Мускари (Кукувиче грозде)(Muscari)

Източник: http://flowersnet.info/a684/muskari-kukuviche-grozde

Семейство Лилиеви (Liliaceae (lily family))

Клематис - Елегантен, грациозен и ефектен

Клематисът (Clematis) е многогодишна лиана от семейство Лютикови, изключително популярна заради ефектните си цветове и големите възможности, които дава за оформяне на пространството. Клематисите придават височина, обем, цвят и романтика на всеки двор. Прекрасно украсяват огради, беседки, арки, декоративни решетки закрепени за стените на къщи и гаражи.

Бъз 'Черна дантела' (Sambucus nigra 'Black Lace')

Семейство Мешковицови (Adoxaceae)

Размножаване и отглеждане на гладиоли

Източник: maistors.com

Заместващите клубено-луковици на брой 1-4 се образуват над засадената клубено-луковица, която в последствие умира. Когато се образува само една клубено-луковица, тя е едра, а ако са повече, те остават по-дребни.

Мушкато (стоящо) (Pelargonium zonale)

Семейство Здравецови (Geraniaceae)

Месец	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII
Сеитба
Разсаждане
Цъфтеж

Мушкатото често е наричано бабешко цвете. Вероятно това е така, защото пеларгониите присъстват в почти всеки двор, особено на село. Но дали трябва да се лишим от красотата му заради тази „лоша“ репутация? Прочетете материала и ще си отговорите сами.

Кое е по-правилно - гераниум или пеларгониум? Строго погледнато – правилно е второто. След като първитепеларгонии били пренесени от търговци от Южна Африка в Европа през 1700 година, мушкатото било наречено Geranium. През 1789 година френският ботаник Шарл Луи Л'Еритие дьо Брютсл (последният да затвори вратата) ги класифицира към пеларгониите. Въпреки това във Франция и Германия и днес тези цветя са популярни като „герании". Правилно или не – това е положението.

Хубаво е да се отбележи също така,

Вкореняване на сакъзчета

Днес си вкорених сакъзчетата за следващата година и реших да споделя моя опит.

Кога да вкореним сакъзчетата?

Всяка година залагам резниците по това време на годината. Всъщност правя го в началото на месец септември, но понеже тази година е много топло, отложих занятието за края на месеца. Но като правило следя прогнозите и когато се очертае една седмица с температури около 25 градуса максимални - действам.

Ето базовия материал, от който ще режа. Важно е сандъчетата да не са поливани в близките 2-3 дни, т.е. почвата да е суха и самите сакъзчета да са леко засушени. Но леко!

Сакъзче (Pelargonium peltatum)

Семейство Здравецови (Geraniaceae)

Месец	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII
Сеитба
Разсаждане
Цъфтеж

В родината си - страните по южноафриканското крайбрежие, прародителят на нашето, модерно "висящо мушкато" расте като леко провиснал храст с ръбести клони, щитовидни, слабо мъхнати, месести листа и розовочервени цветове. В началото на нашия век от него чрез кръстосване с други диворастящи видове се появили селекции сакъзчета, като виолетовата "Галилея" и розовата "Розова кралица", които все още се култивират. Понастоящем се предлагат висящо и полувисящо мушкато с кичечести, полукичести или обикновени цветове, някои от които c месести листа. Отделна група сакъзчета са стъпаловидно висящите сортове. Това са мушката с обикновени, но многобройни цветове, които се самопочистват.

Период на цъфтене: Април до октомври. Ако сакъзчето презимува в топло помещение ще цъфти и зимата.

Произход: Южна Африка.

Месторастене: Слънчево до полусенчесто. За да се радвате на обилен цъфтеж на своето сакъзче е задължително да осигурите най-слънчевото възможно място на балкона или в градината.

Субртрат: Оптимална пръст, глинесто - хумусна градинска пръст. Много е важно субстрата да е пропусклив. Идеалният състав на почвения субстрат за сакъзчета е Градинска почва : Оборски тор : Пясък : Перлит = 2 : 1 : 1 : 1.

Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно млади растения се засаждат на разстояние 20см едно от друго. Много добър каскаден ефект се получава при засаждането на 5 бр. сакъзчета в едно стандартно сандъче с дължина около 50-60см.

Поливане, торене: В периода на израстване сакъзчето се полива обилно, но да не се допуска задържане на вода. До края на август се наторява при всяко поливане. Особено подходящ за сакъзчета е синия кристалон в дозировка 1-2гр./л. при всяко поливане.

Други грижи: Прецъфтелите цветове се отстраняват редовно (при сортовете, които не се почистват сами). Ако прецените, че сакъзчетата ви не са достатъчно разклонени през м. май можете да ги пензирате (да пречупите връхчетата и по този начин да стимулирате разклоняване). С това обаче е твърде вероятно да забавите цъфтежа до около месец.

Презимуване: Да не се прибират с мокри листа. Преди прибирането се отстраняват увехналите и пожълтели листа, твърде дългите филизи се скъсяват. Оставя се на светло при температура 5°С. Стъпаловидно висящите сортове е по-добре да презимуват като резници. Поливат се от време на време. През февруари се подрязват до 2-4 колена на зеленото стъбло и се засаждат в нова пръст. Според някои автори през втората година сакъзчетата цъфтят по-богато от първата.

Вредители, болести: Листни въшки, акари, бели мухи, сиво гниене, мушкатово увяхване. Но като цяло не страдат много от вредители, а едемата (вкорковяване на долната страна на листата) на практика е безобидна за сакъзчето.

Размножаване: Чрез резници от август до края на март. F-хибридите чрез семена от декември до януари при температура на почвата 20°С. Резниците много по-лесно се вкореняват директно в почвата, отколкото във вода. Преди до бучнете отрязаните връхни резници в почва ги оставете за около 3-4 часа да изсъхне изрязаното и преди да ги поставите в почва с остър нож срежете отрязаното място на кръст. Това стимулира образуването на корени. Вкоренител НЕ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО да се ползва за сакъзчета - успеваемостта с вкоренител е по-ниска отколкото без.

Съвети за оформление: Много красиви изглеждат например розовите висящи мушката до кардиналовочервените сортове Zonal или лилавите Peltafum-хибриди до белите стоящи мушката. За да постигнете "алпийски водопади" слагайте минимум по 5 стръкчета в сандъче с дължина около 50-60см.

Гладиола, Петльово перо(Gladiolus)

Семейство Ирисови (Перуникови) (Iridaceae)
Гладиолата е многогодишно, тревисто, клубенолуковично, кръстосаноопрашващо се растение. Грудките са видоизменени стъбла, с диаметър 3-8 см, покрити с 2-3 различни по цвят люспи: при сортовете със светли багри на цветовете те са жълти, млечнобели или кремави, а при тъмноцветните – оранжеви, розови, светлочервени или кафяви. Грудката живее една година и след като се засади, образува надземна част и корени, изтощава се, умира и се замества с нови грудки в основата на растящото стъбло. Една грудка има 1-7 спящи пъпки, от които се пробужда една – централната, която образува една нова заместваща грудка и много рядко някои сортове формират от 2 до 4 нови грудки. В основата им се образуват пъпки, известни като детки, чийто брой е сортова особеност и могат да бъдат от една до няколкостотин. Детките са покрити с плътна, дебела, твърда и суха покривка, която ги предпазва от неблагоприятните условия /ниска и висока температура, влага, студ/. Те са студоустойчиви. Засадени в почвата на дълбочина 25-30 см презимуват успешно и напролет прорастват. Грудките и детките са органите на гладиолата, с които растението се размножава вегетативно.
Листата на гладиолата са последователни, кожести, покрити с восъчен налеп с мечовидна форма.

Розите - технология за засаждане и грижи

Царицата на цветята – не слуайно е наречена така – розите са лесни за отглеждане и сравнително непретенциозни, особено ако са положени малко грижи при засаждането и са спазени трите основни правила се отблагодаряват в пъти с невероятно красивия си цъфтеж и аромат:

Лилиум (крем) - звездата на земята !

Лилиумът (Lilium) е познат на човечеството още от преди новата ера. Най-старите рисунки, върху които е изобразен са на около 3500 години и са открити върху асирийски и древноегипетски паметници. 
Латинското наименование Lirium (по-късно е преобразувано в Lilium) е произлязло от гръцкото leirion, което означава бял. За пръв път това име е получил Lilium candidum. До 19. век лилиумите са били внасяни в Европа от Далечния Изток, Китай и Япония. Тъй като диворастящите видове не са удовлетворили специалистите, в края на 19. и началото на 20. век е започнала усилена работа по хибридизация на растението за създаване на нови, по-големи и с разнообразни цветове видове. Днес са известни повече от 2000 хибрида с нови, декоративни качества, по-устойчиви към болестите и вредителите, по-издръжливи на неблагоприятни климатични условия и притежаващи по-висока интензивност на размножаване. 

Пролетните цветя се засаждат през есента-.лалета,зюмбюли,нарциси,лилиуми

 Луковици за есенно засаждане/цъфтящи през пролетта/

Луковичните са много разпространени растения, особено при пролетно цъфтящите. Ако спазвате определени правила на засаждане вие ще получите много добър ефект в градината. Подходящото място за засаждането на луковиците са защитени от силен вятър слънчеви места. Изискването към почвата е да е добре отцедлива, в противен случай има опасност от загниване. Когато засаждате луковици можете да подобрите почвата с добавка на малко пясък в дупката, където ще садите.

ГРИЖИ ЗА ГРАДИНАТА ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

 Пролет е. Всичко се раззеленява постепенно, земята се отцежда от зимния мраз и първите слънчеви лъчи стоплят въздуха - вече е време да излезем и да се погрижим за градината си. От средата на февруари до края на март и началото на април е периодът, в който природата се събужда за нов живот. Започва активното сокодвижение - начало на вегетация при всички

растителни видове.Затова нашата основна задача при поддръжка на дворове и градини през март е да ги подготвим за активния сезон и обезпечим тяхното развитие.
В градината поддръжката може да започне след разтапянето на снега. Равномерно разхвърляйте комбиниран тор /NPK/ с норма 30 – 40 килограма за декар върху всички тревни и озеленени площи. Ако сте зазимили растенията си развържете короните и освободете затрупаните растения.

Цветното лице на градината

Цветното лице на градината

Цветята са най-пъстрата и нежна  украса на всяка градина.Цъфтящите растения са много обичани от всички,те превъзхождат листно-декоративните с много по-силното си въздействие.В градините се отглеждат голям брой цветя от различни видове с различни по големина и багра цветове и с различни срокове на цъфтеж.

Цветните площи могат да бъдат няколко различни вида,като ние трябва да се спрем на този който е най-удачен за нашата градина .Преди да започнем да се занимаваме с цветните площи  трябва да сме наясно с видовете цветя ,които ще използваме, защото те са основният ни материал.За разлика от цветята в къщи в градината не е от такова значение отделното растение или цвят , а цялостният ефект, който цветните площи ще създадат.Основните особености, с които трябва да сме наясно, са височината на растенията, едрината и оцветяването на цветовете , срокът на цъфтеж .

Основните видове цветни площи са обикновена цветна градина, цветна морава, единични цветя, цветна група, цветен масив, цветни бордюри, геометрични цветни площи.                                          

Обикновената цветна градина е най-лесният и доминиращ у нас вариант за групиране на цветната растителност. При нея е налице една по-голяма свобода при комбинирането на цветята както по размер така и по багра.Конфигурацията на цветната градина може да бъде както продълговата така и с близка до квадратната или кръгла форма , обикновено ограничена от различни обекти като стени , алеи,огради и т.н.Този тип цветни площи се използват прдимно от любители .

Цветната морава е друг много лесен и любим на всички вариант за цветна площ.Моравите не се вместват напълно в рзбиранията ни за цветни площи, но когато те са изпълнени с едногодишни цветя , са точно такива.Цветните морави се засяват като тревни смески, в които са добавени определен процент цветни семена.Обикновено за цветните морави се спираме на видове и сортове с богата гама от преливащи тонове в топлата гама, от светлочервено през оранжево до жълто.

Често при по-големи градини се използват единични цветя-солитери.За тази цел се използват сравнително едри и много атрактивни видове ,които се засаждат самостоятелно из тревата.Освен единични цветя често в грдините е използват и цветни групи, известни и като цветни петна.Най-голямата цветна формация в свободните паркове може да бъде цветният масив.Единичните цветя,цветни групи и масиви обикновено се изграждат от многогодишни цветни видове, допустимо е да се използват и едногодишни летни цветя, но само за дооформяне.

Цветните бордюри се изграждат в малки дворни градини, винаги имат правилна или свободна лентовидна форма и се създават на фона на стена, жив плет или ограда.Цветните бордюри са измислени в Англия, а днес се използват в почти цял свят.Изграждат се изцяло от многогодишни цветя,допустимо е да се използват едногодишни видове, но тяхното участие трябва да е по-ограничено.Добре проектираният и изпълнен цветен бордюр трябва да осигурява конвейер от цветове през цялата вегетация ,като не губи свежия си зелен вид.Смесеният бордюр е цветен бордюр , в който се отглеждат и красиво цъфтящи или листнодекоративни храсти, той се приема  като по- лесен за подръжка от класическия вариант.

Геометричните цветни площи са истинска класика, те се проектират и създават трудно, но тук съществува идеална подредба и отличен декоративен ефект.Изграждат се от ниски постонно цъфтящи видове или от пъстролистни растения, обикновено се използват едногодишни цветя.Често в постоянноте геометрични градини се използват и отделни храстчета ,които да маркират определени акценти.Този вариант за цветна площ макар и много интересен ще изглежда добре само в двор доминиран от геометрични решения.

Общи композиционни изисквания при създаването на цветни площи

Създаването на красиви  и издържани цветни площи е един от най-трудните моменти в цялото градинарство.Трябва да се познават чудесно основните свойства на цветовете и възможностите за комбинации,трябва да се познават характерните особеноти на растенията и да се подберат и комбинират така, че да се получи ефект,оправдаващ грижите и разходите , които една цветна площ изисква за своето създаване и подържане.При проектиране на цветна площ първото, което трябва да направим , е да подберем видове, които са ефектни от ранна пролет до късна есен.Обикновено се търсят цветя, цъфтящи през всички сезони , но не бива да се пропускат и листнодекоративните видове, които ще освежат картината. За съжаление дълго цъфтящите видове са твърде малко , затова избираме по няколко вида за веки сезон , така че винаги , когато едно цвете прецъфти да започне цъфтежа на  друго.След като сме избрали видовете , които ще използваме , правим проект на площта, в който разполагаме отделните видове.Принципът на разпределение на видовете  се прави по няколко различни критерия едновременно.На първо място трябва най-високите растения да са най-отзад, а най-ниските отпред, като останалите видове се разпределят в зависимост от височината си , така че да се получи плавно увеличаване на височината към задната част на площта.Значение за това къде точно ще се засади едно цвете има и баграта на цветовете.Друг важен момент при създаването на цветни площи е как да се разпределят растенията от един вид  –   най-добрият вариант е групирането в не големи петна .

Как да съчетаем цветовете

Един от най-тънките моменти при създаването на цветна площ е съчетаването на цветята по багри на цъфтежа.Съчетаването става само между видовете , които цъфтят едновременно или се застъпват, така че при по-големите цветни площи с повече видове през вегетацията колоритния ефект може да се мени.Приема се, че пасивните студени цветове са по-невзрачни от активните топли,затова ратенията със сини и волетови цветове се засаждат в предната част на площите, докато тези с червени, оранжеви и жълти – в задната.За добри комбинации от багри се приемат синьо с оранжево,виолетово с жълто и червено със зелено .За приемливи се приемат жълто със синьо,оранжево с виолетово и синьо с червено.Като много благоприятни се приемат  комбинациите между различни нюанси на един и същи цвят.Когато се налага да граничат несъвместими  цветове между тях се засаждат растения с бели цветове или сиви листа, които са неутрални.
"Идеалната градина"