Много отдавна, през шестдесетте години на миналия век, когато бях дете, а баба ми беше жива и здрава, ходих при нея през лeтните месеци и до днес пазя спомени за това. Така е винаги с детските спомени - от време на време се връщаме към тях - през целия живот. Когато те са хубави, в тях е заключено чувството за безопасност и сигурност - нещото, което след детството рядко се случва. В тези спомени има най-много детайли, те са с най-много цветове, разни възприятия и усещания. От посещенията при баба ми са моите спомени за полетата с ръж и пшеница, за кравите и телетата, за току-що издоеното мляко, домашното масло и... за хляба. Всичките тези неща съм виждала след това много пъти, но те вече никога не бяха същите.
Баба ми печеше хляб веднъж в седмица - за цялата седмица. Това беше важен ден - ден за хляба. Тогава тя правеше и много други неща, но най-важното беше втасващото тесто. Никога не съм виждала, как го замесваше, защото го правеше много рано, докато още спях. Когато хлябовете бяха готови за печене, което ставаше около обяд, тя ги слагаше в гореща пещ на дърва. Седем хляба - за седмицата. Не мога да опиша аромата, който се разнасяше от тази пещ, но той беше толкова истински и прекрасен, че аз не мога да го забравя. Най-интересното беше, че баба ми не ни даваше да ядем този пресен, топъл хляб. В деня, в който се печеше хляб, ние ядяхме другия - отпреди една седмица! Аз го приемах за гадно и несправедливо, въпреки че баба ми обясни, че не е хубаво да се яде пресен хляб, трябва да се изчака поне един ден. Аз нали знаех, че най-хубавият хляб е точно топличък, скоро изваден от фурната - мекичък, с хрупкава коричка, току-що сложен на щанда в магазина.
Е, не било така. Тогава въобще не бях разбрала, защо баба ми постъпваше така, а след това - в продължение на много години - дори веднъж не бях се замислила, дали баба ми е била права. Купувах от магазина пресен хляб - този с търговската мая. По-подробна информация за съвременния хляб от магазина ще намериш в друга моя статия кликайки: Ако знаеш всичко за хляба прочети и това! До неотдавна храних с него цялото ми семейство, всичко си беше наред - правех това, което правеха всички, във всичките градове и села. Не съм се и замисляла, как е направен този хляб, с каква мая е забъркан, с какво "подобрен". Да, случваха се някои "дребни" здравословни проблеми - подуване на корем, чувство за тежест, нередовно посещаване на тоалетна и разни други, които дори не забелязвахме, защото твърде често се случват и при други хора. В един момент се появи модата да си печеш хляб вкъщи - както в "доброто, старо време". Тази мода се появи заедно с домашните фурни за хляб, където само слагаш нужните продукти - брашно, търговска мая, вода, сол и евентуално някои вкусни добавки. Тези фурни сами бъркат тестото, изчакват го да втаса, после го изпичат и остава само да извадиш готовото хлебче - топло, меко, прекрасно ухаещо. И да го изядеш, най-добре - веднага.
Така пекат хляб модерните жени, които много ценят времето си и не обичат да го прахосват. А бабите гледат и им завиждат. Може би ниските пенсии не им позволяват да си купят и те такава машинка? Но пък те владеят изкуството да правят погачи, тутманици, питки, кифли, бухти и какво ли не. В големи тави, за цялата фамилия. С бяло брашно и търговска мая.
За да направиш някаква промяна в живота си, трябва да се случи нещо. Понякога, за съжаление, това нещо не е хубаво, но друг път това е просто някое прозрение - случва се нещо, което забавя обичайното ти действане, принуждава те да се огледаш и замислиш, да потърсиш някоя информация и, в крайна сметка, да се отклониш от старата пътека. Така започна моята история с хляба. Това е мъничка история, малка част от живота, но важна.
Да си направиш истински домашен хляб - с натурален квас и пълнозърнесто брашно - не е въпрос на много работа или тежка работа, този хляб иска от теб само малко организация и дисциплина.
Това малко прилича на гледането на домашен любимец. Натуралният квас е жив организъм, който иска грижи, за да бъде силен и здрав. Но пък от друга страна, той винаги отговаря на грижата само с благодарност; не върши бели, не трябва да почистваш след него, послушен е и кротък.
Тук да отбележа нещо много важно: квасът е много чувствителен към хлора в чешмяната вода - той просто умира от него. Трябва да се погрижиш водата да бъде без хлор, най-добре да е изворна, но, ако изворът ти е далече, можеш да използваш някоя трапезна бутилирана вода. А съдът: стъклен буркан или кутия с капак от качествена пластмаса (аз използвам точно такава, намирам я за по-удобна от буркан), с обем поне 1 литър.
Сложи в съда 4 супени лъжици с връх ръжено брашно. Добави приблизително същото количество вода (да не е много студена) и забъркай. Консистенцията, която трябва да се получи е по-гъста от тесто за палачинки и по-рядка от това за кекс - някъде по средата. Остави съда в кухнята, на топло (но не върху радиатора), без да го затваряш. В продължение на деня няколко пъти забърквай кваса с неметална лопатка или лъжица. Когато влизаш в кухнята да направиш нещо, свърши и това.
На следващия ден прибави 2-3 лъжици брашно и вода и помни да забъркваш кваса.
Следващите 3-4 дни повтаряй прибавянето на 2-3 лъжици брашно и вода и помни за бъркането.
На петия или шестия ден твоят квас би трябвало да бъде готов. Ще го познаеш по появилите се в него мехурчета и приятния, леко кисел аромат. Това е денят, в който вече можеш да се пробваш като пекар на собствения си хляб. Ако нямаш време днес, продължи да отглеждаш кваса още малко - както досега.
Имай предвид, че за два хляба (рецептата, която ще подам е за два хляба) ще са ти необходими 500 грама квас и трябва да ти останат поне 200 грама, за да продължиш отглеждането на кваса. Трябва да знаеш, че този квас, който е само на няколко дена, няма да бъде много силен и първите хлябове, които ще изпечеш с него, може да не бъдат най-идеалните, с най-хубавата текстура. Натуралният квас получава сила с течение на времето. Аз отглеждам моя квас от три години и той е в чудесна форма. Да гледаш квас толкова време може да ти изглежда много трудоемко и ангажиращо, но не е така. Когато стане веднъж, неговата поддръжка се свързва с малка грижа, веднъж на 5-6 дена, но за това после.
Не написах "замесване", защото този хляб не се нуждае от мъчително месене.
Приготви си голяма купа, лопатка или лъжица за бъркане и кухненски кантар (или ако нямаш кантар, може да използваш чаша с вместимост 240мл до ръба, например от малка Нутела).
Ако случайно нямаш кантар, подавам количествата продукти, измерени в чаши. За мярка използвах чаша с обем 240 мл (до ръба на чашата).
Разбъркай старателно всички съставки, сложи купата с тестото на топло място, покрий я с ленена или памучна кърпа, евентуално я завий в плик и изчакай няколко часа докато тестото порасне - да увеличи обема си с 60-70%.
Понякога, когато времето е много топло, това може да трае само 3-4 часа, а през по-студените сезони около 6 часа.
Докато тестото втасва, приготви си формите за хляба: намажи ги с масло и ги поръси с брашно, за да не залепне хлябът по време на печене. Ако използваш формички с керамично покритие, можеш да подминеш тази точка.
Не препоръчвам използването на форми с тефлоново покритие, понеже под въздействие на температурата отделят вредни съединения, които после поемаме с хляба.
Разбъркай леко тестото, можеш да добавиш 1-2 супени лъжици ръжено брашно, за да го подсилиш, и го изсипи във формите - горе-долу по равно. Аз го правя на кантара. Оформи го с намокрена лъжица.
Покрий формата с тестото с кърпа и го остави отново на топло за 2-3 часа, докато тестото отново порасне - да увеличи обема си около два пъти.
Загрей фурната до 200 - на позицията с включени нагреватели от горе и от долу, с вентилатор. Ако фурната ти не сигнализира сама, че е готова, я остави около 10 минути да се подгрява.
След като се подгрее фурната, сложи хляба на най-ниската позиция, и го печи на 200 градуса, в продължение на 40-45 минути.
Тук точно може да се появи проблем. Последното указание се отнася за моята фурна. Тя е Gorenje (ако това може да помогне) и в нея, при посочените условия, хлябът се изпича идеално. Различните марки и модели фурни работят различно и затова ще трябва за твоята фурна да намериш най-подходящата температура и време за печене. Това става само с проба. Освен това, аз винаги пека 2 или 3 хляба, което може би изисква малко по-дълго време за печене, отколкото в случай, че решиш да печеш 1 хляб. Но положението не е безнадеждно. Когато печеш хляб с натурален квас, можеш да го провериш по време на печене. Ако хлябът ти изглежда вече изпечен, можеш да го извадиш от фурната, след това от самата форма и да почукаш дъното на хляба с кокалчетата на свитатата в юмрук длан. Ако чуеш звук, все едно вътре е кухо, тогава хлябът е изпечен, готов. Ако не чуеш този звук, върни хляба във формата, сложи го обратно във фурната за 10-15 минути, за да се доизпече. После можеш пак да провериш. Хубавото е, че няма опасност, по време на тази проверка, хлябът да спадне и вътрешността му да се слепи - това ще се случи, ако хлябът е с търговска мая.
След като извадиш изпечения хляб от формата, остави го открит върху решетка за няколко часа, за да изстине. Студения хляб завий с чиста кърпа и така го съхранявай, докато свърши.
А така изглежда готовият, изстинал, добре изпечен ръжен хляб:
Нахрани хубаво кваса, който ти остана. Това означава, да му сложиш 5-6 лъжици пълнозърнесто ръжено брашно и вода до получаване на желаната консистенция (както е описано горе). Разбъркай старателно, затвори съда и го прибери в хладилника (ако отглеждаш кваса в буркан, не завивай силно капачката, направи това съвсем леко, за да има възможност за отвеждане на газовете, които се получават по време на ферментацията). Когато сложиш кваса в хладилника, ферментацията силно ще се забави, квасът ще заспи, но ще остане жив. В това състояние можеш да го оставиш за 5-6 дена, след което ще трябва отново да го нахраниш. Така се поддържа кваса.
Няма нужда да пресипваш кваса в друг съд, за да измиеш предишния. Това, което е полепнало или засъхнало по стените, обери и разбъркай с кваса.
От друга страна, всички семена съдържат фитинова киселина, която не е добра за нас - блокира усвояването на ценни за нашия организъм хранителни вещества. Накисването на сурови семена във вода, за 8-12 часа, значително облекчава този проблем (8-20% от фитиновата киселина се обезврежда). Така или иначе остава проблемът с останалите 80%. Можем и по-ефективно да се справим с тази киселина и това е свързано с няколко процедури, които траят няколко дена: накисване, покълване, ферментиране. Вероятно преди време, хората така са подготвяли ядки, семена и бобови растения, за да могат да се възползват от съдържащите се в тях хранителни вещества. Днес почти никой не прави тези неща и дори не знае за тях. Има само една ядка, която може съвсем безопасно да се консумира във всякакви количества, без предварителна обработка - тази на кокосовия орех. Най-добре да не се плашиш много от тази фитинова киселина. В ограничени количества няма да съсипе твоето здраве - една шепа ядки няма да те убие.
Семената и разни ядки. след накисване, можеш да използваш като добавка към сандвича.
Аз лично не добавям никакви ядки и семена (освен овесени) към хляба, но по-рано го правех и ставаше много вкусно. Ако все пак решиш да добавиш от тях - препоръчителното количество е 80 гр. ленено семе и 80 гр. белен слънчоглед (можеш да ги заменяш с други комбинации, според вкус и желание).
Преди второто втасване на тестото (преди да преместиш тестото във формите), можеш да добавиш:
Сушени подправки, като риган, босилек, майорана, чубрица, черен кимион или други, можеш да добавиш към тестото при първоначалното му забъркване. Сложи 2-3 чаени лъжички с връх на всеки хляб.
Баба ми печеше хляб веднъж в седмица - за цялата седмица. Това беше важен ден - ден за хляба. Тогава тя правеше и много други неща, но най-важното беше втасващото тесто. Никога не съм виждала, как го замесваше, защото го правеше много рано, докато още спях. Когато хлябовете бяха готови за печене, което ставаше около обяд, тя ги слагаше в гореща пещ на дърва. Седем хляба - за седмицата. Не мога да опиша аромата, който се разнасяше от тази пещ, но той беше толкова истински и прекрасен, че аз не мога да го забравя. Най-интересното беше, че баба ми не ни даваше да ядем този пресен, топъл хляб. В деня, в който се печеше хляб, ние ядяхме другия - отпреди една седмица! Аз го приемах за гадно и несправедливо, въпреки че баба ми обясни, че не е хубаво да се яде пресен хляб, трябва да се изчака поне един ден. Аз нали знаех, че най-хубавият хляб е точно топличък, скоро изваден от фурната - мекичък, с хрупкава коричка, току-що сложен на щанда в магазина.
Е, не било така. Тогава въобще не бях разбрала, защо баба ми постъпваше така, а след това - в продължение на много години - дори веднъж не бях се замислила, дали баба ми е била права. Купувах от магазина пресен хляб - този с търговската мая. По-подробна информация за съвременния хляб от магазина ще намериш в друга моя статия кликайки: Ако знаеш всичко за хляба прочети и това! До неотдавна храних с него цялото ми семейство, всичко си беше наред - правех това, което правеха всички, във всичките градове и села. Не съм се и замисляла, как е направен този хляб, с каква мая е забъркан, с какво "подобрен". Да, случваха се някои "дребни" здравословни проблеми - подуване на корем, чувство за тежест, нередовно посещаване на тоалетна и разни други, които дори не забелязвахме, защото твърде често се случват и при други хора. В един момент се появи модата да си печеш хляб вкъщи - както в "доброто, старо време". Тази мода се появи заедно с домашните фурни за хляб, където само слагаш нужните продукти - брашно, търговска мая, вода, сол и евентуално някои вкусни добавки. Тези фурни сами бъркат тестото, изчакват го да втаса, после го изпичат и остава само да извадиш готовото хлебче - топло, меко, прекрасно ухаещо. И да го изядеш, най-добре - веднага.
Така пекат хляб модерните жени, които много ценят времето си и не обичат да го прахосват. А бабите гледат и им завиждат. Може би ниските пенсии не им позволяват да си купят и те такава машинка? Но пък те владеят изкуството да правят погачи, тутманици, питки, кифли, бухти и какво ли не. В големи тави, за цялата фамилия. С бяло брашно и търговска мая.
За да направиш някаква промяна в живота си, трябва да се случи нещо. Понякога, за съжаление, това нещо не е хубаво, но друг път това е просто някое прозрение - случва се нещо, което забавя обичайното ти действане, принуждава те да се огледаш и замислиш, да потърсиш някоя информация и, в крайна сметка, да се отклониш от старата пътека. Така започна моята история с хляба. Това е мъничка история, малка част от живота, но важна.
Да си направиш истински домашен хляб - с натурален квас и пълнозърнесто брашно - не е въпрос на много работа или тежка работа, този хляб иска от теб само малко организация и дисциплина.
Това малко прилича на гледането на домашен любимец. Натуралният квас е жив организъм, който иска грижи, за да бъде силен и здрав. Но пък от друга страна, той винаги отговаря на грижата само с благодарност; не върши бели, не трябва да почистваш след него, послушен е и кротък.
Как да направиш натурален квас за хляб?
Нужни са:- пълнозърнесто ръжено брашно (аз използвам това на "Техра" или друго тип 2000 или повече)
- вода
- неметален съд
Тук да отбележа нещо много важно: квасът е много чувствителен към хлора в чешмяната вода - той просто умира от него. Трябва да се погрижиш водата да бъде без хлор, най-добре да е изворна, но, ако изворът ти е далече, можеш да използваш някоя трапезна бутилирана вода. А съдът: стъклен буркан или кутия с капак от качествена пластмаса (аз използвам точно такава, намирам я за по-удобна от буркан), с обем поне 1 литър.
Сложи в съда 4 супени лъжици с връх ръжено брашно. Добави приблизително същото количество вода (да не е много студена) и забъркай. Консистенцията, която трябва да се получи е по-гъста от тесто за палачинки и по-рядка от това за кекс - някъде по средата. Остави съда в кухнята, на топло (но не върху радиатора), без да го затваряш. В продължение на деня няколко пъти забърквай кваса с неметална лопатка или лъжица. Когато влизаш в кухнята да направиш нещо, свърши и това.
На следващия ден прибави 2-3 лъжици брашно и вода и помни да забъркваш кваса.
Следващите 3-4 дни повтаряй прибавянето на 2-3 лъжици брашно и вода и помни за бъркането.
На петия или шестия ден твоят квас би трябвало да бъде готов. Ще го познаеш по появилите се в него мехурчета и приятния, леко кисел аромат. Това е денят, в който вече можеш да се пробваш като пекар на собствения си хляб. Ако нямаш време днес, продължи да отглеждаш кваса още малко - както досега.
 |  |  |
Имай предвид, че за два хляба (рецептата, която ще подам е за два хляба) ще са ти необходими 500 грама квас и трябва да ти останат поне 200 грама, за да продължиш отглеждането на кваса. Трябва да знаеш, че този квас, който е само на няколко дена, няма да бъде много силен и първите хлябове, които ще изпечеш с него, може да не бъдат най-идеалните, с най-хубавата текстура. Натуралният квас получава сила с течение на времето. Аз отглеждам моя квас от три години и той е в чудесна форма. Да гледаш квас толкова време може да ти изглежда много трудоемко и ангажиращо, но не е така. Когато стане веднъж, неговата поддръжка се свързва с малка грижа, веднъж на 5-6 дена, но за това после.
Приготвяне на тесто за хляб.
Не написах "замесване", защото този хляб не се нуждае от мъчително месене.Приготви си голяма купа, лопатка или лъжица за бъркане и кухненски кантар (или ако нямаш кантар, може да използваш чаша с вместимост 240мл до ръба, например от малка Нутела).
Продукти
за 2 броя ръжено-пшеничен хляб (за 2 форми с размери: ширина ок. 12см, дължина ок. 31см и дълбочина ок. 7-8см).
- 600 гр. пшенично пълнозърнесто брашно (може също спелта или лимец)
- 60 гр. овесени ядки
- 250 гр. пълнозърнесто ръжено брашно
- 800 мл. хладка вода
- 30 гр. морска, хималайска или друга хубава сол (не препоръчвам готварската, която е вредна, освен това е доста по-солена от другите. Винаги избирай сол на по-големи кристали, не смляна. Ситно смляната сол има голяма вероятност да съдържа противослепващи агенти, които най-често представляват алуминиеви съединения.)
- 500 гр. квас
Ако случайно нямаш кантар, подавам количествата продукти, измерени в чаши. За мярка използвах чаша с обем 240 мл (до ръба на чашата).
- 5 и 1/3 ч. пшенично пълнозърнесто брашно, спелта или лимец
- 2/3 ч. овесени ядки
- 2 и 1/4 ч. пълнозърнесто ръжено брашно
- 800 мл хладка вода
- 1 и 1/2 супени лъжици сол с връх
- 2 чаши квас
ПРИГОТВЯНЕ НА ХЛЯБА:
- Разтвори солта във водата
- Сложи в купата брашната и овесените ядки, разбъркай
- Добави кваса
- Добави водата със солта
 |  |
 |  |
Разбъркай старателно всички съставки, сложи купата с тестото на топло място, покрий я с ленена или памучна кърпа, евентуално я завий в плик и изчакай няколко часа докато тестото порасне - да увеличи обема си с 60-70%.
Понякога, когато времето е много топло, това може да трае само 3-4 часа, а през по-студените сезони около 6 часа.
 |  |  |
Докато тестото втасва, приготви си формите за хляба: намажи ги с масло и ги поръси с брашно, за да не залепне хлябът по време на печене. Ако използваш формички с керамично покритие, можеш да подминеш тази точка.
Не препоръчвам използването на форми с тефлоново покритие, понеже под въздействие на температурата отделят вредни съединения, които после поемаме с хляба.
Разбъркай леко тестото, можеш да добавиш 1-2 супени лъжици ръжено брашно, за да го подсилиш, и го изсипи във формите - горе-долу по равно. Аз го правя на кантара. Оформи го с намокрена лъжица.
 |  |  |
Покрий формата с тестото с кърпа и го остави отново на топло за 2-3 часа, докато тестото отново порасне - да увеличи обема си около два пъти.
 |  |
 |  |
Загрей фурната до 200 - на позицията с включени нагреватели от горе и от долу, с вентилатор. Ако фурната ти не сигнализира сама, че е готова, я остави около 10 минути да се подгрява.
След като се подгрее фурната, сложи хляба на най-ниската позиция, и го печи на 200 градуса, в продължение на 40-45 минути.
Тук точно може да се появи проблем. Последното указание се отнася за моята фурна. Тя е Gorenje (ако това може да помогне) и в нея, при посочените условия, хлябът се изпича идеално. Различните марки и модели фурни работят различно и затова ще трябва за твоята фурна да намериш най-подходящата температура и време за печене. Това става само с проба. Освен това, аз винаги пека 2 или 3 хляба, което може би изисква малко по-дълго време за печене, отколкото в случай, че решиш да печеш 1 хляб. Но положението не е безнадеждно. Когато печеш хляб с натурален квас, можеш да го провериш по време на печене. Ако хлябът ти изглежда вече изпечен, можеш да го извадиш от фурната, след това от самата форма и да почукаш дъното на хляба с кокалчетата на свитатата в юмрук длан. Ако чуеш звук, все едно вътре е кухо, тогава хлябът е изпечен, готов. Ако не чуеш този звук, върни хляба във формата, сложи го обратно във фурната за 10-15 минути, за да се доизпече. После можеш пак да провериш. Хубавото е, че няма опасност, по време на тази проверка, хлябът да спадне и вътрешността му да се слепи - това ще се случи, ако хлябът е с търговска мая.
След като извадиш изпечения хляб от формата, остави го открит върху решетка за няколко часа, за да изстине. Студения хляб завий с чиста кърпа и така го съхранявай, докато свърши.
А така изглежда готовият, изстинал, добре изпечен ръжен хляб:
 |  |
ГРИЖИ ЗА КВАСА
Нахрани хубаво кваса, който ти остана. Това означава, да му сложиш 5-6 лъжици пълнозърнесто ръжено брашно и вода до получаване на желаната консистенция (както е описано горе). Разбъркай старателно, затвори съда и го прибери в хладилника (ако отглеждаш кваса в буркан, не завивай силно капачката, направи това съвсем леко, за да има възможност за отвеждане на газовете, които се получават по време на ферментацията). Когато сложиш кваса в хладилника, ферментацията силно ще се забави, квасът ще заспи, но ще остане жив. В това състояние можеш да го оставиш за 5-6 дена, след което ще трябва отново да го нахраниш. Така се поддържа кваса.
Няма нужда да пресипваш кваса в друг съд, за да измиеш предишния. Това, което е полепнало или засъхнало по стените, обери и разбъркай с кваса.
 |  |
Подготовка за второто, и всяко поредно печене на хляб.
Привечер, ден преди печенето на хляба, извади кваса от хладилника. Нахрани го така, че да си сигурен(на), че ще разполагаш с необходимото количество квас за хляб и ще ти остане малко. Ако си изчакал(а) дълго време, без да печеш хляб, възможно е да имаш прекалено много квас. В такъв случай ще трябва да изсипеш част от него, за да можеш да го нахраниш. Остави кваса на топло, в отворен съд. Ако имаш възможност, извади кваса по-рано през деня и го нахрани два пъти - така ще му дадеш малко повече сила (разпредели предвиденото количество брашно и вода за два пъти). На следващата сутрин квасът ще бъде готов и ще можеш да приготвиш тестото за хляба (както е описано по-горе).С времето може би ще поискаш да правиш и други видове хляб.
И можеш. Тази рецепта е универсална. Ако решиш да изключиш ръженото или пшеничното брашно и да го замениш с лимец или спелта - можеш спокойно да го направиш. Само квасът ще остане ръжен. Също така, можеш да промениш горе посочените пропорции - да увеличиш едно брашно за сметка на друго. С чисто ръжен хляб, съветвам те, да изчакаш малко. Може да се окаже, че много младия квас няма да има достатъчно сила да набухне хубаво ръжения хляб - ръженото брашно е по-тежко. Аз напоследък пека хляб само от ръжено брашно, той става много добър, на снимките е точно той.Следващ въпрос е: Дали да слагаш семена (лен, слънчоглед, тиква, или други) в хляба?
За да бъде хлябът по-интересен и по-вкусен - да. За да има полза от тези семена - не съм сигурна. Семената и ядките съдържат ненаситени мазнини, които не са устойчиви на високи температури. Дори слабо нагряване предизвиква тяхното окисляване и вместо да бъдат източник на полезни мазнини, стават източник на не толкова добри неща.От друга страна, всички семена съдържат фитинова киселина, която не е добра за нас - блокира усвояването на ценни за нашия организъм хранителни вещества. Накисването на сурови семена във вода, за 8-12 часа, значително облекчава този проблем (8-20% от фитиновата киселина се обезврежда). Така или иначе остава проблемът с останалите 80%. Можем и по-ефективно да се справим с тази киселина и това е свързано с няколко процедури, които траят няколко дена: накисване, покълване, ферментиране. Вероятно преди време, хората така са подготвяли ядки, семена и бобови растения, за да могат да се възползват от съдържащите се в тях хранителни вещества. Днес почти никой не прави тези неща и дори не знае за тях. Има само една ядка, която може съвсем безопасно да се консумира във всякакви количества, без предварителна обработка - тази на кокосовия орех. Най-добре да не се плашиш много от тази фитинова киселина. В ограничени количества няма да съсипе твоето здраве - една шепа ядки няма да те убие.
Семената и разни ядки. след накисване, можеш да използваш като добавка към сандвича.
Аз лично не добавям никакви ядки и семена (освен овесени) към хляба, но по-рано го правех и ставаше много вкусно. Ако все пак решиш да добавиш от тях - препоръчителното количество е 80 гр. ленено семе и 80 гр. белен слънчоглед (можеш да ги заменяш с други комбинации, според вкус и желание).
 |  |
| Ленено семе | Слънчогледово семе |
Хляб със зеленчуци и плодове
Винаги можеш да експериментираш и да подобриш всяка кулинарна рецепта. Интересен става хлябът, когато прибавиш към него някои зеленчуци.Преди второто втасване на тестото (преди да преместиш тестото във формите), можеш да добавиш:
- 1 стрък праз (без зелените листа), като преди това го нарежи на малки парчета (1/2 см) и леко го запържи (най-добре с маслото гхи).
 |
| Праз |
- Сушени домати. Вечерта преди печенето на хляба залей 5-6 домата с гореша вода, излей я след няколко минути и залей доматите с друга вода (стайна температура) за да киснат в нея цяла нощ. Преди да добавиш доматите към тестото, изстискай ги хубаво, нарежи ги на малки ивички. Ако имаш сушени домати в саламура, кисненето не е нужно.
 |
| Сушени домати |
- Сушени сливи - накисни ги по същия начин, както доматите. Слагай в тестото цели. Вкусът на хляба става много празнично - сладък. Достатъчно е да намажеш филия от този хляб с масло, за да получиш един пълноценен и много вкусен сандвич.
 |
| Сушени сливи |
Хляб с подправки
Сушени подправки, като риган, босилек, майорана, чубрица, черен кимион или други, можеш да добавиш към тестото при първоначалното му забъркване. Сложи 2-3 чаени лъжички с връх на всеки хляб.
източник: http://zdravnaakademia.blogspot.bg/2015/11/blog-post_30.html
No comments:
Post a Comment