Размножаване и отглеждане на гладиоли

Източник: maistors.com

Заместващите клубено-луковици на брой 1-4 се образуват над засадената клубено-луковица, която в последствие умира. Когато се образува само една клубено-луковица, тя е едра, а ако са повече, те остават по-дребни.

Броят на новообразуваните заместващи клубено-луковици зависи от това, колко очи ще се събудят и ще дадат цветоносни стъбла: ако се събуди едно, образува се една клубено-луковица, когато се събудят две, образуват се две и т.н. При обратно засаждане на клубено-луковиците се събуждат винаги по-голям брой очи и се получават съответно повече цветоносни стъбла, респ. заместващи клубено-луковици. Разбира се, броят на цветовете в цветоноса е по-малък и отделните цветове са по-дребни. При този начин на разположение се увеличава броят на заместващите клубено-луковици и това  има значение за онези сортове, които образуват малък брои клубено-луковици.

Образуването на заместващите клубено-луковици започва, когато дължината на листата достигне 15-20 см. От този момент основата на стъблото започва да надебелява, което е началото на формирането на новата клубено-луковица. Когато дължината на листата достигне 50-60 см, новите  клубено-луковици вече достигат размерите на клубено-луковицата майка. Много големите клубено-луковици с вдлъбната чело цъфтят по-лошо, закъсняват с цъфтежа и дават по-малък брой клубено-луковици. Добрите клубено-луковици трябва да бъдат кръгли, здрави, с високо изпъкнало чело и с диаметър 3-5 см.

Като правило гладиолите се размножават чрез клубено-луковици, които се образуват ежегодно, на къси разстояния, в основата на загиващата клубено-луковица. Преди засаждането сухата обвивка на клубено-луковиците се обелва и те се киснат във формалинов разтвор 1:800 (едрите от 60 до 80 мин, средните 40-60 мин, а малките 20-30 мин.).

 Клубено-луковиците на гладиолите се засаждат от края на март до юли за условията на Южна България. В практиката са застъпени много ранното и много късното засаждане. Много късното засаждане е рисковано, защото при ранното настъпване на студовете не само че растенията няма да цъфнат , но и клубено-луковиците не успяват да узреят.

За непрекъснат цъфтеж през лятото клубено-луковиците се засаждат на партиди през интервали от 10 дни.

Клубено-луковиците се засаждат в редове на разстояние 30-50 см и вътре в редовете на 15-20 см. Дълбочината на засаждането е 8-15 см и е в зависимост от големината на клубено-луковиците и характера на почвата – колкото е по-лека, толкова засаждането е по-дълбоко и обратното.

По време на вегетацията са необходими редовно плевене, окопаване и поливане.

Гладиолите изискват добре обработена, торена и пропусклива почва и слънчево местоположение.

Обикновено пред октомври, когато листата зажълтяват клубено-луковиците се изваждат, просушават се на проветриви места (може и на слънце), след което се съхраняват в сухи помещения, където температурата не пада под 0 градуса. По време на съхраняването се правят неколкократни проверки и загнилите клубено-луковиците се отстраняват.

Гладиолите обитават природни райони с редовна и умерена влага. За това на сухи и горещи места не се развиват добре и дават разкривени стъбла, дребни и изродено оцветени цветове. Не понасят изложените на вятър места.

Те са взискателни и спрямо почвата. Най-подходящи за тях са дълбоките, наносните и влагоемните, но топли почви.

Гладиолите не понасят торенето с пресен оборски тор – дори понякога в такъв случай не дават цветове. Изискват силно угнил и прегорял тор до 5000 до 6000 кг на декар, най-добре внесен в почвата през есента. По време на вегетацията понасят торене с изкуствени торове – смеси от амониева селитра и суперфосфат по равни количества, внесени на два пъти: при засаждане на  клубено-луковиците от 15 до 20 кг на декар и при появяването на цветоносния стрък още по 10-15 кг.

Гладиолите изискват редовно и умерено поливане, особено по време на цъфтежа. Броят на образуваните малки клубено-луковици за различните сортове е различен. Белите сортове образуват най-малко клубено-луковици.

Малките клубено-луковички (детки) се засаждат в края на март или началото на април в открити лехи, бразди, отстоящи една от друга на разстояние 12-15 см. Вътре в браздите клубено-луковиците се засаждат на разстояние 2-3 см. Трябва да се има предвид, че голям брой от засадените клубено-луковици (до 50%) не поникват. За да се намали отчасти този голям отпад, клубено-луковиците преди засаждането се подлагат на предварителна обработка, която се състои в премахване на обвивката и накисването им в продължение на 48 часа във вода с температура 25-30⁰ или пък размесени с наситен торф или мъх, се държат в продължение на 7 дни при температура 20-25⁰, след което се засаждат незабавно по описания начин.

През годината на засаждането значителен процент от клубено-луковиците дават малоценни цветове, които трябва да се отстраняват. Това зависи от датата на засаждането, площта за храненето, влажността на почвата, разрохкването (необходимо е най-малко един път на 10 дни), унищожаването на плевелите и др. До есента се образуват добре оформени  клубено-луковици, които са най-ценните материали за размножаване и дават най-качествени цветове.

Датата на засаждането има голямо значение, защото малките клубено-луковици, като стадийно по-млади, за да достигнат до цъфтеж, изискват по-продължителен период от стадийно старите.

Размножаването чрез семена се практикува при получаване на нови сортове. За тази цел семената се засяват в сандъчета в оранжерия през януари-февруари в лека почвена смес при температура в оранжерията 18⁰.