Къпина (Rubus fruticosus)

(чобан, кюсте, копия, къмпина, дяволско грозде)

1. Отвара от листата и корена против диария, дезинтерия. Отварата от корена действа потогонно и пикочогонно. Оварата от листата при кожни изриви, при силна простуда и при катари на дихателните пътища. Плодът с ябълково вино засилва сърцето и затова се препоръчва при стари хора. (Дн. •1, стр. 39)

2. Употребяват се листата като чай против слуз и дезинтерия, коремно възпаление. (Ф-2)
  
3. Отвара от листата и корените във вода или вино се пие при диария, дезинтерия, кръвохрачене, сърцебол, отвара от листа и млади клонки при апендицит. С къпинови листа се налагат гнойни рани.  С чай се жабури при зъбобол. При оток на езика и устата  се дъвчат къпинови ластари. При очебол се капва сок от къпинови плодове или
мляко, в което е киснато къпиново семе. (Енц. БНМ, стр. 205)

4. Билката има адристигенно, кръвоспиращо, противовъзпалително  и фитонцидно действие. Използува се при простуда и възпаление на горните дихателни пътища, при язва на стомаха и дванадесетопръстника, колити, като укрепващо кръвоносните съдове (кървене на венците), при остър глумерулонефрит. Външно при възпаление на лигавицата на устата, при екземи, уртикария. (кн. •44)

5. Пресни или изсушени плодове се използват жаждоутоляващо, ободряващо и подобряващо общото състояние, при хронични гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, заболявания на черния дроб, бъбречнокаменна болест, при инфекциозни заболявания. Листата и корените се използват за лечение на язвена болест, хроничен гастрит, бъбречнокаменна болест. Дъвчене на листата укрепва венците, а стръковете и цветчетата са полезни при язва в червата, при слаб стомах, за раздробяване на камъни. (кн. •45, стр. 102)

6. Използват се листата, корените и плодовете. Листата и корените при апедицит, кръвохрачене, неподдаващи се на лечение диарии, възпалени вени, афти. (кн. •47, стр. 124)

7. Къпината се отнася към универсалните раздробяващи камъните средства, чийто ефект се проявява при камъни с уратна, фосфатна и  оксалатна природа. Къпината има затягащо, пикочогонно, противовъзпалително, противомикробно и кръвоспиращо действие. Тя се смята за най-подходящото средство при съчетание на бъбречнокаменна болест с пиелит, цистит, простатит, както и в случаите, когато  в болния се наблюдава хематурия. (Кн. •45, 28 стр.)

8. За лечебни цели се употребяват листата и корените. Използват се при диария, гастрит, стомашно-чревни катари, стомашни кръвоизливи, диабет и др. Две с. л. от листата се заливат с 500 мл. вряща вода и се оставят да киснат 1 час. Пие  се по 1 вин.  чаша 4 пъти на ден преди ядене. По-добре действа отварата, получена по следния начин: 2 с. л. листа се заливат с 500 мл. студена вода , оставят се да киснат 12 часа, варят се 3 мин.,оставят се да изстинат 5  мин и се пие 3 пъти по 150 мл. на гладно. (в-к "Зн.", бр. 24 - 1996 г.)

9. Има няколко вида полска къпина: сивобяло-вълнеста, сладкоплодна, кървавочервена, гроздоцветна. Приложение намират корените, листата и плодовете. Съставът на корените не е добре проучен. Основното действие на  къпината е запичащо и противовъзпалително. Някои изследователи са установили, че водните извлеци от листата  имат противовирусно действие при някой видове херпеси и недоказано противораково  такова. Вино от плодовете на къпина се пие затоплено при простудни заболявания,  грип, мускулни болки, кашлица, бронхит, ангина и др. От листата се приготвя вкусен ароматен и стимулиращ чай. (д-р А. Челебиев, фитотерапевт, в-к „Зн.", бр. 50 – 1998 г.)
 
10. Листата на къпината се берат по време на цъфтеж. Употреба: 4 ч. л. ситно нарязани изсушени листа и плодове се запарват в 400 мл. вряла вода за 1 час. и се изпива през деня на гладно. Студените компреси от листа на къпина се използват при екземи, лишеи и гнойни рани. (В. Димова, биолог, в-к "Зн.", бр. 34 - 2002 г.)

11. Използват се листата, плодовете и корените. 
             - Листата се берат, докато са зелени - от юни до септември. Те са богати на витамин С, флавоноиди, органични киселини, минерелни соли - главно магнезий, танин и др. За гаргара, при възпалано гърло, зъбобол, при кръвохрачене, колит и др.; 
              - Плодовете се берат след узряване от август до септември. Те съдържат предимно витамини (В, С, К, РР, провитамин А), пектин, мин. соли и др.; 
              - Корените се вадят обикновено през есента - октомври-ноември. Те съдържат скорбяла, танин и др. Корените се използват при разширени вени за правене на бани. От корените 1 с. л. се варят в 500 мл. вода 10 мин. и се пие по 1 винена чаша 4 пъти на ден преди ядене. (в-к "Зн.", бр. 26 – 2003 г.)
 
12. Най-често се използват листата на къпината. Те премахват афти, язвички в устата, възпаление на гърлото. Те са чудесно средство при простуди и грипове, ангини, за лечение на стрептококови инфекции на пикочно-половата система. За медицински цели се използват също цветните пъпки на къпината, които повлияват успешно високо кръвно, стимулират намаляването на кръвната захар. Те успокояват  кожните раздразнения. (Н. Кочмарова, в-к "Зн.", бр. 18 - 2003 г.)

13. Къпиновият плод съдържа средно 3% захар, около 1% органични киселини, много целулоза - 2-4%, пектинови, дъбилни и ароматни вещества, калиеви, медни, манганови соли, витамин С, групата В и провитамин А. Като диуретично средство се употребява отварата от корените 1:20. Отварата от листата на къпината 1:10 се препоръчва при стомашни кръвоизливи и диарии. Пие се по 1 с. л. 3 пъти на ден, също при повишена възбудимост и безсъние. (доц. Константин Костов, в-к "Билка", бр. 25 - 2003 г.)

14. Къпината се нарича още "Титанска кръв". Къпинови тайни: листата служат за приготвяне на затягащ сироп, ефикасен срещу детска дезинтерия. Пъпките, особено пролетните, са много полезни. Няколко чаени лъжички са достатъчни за облекчаване на чревни възпаления, дезинтерия, колики. Отварата е полезна и за правене гаргара при ангина и особено афти. Листата н къпината заедно с листата на дивата ягода са великолепна смес за чай. За да го приготвите, нарежете на ситно 2/3 листа от къпина и 1/3 листа от ягода, наръсете ги леко с вода и ги завийте в памучна кърпа. Оставете ги да ферментират 2-3  дни на топло и след това ги сушете. (в-к "Билка", бр. 18 - 2003 г.)


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3515.0#ixzz4CIQdXzjA