Варицела

Здравейте, 
За разните шарки ще подбираме разни препарати, ако се стигне до заболяване. 
Иначе цялата противогрипна програма може да се приложи (защото най-често причинителят е вирус). Но тази програма засилва резистентността и с/у бактерии.
Витамин С в хубави дози.
Клеева т- ра- за възрастта. 
Енгистол- 2- 3 х 1 таблетка. Започнат ли д асе явяват обриви, първите 2 часа по една таблетка на 15 минути и после 3 х 1 докато трябва. 
За врицела ще е подходящ Rhus toxicodenron- 3- 4 х 3 зрънца, ако се яви обрив. 

Ваните със смрадлика ги правех всеки ден от първия ден. Използва се една опаковка (1.20лв) при едно къпане. Сваряваш цялото количество в 2л вода, престоява 60мин и го наливаш във ваната. Аз мажех тялото с един спрей ДжинДжира (17лв) и съм много доволна. Всеки ден давах й чай от мента защото прочетох, че облекчава пъпките в устата и по гърлото.

Начало > Крем за рани по суха кожа Цикабио Биодерма 40 мл / Cicabio Créme Bioderma 40 ml

Розов лишей - Съвети на д-р Михайлов
Здравейте,
Сложете се на диета: ДИЕТА- 2- 4 седмици без житни и млечни храни. Хлябът се заменя с ориз, картофи, качамак и пр. Образец на този стил на хранене е китайската кухня.
Житни растения са: ръж, пшеница, ечемик (затова спираме бирата и бирената мая за този период), овесени ядки. 
•Заменител на хляба: Царевично брашно + яйце + вода до гъстота на гъста боза (може да се добови и соево). Питки в тигана. Картофи може във всякакъв вид. 
Млечни храни: прясно и кисело мляко, извара, сирене, кашкавал. 

ПРОПОЛИС - 30 г прополис ( пчелен клей ) се разтваря в 100 мл 90- 95% етилов спирт след предварително нарязване или натрошаване. Приема се 3 Х дневно по 30- 40 капки в супена лъжица вода или друга течност.
Чай с 4- те билки- смесват се в равни части, например по 50 г корени от коприва,натрошени шипки, къпинови листа, петопръстник 3 супени лъжици от сместа се запарват 15 мин. в 1 л вряла вода. Пие се като вода.

Локално- лавандулово масло 5- 10 к- ки в 5 мл бадемово масло или масло от пшеничен зародиш. 
И Хомеоплазмин- 2 пъти дневно мажете 7 дни/7 дни- пауза и т.н. 

Люспест лишей (псориазис вулгарис) 8

Люспестият лишей е заболяване на кожата, което се среща доста често. Появява се във всяка възраст и засяга и двата пола. Причини. Неизвестни. Възможно е да се дължи на аномалии в обмяната на веществата, на смущение във функциите на жлезите с вътрешна секреция. Значение имат нервното и психичното състояние на болния. Признаци. Най-напред се появяват малки червени петна, леко надигнати като пъпчици, на големина от просено до лещено зърно. Постепенно откъм периферията те нарастват и може да достигнат големи размери. При сливането им се образуват различни фигури. Отгоре са покрити с белезникави люспи, леко прикрепени и при одраскване се разпадат на сребристобял прашец. Отдолу се показват лъскави петна, които при одраскване леко кървят. От заболяването може да се засегне цялото тяло, но предпочитани места са крайниците (коленете и лактите). Пролетно време обривите обикновено се засилват. Заболяването е хронично. Предсказание. Сериозно. Заболяването трае много дълго, понякога цял живот. Изчезва от време на време, за да се появи пак след седмица, месеци или даже години. Предпазване. Състои се във водене на природосъобразен живот (вж. том I, „Природосъобразен живот“). Лечение. Общо и местно. А. При псориазис, засегнал цялото тяло I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема или: а) по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) сироп от алое арборесценс (трионче) както при ергенски пъпки. Или: б) по 1—2 хапчета чист боров катран, на големина колкото царевични, приготвени от следната смес: 50 г катран, 10 г нишадър на прах и 5 г рафинирана сяра (от аптеката). Всичко се разбърква добре, като се добавя по малко леко препечено царевично брашно или печена леблебия (счукана на брашно), за да стане сместа на тесто. След това от него се правят хапчета, които се овалват в царевичното брашно или пък в брашното от леблебия, за да не се слепват, и се нареждат в подходяща кутия. Първия ден се взема по 1 хапче — всичко 3 хапчета на ден, втория по 2 хапчета — всичко 6, и така до края по 6 хапчета на ден. На деца до 10 години не се дават, а на деца от 10 до 15 години се дава по 1 зърно сутрин и вечер преди ядене. II. Десет минути след сиропа и заедно с катранените хапчета да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, бял равнец, великденче, гръцка коприва (листа и клонки), исландски лишей, жълт равнец, широколистен живовляк (листа), мента пиперита, орехови листа, пача трева, сар-сапарила (корени), синя тинтява, спирея, цикория (стебла и листа) и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни изравнени супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка счукано семе от уров (фий) се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 15 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус. Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци (винаги добре измити, защото се пръскат с отровни химикали) или пък обикновена, нетлъста храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба. Люто, алкохол и тютюн — не! Кафе и чай също не! Сутрин на първа закуска болният да изпива 1 чашка от 200 г (за деца наполовина) сок от кайсии, ябълки или друг любим плод, може и боза, в която от вечерта се слага 20 г хлебна или козуначена мая. Кисне захлупена цяла нощ и на сутринта се засилва с по 1 чаена лъжичка бирена мая, копривено и шипково брашно. Един-два часа след тази закуска при желание може да се направи втора закуска. Преди обяд да изяжда 1—2 глави печен кромид лук (без захар и хляб). На обяд заедно с другата храна, винаги придружена със салата от кромид лук, магданоз (листа) и ряпа (бяла или черна), на ситно настъргана, и то 1/2 час по-рано, за да не дава оригвания, по равни части и с винен оцет и чист маслинен зехтин по вкус, може да изяжда и по 50—100 г младо месо — агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска). При тази болест много е полезно болният да яде често сготвено прясно зеле и картофи, а като десерт да изяжда следната смес: 100 г (за деца наполовина) сок от моркови, засилен с по 1 чаена лъжичка тахан халва, мед и лимон по вкус. На вечеря безмесна храна: кисело мляко, засилено с 1—2 супени лъжици настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компот от круши и други плодове с малко ръжен или черен тричав хляб. След закуска, обяд и вечеря да взема и по 1 изравнена супена лъжица (за деца по 1/2 изравнена чаена лъжичка) от следната смес: 300 г чист пчелен мед, 150 г кафе от фий (уров), 50 г сода бикарбонат и 25 г рафинирана сяра (от аптеката). Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие домашна шумяща лимонада — в 1 чаша със 150 г вода се изсипва 1 чаена лъжичка ситна захар и с върха на ножа лимонтузу, разбърква се добре и след това се изсипва и 1 изравнена чаена лъжичка сода бикарбонат, разбърква се бързо и се изпива наведнъж. В този случай тази лимонада е много полезна. III. Два часа след ядене да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) от следната смес: 200 г лимонов сок, 200 г чист маслинен зехтин, по 10 капки валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят и 1 г камфор на прах (за деца без него). IV. Десет минути след сместа да изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка II). V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода (за деца наполовина). След това през зимата и пролетта през вечер се прави парна баня на главата с чай от лайка и през вечер — парна баня на краката с продължителност 5—10 минути. Следват сухо изтриване и компрес на корема от 4 хасени парчета, натопени в топъл чай от бял равнец (листа и цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и се варят 5 минути. Отгоре се поставят сухо хасено парче и вълнен пояс. След това засегнатите места се намазват с домашен мехлем, приготвен от боров катран 100 г (предварително измит последователно в 3 води, за да приеме жълтеникав цвят), грес 300 г, по 1 изравнена чаена лъжичка рафинирана сяра и салицил (от аптеката) и 5—10 г розова вода. Хубаво се разбърква, за да стане мехлем, но без да се слага на огъня. Или пък със следния домашен мехлем: 100 г чист зехтин (не и олио) и по 25 г чист пчелен восък и бяла дъвка (сакъз), счукани на ситно. Слагат се в чист алуминиев съд и на тих огън се бъркат непрекъснато, докато се махне пяната, и то без да завират. Едновременно се поставя и „шапка“ на главата (да покрива само косата) от 12 зелени листа от орех, леко напръскани от лицевата страна с малко оцет, а отгоре шапка от чорап и така се спи. През есента ефикасно средство е цялата топла баня (37°С за 10—20 минути) с отварка от полски бъзунек (цялата билка с корените, но без плодовете, защото цапат) и борови клони: по 500 г от двете, по 100 г орехови листа, листа от пипериче и от смрадлика и 50 г счукани кори от дъб. В един казан с вода се вари 30 минути и се прецежда. При къпането отварката се засилва и с 50—75 г сода бикарбонат. След банята се прави сухо увиване, лежи се така 2 часа, тялото се изтрива до сухо и обривите се намазват с дадения мехлем. Едновременно това се съчетава и с „шапка“ на главата, както е казано по-горе. Забележки: 1. Цели бани (или мокри ризи) може да се направят 40 подред вечер или през вечер с неделната почивка, като след 20-ата баня се дава 10-дневна почивка. 2. С една и съща отварка може да се прави баня 3 вечери подред, като през деня се запазва от запрашаване, а вечер се затопля до казаната температура. 3. При хроничен запек преди заспиване болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 30 г майчин лист — шушулки (предварително леко запечени, за да се стрият на брашно) и 15 г рафинирана сяра, като преди всяко вземане сместа се разбърква, защото се утаява на дъното. VI. Сутрин. Самовнушение и дълбоко дишане. След тоалета засегнатите места да се изтрият с памуче, натопено в отварка от пипериче (1 супена лъжица в 250 г вода се вари 5 минути), или в сок от суров морков и лимонов сок, смесени по равни части, или пък в млякото от изстискани сурови смокини. VII. Лятно време преди обяд от 10 до 12 ч. болният да прави слънчево-въздушна баня (разхождайки се гол на слънцето около 1/2 час), последвана от слънчево-пясъчна баня със зарито до шията тяло в горещия пясък, студен компрес на сърцето, а главата покрита със сламена шапка, за да не слънчаса. Банята продължава, докато сърцето е спокойно. Следват сухо изтриване с горещ пясък и хладка баня в реката или морето за 5—15 минути, като през цялото време тялото трябва да е потопено във водата до шията, след което се облива и изтрива до сухо. Слънчево-въздушните и слънчево-пясъчните бани може да се заменят с обикновени слънчеви бани, като внимателно се следи кожата постепенно да потъмнява, а не да изгаря. Забележка. Слънчевите бани напълно отменят вечерните приложения (бани и пр.), дадени в точка V на плана. Неделя и при менструация — пълна почивка от всичко. Пият се само билките и се спазва диетата, а обривите се мажат с дадения мехлем. При лечението да се спазват общите упътвания за кожните болести. Живеенето на открито, физическата работа или физическите упражнения и туризмът са твърде ценни средства за засилване жизнената сила на организма, необходима за по-бързото излекуване на болния. Б. При псориазис, засегнал предимно ноктите Вътрешно преди ядене и 2 часа след ядене лечението е същото, както даденото в буква А. Диета. Същата с добавка след ядене болният да взема по 2 супени лъжици бъзов мармалад или пък чист пчелен мед, засилен с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки. Вечер преди лягане — същите приложения. След обличането на нощницата болните нокти се облепват с восъчни пластинки, приготвени от 1 изравнена супена лъжица чист пчелен восък, стопен на тих огън, върху него се изсипва 1 белтък от кокоше яйце, добре разбит, и заедно се бъркат, докато стане хубава смес (без да завира). Сместа се изсипва върху едно стъкло и се изглажда с тъпото на ножа, за да стане на лист, дебел около 1 милиметър, като преди да изстине, се поръсва с 1 чаена лъжичка пудра захар. Така се спи. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците и корема, сухо изтриване, обличане, измиване на лицето, а преди закуска — баня на пръстите (37°С за 5—10 минути) с отварка от смрадлика (листа): 4 супени лъжици листа в 1 л вода се варят 10 минути. Като изстине до 37°С, се прецежда и засилва с 1 чаена лъжичка салицил. След банята се прави сухо изтриване и се залепват нови восъчни пластинки, които се държат през целия ден.

Биофлавоноиди

Скритите "добавки" в храната

Стефан Симеонов

публикувано на 8 окт 2008

обновено на 9 окт 2008

Добави в личен списък Коментирай Отпечатай Размер на текста

Четиво за 11 минути

В напрегнатия и все по-сложен живот мнозина търсят пътя към здравето в правилния хранителен режим. Таблици с белтъчини, въглехидрати и мазнини, кантарчета, смятане на хранителните добавки, витамини, минерали, течности. През тези етапи преминава ежедневието на всеки стриктен към храненето човек. Но достатъчно ли е това?  Здравословно ли е въобще?

Не е ли възможно трайната употреба на минерали, витамини, нутриенти в някаква последователност да въздейства с обратен ефект на здравето? Да натрупаме токсини, промени, които с течение на времето да станат критични? Как да се предпазим? Има ли добавки, съставки в храната с магическо действие? В храната няма никаква магия. Но има обещание. То се нарича биофлавоноиди.

Какво са те биофлавоноидите?

Химически погледнато, биофлавоноидите представляват група полифенолни антиоксиданти. Химическата им форма е производна на глюкозата - съдържат глюкозно съединение с хидроксилна група на друго вещество. Днес са познати около четири хиляди съединения от този тип. Считало се, че именно химичният състав е ключът към тяхното антиоксидантно действие.

Биологично погледнато, биофлавоноидите са пигменти с растителен произход. Свързват се с жълтата, червената или синята пигментация при някои плодове, цветя и други. Чистото им биологично значение за растението е привличане на внимание - посредством цвета, и защита - биофлавоноидите имат уникалното естествено свойство да защитават растенията от атаката на някои микроби и определени насекоми.

Какво е значението им за хората?

Биофлавоноидите и значението им в медицината се проучва отскоро. Първоначално те бяха открити като ко-агенти на витамините, увеличаващи тяхната биологична стойност и особено на витамин С. Биофлавоноидите имат сериозно значение при предпазването от диабет. Някои биофлавоноиди предпазват LDL холестерола от окисление. Други пък въздействат на свързаната с диабета катаракта благотворно. Все повече се обръща внимание на комбинираната им дейност в тази насока.

Най-коментираното и най-познатото им въздействие: свързват свободните радикали. На разговорен език точно това свойство се нарича "антиоксидантно".  Установено е, че биофлавоноидите проявяват по-мощно антиоксидантно действие от класическите антиоксидантни хранителни вещества като витамин С, Е и бета-каротин, подпомагайки изчистването на организма в дългосрочен период. Няма установена връзка, но се счита че това свойство помага срещу интоксикацията на организма и има профилактичен ефект срещу някои видове рак.

Биофлавоноидите имат антибактериално и антимутационно значение за клетките в организма, което все още не е изучено добре. Друг познат ефект на биофлавоноидите е свързване и извеждане на организма на металните йони. Всъщност, именно металните йони и особено т.нар. "тежки метали" обозначаваме като "интоксикиращи". Много от тях имат свойството да се натрупват в организма, водят до малформации, изменения, мутации.

Биофлавоноидите подтискат окислението на липопротеините; доколкото липопротеините са градивен елемент на почти цялото тяло и особено на клетъчната мембрана, по този начин се запазва целостта на клетките, преустановява се саморазрушението. Този ефект е най - ясно изразен при кръвоносните съдове.

Смята се, че биофлавоноидите намаляват съсирването на тромбоцитите и по този начин предпазват от тромбози; разбира се въздействието им в този случай следва да е добре преценено, защото намаляването на съсирваемостта на кръвта не винаги е благоприятно за организма въздействие. Някои специфични видове биофлавоноиди имат защитно действие за стомаха, например срещу язвена болест. Оказва се, че виновникът за повечето алергични реакции, хистаминът, отделян от организма при определени дразнения и водещ до нежелани симптоми също е под въздействието на този комплекс вещества. В известна степен биофлавоноидите подтискат секрецията му.

Биофлавоноидите подобряват еластичността на малките кръвоносни съдове; на практика това се явява профилактика срещу заболявания, като инсулти и други подобни. Това въздействие несъмнено се комбинира с въздействието им при предпазване на клетките и срещу тромбози, които усилват щетите върху кръвоносните съдове и околните тъкани и също е предмет на изучаване.

Какво още е добре да знаем?

Изследване от 2007 година, проведено от института Linus Pauling (към университета в Орегон, занимава се с проучване на храни) установява, че приемът на изолирани биофлавоноиди на практика има някакъв антиокисляващ и детоксикиращ ефект, но не пряк. Чистите биофлавоноиди според изследването се усвояват само до около 5% от приетото количество. Отгоре на това попаднал свободно в организма, биофлавоноидът бива изолиран и изхвърлен почти веднага, с което повишава уреята и активността на отделителната система. Смята се, че именно този момент води в случая до «антиоксидантния» и «пречистващ» ефект, но за да се постигне той на практика не са необходими биофлавоноиди.

Видно е, че организмът приема биофлавоноидите без допълнителен фактор като външни тела, изолира ги и ги изхвърля. Същото изследване обаче стига и по - далеч. Оказва се, че биофлавоноидите, иначе безвредни, почти директно активират т.нар. ензими от Фаза 2. Фаза 1 и Фаза 2 не се точно познатите ни ензими(макар и принципът да е подобен), а са защитен механизъм на организма против канцерогенни (ракообразуващи), токсични, радиоактивни и други нахлувания чрез храната.

Ензимите от Фаза 1 се прикрепят към опасният външен агент. Те се свързват с него и го правят по-реактивен, по-разтворим във вода, по-лесен за разбиване. Ензимите от Фаза 2 директно го атакуват, унищожават и извеждат от организма. Счита се, че те са за предпочитане, тъй като ензимите Фаза 1 често са способни да направят реактивоспособен канцерогенен химически агент, който не е бил чак толкова реактивоспособен. Именно тях активира биофлавоноидът и вероятно и чрез храната това е реалният му интоксикиращ ефект - активира защитата на организма. За съжаление механизмът не е много ясен и е възможно причината да е в това, че организмът идентифицира биофлавоноидите като някакъв вид токсин. Доколкото те са разтворими във вода, не се натрупват,  лесно реактивни са и са лесни за извеждане от организма, няма опасност нито от интоксикация, нито от предозиране - на практика няма известни случаи на предозиране с биофлавоноиди. Но продължителната им употреба в концентрирана форма е възможно да отключва процеси, от които организмът се пази.

Няма други известни странични ефекти на биофлавоноидите.

Кои са те?

Бифлавоноидите са ни познати покрай витамините. Известно е, че те например предпазват Витамин С от окисление и го съпътстват, увеличавайки полезните му функции. Витамин Р е всъщност съставно вещество на няколкостотин биофлавоноида. Витамин Р съпътства витамин С, заздравява капилярните стени, намалява окислението и изобщо има повечето ефекти на биофлавоноидите, разгледани по-горе. При приема на витамин Р е добре да се спазва пропорция с прием на витамин С. Витамин Р е водоразтворим, не се предозира. Самият той обаче се окислява и деактивира с времето, топлинната обработка на храните му е враг номер едно. Няма да успеем да представим всички срещани видове биофлавоноиди. Ще разгледаме в общи линии само три от най-често срещаните:

Кверцетин

Широко срещан, почти във всички комплксни източници на биофлавоноиди, особено в цитрусите. Счита се за най - активният флавоноид. Има антивъзпалително действие. Именно той въздейства на хистамина като анти - алерген. Той има активиращо анти - оксидантно действие и действа като защита на витамин С в организма. С него се свързват антидиабетични въздействия на биофлавноидите. Приписва му се и антиракова защита.

Епикатехин

Срещан най-често в какаото, но наличен и в червеното вино и зеленият чай, този биофлавоноид се счита ключов и проучван за кардиологичното здраве. Освен това има и силен  антиоксидантен ефект; смята се че той не просто разбива (или реагира с) свободните радикали, а има цялостен процес на разграждането и изхвърлянето им от организма.

Проантоцианиди

Съдържащи се в плодове като ягода, вишна, боровинка и много други, тази обширна група биоактивни вещества намира доста широко приложение в медицината. Освен обичайното антиокасидантно въздействие и извеждане на свободни радикали извън организма, те имат свойството да повишават вътреклетъчните нива на витамин С. Тази група вещества заздравяват кръвоносните съдове и помагат срещу кръвосъсирването. Не на последно място тази група вещества задържат разграждането на най - важния белтък в човешкото тяло: колагенът, основно съставящ съединителната тъкан, кости, стави, хрущяли, сухожилия и кожата. Вещества от тази група се използват и в стоматологията за превенция на зъбен камък.

Има и ред други биофлавоноиди, като хесперитин, рутин, малвидин, тангеритин, кемпферол и др. Не можем да се спрем подробно на всички и отделните им въздействия, още повече че те не са подробно изучени,  но е ясно, че те действат синхронно и си «помагат» при крайният ефект.

Откъде да си ги набавим?

Цитрусите - най-богатият източник на биофлавоноиди. Има голямо разнообразие. Обикновенно съдържат кверцитин, хесперидин, рутин и тангеритин, както и стотици други по-слабоактивни съставки. Увеличават приема на витамин С, на който цитрусите са богати, защитават вените и капилярите, носят и защита против някои вируси.

Чай - черният и зеленият чай са богати на съдържание на антиоксидантни биофлавоноиди; въздействат и на здравето на кръвоносната система на човека. Активните съставки тук са епикатехини и кемпферол. За съжаление обаче термичната обработка на чая доста намалява активността на тези съставки.

Вино - джибрито, или «кожата» на гроздето е богато на биофлавоноиди, в т.ч. епикатехин и малвидин. Понеже процесът на ферментация на червеното вино е по - близко до съхранението и извличането на биофлавоноидите, счита се че то е и по - богато на тях. Доколкото обаче процесът на ферментация на виното е ферментация на захариди и глюкоза, не е напълно установено как това се отразява на глюкозопроизводните; в някои случаи това може и да е вредно - например в много държави малвидинът се счита нежелана винена съставка.

Какаото - много богат на биофлавоноиди плод, особено на епикатехин, с подчертано положително влияние върху кръвоносната система. За съжаление обаче трябва да се има предвид: важи само за плода на какаото. Шоколадът се прави от извлечени от какаовият плод мазнини, от които биофлавоноидите се отделят умишлено заради натрапчивият им вкус. Консумацията на шоколад не е равна на консумацията на какао. Това важи и за т.нар. черен шоколад.

Дребни плодове - в т.ч. малини, къпини, ягоди, касис, боровинки, черници и пр. Съдържат пълна гама биофлавоноиди, най - вече кверцетин и проантоцианиди. Познати са редица здравословни и възпиращи инфекциите ефекти, за някои от плодовете, като например черницата дори се счита че имат директно положително въздействие върху заболявания като диабета както в плодовата си, така и в листната си форма.

Ще срещнем биофлавоноидите в десетки други растения и храни, екзотични като гинкото или тривиални като ореха. Едно е сигурно, в натуралният си вид те нямат познати вредни ефекти.

Изводите се налагат сами. Възможно е на пазара да има или да се появят концентрирани пордукти с биофлавоноиди. Доколкото биофлавоноидите активират токсичната защита на организма, а в някои случаи се смятат производни на т.нар. фитоестерогени, тяхната употреба дългосрочно в концентриран вид не е препоръчителна, ако и да няма описани вредни ефекти.

В натурален вид биофлавоноидите са крайно желана съставка от Вашето меню. Макар, че цялостната им система за въздействие върху организма не е известна, положителното обещание остава. Потърсете източниците му и то ще бъде спазено!

Прочети повече: http://www.bb-team.org/articles/3176_bioflavonoidi#ixzz3DfH1l2LT

Подуване и кожни проблеми - какво може да
означава това
Автор: Mind Body Green Последно обновяване на информацията: 20.05.2014 г.
http://zdravosloven.com/go/907
Слайдшоу
Подуването на корема е един от най-честите симптоми, които срещам в моята
гастроентерологична практика, но косопадът и кожните проблеми, също са на едни от първите
места в списъка. Когато става въпрос за вашия външен вид, състоянието на храносмилателния
тракт може да има по-голямо значение дори и от гените, защото без здрави черва, е наистина
трудно да имате нежна кожа или гъста коса.
Храносмилателния ви тракт е като почва за косата и кожата. Ако почвата не е здравословна,
растенията няма да цъфтят правилно. Добрата новина е, че комбинацията от нездрава кожа,
изтъняване на косата и подут корем често имат една обща причина, лечението на която може
да подобри и трите неразположения.
Връзка черва / кожа
Както подуването на корема, така и кожните реакции, често са знак за нездрави черва.
Хранителните алергии и непоносимостта към храни може да доведе до тъмни кръгове под
очите, пъпки, обриви и подпухнал, подут вид. Изследванията установяват, че повече от
половината от всички хора, страдащи от акне имат промяна в чревните бактерии, а обществата,
които са с хранителен режим с малко или никакви преработени или сладки храни почти не
страдат от акне (и в много по-малка степен страдат от стомашно-чревни заболявания).
Розацеята също така е свързана с възпаления и бактериален дисбаланс в червата и това е едно
от най-честите кожни заболявания, които виждам при пациентите с подут стомах.
Храносмилателните неразположения като болестта на Крон и целиакията са придружени от
кожни проблеми, които изчезват след третиране на основното възпаление на червата.9/18/2014 Подуването и кожните проблеми са свързани с влошено здраве на храносмилателния тракт.
http://www.zdravosloven.com/portal/statii/poduvane-kozhni-problemi-907.html?print=1 2/3
"Сиянието" на доброто хранене
Ако имате блестяща кожа и лъскави къдрици, може да сте бил късметлия в гено фонда, но най-
вероятно консумирате голямо количество дълбоко пигментирани плодове и зеленчуци.
Зелените плодове като авокадо и грозде осигуряват подхранващ Б-комплекс витамини, а
портокалите са богати на витамин С, който помага за намаляване на вредата от свободните
радикали, причинени от излагането на слънце.
Най-добрият начин да се уверете, че вашата кожа и коса получават достатъчно от тези
хранителни вещества е да консумирате храни, които ги съдържат.
Разцвет на бактериалния баланс
Бактериалният дисбаланс, известен като дисбиоза, е един от най-широко разпространените
причини за подуване. A бедната на хранителни вещества диета, твърде много антибиотици,
продължителната употреба на киселинно-потискащи лекарства, които променят рН на стомаха,
паразитни инфекции, хормонална терапия, стероиди, както и множество други фактори могат
да доведат до „свръхрастеж“ на вредни бактерии и намалено количество на добрите бактерии.
Този дисбаланс не само води до храносмилателни проблеми, той също може да се отрази върху
вида и състоянието на вашата кожа и скалп.
Решения за по-здрава кожа и коса
Надявам се тези съвети да ви мотивират да постигнете блясък отвътре навън, като в същото
време се справите с подутия корем:
1. Консумирайте тъмнозелени зеленчуци
Те са една от най-добрите хранителни група за насърчаване на здравата кожа чрез
здравословен кръвен поток.
2. Консумирайте храни, богати на омега-3 мастни киселини и флавоноиди
И двете групи хранителни вещества са силно свързани със здравите кръвоносни съдове, които
са от съществено значение за поддържането на оптимален приток на кръв към и от клетките на
кожата. Здравословни храни, естествено богати на омега-3 мастни киселини, са тъмнозелени
листни зеленчуци, сурови орехи, дива сьомга, ленено семе и яйца от свободно отглеждани
кокошки. Полезните храни, естествено богати на флавоноиди, включват салата, череши,
цитрусови плодове, зеле, къдраво зеле, спанак, Годжи плодове, аспержи, боб лима и сурово
какао.
3. Яжте храни, богати на витамин А, каротеноиди, както и здравословни мазнини
Витамин А е един от най-важните микроелементи за здравето на кожата, тъй като е необходим,
за да се запази целостта и функцията на клетките на кожата. Вашето тяло синтезира витамин А
от каротиноиди, които се намират в тъмнозелените, жълти, оранжеви зеленчуци като спанак,
моркови и сладки картофи.
4. Ограничете захарта
За предотвратяване на дисбиоза и чревни и гъбички върху кожата, трябва да ограничите до
минимум сладките лакомства. Сладките храни също насърчават освобождаването на инсулин,
а високите циркулиращи нива на инсулин са свързани с възпаления в цялото тяло,
включително в стомашно-чревния тракт и кожата.
5. Не добавяйте сол
Добавянето на сол към храната води до задържане на вода, което ви прави подут и подпухнал,
особено в лицето. Производителите на храни добавят сол в пакетирани храни, за да увеличат
срока на годност, така че четете етикетите. Стремете се консумацията да не надхвърля 1500 мг
или по-малко на ден.9/18/2014 Подуването и кожните проблеми са свързани с влошено здраве на храносмилателния тракт.
http://www.zdravosloven.com/portal/statii/poduvane-kozhni-problemi-907.html?print=1 3/3
6. Избягвайте глутен
Съдържащите глутен зърна днес са модифицирана версия на това, което нашите предци са
консумирали и се е свързвало с много различни симптоми, включително подуване на корема,
обриви, както и косопад. Дори и да не боледувате от целиакия, може да имате глутен
непоносимост и да не го знаете. Съществува 6-седмична безглутенова диета, която изключва
пшеница, ръж, ечемик и може да направи чудеса за проблемна кожа, тънката коса и подуването
на корема.
7. Бъдете въздържател
Алкохолът се метаболизира до ацеталдехид, "братовчед" на формалдехид и вещество, което е
токсично за практически всяка система от органи. Може да предизвика подуване на корема,
петна върху кожата, да предизвика косопад и да ви състари.
8. Ограничете млечни продукти
Въпреки че повечето дерматолози твърдят, че акнето не е свързано с хранителния режим, богат
на млечни продукти, много от проучванията показват увеличение на честотата и тежестта на
акне проявите при хора, които консумират голямо количество млечни продукти. Това е също
една от основните причини за подуване на корема, тъй като повече от половината от
населението в света страда от непоносимост към лактозата.
9. Хидратация
Водата подпомага движението на хранителните продукти през дебелото черво, като се избягва
натрупване, което може да доведе до токсини, отделени в кръвта и достигащи до всяка част от
тялото, включително и вашата кожа. Пиенето на много вода също помага да се отървем от
токсините чрез най-големия орган на елиминиране - кожата. Избягвайте кофеина и содата,
които действително могат да ви дехидратират, и се стремете към приема на най-малко 1 литър
вода на ден.
Използвана литератур

Отитът и антибиотиците могат да доведат до оглушаване!

Отитът е едно от най-честите усложнения след зимните простуди

Публикувано: 9 март 2011, 14:17

  

прочитания: 7528 |коментари: 0

Едно от най-честите усложнения след простудни заболявания, грип или ангина е възпалението на ухото. Съществуват различни форми на отита, но малцина знаят какви са те, по какво се различават, как се лекуват и подлежат ли на профилактика. Затова днес ще разговаряме по-подробно по темата отит с нашия консултант д-р Павел Павлов, оториноларинголог.
- Д-р Павлов, истина ли е, че възпалението на външното, на средното и вътрешното ухо са съвсем различни болести, независимо от общото си наименование - отит?- Да, точно така. Първият тип, т.е. възпалението на външното ухо, спада към кожните заболявания, вторият - към отоларингологичните, и третият - към неврологичните болести. Т.е. възпалението на вътрешното ухо е болест на мозъка.

- Чувала съм, че външният отит най-често се среща при по-немарливите към хигиената хора. Така ли е?- Знаете ли какво показва моят опит? Че при повечето пациенти възпалението на кожата, покриваща ушната мида и външния слухов проход, 

възниква като следствие от прекалено усърдно почистване на ушите 
Сега във всяка аптека човек може да си купи клечки за уши с хубави памучни тампончета. На пръв поглед всичко е наред: чистим си ушите със специални клечки за уши, а не бърникаме в тях с кибритена клечка или нещо друго остро. И хората се възползват: въртят това памучно тампонче вътре в ухото, за да изстържат стените на слуховия проход. Не трябва да се прави така!

- А как тогава да се избавим от ушната кал?- Кожата на външния слухов проход съдържа мастни и т.нар. церуменни жлези. Секретът от тях образува ушната кал. Но тя не трябва да се изстръгва, защото сама си изпада при раздвижване на неговите стени, когато дъвчем или разговаряме. А с памучните тампончета нанасяме микротравми по кожата на слуховия проход. Така в него по-лесно прониква инфекция, а това може да доведе до възпалителен процес. Когато интензивно въртим памучното тампонче, ушната кал се втрива в епидермалната настилка, а тампончето дразни клетките на тези жлези. И те отделят още повече ушна кал. Т.е. вместо да се освободят от нея, тези “чистници” предизвикват още по-голямо натрупване в слуховия проход. Особено опасно е да дразнят нежната кожа на слуховия проход хората със захарен диабет, подагра, хиповитаминоза. Те лесно подлагат на инфектиране кожата си. 

А иначе, човек трябва всеки ден да си измива ушите. Застанете под душа и с насапунен пръст обиколете ушната мида и външния проход, след това се наклонете така, че да натече вода вътре. Внимателно измийте и се наклонете така, че да изтече всичката вода. Ако сте се измили със студена вода, задължително след това си сложете памучни тампончета. Попадането на студена вода в слуховия проход, както и продължителното преохлждане, водят до развитие на възпалителен процес. Болка в ухото, която се засилва при натискане на хрущялчето в основата на ушната мида; която се засилва и при издърпване на ухото или отваряне на устата - ето тази болка показва, че е възникнал външен отит.

- А може ли болният човек самостоятелно да се справи с външния отит?- Ако нямате висока температура, а болките са незначителни, само леко ви “пощипва”; ако не се разпространяват по-надълбоко в ушната мида и не ви пречат да спите, можете да се справите и сами. Купете си от аптеката специален мехлем, намажете на памучно тампонче и поставете в ушния проход. След това поставете още едно тампонче, напоено със 70-процентен спирт или водка, смесена с глицерин в съотношение 1:1. Най-накрая покрийте със суха марличка или памуче и увийте главата си с вълнен шал. Компресът е готов. На другия ден го сменете. 

Ако след 2-3 дни фистулката, която е основна проява на външния отит, не се разнесе, тогава трябва да се лекувате с антибиотици. Разбира се, тях трябва да ви ги предпише лекар. Това е много важно и е хубаво хората да знаят какви антибиотици се предписват при различните форми на отита. Защото категорично се забраняват и са противопоказани антибиотиците от групата на аминогликозидите. Най-токсичните от тях както за слуховия нерв, така и за вестибуларния апарат са гентамицинът, стрептомицинът, неомицинът. 

Те могат да станат причина за влошаване на слуха
Ако преди болестта по повод друго заболяване сте приемали антибиотик, непременно предупредете лекаря. И ако се налага да продължите приема на тези антибиотици заради другото заболяване, вашият лекуващ лекар ще трябва да ги смени с други. 

Хората, които са се разболели от външен отит, трябва да потърсятлекар, когато температурата се покачи над 37 градуса и/или се появят силни болки. Понякога тези болки стават мъчителни, разпространяват се върху зъбите, бузите, на тила. Ако фурункулът е “съзрял”, докторът ще го “среже”, гнойникът ще се отвори и болестта ще премине.

- И тогава възпалението няма да проникне навътре дълбоко в ухото? И няма да се усложни и да премине в среден отит?- Да, има и такива случаи, но по принцип възпаление на средното ухо започва като усложнение на съвсем други заболявания: остри респираторни болести, грип, ангина. При тях в хода на възпалителния процес в горните дихателни пътища се образува излишна слуз, която запушва евстахиевата тръба. Тази тръба съединява кухината на средното ухо с носоглътката и изравнява налягането на въздуха и на едното, и на другото място. Но ако тръбата “се замърси” или се “запуши”, епителните клетки в кухината на средното ухо получават двоен удар. Първо, в тази кухина спада налягането на въздуха, заради което клетките се увреждат и започват да се възпаляват. Второ, през евстахиевата тръба проникват бактерии, които задълбочават възпалителния процес. 

- Д-р Павлов, как правилно се лекуват простудните заболявания, за да не се усложнят след това в отит на средното ухо?- Отначало трябва да се направи всичко възможно да не се простудите. Това наистина няма да се случи, ако сте се научили и сте свикнали да се закалявате с водни процедури, с разходки на чист въздух в по-студеното време (не забравяйте да се увиете в шал), с богати на витамини и минерални вещества продукти. Но ако все пак се е появила хрема, капвайте в носа си съдосвиващи капки 4-5 дни. Те намаляват образуването на слуз и на оток в носоглътката. И, което е особено важно, намалявате образуването на слуз в евстахиевата тръба. Но за да можете наистина да предотвратите възпалителния процес в евстахиевата тръба, освен капките е необходимо да приемате по 2-3 пъти на ден преди ядене по една таблетка от т.нар. антихистаминни препарати. Има още един начин да попречите на слузта да запуши евстахиевата тръба. И той е да не позволите тази слуз да се сгъсти. Това няма да се случи, ако пиете повече течности, след като сте се простудили. Високата температура на тялото също сгъстява слузта. Затова ако повече от един ден поддържате 38 градуса температура, трябва да приемете някакъв препарат за понижаването й, например парацетамол или ибупрофен. 

При среден отит е много полезно сухото топло за местно въздействие
Затова налагайте към ушната мида за 15-20 минути торбичка със затоплен пясък, със затоплена сол също може. И още нещо важно за профилактиката на средния отит - трябва много внимателно и предпазливо да се изсеквате. Т.е. да не се престаравате в това отношение, защото е неправилно и може да навреди...

- Как ще коментирате това, че една от най-ефикасните профилактики на хремата, синузита и прочее възпалителни заболявания, са промивките на носа?- Ще кажа, че е полезно и резултатно. Особено сега, в периода на разпространение на грипа и острите респираторни заболявания, специалистите напомнят за необходимостта от промиване на носната кухина. Запомнете - тази процедура трябва да стане част от всички ваши всекидневни процедури. Както сте свикнали всеки ден да чистите зъбите си, така трябва да свикнете всеки ден да промивате носа си, особено ако сте се простудили или работите в замърсени помещения. Съществуват редица приспособления за промивки в домашни условия, но вие можете да използвате обикновена спринцовка или гумено душче. Използвайте солеви разтвори или минерална вода. За лечение на острия и хроничния синузит, а също и за промиване на носа заради силно замърсен въздух, използвайте т.нар. хипертрофичен разтвор. Ето как се приготвя: в един литър вода се разтваря 15 г готварска или морска сол и се слага да заври. След това се охлажда до 36-37 градуса - това е оптималната температура за промиване. Нали се сещате, че говорим за промиване на носа, а не на ушите? 

- Обяснете на нашите читатели как се извършва такава промивка. Всеки си мисли, че знае, но все пак...- За да можете да извършите промивката, носовият проход трябва да е свободен. Затова, ако имате хрема и дишането ви е затруднено, 10-15 минути преди промивката си капнете съдосвиващи капки. Когато напълните спринцовката или гуменото душче с разтвор, трябва да го изпускате бавно в носната кухина. Ако го правите бързо, то под силния напор разтворът може да попадне в слуховата тръба и да възникне отит. Накрайникът трябва да бъде поставен така в ноздрата, че разтворът да не изтича. По време на процедурата наклонете глава и дишайте през устата. Дори можете да произнасята звука “а-а”. Постъпващият в ноздрата разтвор трябва да премине в носоглътката, “да заобиколи” и да изтече от другата ноздра. След това преместете накрайника в другата ноздра и повторете процедурата. След промивката не се изсеквайте поне половин час. Може само внимателно да издухате остатъците течност първо от едната, после от другата ноздра. С времето ще свикнете и няма да ви е трудно.

- Ако тази мярка, която вие така горещо препоръчвате, не помогне? Ако човек все пак се е разболял, пипнал е дори грип и в крайна сметка е развил отит? Кажете какви са симптомите на средния отит?- Когато повече от 2-3 дни ухото ви е заглъхнало и слухът се влошава, значи средният отит е налице, дори и още да не се е появила болка. А ушната болка при външен и среден отит лесно се различава. В първия случай тя се засилва, ако натиснеш хрущялчето в ушната мида, а във втория случай си остава неизменна.

- Стигнахме до лечението. Как се лекува среден отит? Само с капки от аптеката ли?- В аптеките има много ефикасни капки, които помагат и лекуват среден отит. Те оказват силно противовъзпалително и обезболяващо действие. Капвайте по 4-5 капки 2-3 пъти на ден. Но можете да опитате и със средства от народната медицина като допълнение към лечението. 

Най-ефикасни са дафиновите листа
Две супени лъжици смлени дафинови листа престояват два часа в чаша гореща вода. Настойката се използва топла - за промиване и капване в ушите. Можете да промиете ухото с помощта на спринцовка и с топъл лайков разтвор. Една чаена лъжичка сух лайков цвят се залива с една чаша гореща вода, сместа престоява 30 минути, прецежда се и се изстудява до 37-38 градуса. Алоето също помага да лекувате отита. Скъсайте едно листо, измийте го хубаво, смелете го и го завържете в марличка или бинт. Поставете в болното ухо за през нощта, а на сутринта го извадете. Ще ви предложа още няколко проверени народни рецепти. Навийте на тръбичка един пресен лист здравец и го поставете в болното ухо за 3-4 часа. Или капвайте етерично масло от копър - по 1-2 капки един път на ден. Продава се в аптеките. Можете да си поставите в ухото тампонче, напоено с 30-процентен спиртов разтвор на прополис. Както и да капвате масло от жълт кантарион. Вижте как се приготвя: една супена лъжица от смляната билка ври 10 минути в олио, след това престоява един час и е готово.

- Вие изброихте много средства за лечение на среден отит. Това означава ли, че човек може да мине без антибиотици?- Всичко, което изброих, може да ви помогне да се справите със средния отит само в началото на болестта. Докато още не са започнали болките и не се е покачила температурата. Докато още не се е появила гной. Но когато се появи дори само един от тези признаци, 

трябва незабавно да се прегледате при специалист
И само той, след като огледа тъпанчето, може да определи колко далече е стигнал средният отит. И съответно да реши какъв антибиотик и какви ушни капки да използвате. В случай че болестта се е задълбочила, за освобождаване на средното ухо от гнойта се извършва една процедура, можем да я наречем операция, но не трябва да се страхувате от нея - просто се отваря тъпанчето. Неговата тъкан много бързо и добре се възстановява и зараства след прекратяване на възпалението.

- Д-р Павлов, остана да ви попитам и за третата форма на отита - вътрешния. Той следствие ли е от влошен среден отит?- Да, вътрешният отит, който още се нарича лабиринтит, често настъпва като усложнение на средния отит. При него възниква възпаление на слуховия и вестибуларен орган на “охлювчето”, което е разположено в кухината на вътрешното ухо, дълбоко в слепоочната кост. Тази опасна болест винаги се развива като усложнение от други заболявания. Така например инфекцията във вътрешното ухо може да бъде предизвикана и “привнесена” с потока кръв при инфекциозен паротит, т.е. заушка, както и при сифилис. Ако лабиринтитът се развие вследствие менингит, може да се стигне до загуба на слуха. И още: микротравмата във вътрешното ухо също може да доведе до лабиринтит - това нараняване може да се случи с някакви остри предмети, с които се опитвате да почистите ушите си например. При развитие на лабиринтит слухът в увреденото ухо се понижава или съвсем изчезва. На болния му прилошава, започва да повръща, получава главозамайване, главоболие също. Не може да ходи нормално, клати се и освен това неволно потрепва очната ябълка. Ако и при вас възникнат такива признаци, незабавно извикайте “Бърза помощ”.

Ларингит
Най-важното е да успееш да сложиш компрес с извара още тази нощ (докато детето спи, иначе е неудобно, а и малките не го търпят), както и следващите две. След това взимаш Apis 15 СН и даваш по 3 гранулки под езика през 15-20 минутки, докато успееш да намалишкашлицата, после разреждаш приемите. Даваш на детенцето чай от цвят бъз и липа, колкото изпие (повече е по-добре). Даваш му няколко дни по ред по 1 ампула вит.С и 1 амп. калциев глюконат. За ларингита това май ти стига.


За зелените сополи докторът изписва Еуфорбиум шпрей и Меркуриус солубилис 15 СН - 1-2 -3 пъти по 5 зрънца. Разреждаш при подобрение и даваш по веднъж на ден до чисто носле.
За кашлица - черна ряпа със захар и Тартефедреел - 3-4-6 x 5-6 капки, при подобрение се намаля.
Poumon histamine - 3-4 х 3 зр., ако е пресипнал гласът, Септилин сироп - по 1/4-1/2 ч.л. два пъти дневно.
Ако има хрипове, там, където се чуват можеш да сложиш компрес от извара. 

АНГИНИ
КОМПРЕС- При остра ангина, пневмония и др. възпаления, най- бърз ефект се получава с изварен компрес. Купува се извара от магазина или към 1 л прясно мляко се добавят 2- 3 супени лъж. оцет или лимонов сок или 1- 2 чаени лъж. лимонтузу и т.н. Млякото се загрява и се пресича. Ако киселината не е достатъчна, се добавя още до доброто пресичане. Млякото се прецежда и се поставя в тензух. Дебелина на слоя около 1 см. Компресът се поставя върху гърлото, покрива се с найлон и се закрепва с шал или друг подобен плат. Внимава се компресът да е плътен, защото иначе ще охлажда. Силата му е 8 часа.

NB!!! ПРОФИЛАКТИКА- 1 чаена лъж. морска сол на чаша вода + (ако има, ако няма и без)20 капки настойка от арника или невен (Calendula);Сутрин и вечер- гаргара и когато е здрава!!!

При остри ангини друг вид гаргара:
ГАРГАРА - със салвия ( 1 суп. лъж. се вари 3 минути в 200 мл вода ) всеки 1 - 2 часа. Или цвят от лайка ( 1 суп. лъж., запарена 20 мин. в 200 мл вода.

ПРОПОЛИС - 30 г се нарязват и се разтваря в 100 мл 90 - 95% етилов спирт, прецежда се след 1 седмица, но може да се пие от I ден. Може да се купи и готов разтвор от аптеката. 3 пъти Х 30 - 40 капки в супена лъжица вода или друга течност. За деца по 1- 2 капки на прием за всяка година живот. Например 3 годишно дете ще пие 3 Х 3 - 6 капки дневно. за по - добър ефект преди преглъщане да се направи гаргара.

За малки деца прополисовият р-р може да се смеси със сироп за кашлица (например Бронхолинтин или арония на Крачанов и пр.) или някакъв приятен сироп, например от ягоди или малини. Едно шише за сироп е с обем 125 мл = 25 чаени лъжички. Ако дозата на детето е 5 капки, в сиропа трябва да се добавят 125 капки клеева тинктура.
СЛЕЗ - 1 супена лъжица се варят в 0,3- 04 л вода 3 - 4 минути. Чаят се разпределя на 3 - 4 порции.

ХОМЕОПАТИЯ- Angin HEEL- 3 Х по 1 табл., но може и на всеки час по 1 табл. при по- тежки случаи.
Tonsillotren- профилактика 2 х 1; при остро възпаление- деца до 8 табл. дневно, възрастни до 12 табл. дневно. 

Укрепвайте имунната система. Вижте за студени обливания (отговорих на въпрос за нощно напикаване), прясно изцедени сокове. Доста нещо е написано при съответните теми.