Биофлавоноиди
Скритите "добавки" в храната
Четиво за 11 минути
В напрегнатия и все по-сложен живот мнозина търсят пътя към здравето в правилния хранителен режим. Таблици с белтъчини, въглехидрати и мазнини, кантарчета, смятане на хранителните добавки, витамини, минерали, течности. През тези етапи преминава ежедневието на всеки стриктен към храненето човек. Но достатъчно ли е това? Здравословно ли е въобще?
Не е ли възможно трайната употреба на минерали, витамини, нутриенти в някаква последователност да въздейства с обратен ефект на здравето? Да натрупаме токсини, промени, които с течение на времето да станат критични? Как да се предпазим? Има ли добавки, съставки в храната с магическо действие? В храната няма никаква магия. Но има обещание. То се нарича биофлавоноиди.Какво са те биофлавоноидите?
Химически погледнато, биофлавоноидите представляват група полифенолни антиоксиданти. Химическата им форма е производна на глюкозата - съдържат глюкозно съединение с хидроксилна група на друго вещество. Днес са познати около четири хиляди съединения от този тип. Считало се, че именно химичният състав е ключът към тяхното антиоксидантно действие.
Биологично погледнато, биофлавоноидите са пигменти с растителен произход. Свързват се с жълтата, червената или синята пигментация при някои плодове, цветя и други. Чистото им биологично значение за растението е привличане на внимание - посредством цвета, и защита - биофлавоноидите имат уникалното естествено свойство да защитават растенията от атаката на някои микроби и определени насекоми.
Какво е значението им за хората?
Биофлавоноидите и значението им в медицината се проучва отскоро. Първоначално те бяха открити като ко-агенти на витамините, увеличаващи тяхната биологична стойност и особено на витамин С. Биофлавоноидите имат сериозно значение при предпазването от диабет. Някои биофлавоноиди предпазват LDL холестерола от окисление. Други пък въздействат на свързаната с диабета катаракта благотворно. Все повече се обръща внимание на комбинираната им дейност в тази насока.
Най-коментираното и най-познатото им въздействие: свързват свободните радикали. На разговорен език точно това свойство се нарича "антиоксидантно". Установено е, че биофлавоноидите проявяват по-мощно антиоксидантно действие от класическите антиоксидантни хранителни вещества като витамин С, Е и бета-каротин, подпомагайки изчистването на организма в дългосрочен период. Няма установена връзка, но се счита че това свойство помага срещу интоксикацията на организма и има профилактичен ефект срещу някои видове рак.
Биофлавоноидите имат антибактериално и антимутационно значение за клетките в организма, което все още не е изучено добре. Друг познат ефект на биофлавоноидите е свързване и извеждане на организма на металните йони. Всъщност, именно металните йони и особено т.нар. "тежки метали" обозначаваме като "интоксикиращи". Много от тях имат свойството да се натрупват в организма, водят до малформации, изменения, мутации.
Биофлавоноидите подтискат окислението на липопротеините; доколкото липопротеините са градивен елемент на почти цялото тяло и особено на клетъчната мембрана, по този начин се запазва целостта на клетките, преустановява се саморазрушението. Този ефект е най - ясно изразен при кръвоносните съдове.
Смята се, че биофлавоноидите намаляват съсирването на тромбоцитите и по този начин предпазват от тромбози; разбира се въздействието им в този случай следва да е добре преценено, защото намаляването на съсирваемостта на кръвта не винаги е благоприятно за организма въздействие. Някои специфични видове биофлавоноиди имат защитно действие за стомаха, например срещу язвена болест. Оказва се, че виновникът за повечето алергични реакции, хистаминът, отделян от организма при определени дразнения и водещ до нежелани симптоми също е под въздействието на този комплекс вещества. В известна степен биофлавоноидите подтискат секрецията му.
Биофлавоноидите подобряват еластичността на малките кръвоносни съдове; на практика това се явява профилактика срещу заболявания, като инсулти и други подобни. Това въздействие несъмнено се комбинира с въздействието им при предпазване на клетките и срещу тромбози, които усилват щетите върху кръвоносните съдове и околните тъкани и също е предмет на изучаване.
Какво още е добре да знаем?
Изследване от 2007 година, проведено от института Linus Pauling (към университета в Орегон, занимава се с проучване на храни) установява, че приемът на изолирани биофлавоноиди на практика има някакъв антиокисляващ и детоксикиращ ефект, но не пряк. Чистите биофлавоноиди според изследването се усвояват само до около 5% от приетото количество. Отгоре на това попаднал свободно в организма, биофлавоноидът бива изолиран и изхвърлен почти веднага, с което повишава уреята и активността на отделителната система. Смята се, че именно този момент води в случая до «антиоксидантния» и «пречистващ» ефект, но за да се постигне той на практика не са необходими биофлавоноиди.
Видно е, че организмът приема биофлавоноидите без допълнителен фактор като външни тела, изолира ги и ги изхвърля. Същото изследване обаче стига и по - далеч. Оказва се, че биофлавоноидите, иначе безвредни, почти директно активират т.нар. ензими от Фаза 2. Фаза 1 и Фаза 2 не се точно познатите ни ензими(макар и принципът да е подобен), а са защитен механизъм на организма против канцерогенни (ракообразуващи), токсични, радиоактивни и други нахлувания чрез храната.
Ензимите от Фаза 1 се прикрепят към опасният външен агент. Те се свързват с него и го правят по-реактивен, по-разтворим във вода, по-лесен за разбиване. Ензимите от Фаза 2 директно го атакуват, унищожават и извеждат от организма. Счита се, че те са за предпочитане, тъй като ензимите Фаза 1 често са способни да направят реактивоспособен канцерогенен химически агент, който не е бил чак толкова реактивоспособен. Именно тях активира биофлавоноидът и вероятно и чрез храната това е реалният му интоксикиращ ефект - активира защитата на организма. За съжаление механизмът не е много ясен и е възможно причината да е в това, че организмът идентифицира биофлавоноидите като някакъв вид токсин. Доколкото те са разтворими във вода, не се натрупват, лесно реактивни са и са лесни за извеждане от организма, няма опасност нито от интоксикация, нито от предозиране - на практика няма известни случаи на предозиране с биофлавоноиди. Но продължителната им употреба в концентрирана форма е възможно да отключва процеси, от които организмът се пази.
Няма други известни странични ефекти на биофлавоноидите.
Кои са те?
Бифлавоноидите са ни познати покрай витамините. Известно е, че те например предпазват Витамин С от окисление и го съпътстват, увеличавайки полезните му функции. Витамин Р е всъщност съставно вещество на няколкостотин биофлавоноида. Витамин Р съпътства витамин С, заздравява капилярните стени, намалява окислението и изобщо има повечето ефекти на биофлавоноидите, разгледани по-горе. При приема на витамин Р е добре да се спазва пропорция с прием на витамин С. Витамин Р е водоразтворим, не се предозира. Самият той обаче се окислява и деактивира с времето, топлинната обработка на храните му е враг номер едно. Няма да успеем да представим всички срещани видове биофлавоноиди. Ще разгледаме в общи линии само три от най-често срещаните:
Кверцетин
Широко срещан, почти във всички комплксни източници на биофлавоноиди, особено в цитрусите. Счита се за най - активният флавоноид. Има антивъзпалително действие. Именно той въздейства на хистамина като анти - алерген. Той има активиращо анти - оксидантно действие и действа като защита на витамин С в организма. С него се свързват антидиабетични въздействия на биофлавноидите. Приписва му се и антиракова защита.
Епикатехин
Срещан най-често в какаото, но наличен и в червеното вино и зеленият чай, този биофлавоноид се счита ключов и проучван за кардиологичното здраве. Освен това има и силен антиоксидантен ефект; смята се че той не просто разбива (или реагира с) свободните радикали, а има цялостен процес на разграждането и изхвърлянето им от организма.
Проантоцианиди
Съдържащи се в плодове като ягода, вишна, боровинка и много други, тази обширна група биоактивни вещества намира доста широко приложение в медицината. Освен обичайното антиокасидантно въздействие и извеждане на свободни радикали извън организма, те имат свойството да повишават вътреклетъчните нива на витамин С. Тази група вещества заздравяват кръвоносните съдове и помагат срещу кръвосъсирването. Не на последно място тази група вещества задържат разграждането на най - важния белтък в човешкото тяло: колагенът, основно съставящ съединителната тъкан, кости, стави, хрущяли, сухожилия и кожата. Вещества от тази група се използват и в стоматологията за превенция на зъбен камък.
Има и ред други биофлавоноиди, като хесперитин, рутин, малвидин, тангеритин, кемпферол и др. Не можем да се спрем подробно на всички и отделните им въздействия, още повече че те не са подробно изучени, но е ясно, че те действат синхронно и си «помагат» при крайният ефект.
Откъде да си ги набавим?
Цитрусите - най-богатият източник на биофлавоноиди. Има голямо разнообразие. Обикновенно съдържат кверцитин, хесперидин, рутин и тангеритин, както и стотици други по-слабоактивни съставки. Увеличават приема на витамин С, на който цитрусите са богати, защитават вените и капилярите, носят и защита против някои вируси.
Чай - черният и зеленият чай са богати на съдържание на антиоксидантни биофлавоноиди; въздействат и на здравето на кръвоносната система на човека. Активните съставки тук са епикатехини и кемпферол. За съжаление обаче термичната обработка на чая доста намалява активността на тези съставки.
Вино - джибрито, или «кожата» на гроздето е богато на биофлавоноиди, в т.ч. епикатехин и малвидин. Понеже процесът на ферментация на червеното вино е по - близко до съхранението и извличането на биофлавоноидите, счита се че то е и по - богато на тях. Доколкото обаче процесът на ферментация на виното е ферментация на захариди и глюкоза, не е напълно установено как това се отразява на глюкозопроизводните; в някои случаи това може и да е вредно - например в много държави малвидинът се счита нежелана винена съставка.
Какаото - много богат на биофлавоноиди плод, особено на епикатехин, с подчертано положително влияние върху кръвоносната система. За съжаление обаче трябва да се има предвид: важи само за плода на какаото. Шоколадът се прави от извлечени от какаовият плод мазнини, от които биофлавоноидите се отделят умишлено заради натрапчивият им вкус. Консумацията на шоколад не е равна на консумацията на какао. Това важи и за т.нар. черен шоколад.
Дребни плодове - в т.ч. малини, къпини, ягоди, касис, боровинки, черници и пр. Съдържат пълна гама биофлавоноиди, най - вече кверцетин и проантоцианиди. Познати са редица здравословни и възпиращи инфекциите ефекти, за някои от плодовете, като например черницата дори се счита че имат директно положително въздействие върху заболявания като диабета както в плодовата си, така и в листната си форма.
Ще срещнем биофлавоноидите в десетки други растения и храни, екзотични като гинкото или тривиални като ореха. Едно е сигурно, в натуралният си вид те нямат познати вредни ефекти.
Изводите се налагат сами. Възможно е на пазара да има или да се появят концентрирани пордукти с биофлавоноиди. Доколкото биофлавоноидите активират токсичната защита на организма, а в някои случаи се смятат производни на т.нар. фитоестерогени, тяхната употреба дългосрочно в концентриран вид не е препоръчителна, ако и да няма описани вредни ефекти.
В натурален вид биофлавоноидите са крайно желана съставка от Вашето меню. Макар, че цялостната им система за въздействие върху организма не е известна, положителното обещание остава. Потърсете източниците му и то ще бъде спазено!
Прочети повече: http://www.bb-team.org/articles/3176_bioflavonoidi#ixzz3DfH1l2LT
No comments:
Post a Comment