Засаждане и грижи за градинските рози

Ако сте отложили да засадите рози в градината си наесен – направете го рано пролетта

Времето за  засаждане на постоянно място на корените  облагородени рози е на есен или ранна пролет.

Есенното засаждане при условията на нашата страна, с изключение на най- високите места, е за предпочитане. В този случай розите се вкореняват своевременно и напролет започват по- рано своето развитие. Едновременно със  засаждането есента се прави и зазимяването. При есенното засаждане леторастите не се изрязват а се засипват с 20-25 см. рохкава почва. Тъка розата се зазимява. Рано пролетта натрупаната почва се отстранява до присадката /нивото на терена/ и латорастите се изрязват на 2-3 см. Това съкращаване на старите леторасти стимулира спящите пъпки от присадката и вегетацията започва още при първите топли пролетни дни.Засаждането на розите през пролетта в градината започва веднага щом времето позволява да се работи на открито. Засаждането през май не е желателно, поради затопляне на времето и засушаване, условията стават неблагоприятни за вкореняване. Късното засаждане увеличава риска, самото прихващане става бавно и растенията се развиват слабо през първата година. През пролетта при засаждането на корените се изрязват летораслите с цел стимулиране на спящи пъпки.
Засаждането на рози късно пролетта и лятото трябва да става с вече вкоренени в контейнери растения. При това засаждане корените внимателно се поставят в дупката заедно с почвения субстрат от контейнера, като се внимава да не се наруши вече формираната нова коренова система.
Технологиая на засаждане:По отношение на почвата декоративните рози не са много взискателни. Като имаме предвид, че те са облагородени върху подложки, които са диви и жизнени растения, може да се обясни тяхната висока приспособимост към най- различни типове почва.

Когато вече сте решили къде да засадите розата,развивате от опаковката. Опреснете корените на розата преди саденето, като ги скъсите до 18-20 см. Тъка ще стимолирате формирането на младите корени. Изкопайте ямка дълбока около 30 см. Размесете изкопаната почва 1:1 с добре угнил оборски тор. Поставете розата в изкопаната дупка като не подгъвате кореновата система и внимавате присадката да остане точно на нивото на терена. Насипаната край корените почва трябва добре да се  трамбова. След засаждането полейте обилно докато се задържи вода отгоре. Това спомага за по-добро слягане на почвата около корените и следователно за успешно прихващане.
Торене на розитеРозите имат дълъг живот и могат да останат на едно място повече от 20 години. Развиват се успешно както в черноземни, тъка и в глинесто-песъкливи почви. Поради непрекъснатия си цъфтеж обаче те се нуждаят от много хранителни елементи, които са необходими за изграждането на цветовете. Ето защо обилното торене е най-важното условие за успешното им отглеждане. Ежегодно торене се прави на есен с оборски тор и суперфосфат. По време на вегетацията е най-удобно и ефикасно да се внасят комбинирани водоразтворими торове за подхранване през листата.
Резитба на розите
Резитбата е важен агротехнически елемент при отглеждане на розите. С нея се цели правилно оформяне на розовия храст и осигуряване на богат и непрекъснат цъфтеж.
На розите се прави основна пролетна резитба. При нея се премахват всички болни и повредени клонки. Същевременно се изрязват на 1-2 пъпки старите леторасти на храстовидните и бордюрните рози. Високотъблените катерещи рози се изрязват в зависимост от това каква форма ще се предаде на храста. Когато разклоненията ще се поддържат на височина 2-3 метра и по-вече, тогава всички разклонения от основата се премахват, за да се образува едно мощно стъбло, което носи връхните разклонения. Връхните разклонения всяка пролет се съкращават на 2-3 пъпки . Ако влачещата роза се развива по ограда или зацветява решетка, тогава броят на основните разклонения се определя в зависимост от площта, която ще покрива. Тогава на основните /от долу/ 2-3 летораста се опресняват страничните клонки .
Важно мероприятие от летните грижи за розите е почистването на прецъфтелите цветове. Съвременните градински рози цъфтят многократно от края на май до първите есенни студове. За да се съкрати времето между два цъфтежа и да се получат по-едри цветове е необходимо редовно да се почистват прецъфтелите цветове, като се изрязват и част от клонките.

Болести и неприятели по розите

Най-разпространените болести и неприятели по розите. Профилактика и борба с тях.

Болести

          Брашнеста мана - една от най-разпространените болести по розата. Напада младите части на растението /листа, клонки и цветни пъпки/, които се покриват със сивобял брашнест налеп. При повишена влажност на въздуха постепенно петната обхващат целите листа. Нападнатите органи закърняват и спират развитието си. Чувствителнастта на сортовете рози е много различна. Сортовете с гланцирани кожести листа са по-малко податливи на нападение, отколкото с матови по-меки листа. Борба – пръскане на нападнатите растения с разтвор от подходящи фунгициди: ТОПОАЗ 100ЕК, ТОПСИН М 70ВП, ШАВИТ 25ЕК, ИМПАКТ 25 СК, ФАЛКОН 460ЕК.

          Ръжда – гъбата напада всички надземни части на растението, като предизвиква прегаряне и окапване на листата, деформация и изсъхване на младите леторасти и цветни бутони. Първоначално по листата са светложълти или светлооранжеви, закръглени петна. По-късно, предимно по долната страна на листата се оформят многобройни оранжево или ръждиво оцветени точковидни петна, които се разпукват и от тях излизат прахообразни спори на гъбата. Заразените растения изостават в развитието си и имат влошен декоративен вид.Борба – По-ранно откриване на болестта с единични петна, листата със симптоми може да се откъснат и изхвърлят. При по-силно нападение се налага да се направят поне 2 последователни пръскания с разтвор на някой от фунгицидите : ШАВИТ 25ЕК, ИМПАКТ 25 СК, ТОПОАЗ 100ЕК или ФАЛКОН 460ЕК

         Черни листни петна – От болестта страдат розите отглеждани на открито. По горната повърхност на листата се се явяват черни кръгли или неправилни по форма петна, в резултат на което листата окапват още през първата половина на лятото. Растенията не асимилират нормално, спират растежа и не цъфтят. Борба - провежда се предпазно пръскане преди вегетацията. След развитието на листната маса растенията се третират още три пъти през 12-15 дни с разтвор на фунгицидите : ИМПАКТ 25 СК, ФАЛКОН 460ЕК или ФОЛИКУР 250ЕВ.

Неприятели

        Зелената листна въшка е най-широко разпространеният неприятел по розите. Това са дребни зелени насекоми, които нападат върховете на растящите леторасти. Те се хранят като смучат сок от младите листенца и цветни пъпки, като покриват изцяло нападнатите органи. Листата се завиват, а леторастите спират развитието си. Растенията отслабват, повредените части се деформират, пожълтяват, а цветните бутони не се разтварят. Растенията губят декоративността си. Голямата опасност от листните въшки се дължи не само на пораженията, които те нанасят на декоративните растения, но и на обстоятелството, че те пренасят много вирусни болести. Борбата с тези неприятели трябва да се води навреме, поради вреднастта им. Има различни инсектициди с добър ефект. Необходимо е да се провеждат поне 2-3 пръскания като препаратите се редуват, за да не се създава устойчивост на популациите. Ефективни са инсектицидите : МОСПИЛАН 20СП, ВАЗТАК 10ЕК, ЛАНТАН 90ВСП, КАРАТЕ 2.5ЕК, ЛИРОСЕКТ 2ЕК и ТАЛСТАР 10ЕК – инсекто-акарицид.

       Акари - Паяжинообразуващите акари обикновенно нападат и се развиват върху долната страна на листата, дръжките, пъпките и цветовете. Вредят като смучат клетъчния сок от млатите по-сочни части на растението. В резултат от повредите нападнатите части увяхват, свиват се, деформират се и по-късно окапват. Борбата е ефективна при наблюдение на растенията за навременно откриване на нападението. Пръскане с химически препарати (акарициди). Подходящи препарати с добър ефект са: ТАЛСТАР 10ЕК, ЛИРОСЕКТ 2ЕК, НИМАЗАЛ, МИТАК 20ЕК, ПИРАНИКА 20ВП. Трябва да се пръска неколкократно, като е желателно препаратите да се сменят. За съжаление при честа употреба на едни и същи растителнозащитни препарати се стига до селективна резистентност на раси от акари.

        Цветен дръшкопробивач – Това е малко бръмбърче с основен черен цвят и твърди червени криле. Вредят възрастните насекоми и ларвите. Среща се по всички видове рози. Женските индивиди снасят яйцата си в основата на цветната пъпка, след което прегризват цветната дръжка и пъпката пада. Борба - При поява на бръмбъра растенията се пръскат с БИ 58 или други тиофосфорни препарати.

Източник : http://cvetna-gradina.blogspot.com/