Прополис

1. Има противомикробна и противогъбична активност с широк спектър на действие. При здрави хора може да играе роля на биостимулатор, като повишава физическата издържливост, премахва умората, при трудно зарастващи атонични и инфектирани рани. В съчетание с невен и жълт кантарион е превъзходно епителотонично средство. Благоприятно е действието на прополиса при дерматомикози, акне, трихофития, албус у жени, при дисбактериоза при продължително лечение с антибиотици. Полезно е използването на прополиса със свинска мас,  невен, живовляк и дебела мара при фистули на ануса, както и при външни хемороиди. Употребява се външно и вътрешно. Спиртен екстракт се прави, като прополисът се разтваря в чист спирт в съотношение 20-30 % прополис. От спиртният екстракт се взема 15-30 капки в чаша преварена вода за гаргара, жабуркане и евентуално за вътрешно приемане при условие, че пациентът няма киселини. За вътрешна употреба се приготвя мехлем от прополис и свинска мас в съотношение 1:5 предварително разтопени. Прополисът може да се разтопи само на водна баня. Прополисът е практически нетоксичен в оптимални дози, но не са изключени и алергични реакции. (проф. д-р П. Манолов, д. м. н., фитотерапевт, в-к "Зн.", бр. 48 – 1995 г.)

2. Прополисът е смолисто вещество, което се изработва от пчелите-работнички. Той има приятен аромат и леко горчив вкус. Пресният е жълт или червеникав,  а старият има зелено-кафяв до червено-кафяв цвят. При загряване бързо омеква. Разтопява се при температура 80-104 ° С,   при което  восъкът изплува отгоре, а течният прополис пада на дъното. След като изстине, се превръща в крехка маса. Разтваря се в горещ дървесен спирт, петролен етър,  в 70-градусов обикновен етилов алкохол, амоняк и др., но не и във вода. Различава се няколко вида пропоолис - брезов, тополов, брезово-тополов и др. Химичният състав още не е проучен. Съдържа растителни смоли 50-55 %,  восък около 30 %, етерични масла, миекроелементи - желязо, мед, цинк, кобалт, и др. биологично активни вещества. - флавони, флавоноли, терпени ненаситени киселини, ароматни алдехиди и др. Прополисът се използва най-вече при лечение на рани, изгаряния, хронични екземи, пиодермити, невродермити. С успех се прилага при заболяване на устата кухина (афти, възпаление на венците), на горните дихателни пътища, бронхите и белите дробове, при туберкулоза, гинекологични заболявания. Установено е,  че антибактериална активност проявява само алкохолият екстракт. Размножаването на грипния вирус А-2, на вируса на везикулярния стоматит,  на ваксиналния вирус и херпес симплекс тип 1 се подтиска от водна емулсия на прополиса. (д-р Димитър Памуков, сп. "Защита на природата", брой и година неизвесттни)
  
3. Евтино и достъпно природно лекарство. Той се използва за лечение на инфекции, бъбречни страдания, възпаление на пикочния мехур и простатата. Засилва имунната система, предпазва от злокачествени тумори, тъй като е силен антиоксидант. Ето една изпитана рецепта с прополис: Една пръчица (30 гр.) пчелен клей се настъргва на ситно и се поставя в чист спирт. Оставя се 10 дни да се разтвори добре. Пие се по 20 капки дневно в чаша с мляко преди ядене. Полученият разтвор може да се използва и за намазване на труднозарастващи рани. (в-к "Златна възраст", бр. 1, год. първа)

4. Прополисът има добре изразени противомикробни свойства. Съхраняването на прополиса в продължение на 3-4 години не намалява антимикробното  му действие. Антимикробните вещества в прополиса са термостабилни, затова водните екстракти, които се получават при термична обработка, запазват своята антимикробна активност. Изучено е антимикробното действие на прополиса върху микрофлората на стомашно- чревния тракт. При вътрешно приемане на  прополиса се стига до дисбактериоза на червата. Дълготрайното му приложение не предизвиква появата на резистентни форми в организма. Има клинично доказано противогъбично действие. Има данни за изразено антивирусно действие, особено в съчетание с пчелно млечице и прашец спрямо вируса на грипа. Учените опитно доказват, че прополисът подтиска растежа на туморните и ракови клетки и прерастването им в съединителна тъкан. Клиничните наблюдения при болни със злокачествени заболявания, при които прополисотерапията участва в общия комплекс на лечение, показват твърде удовлетворителни резултати. (Минка Донева, в-к "Зн.", бр. 17 - 2003 г.)

5. Прополисът притежава стимулиращ ефект върху регенерацията на растителните и животински тъкани, особено на костната, мускулната и нервната тъкан,  да повишава епителизацията и гранулацията при зарастване на рани. Флавоноидите му влияят укрепващо на капилярните стени, като намаляват чупливостта им, намаляват слепването на еритроцити и тромбоцити в кръвта.Има изразено обезболяващо действие, превъзхождащо неколкократно това на  кокаина. (3. 5 пъти) и на новокаина (5. 2 пъти). Притежава защитно действие спрямо йонизиращи лъчения. Приеман вътрешно, прополисът стимулира имунната защита на организма, без да има каквато и да било токсичност,  а има и известно антитоксично действие. Съчетание на прополиса с антибиотиците пеницилин, стрептомицин, тетрациклин и др. повишава антимикробната им активност от 10 до 100 пъти. Комбинациите на прополиса с различни химични вещества (салицилова киселина, натриев хлорид) усилват неговото биологично действие при кожни заболявания. (Минка Дончева, в-к,"Зн.", бр. 18 - 2003 г.) 

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3601.0#ixzz4CIUIhDdm