Хранене за красива кожа

Снимка: Instagram

Д-р Райна Стоянова

Лятото и жегата вече са тук и ще подложат на допълнително изпитание косата, кожата и ноктите ни.

Болки в ухото – край на страданието с тези методи

Кошмарните болки в ухото са мъчителен симптом. В повечето случаи те се проявяват в резултат от ушна инфекция и натрупването на течности в средното ухо.

Други възможни причини са настинка, наслагване на ушна кал, запушване на назалния проход, физическо увреждане на вътрешната страна на ухото, увеличаване на налягането на въздуха в ушните канали.

Малина (Rubus idaeus)

(бабинки, тутиника)

1. Листата имат адстрингентно, противовъзпалително и антивирусно действие. Използват се при стомашно чревни заболявания - катари, диарии, колики, хиперацидитет.  (кн. •44)

2. Събират се листата на младите едногодишни стебла и се сушат на сянка и проветриво. Имат тонизиращо и общоукрепващо действие, потогонно, кръвоспиращо, противовъзпалително  и регулиращо храносмилането действие. Цветовете, плодовете и листата се използват при атеросклероза, високо кръвно налягане, след  тежки инфекциозни заболявания, киселини в стомаха. Народната медицина препоръчва малината при чревни и стомашни болки, главоболие, заболявания на дихателните пътища. Външно при възпаление на гърлото, венците, конюнктивити, кожни обриви. (кн.•48, стр. 171)

3. Листата като заместител на руския чай. За плакнене на устата  за гаргара. (Кн.•50, стр. 152)

4. Листата имат  антипиретично и потогоонно действие. Използват се  при простудни заболявания - ангина, грип, при стомашно-чревни и катарални възпаления. (в-к "Зн.", бр. 25 - 1999 г.)

5. Плодът малина в сравнение на много други плодове съдържа доста много калиеви соли, което влияе благоприятно за регулиране на  водния баланс на организма, а високото съдържание на калций и фосфор спомага за нормалното функциониране на мускулната и нервната система, за укрепване на костите и зъбите. Съдържа манганови и медни соли. Прясната малина утолява жаждата и подобрява храносмилането. Лисата й притежават противовъзпалително и бактерицидно действие. Плодът оказва антисептично,  противоревматично, температуропонижаващо и потогонно действие, повишава  противотоксичната дейност на черния дроб и устойчивостта на организма към вирусни и инфекциозни заболявания. В плода се съдържат и стерини, които задържат развитието на атеросклерозата. В народната медицина листата на малината се използват при стомашни и нервни болки, киселини в стомаха, силна и продължителна менструация, главоболие, ревматизъм, стомашни кръвоизливи, за изпотяване при простуда. Плодовете и сокът от малини се използват и сушени при алкохолно опиянение, като отрезвяващо средство. Настойката се приготвя от 20 г. изсушени плодове, които се накисват в 250 мл.  студена вода за 2-3 часа, след което се затоплят и се пие. Запарка се приготвя и от 2 с. л.  ситно нарязани листа от малина, които се заливат с 300 мл. вряла вода. Като изстине и е все още топла, се пие. Запарката се използва за плакнене на устата при възпаление на венците, за гаргара при ангина, фарингит, при различни кожни обриви.  Корените от малината се препоръчват за болни от хемороиди, кожни възпаления, за гаргара при възпаление на гласните струни. Поставя се 1. с. л. корени в 500 мл.  вода да ври 8-10 мин.  и се пие по 100 мл.  3 пъти дневно преди ядене. Запарка от цветовете и листата се препоръчва за лечение на младежки пъпки. С успех се прилага мехлем, приготвен от 1 част пресен сок от малинови листа и 4 части вазелин или краве масло. Единственото противопоказание на малините е при болни от подагра и нефрит поради високото съдържание на пуринови основи. (доц.  Константин Костов, в-к "Билка", бр. 8 - 2003 г.)

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3540.0#ixzz4CIUqIioT

Прополис

1. Има противомикробна и противогъбична активност с широк спектър на действие. При здрави хора може да играе роля на биостимулатор, като повишава физическата издържливост, премахва умората, при трудно зарастващи атонични и инфектирани рани. В съчетание с невен и жълт кантарион е превъзходно епителотонично средство. Благоприятно е действието на прополиса при дерматомикози, акне, трихофития, албус у жени, при дисбактериоза при продължително лечение с антибиотици. Полезно е използването на прополиса със свинска мас,  невен, живовляк и дебела мара при фистули на ануса, както и при външни хемороиди. Употребява се външно и вътрешно. Спиртен екстракт се прави, като прополисът се разтваря в чист спирт в съотношение 20-30 % прополис. От спиртният екстракт се взема 15-30 капки в чаша преварена вода за гаргара, жабуркане и евентуално за вътрешно приемане при условие, че пациентът няма киселини. За вътрешна употреба се приготвя мехлем от прополис и свинска мас в съотношение 1:5 предварително разтопени. Прополисът може да се разтопи само на водна баня. Прополисът е практически нетоксичен в оптимални дози, но не са изключени и алергични реакции. (проф. д-р П. Манолов, д. м. н., фитотерапевт, в-к "Зн.", бр. 48 – 1995 г.)

2. Прополисът е смолисто вещество, което се изработва от пчелите-работнички. Той има приятен аромат и леко горчив вкус. Пресният е жълт или червеникав,  а старият има зелено-кафяв до червено-кафяв цвят. При загряване бързо омеква. Разтопява се при температура 80-104 ° С,   при което  восъкът изплува отгоре, а течният прополис пада на дъното. След като изстине, се превръща в крехка маса. Разтваря се в горещ дървесен спирт, петролен етър,  в 70-градусов обикновен етилов алкохол, амоняк и др., но не и във вода. Различава се няколко вида пропоолис - брезов, тополов, брезово-тополов и др. Химичният състав още не е проучен. Съдържа растителни смоли 50-55 %,  восък около 30 %, етерични масла, миекроелементи - желязо, мед, цинк, кобалт, и др. биологично активни вещества. - флавони, флавоноли, терпени ненаситени киселини, ароматни алдехиди и др. Прополисът се използва най-вече при лечение на рани, изгаряния, хронични екземи, пиодермити, невродермити. С успех се прилага при заболяване на устата кухина (афти, възпаление на венците), на горните дихателни пътища, бронхите и белите дробове, при туберкулоза, гинекологични заболявания. Установено е,  че антибактериална активност проявява само алкохолият екстракт. Размножаването на грипния вирус А-2, на вируса на везикулярния стоматит,  на ваксиналния вирус и херпес симплекс тип 1 се подтиска от водна емулсия на прополиса. (д-р Димитър Памуков, сп. "Защита на природата", брой и година неизвесттни)
  
3. Евтино и достъпно природно лекарство. Той се използва за лечение на инфекции, бъбречни страдания, възпаление на пикочния мехур и простатата. Засилва имунната система, предпазва от злокачествени тумори, тъй като е силен антиоксидант. Ето една изпитана рецепта с прополис: Една пръчица (30 гр.) пчелен клей се настъргва на ситно и се поставя в чист спирт. Оставя се 10 дни да се разтвори добре. Пие се по 20 капки дневно в чаша с мляко преди ядене. Полученият разтвор може да се използва и за намазване на труднозарастващи рани. (в-к "Златна възраст", бр. 1, год. първа)

4. Прополисът има добре изразени противомикробни свойства. Съхраняването на прополиса в продължение на 3-4 години не намалява антимикробното  му действие. Антимикробните вещества в прополиса са термостабилни, затова водните екстракти, които се получават при термична обработка, запазват своята антимикробна активност. Изучено е антимикробното действие на прополиса върху микрофлората на стомашно- чревния тракт. При вътрешно приемане на  прополиса се стига до дисбактериоза на червата. Дълготрайното му приложение не предизвиква появата на резистентни форми в организма. Има клинично доказано противогъбично действие. Има данни за изразено антивирусно действие, особено в съчетание с пчелно млечице и прашец спрямо вируса на грипа. Учените опитно доказват, че прополисът подтиска растежа на туморните и ракови клетки и прерастването им в съединителна тъкан. Клиничните наблюдения при болни със злокачествени заболявания, при които прополисотерапията участва в общия комплекс на лечение, показват твърде удовлетворителни резултати. (Минка Донева, в-к "Зн.", бр. 17 - 2003 г.)

5. Прополисът притежава стимулиращ ефект върху регенерацията на растителните и животински тъкани, особено на костната, мускулната и нервната тъкан,  да повишава епителизацията и гранулацията при зарастване на рани. Флавоноидите му влияят укрепващо на капилярните стени, като намаляват чупливостта им, намаляват слепването на еритроцити и тромбоцити в кръвта.Има изразено обезболяващо действие, превъзхождащо неколкократно това на  кокаина. (3. 5 пъти) и на новокаина (5. 2 пъти). Притежава защитно действие спрямо йонизиращи лъчения. Приеман вътрешно, прополисът стимулира имунната защита на организма, без да има каквато и да било токсичност,  а има и известно антитоксично действие. Съчетание на прополиса с антибиотиците пеницилин, стрептомицин, тетрациклин и др. повишава антимикробната им активност от 10 до 100 пъти. Комбинациите на прополиса с различни химични вещества (салицилова киселина, натриев хлорид) усилват неговото биологично действие при кожни заболявания. (Минка Дончева, в-к,"Зн.", бр. 18 - 2003 г.) 

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3601.0#ixzz4CIUIhDdm

Ягода (Fragaria vesca)

(готка, зуница, зоница, куконица, планици, търнаци, чилелек)


1. Отвара от изсушени млади листа действа омекчително  при възпаление на дихателните тръби, против астма и кашлица. Сокът от плодове изчиства лицето от петна и нечистотии. Млади изсушени листа от ягода, смесени с миризлива лазаркиня и мащерка в пропорции 8:2:1 дават един чай, който успокоява нервите при треска, белодробно болни. Листа с малко пелин действуват разхлабително, пикочогонно и подпомагат обмяната на веществата. Като се прибавят ката тях 1/3 жълтуга, се получава ефикасен чай при подагра и ревматизъъм. /дн.•1-30с./
     
2. Пикочогонно, против пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и черния дроб. От листата правят така наречения "германски чай", като главна съставна част. /дн.•3-стр.23/

3. Листата, сварени като чай, лекуват сърцето, когато е разстроено, разбито, а също главоболие - зелените листа, поставени на болната глава, я лекуват. /Ф-2/

4. При някои хора и твърде често при малки деца се наблюдава непоносимост към ягодовия плод, прояваваща се в алергични кожни обриви. /Ф-7/

5. Екпериментално е установено, че листата предизвикват известно  разширение на периферните кръвоносни съдове и понижават кръвното  налягане, при диария, при заболявания на черния дроб и  жлъчката. /кн.•44/

6. Листата понижават кръвното налягане, подобряват сърдечната дейност, разширяват периферните кръвоностни съдове, прилагат се при гинекологични заболявания. /кн.•47-стр.112/

7. В лечебната практика са използват листата - сушени или пресни, или  коренището и узрелите плодове вътрешно при пясък в бъбреците, при болки в гърдите, сърцебол, охтичава кашлица, ревматизъм, запек, за жабурене при  нежит (възпаление  на венците с опадане на зъбите). Компреси със сварени листа се правят при отоци, циреи,обриви. При охтика се  пие отвара в вино от  листа, червен кантарион, копривено семе. /БНМ-Енц. стр. 454 - пор. •1093/

8. Запарката  от  листата на горската ягода разширява кръвоносните  съдове, действа спазмолитично, диуретично и общоукрепващо. Полезни са  при неврастения, атеросклероза, левкемия, нощно напикаване, рак на гърлото,  за гаргара  при гингивит. Народната  медицина използва ягодата при малокръвие, жълтеница. Корените на ягодата се използват при маточни кръвотечения, белодробна туберкулоза, бронхиална асма, камъни в пикочният мехур, колити, хемороиди. Настойката от цветовете - при нарушена обмяна на веществата. Около 1 с.л.  листа от билката се запарва с 400 мл. вряща вода за 1 час. Пие се  по 1 кафяна чашка 3-4 пъти на  ден преди ядене. 
маг. фармацевт Л. Лачев. /в-к "Зн.", бр. 25 - 2000 г./

9. Повишава обмяната на веществата. За лечебни цели се използват листата, които се берат с дръжките. Брането на листата  става след обиране на плодовете, докато листата имат зелен цвят, сушат се на сянка, докато добият светлозелен цвят. Понижават кръвното налягане, като разширяват периферните съдове, забавят ритъма и увеличават амплитудата на сърдечните съкращения. 
БНМ  я препоръчва за лечение на простудни заболявания, главоболие, неврастения, хемороиди, рани под форма на лапи. 
Приложение: 2 с.л. ситно нарязани ягодови листа се запарват с 500 мл. вряща вода, варят  се в продължение  на 3 мин.и киснат 20 мин. Пие се 3 пъти дневно по 100мл. преди ядене. 
Доц. д-р Цоло Цолов. /В-к "Зн.",  бр. 23 - 2001 г./

10. За медицински цели се използват листата с дръжките. Билката оказва  съдоразширяващо действие, повишава тонуса и усилва съкращенията на матката. Притежава противовъзпалителни свойства. Листата се употребяват при възпалителни заболявания на половите органи. Употребяват се листата по следния начин: 2 с.л. от билката се слагат в 500 мл. вода, варят се 5 мин. Пие се по 100 мл. преди ядене 4 пъти дневно. /Илия Ланджев - маг. фарм. В-к "Зн." - бр. 23 – 2002 г./

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3688.0#ixzz4CISOstVe

АКО ЗНАЕШ ВСИЧКО ЗА ХЛЯБА - прочети и това!

Алберт Айнщайн е казал: "Мисленето, което създаде днешните проблеми, е недостатъчно за тяхното решаване".

Вярването в това, че Земята е плоска, не може да повлияе върху здравето на хората, дори в продължение на хиляди години. Вярването, че консумирането на бял хляб с търговска мая е добро, е друго нещо, защото всеки ден влияе върху здравето на хората.

Традиционна хранитена пирамида

Има два метода за подквасване на хляб и те напълно се различават по отношение на начина, по който действат върху брашното, както от гледна точка на вкуса, така и с оглед на хранителния ефект на получения хляб и, в крайна сметка, по въздействието върху здравето на потребителя. Хлебната ферментация цели промяна на различните хранителни вещества в брашното, за да бъдат оптимално усвоени по време на храносмилането.



Хляб с мая (отляво) и хляб с квас (отдясно)

Историята на маята

В продължение на хиляди години, когато нашите предци правили хляб, те използвали закваска от дива мая (известна също като естествена мая). Това е маята, която живее върху листа, грозде и плодове в дивата природа. Нашите предци знаели, че дивата мая ще накара техния хляб да втаса, а напитките да ферментират. Използвайки дивата мая, нашите предци обикновено трябвало да чакат 6-8 часа за да втаса хляба им, но това наистина си заслужавало. Те може би не знаели, че глутенът в зърната може да бъде пълноценно храносмлян в резултат на обработката с квас, благодарение на което телата им ще получат големи количества храна.

След това, в края на 1860 г., Луй Пастьор (същият, с когото свързваме пастьоризираното мляко) открил, че маята е жив организъм. Той намерил начин за изолиране на чиста култура мая, благодарение на което намерил начин да се постигне втасване на хляба само за 30 минути! След години, тази нова мая повела хлебната индустрия към успеха. Вие вероятно също ползвате тази мая, всички я ползват. Е, с някои изключения, аз вече никога не го правя.

Мая

РЕЦЕПТА ЗА ДОМАШЕН МАГНЕЗИЕВ КРЕМ

Магнезия представлява елемент необходим за живота и здравето. Участва в около 300 различни процеси в човешкия организъм. Тъй като досега разгаданите процеси разкриват само малка част от тайната на нашия Творец, може да се окаже един ден, че магнезият е участник на десетки пъти повече процеси.

Неговите недостизи в тялото се изразяват чрез сигнали, които можем да видим и усетим, само трябва да ги идентифицираме. И това не са само треперенето на клепачите и контракциите на прасеца.

НАТОРЯВАЙТЕ СТАЙНИТЕ РАСТЕНИЯ, ЦВЕТЯТА И ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ С АНГЛИЙСКА СОЛ

Повечето растения се нуждаят от хранителни вещества като магнезий и сяра, за да бъдат здрави, устойчиви и да развиват красиви листа, цветове и плодове. Английската сол съдържа основните хранителни елементи, които правят почвата богата и плодородна - азот, фосфор, калий.
Използвайте английска сол веднъж седмично, за да подхраните вашите стайни растения, цветя и зеленчуци. Кристалите магнезиев сулфат предотвратяват загубата на зеления цвят на листата и тяхното пожълтяване (магнезият е съществен елемент в молекулата на хлорофила).

Добавете 2 супени лъжици английска сол на 5 литра вода и с получения разтвор пръскайте почвата на растенията и самите тях, за да се запазят листата им здрави и зелени. Той действа и като инсектицид, като ви помага да се отървете от вредителите по растенията.

Има растения, които са истински "почитатели" на английската сол. Такива са доматите, розите, пипера и различни видове палми.

източник :  http://saveti.framar.bg/

15 суперефективни приложения на магнезиевия сулфат

Солта Епсом, наричана още горчива сол или английска, носи името на местността Епсом в Англия, където в далечни времена била добивана. Тя представлява химично съединение (сол) на сяра и магнезий, с молекулна формула MgSO4*7H2O, t.e. магнезиев сулфат хептахидрат (съдържа седем молекули вода). 

Съдържа сяра – минералът на красотата - за здрави коса и нокти и сияеща кожа. На вид напомня готварската сол (натриев хлорид), но е горчива на вкус, не притежава мирис, има неутрално за кожата pH. Приемана орално действа като осмотично очистително. В по-малки дози действа жлъчегонно (стимулира отделянето на жлъчни сокове).

Подходящата почвена смес за саксийните цветя

Утвърдена практика е саксийните цветя да се прехвърлят в по-големи съдове в началото на вегетацията, а за повечето отглеждани у нас това начало е пролетта. Тази смяна се налага първо ако саксията им е отесняла и второ, защото хранителните вещества в нея вече са изчерпани. Саксийните цветя растат в ограничено количество почва. Това означава, че тя трябва да е богата на хранителни вещества. Независимо от периодичните поливки с хранителни разтвори или употребата на азотни, фосфорни и калиеви минерални торове, почвата в саксията се изтощава. За да е истински хранителен субстрат, тя трябва да е рохкава, порьозна, за да проникват въздухът и водата. Но има цветя, за които е достатъчно само да са прикрепени за дървесна кора, т. нар. епифити, които се изхранят с продуктите от бавното гниене на отмрялата растителна тъкан. Такива са например повечето орхидеи и бромелии. За тях сякаш най-важното е мократа кора, високата температура и тропическата въздушна влажност. Някои цветя предпочитат богатата на хумус почва, други пък се развиват по-добре, ако е по-бедна на хумус, стига да е достатъчно песъклива. Така е, изискванията на различените видове цветя към почвата са различни. Затова се правят и различнипочвени смески. Често несполуката в отглеждането на цветята се дължи на използването на каквато и да било пръст от градината или на закупената неподходяща смеска. Необходимо е при покупката на смеска от магазина добре да се знае какви са изискванията на цветето, за което ще използва и внимателно да се проучи дали съдържанието на купувания пакет ще задоволи тези изисквания. Разбира се, нищо не пречи любителят и сам да приготви желания хранителен субстрат.

Добрите смески

В препоръките за приготвяне на различните смески обикновено се посочва количественото им съотношение, примерно 1:2:1. Трябва да се има предвид, че това не са тегловни, а обемни части и се измерват с подходящ съд. Освен това в смеските може да се добавят и други вещества, не така типични за приготвянето им като гниеща сърцевина от дървесни видове (върба), варов прах, стиропор и др., както и комбинации от минерални торове.

Съставките

Градинска почва. Взема се от обработваемия плодороден почвен слой в градината. Нейното качество обикновено е високо, но често съдържа болести и неприятели, общи за зеленчуците и цветята. Може да се обеззарази на парна баня или като се сложи за малко в средно загрята фурна.

Чимовка. Взема се от затревени терени, като се пресява, за да се отстранят растителните остатъци. Предпочита се, защото не е заразена от разпространените  в градината болести и неприятели.

Оборски тор. Използва се само като напълно угнил, превърнал се в землиста маса, в която не се различават отделните съставки. Съдържа много плевелни семена. Може да се замени изцяло с компост.

Торф. Продукт от непълното разлагане на растителни остатъци. Няма значение като източник на хранителни вещества. В смеските участва за подобряване на физическите им качества.

Широколистна листовка. Угнили и все още неугнили листа от широколистни дървета, в т. ч. и от овощни градини. Ореховите, върбовите, дъбовите листа и листата на конския кестен не са подходящи.

Иглолистна листовка. Угнили и все още неугнили, запазили своята цялост, листа от иглолистни гори. Видовият произход е без значение. Използва се само за растения, които изискват кисела почва.

Пясък. Използва се едрозърнест речен пясък. Когато съдържа дребни частици и тинест материал, се пресява и промива. Не съдържа хранителни за растенията вещества, но прави смеските рохкави.

Перлит. Подобен на пясъка инертен материал, получен от обработката на вулканична скала. Предпочита се като по-чист, не съдържа вредни микроорганизми.

Дървени въглища. Имат свойството да поемат вода и постепенно да я отдават на растенията. Притежават дезинфекционни свойства, възпрепятстват развитието на патогенни почвени гъбички.

Борова кора. Употребява се нарязана на едри парчета или във вид на цели късове. Използва се самостоятелно или в комбинация с инертни материали за цветя, които в своята родина живеят по корите на дърветата.

Сфагнов мъх. Развива тънки разклонени стъбла. Те нарастват, докато долните им части отмират и образуват торф. Затова се нарича и торфен мъх. Използва се за растения, развиващи се върху растителни остатъци.

Дунапрен. Добре позната изкуствена органична материя. Използва се накъсана на по-големи или по-малки късове в комбинация с борова кара и сфагнов мъх с цел да поеме вода и да поддържа влажността дълго време.

Рецепти

Петуния: градинска почва (чимовка), угнил оборски тор (компост), пясък (перлит) в съотношение 1:1:0,5

Ахименес: чимовка, широколистна листовка, разложен оборски тор, пясък (перлит) в съотношение 3:2:1:1.

Бугенвилея: чимовка (градинска почва), разложен оборски тор и пясък (перлит) в съотношение 4:2:1.

Сентполия: чимовка (градинска почва), разложен оборки тор, пясък (перлит) в съотношение 2:1:1.

Маранта: градинска почва (чимовка), торф, пясък (перлит) в съотношение 1:1:1.

Коледниче: чимовка, разложен оборски тор, широколистна листовка, пясък (перлит) в съотношение 2:2:2:1.

Кактуси: чимовка, листовка, пясък в съотношение 1:1:1. полезно е да се добавят парчета дървени въглища и малко стрита на прах гасена вар или хидратна вар.

Непентес: торф, едрозърнест пясък, сфагнов (торфен) мъх в съотношение 1:1:1.

Сарацения: сфагнов мъх, едрозърнест пясък в съотношение 1:1. може да се добави малко торф.

Бромелии наземни видове: листовка, разложен оборски тор (компост), торф, пясък в съотношение 2:1:1:0,5. може да се добавят парченца борова кора, дървени въглища или стиропор.

Бромелии епифитни видове: листовка, разложен оборски тор (компост), борова кора, торф, пясък в съотношение 1:0,5:1:0,5. Може да се отглеждат само върху парче борова кора, оформена като пънче или стволче.

30.03.2009, Ангелина СИМЕОНОВА

Куркума: ползи за здравето и как да се възползваме от тях

Коренът на куркумата се вари, суши и стрива на жълта пудра.

свързани теми

• Куркумата намалява риска от инсулт
• 7 подправки и билки от чиито ползи можем повече да се възползваме
• Пектинът: напразно позабравени ползи
• Ароматерапия: за по-добро здраве с етерични масла

Куркумата е подправка с разнообразни ползи за здравето ни, но крие и някои рискове.

здраве.bg

Куркумата дължи своя цвят на куркумина - яркият жълт пигмент, който прави тази подправка така характерна на вид. Именно заради тази си съставка куркумата от хилядолетия се използва в традиционните лечители, най-вече от практикуващите китайска медицинаи аюрведа.

Коренът на куркумата се вари, суши и стрива на жълта пудра, която притежава мощни антиоксидантни свойства. Хранителните добавки с куркумин се приемат най-вече при здравословни проблеми като рак и артрит, макар доказателствата точно в тази насока да са все още противоречиви. Като цяло употребата на куркума и приемането на добавки с куркумин е безопасно, но в някои случаи може да предизвика най-често леки странични ефекти.

Ползи от куркумата при стомашно разстройство

Куркуминът отдавна е доказал ефективността си при храносмилателни разстройства, включително лошо храносмилане. Способността му да стимулира производството на жлъчка в жлъчния мехур помага за по-лесното смилане на храната. Куркуминът облечкава и симптомите, съпътстващи влошеното храносмилане - подуване и газове, защото има противовъзпалителен ефект, влияещ върху червата.

Антиоксидантен ефект

Куркуминът е добре известен с антиоксидантните си свойства. Той може да е също толкова ефективен, колкото и витамините С и Е по отношение на борбата със свободните радикали и предпазването на клетките и тъканите в тялото. Според Американското общество по ракови заболявания, куркуминът може да ограничи разрастването на туморите и да осигури известна защита от развитие на рак.

Ползи при артрит

Куркуминът има и противовъзпалителни свойства, като ефективно може да ограничи болката, подуването и възпаленията, свързани с остеоартрита. В клиничен опит, публикуван през 2010 г. в изданието Panminerva Medica, италиански учени изследвали влиянието на куркуминът именно върху пациенти состеоартрит. При 58% имало подобряване на симптомите и ограничаване на зависимостта от болкоуспокояващи медикаменти.

Лечение на проблеми с кожата

Традиционното медицинско приложение на куркумата в Индия и Малайзия включва приготвянето на паста, която се нанася върху кожата - за лечение на кожни проблеми като възпаления, гъбични инфекции, натъртвания, ухапвания от насекоми, както и за инфекции на очите, разраняване на устата и инфектирани лезии.

Странични ефекти върху храносмилането

Хранителните добавки с куркумин могат да предизвикат странични ефекти в стомашночревния тракт, като най-често проявяващите се са разстройство на стомаха, гадене и диария. В редки случаи продължителната употреба на хранителни добавки с куркума могат да предизвикат стомашни язви, поне според публикация на учените от Медицинския център към Университета на щата Мериленд. По-сериозни негативни реакции рядко възникват, дори при дози от по 12 г дневно.

Камъни в жлъчния мехур

Куркуминът може да предизвика контракции на жлъчния мехур. При здрави хора тази стимулация може да подобри функционирането на мехура, но при хора с камъни в жлъчката или други блокажи на жлъчните канали, този ефект може да причини болки и дискомфорт. Ако сме имали проблеми с жлъчния мехур, трябва да се консултираме с лекар преди да започнем да приемаме добавки с куркума.

Проблеми с черния дроб

Високите дози (над 15 г дневно) куркумин могат да причинят увреда на черния дроб, показват данните от изследване върху животни, проведено от Националния център за алтернативна медицина на САЩ. Макар че не са документирани случаи на увреда на черния дроб при хора, приемали хранителни добавки с куркумин, все пак има установени изменения на нивата на чернодробните ензими. Затова, ако имаме история, свързана с чернодробни проблеми, по-добре да избягваме както приема на куркумин, така и консумацията на куркума като подправка в ястията си.

Взаимодействия с медикаменти

Хранителните добавки с куркумин имат способността да си взаимодействат с някои медикаменти. При някои пациенти куркуминът може да понижи нивото на кръвната захар. Затова, ако приемаме лекарства против диабет (които също понижават кръвната захар), консумирането на куркума и добавки с куркумин може да доведе до опасно ниско ниво на захарта в кръвта. Куркуминът има и изтъняващ кръвта ефект, т.е. намалява способността й за съсирване. Когато се приема едновременно с други изтъняващи кръвта медикаменти (като например аспирин), куркуминът може да увеличи риска от силно кървене.

Куркумата намалява риска от инсулт

Традиционната индийска подправка куркума намалява риска от инсулт, съобщават учени от университета в щата Джорджия, които са изследвали влиянието на всекидневната употреба на тази популярна не само в Индия подправка върху здравето на човека.

Данните показват, че хората, които в продължение на година са употребявали редовно куркума, страдат с 30% по-рядко от хеморагичен инсулт (мозъчен кръвоизлив).

Според учените, цитирани от Ройтерс, полифенолите, влизащи в състава на подправката, притежават силни антиоксидантни свойства. Доказана е и способността на куркумата да понижава кръвното налягане.

Мозъчните кръвоизливи според статистиката представляват 30% от всички инсулти.

 

Алое вера – традиция в козметиката за здрава кожа

свързани теми

• Алое вера: ползи за здравето
• Домашни маски за мазна кожа
• Как да се справим с косопада с натурални средства
• Плацентата е безсмислена съставка на козметиката

здраве.bg

Растението алое вера е често срещана съставка в много от козметичните продукти и това съвсем не е случаен факт. То притежава напълно естествено свойството да поддържа кожата здрава, млада и изящна. Затова и се използва в народната медицина от столетия, а съвременната козметична индустрия също го оценява по достойнство.

Алое вера е изключително полезно за всички, които страдат от суха и напукана кожа, защото е един от най-добрите естествени хидратанти и омекотители. Редовното разнасяне на масло от алое вера прави кожата естествено мека и гладка.

Освен като прекрасен овлажнител, растението може да ви е от полза за предпазването и премахването на тъмните петна и кожните пигментации.

Основните му съставки, притежаващи антиоксидантни свойства, в това число витамините Е и C, помагат да се предотврати появата на бръчки и други признаци на стареене, като удължават живота на клетките.

Алое вера притежава също противовъзпалително и антимикробно действие и затова може да бъде прилагано като допълнително средство при лечението на повърхностни изгаряния, порязвания, мехури, раздразнена и възпалена кожа. Понякога се използва и за третиране на кожни заболявания като екзема и псориазис.

Сокът от алое вера притежава естествен охлаждащ ефект и заради това намира приложение в продуктите за облекчаване на слънчеви изгаряния. Ето защо растението е една от основните съставка в много от лосионите за слънчева защита.

Алое вера също така предпазва кожата от вредното въздействие на токсините в околната среда като оформя защитен слой. В допълнение към всичко това подпомага премахването на мъртвия слой клетки от повърхността на кожата (ексфолииране).

Освен като средство за локално приложение (чрез намазване), екстрактът оталое вера се използва и под формата на сок. Според редица изследвания консумацията му допълнително стимулира кожата, като запазва и поддържа здравия й вид.

Съхранявайте продуктите правилно

Съхранението на различните видове продукти е от съществено значение не само за качеството на приготвената от нас храната, но и за нашето здраве.

В таблицата са посочени някои продукти и препоръчителната продължителност (в дни) на тяхното съхранение в хладилник.

Съхранението на различните видове продукти е от съществено значение не само за качеството на приготвената от нас храната, но и за нашето здраве.  В таблицата са посочени някои продукти и препоръчителната продължителност (в дни) на тяхното съхранение в хладилник. Продукти Съхранение (в дни) Консерви (зеленчукови) 4-5 Компот 3 Зеленчуци (задушени) 1 Спагети (прясно сготвени) 2 Картофена салата 1 Ориз варен 2 Прясно мляко 4 Кисело мляко 4 Сирене 5 Кашкавал 10 Яйца (сурови) 20-30 Яйца (сварени) 14 Месо (сурово) 2 Месо (печено) 3-4 Кайма и салам (сурови) 1/2 Салам (пушен) 2-4 Риба (сурова) 1 Риба (печена или пушена) 1-2 Шунка (пушена) 5-6 Салам (нарязан на парчета) 5-6 Пиле (сурово) 3-5 Пиле (печено или варено) 5-6 Салата (листни зеленчуци) 2 Коренови зеленчуци 10-20 Фасул зелен, грах 5-7 Плодове (ябълки, круши) 7 Спанак (суров) 1-2 Грозде 2

Фурми

Като фурма за теб нощта ще бъда сладка, никабът* ми надолу, когато пропълзи…”

(Р. Даскалова)

Арабско поверие гласи, че шест фурми са достатъчни, за да се пребориш с лъв, да пребродиш целия оазис и да запазиш силите си за цяла нощ с жена. Доказан факт е, че фурмите наистина подобряват работата на мозъка, като укрепват физическата издръжливост както през деня, така и през нощта. Ценните качества на този плод съвсем не са преувеличени. Научните изследвания върху състава им показват високо съдържание на глюкоза и фруктоза до 75%, а не захароза – по това те си приличат с меда. Богати са на соли и минерали, съдържат фосфор, мед, желязо, цинк, калий, натрий, алуминий. В състава им участва селен, който укрепва имунната система и предпазва от ракови заболявания. Притежават 23 вида аминокиселини, които липсват в другите плодове. Ако имате лениви черва, фурмите са чудесно средство да улесните тяхната перистатилка, благодарение на фибрите, които те съдържат. Препоръчват се при анемия и недохранване.

Тези великолепни плодове съдържат фолиева киселина, затова са много полезни за бременните жени. Те имат положително действие по време на раждането – съдържат окситоцин, който предизвиква контракции на матката и улеснява излизането на плода. След раждането консумацията на фурми улеснява лактацията и обогатява състава на кърмата.

БИ ФИТ съветва: включете в ежедневното си меню този незаменим за здравето Ви плод, който може да намерите в нашата дрогерия в удобната за консумация форма без костилки ).

*(от арабски език: никаб – част от облеклото на мюсюлманските жени, което покрива лицето изцяло и остава само тесен процеп за очите)

Факти и здравни ползи от бразилски орех

Горите на Амазония крият някои уникални растения като едно от тях е бразилският орех, който е ендемит за този ареал (не съществува в никоя друга част на света). Освен изключително вкусни, неговите ядки са и много полезни, тъй като осигуряват на тялото някой от жизненоважните протеини и мазнини, а освен това и селен, от който зависят някой от основните процеси на тялото.

Мака

Мака, или още перуанският женшен, е растение, отглеждано в планините на Перу от хиляди години насам. Растението принадлежи към семейството на репите и перуанците често – често похапват от него. Коренът на мака е много богат на протеини и въглехидрати и се смята, че има възстановителна сила. Повишава енергията и либидото и се препоръчва горещо за консумация от по-възрастни мъже и жени.

Учените все още изследват влиянието на мака върху човешкия организъм и няма научни доказателства за някакво негово лечебно действие. За сметка на това обаче маката на прах, придава интересен вкус на шейкове, сокове и храни и със сигурност не е вредна за здравето, така че какво ви пречи да я опитате!

Мака е богата на витамини В , С и Д и ви осигурява голямо количество калций, цинк , желязо, магнезий, фосфор и аминокиселини.

Някои специалисти все пак смятат, че мака действа отлично за насърчаване на сексуалната функция при мъжете и при жените. Те я препоръчват за повишаване на либидото и за по-голяма издръжливост при мъжете, и за стимулиране на плодовитостта при жените.

Дамите, които имат болезнена менструация или изпитват симптомите на менопаузата, могат да се посъветват с лекаря си и да приемат хранителна добавка от корен от мака. Тя облекчава болки в тялото, спазми, горещи вълни, тревожност, депресия и резки промени на настроението.

Перуанците вярват, че приемането на мака повишава енергията им, помага им да се концентрират и да мислят по-бързо. Доколко това наистина е така не е много сигурно.

Ако вие се чувствате уморени и апатични твърде често, поръчайте си мака на прах и взимайте по половин до една чаена лъжичка. Много бързо ще разберете помага ли ви или не, без да навредите на здравето си.

Някои специалисти твърдят, че мака помага при кожни проблеми – най-вече появата на пъпки и акне. Както се досещате, това също не е научно доказано все още.

Купете си мака на прах от щанда за органични храни в нашата дрогерия или от някой магазин за био храни и изпробвайте някоя рецепта. Нищо лошо няма да ви се случи, а ще се пробвали още един продукт с екзотиченвкус.

Ако сте решили да взимате хранителни добавки от мака, то непременно се консултирайте с лекар преди това. Все пак не забравяйте, че всяко нещо – в неправилната доза – започва да вреди и не си правете експерименти.

Билки и храни за балансиране на хормоните

За да се чувствате добре в кожата си, да сте спокойни и щастливи, да нямате дребни оплаквания, които влошават качеството на живот или по-сериозни здравословни проблеми, е важно да поддържате хормоналния си баланс. Спете достатъчно (7 – 8 часа), почивайте често, натоварвайте се физически – малко, но редовно, и се хранете здравословно. Може да и приемате билки или определени храни, които подпомагат хормоналния баланс.

Корен от Мака

Той е известен със свойството си да повишава нивото на хормоните. Особено добре се отразява на дамите по време на менопаузата. Намалява честотата на горещите вълни, успокоява, предразполага към по-качествен сън и премахва нощното изпотяване. Приема се на хапчета или на прах. За да уточните подходящото за вас количество, посъветвайте се с лекаря си.

Мъжете също взимат корен от мака – за повишаване на сексуалното желание, настроението и енергията.

Билката не влияе директно на хормоните. Тя доставя на организма вещества като калций, фосфор, витамин В1 и В2, мастни киселини. Именно на тях се дължи чудесния балансиращ хормоните ефект.

Витекс

Тази билка се използва за облекчаване на менструални болки и за стимулация производството на повече кърма от хилядолетия. Според изследвания на различни центрове за алтернативна медицина от цял свят тя е изключително ефективна за облекчаване на предменструални симптоми като болки в гърдите, запек, главоболие, гняв и потиснатост. Витекс помага за производството на пролактин – важен за нормалното отделяне на кърма.

Кръстоцветни зеленчуци

Броколи, карфиол, брюкселско зеле, зеле, алабаш – те съдържат вещество, наречено индол-3-карбинол (I3C), което помага за поддръжката на хормоналния баланс и при мъже, и при жени. (Предлага се и като хранителна добавка, но преди да започнете да го пиете, задължително трябва да се консултирате с лекаря си.)

Соеви храни, кълнове и семена

Соеви храни, ленено семе, слънчоглед, бобови кълнове, грах – всички те са богати на фитоестрогени и ще ви помогнат по естествен начин да поддържате хормоналния си баланс.

Използвайте препоръчаните средства за превенция и ако имате хормонални проблеми, следвайте лечението, което ви е предписал вашия лекар. Хранителните добавки могат да се използват само като съпътстващи основното лечение. Самолечението не е добра идея. Използвайте силата на природата разумно.