрива на жълта пудра, която притежава мощни антиоксидантни свойства. Хранителните добавки с куркумин се приемат най-вече при здравословни проблеми като рак и артрит, макар доказателствата точно в тази насока да са все още противоречиви. Като цяло употребата на куркума и приемането на добавки с куркумин е безопасно, но в някои случаи може да предизвика най-често леки странични ефекти.

Ползи от куркумата при стомашно разстройство

Куркуминът отдавна е доказал ефективността си при храносмилателни разстройства, включително лошо храносмилане. Способността му да стимулира производството на жлъчка в жлъчния мехур помага за по-лесното смилане на храната. Куркуминът облечкава и симптомите, съпътстващи влошеното храносмилане - подуване и газове, защото има противовъзпалителен ефект, влияещ върху червата.

Антиоксидантен ефект

Куркуминът е добре известен с антиоксидантните си свойства. Той може да е също толкова ефективен, колкото и витамините С и Е по отношение на борбата със свободните радикали и предпазването на клетките и тъканите в тялото. Според Американското общество по ракови заболявания, куркуминът може да ограничи разрастването на туморите и да осигури известна защита от развитие на рак.

Ползи при артрит

Куркуминът има и противовъзпалителни свойства, като ефективно може да ограничи болката, подуването и възпаленията, свързани с остеоартрита. В клиничен опит, публикуван през 2010 г. в изданието Panminerva Medica, италиански учени изследвали влиянието на куркуминът именно върху пациенти состеоартрит. При 58% имало подобряване на симптомите и ограничаване на зависимостта от болкоуспокояващи медикаменти.

Лечение на проблеми с кожата

Традиционното медицинско приложение на куркумата в Индия и Малайзия включва приготвянето на паста, която се нанася върху кожата - за лечение на кожни проблеми като възпаления, гъбични инфекции, натъртвания, ухапвания от насекоми, както и за инфекции на очите, разраняване на устата и инфектирани лезии.

Странични ефекти върху храносмилането

Хранителните добавки с куркумин могат да предизвикат странични ефекти в стомашночревния тракт, като най-често проявяващите се са разстройство на стомаха, гадене и диария. В редки случаи продължителната употреба на хранителни добавки с куркума могат да предизвикат стомашни язви, поне според публикация на учените от Медицинския център към Университета на щата Мериленд. По-сериозни негативни реакции рядко възникват, дори при дози от по 12 г дневно.

Камъни в жлъчния мехур

Куркуминът може да предизвика контракции на жлъчния мехур. При здрави хора тази стимулация може да подобри функционирането на мехура, но при хора с камъни в жлъчката или други блокажи на жлъчните канали, този ефект може да причини болки и дискомфорт. Ако сме имали проблеми с жлъчния мехур, трябва да се консултираме с лекар преди да започнем да приемаме добавки с куркума.

Проблеми с черния дроб

Високите дози (над 15 г дневно) куркумин могат да причинят увреда на черния дроб, показват данните от изследване върху животни, проведено от Националния център за алтернативна медицина на САЩ. Макар че не са документирани случаи на увреда на черния дроб при хора, приемали хранителни добавки с куркумин, все пак има установени изменения на нивата на чернодробните ензими. Затова, ако имаме история, свързана с чернодробни проблеми, по-добре да избягваме както приема на куркумин, така и консумацията на куркума като подправка в ястията си.

Взаимодействия с медикаменти

Хранителните добавки с куркумин имат способността да си взаимодействат с някои медикаменти. При някои пациенти куркуминът може да понижи нивото на кръвната захар. Затова, ако приемаме лекарства против диабет (които също понижават кръвната захар), консумирането на куркума и добавки с куркумин може да доведе до опасно ниско ниво на захарта в кръвта. Куркуминът има и изтъняващ кръвта ефект, т.е. намалява способността й за съсирване. Когато се приема едновременно с други изтъняващи кръвта медикаменти (като например аспирин), куркуминът може да увеличи риска от силно кървене.

Куркумата намалява риска от инсулт

Традиционната индийска подправка куркума намалява риска от инсулт, съобщават учени от университета в щата Джорджия, които са изследвали влиянието на всекидневната употреба на тази популярна не само в Индия подправка върху здравето на човека.

Данните показват, че хората, които в продължение на година са употребявали редовно куркума, страдат с 30% по-рядко от хеморагичен инсулт (мозъчен кръвоизлив).

Според учените, цитирани от Ройтерс, полифенолите, влизащи в състава на подправката, притежават силни антиоксидантни свойства. Доказана е и способността на куркумата да понижава кръвното налягане.

Мозъчните кръвоизливи според статистиката представляват 30% от всички инсулти.

 

Чубрица - най-българската подправка: ползи за здравето

В народната медицина се използват не само листата, но и цветовете на чубрицата.

свързани теми

• Куркумата намалява риска от инсулт
• Шафран: ползи за здравето
• С какво да заменим солта
• Куркума: ползи за здравето и как да се възползваме от тях

Предимствата на чубрицата съвсем не се изчерпват с приложението и в кулинарията.

здраве.bg

Чубрицата може спокойно да бъде наречена най-популярната подправка в българската кухня. Или поне една от най-популярните. Но приложението на чубрицата съвсем не се изчерпва само с кулинарните й достойнства. Защото, използвана като билка, тя има различни ползи за здравето ни.

В ботаниката чубрицата или Satureja принадлежи към семейството на ментата – Lamiaceae. Тя вирее добре в различни географски ширини. Затова е много широко разпространена не само в нашия регион, но дори в отдалечени и сравнително бедни на растителни видове места като например Аляска.

В кулинарията навсякъде се използва основно вида Satureja hortensis или лятна чубрица, докато в традиционната медицина най-широко приложение намират Satureja douglasii (или yerba Buena) – в Америка и Satureja thymbra – в Средиземноморието и нашите географски райони. И двете билки съдържат значителни количества карвакрол и тимол – есенциални масла от типа на фенолите.

Ползи за здравето от чубрицата

• Листата на чубрицата и нейните пресни стебла съдържат много голямо количество химични компоненти, известни с антиоксадантното си действие и са с общооздравителен ефект. В допълнение в билката има и много диетични фибри – затова и чубрицата намира приложение при народни рецепти, свързани с намаляване на лошия и увеличаване на добрия холестерол.

• Листата на чубрицата съдържат фенолни масла – тимол, карвакрол и няколко други терпеноиди в по-малки количества.

• Тимолът е едно от най-важните есенциални масла и е с доказани антисептични и противогъбични свойства.

• Карвакролът в чубрицата пречи на размножаването на няколко вредни често срещани бактерии като Е. Коли и Бацилус цереус. Затова той се използва като ценна добавка с антибактериални свойства, едновременно с което той придава специфичния вкус и аромат на самата чубрица.

• Чубрицата е отличен източник и на някои витамини и минерали, които са от съществено значение за здравето ни. Сред минералите са натрий, желязо, калций, манган, цинк и селен.

Предимствата на чубрицата съвсем не се изчерпват с приложението и в кулинарията.

... Натрият е ключов елемент в клетките и телесните течности и е сред определящите за сърдечния ритъм и кръвното налягане. Манганът се използва от човешкото тяло като ко-фактор при производството на един от основните ензими – супероксид дисмутаза. Желязото е необходимо за производството на червени кръвни телца.

• Витамините, които се съдържат в най-голямо количество в чубрицата са А, С и няколко от групата В – В1 (тиамин), В3 (ниацин) и В6 (пиридоксин).

В 100 г суха чубрица се съдържат следните количества витамини, минерали и фибри (спрямо препоръчваната дневна доза):
• 12% диетични фибри
• 25% ниацин (В3)
• 130% пиридоксин (В6)
• 83% витамин С
• 177% витамин А
• 474% желязо
• 210% калций
• 94% магнезий
• 265% манган

Медицински приложения на чубрицата

• Есенциалните масла в чубрицата я правят билка, подходяща за антибактериално и противогъбично приложение.

• Също както мащерката прецедената отвара от чубрица се прилага за облекчаване на болки в гърлото и симптоми на бронхит.

• Цветовете са с най-широко приложение като антисептик, средство за намаляване на газовете, за улесняване на храносмилането, за облекчаване на болките при ревматизъм.

 

Босилек (Ocimum basilicum)

История Родина на босилека е Азия, но и  Африка спори  за него. По-конкретно спорът  е между Индия и Цейлон, но след като започнали да го отглеждат в Америка и Европа разправията  станала безсмислена и постепенно стихнала. Името си обаче е получил от гърците – базиликум означава царски. И на други места по света се нарича царска билка. По-точно е да се каже – древна многоцелева билка: използвана  още от персийците като подправка; в Средновековието връчено букетче от босилек означавало покана за любов; в Мексико се смятало, че ако носиш стръкче босилек в джоба си, ще се сдобиеш с пари; в християнските  църкви растението е на особена почит при всички молебени, заупокойни молитви и канонически  ритуали. У нас босилекът се отглежда в градините  на Южна България като маслодайна култура. А по света най-много босилек произвеждат градинарите в Италия, Америка и на остров Ява (Индонезия). Ботаника Босилекът  е едногодишно (има и многогодишно) тревисто (има и храстовидно, както и полухрастовидно) растение от семейство Устоцвети. Известни са около 150 вида, разпространени в субтропичните и тропичните райони на планетата. Обикновеният босилек, за който става дума тука, е едногодишно тревисто растение. Стъблото му е голо, четириръбесто, разклонено, с дълги дръжки. Листата са яйцевидни, заострени, целокрайни, рядко назъбени.  Цветовете са бели, по-рядко розови или виолетови, разположени в пазвите на листата по върховете на стъблото. Плодът е сух и след узряване се разпада на 4 кафяво-черни орехчета. Цялото растение излъчва приятна, при това характерна само за него миризма. Отглеждане У нас преди години босилекът се отглеждаше като декоративно растение, но щом светът започна да ароматизира ястията си с него, вкусихме го и ние. И първата ни грижа бе да го засадим в градината си.  Оказа се, че това растение е взискателно към топлината и светлината. Семената му поникват при температура между 20 и 30 градуса С, при минус 10 градуса загиват. Същият каприз има и към влагата, и към хранителните вещества в почвата. Предпочита леки структурни и плодородни почви.  Босилек в сандъче За разлика от своите родственици босилекът от новия сорт Madic Blue се размножава чрез резници. Той образува храстче с дълги вдървенели стъбла, което дава възможност да се формира короната му. Той успешно изпълнява ролята на декоративно растение, без при това да престава да доставя на кухнята своите ароматични листа. Не по-малко ароматни са и лилавите му цветове, коите привличат пчелите. Medic Blue е многодишно растение, но за съжаление не е студостойчиво. Ако почвата в сандъчето не пресъхва , ще презимува  в градината, че и на перваза. Босилек в саксия Много домакини отглеждат босилек в саксии. Не само за подправка на супи, пици и спагетти, но още и за предпазване от комари. Саксия с това растение, поставена на перваза или на терасата на апартамента, пази дома от нашествието на комари и други нахални насекоми през летните жеги. Освен това свежи листенца през зимата може да освежат въздуха в стаята. Достатъчни са само няколко стръкчета в саксията. Босилек за Гинес. Вестниците съобщиха през 2007 година, че най-големият босилек в света е отгледан в Бетера, Югоизточна Испания. Височината му е 259 см, а теглото – около 200 килограма. Гигантската билка израствала с по 50 см на месец. Нейният създател възнамерява да я предложи за вписване в книгата за рекордите на Гинес.  Използване Като подправка. Това всъщност е основното му предназначение, за което се сади, разсажда, прекопава, плеви и полива. Заради силния си и приятен аромат се използва в кухните на много народи. Използва се като пресен, така и сушен, както самостоятелно, така  и в съчетание с други. Източник: Книга "Отглеждане и използване на ПОДПРАВКИ" Полезните свойства на босилека Босилекът е растение, чиито листа се използват като подправка по целия свят. За негова родина се считат тропиците на Азия и Африка. Твърди се, че първи започват да го използват индийците, но днес той е неделима част от тайландската, италианската, виетнамската и лаоската кухня. Съществуват повече от 60 разновидности на босилека, които се различават на външен вид и вкус. Някои сортове дори предлагат уникални вкусове на лимон, анасон и канела. С него са свързани и различни легенди. В Египет босилекът се е използвал за балсамиране на мъртвите, а в Индия вярват, че той е обречен на бога Вишну, защото предпазва от ужасната митична змия, която убива с очи. В Мексико вярвали, че ако носиш босилек в джоба си, това ще ти донесе пари, а любимият човек ще ти е верен завинаги. Освен като подправка, босилекът е познат и със своите лечебни свойства. Той е отличен източник на витамините К, А и С, на минерали като желязо, калций, манган, магнезий, калий, както и диетични фибри. Той има силно противовъзпалително действие и е изключително ефективен в борбата с възпаленията на червата и ревматоидния артрит. Освен това той съдържа флавоноиди, които осигуряват защита на клетъчно ниво и срещу нежелано бактериално развитие. Чаят от босилек е полезен след хранене, защото успокоява раздразнения стомах, помага при диария, язва, инфекции на пикочните пътища и дори анорексия. Приготвя се като в 250 мл вода се запарят 2 с.л. листа от босилек. А пиенето на сок от босилек сутрин на гладно подобрява паметта. Това негово качество е известно още от древността и се дължи на масло, което съдържа. Листата на босилека са познати и като добро средство против стреса. Това тяхно свойство се дължи на силния им аромат. Те могат да се дъвчат пресни или да се приготви отвара от 1 литър вода и 25 гр пресни листа. Вари се 10 минути, прецежда се и се пие охладена. Листата на босилека не позволяват развитието на бактерии, поради което имат пречистващо кръвта действие. Босилекът има способността да подсилва бъбреците и е ефективен при справянето с камъните в тях. Благодарение на богатото съдържание на витамин А и антиоксиданти, той предпазва епителнтие клетки от вредното действие на свободните радикали и забавя стареенето. Научните изследвания показват, че летливите вещества, които съдържа босилекът, в съчетание с антиоксидантния му ефект го превръщат в чудесен стимулант за имунната система. Отдавна е известно и свойството на босилека да успокоява кожата след ухапване от насекоми и слънчево изгаряне. Той се прилага под формата на компрес от пресни листа. А отварата от две шепи босилек сварени в 1 л вода се използва срещу афти. С нея се изплаква устата. Маслото от босилек често се използва, за да отблъсне мухите и комарите. Освен това то убива техните ларви.