НАТОРЯВАЙТЕ СТАЙНИТЕ РАСТЕНИЯ, ЦВЕТЯТА И ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ С АНГЛИЙСКА СОЛ

Повечето растения се нуждаят от хранителни вещества като магнезий и сяра, за да бъдат здрави, устойчиви и да развиват красиви листа, цветове и плодове. Английската сол съдържа основните хранителни елементи, които правят почвата богата и плодородна - азот, фосфор, калий.
Използвайте английска сол веднъж седмично, за да подхраните вашите стайни растения, цветя и зеленчуци. Кристалите магнезиев сулфат предотвратяват загубата на зеления цвят на листата и тяхното пожълтяване (магнезият е съществен елемент в молекулата на хлорофила).

Добавете 2 супени лъжици английска сол на 5 литра вода и с получения разтвор пръскайте почвата на растенията и самите тях, за да се запазят листата им здрави и зелени. Той действа и като инсектицид, като ви помага да се отървете от вредителите по растенията.

Има растения, които са истински "почитатели" на английската сол. Такива са доматите, розите, пипера и различни видове палми.

източник :  http://saveti.framar.bg/

15 суперефективни приложения на магнезиевия сулфат

Солта Епсом, наричана още горчива сол или английска, носи името на местността Епсом в Англия, където в далечни времена била добивана. Тя представлява химично съединение (сол) на сяра и магнезий, с молекулна формула MgSO4*7H2O, t.e. магнезиев сулфат хептахидрат (съдържа седем молекули вода). 

Съдържа сяра – минералът на красотата - за здрави коса и нокти и сияеща кожа. На вид напомня готварската сол (натриев хлорид), но е горчива на вкус, не притежава мирис, има неутрално за кожата pH. Приемана орално действа като осмотично очистително. В по-малки дози действа жлъчегонно (стимулира отделянето на жлъчни сокове).

ЦЕЛЕБНИ РАСТЕНИЯ – БОЖУР

Божурът (Paeonia officinalis) е многогодишно растение, което има характерни червени или мораво-червени цвето­ве, наподобяващи...

Божурът (Paeonia officinalis) е многогодишно растение, което има характерни червени или мораво-червени цвето­ве, наподобяващи розата, зелено де­бело стебло, висо­ко 30-90 см, и дебе­ли, топчести "ко­рени.

Внимание: Цве­товете и листата на божура могат да бъдат отровни, сле­дователно не бива да се прилагат вътреш­но!

От цветовете могат да се приготвят много ароматни води и лосио­ни. Водата от божур се приготвя лесно. Накис­нете 1/2 ч.ч. листа от божур в 1 ч.ч. студена вода. Сложете всичко това в огнеупорен съд. Нека сместа покисне малко, след това я за­топлете за около 10 ми­нути. Махнете съда от котлона и прецедете цветчетата. Охладете в хладилника и я използ­вайте, но за период не повече от една седмица - като освежителен то-ник за лице или тяло. Во­дата от божур може да се прилага и за успокоя­ваща вана.

Използваеми части: корените, кората на стеблото.

Употреба: Въпреки че сравнително рядко на­мира приложение като лечебно средство в ев­ропейската билкова ме­дицина, божурът се из­ползва като болкоуспокояващо средство. Ко­рените могат да са по­лезни при давеща кашли­ца и раздразнения на нервна почва. Когато корените са под форма­та на свещички, облек­чават анални и чревни спазми.

Божурът все още се използва от билкарите като антибактериално, антиспазматично, успо­коително средство, ко­ето също. понижава кръвното налягане и по­дуването.

Прилага се при хемо­роиди, които сърбят и които подуват ануса, (може да има анални цепнатини). Използва се при проблеми със съня, при сънуване на кошма­ри и безсъние, при сто­машни неразположения.

Съдържа: Паенонин, летливо масло, танини и смола.

Приложение: Корени от червен божур - изпол­звайте до 45 г билка в 600 мл вода (достатъч­на за три дози) за забо­лявания като екземи, кожни възпаления, кърве­не от носа и болка при нараняване.

Корени от бял божур -Приема се при проблеми с черния дроб и менст­руални нарушения. При­лаган редовно като то-ник, е идеален за жени, които поддържат кожа­та си красива.

Кора от корените - 30 г билка в 600 мл вода (достатъчна за три до­зи) в комбинация с други билки при заболявания с температура, кървене от носа или ако е доба­вена към лекове за суха екзема.

източник:http://www.domashenjurnal.bg/index.php/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/12355.html

Подходящата почвена смес за саксийните цветя

Утвърдена практика е саксийните цветя да се прехвърлят в по-големи съдове в началото на вегетацията, а за повечето отглеждани у нас това начало е пролетта. Тази смяна се налага първо ако саксията им е отесняла и второ, защото хранителните вещества в нея вече са изчерпани. Саксийните цветя растат в ограничено количество почва. Това означава, че тя трябва да е богата на хранителни вещества. Независимо от периодичните поливки с хранителни разтвори или употребата на азотни, фосфорни и калиеви минерални торове, почвата в саксията се изтощава. За да е истински хранителен субстрат, тя трябва да е рохкава, порьозна, за да проникват въздухът и водата. Но има цветя, за които е достатъчно само да са прикрепени за дървесна кора, т. нар. епифити, които се изхранят с продуктите от бавното гниене на отмрялата растителна тъкан. Такива са например повечето орхидеи и бромелии. За тях сякаш най-важното е мократа кора, високата температура и тропическата въздушна влажност. Някои цветя предпочитат богатата на хумус почва, други пък се развиват по-добре, ако е по-бедна на хумус, стига да е достатъчно песъклива. Така е, изискванията на различените видове цветя към почвата са различни. Затова се правят и различнипочвени смески. Често несполуката в отглеждането на цветята се дължи на използването на каквато и да било пръст от градината или на закупената неподходяща смеска. Необходимо е при покупката на смеска от магазина добре да се знае какви са изискванията на цветето, за което ще използва и внимателно да се проучи дали съдържанието на купувания пакет ще задоволи тези изисквания. Разбира се, нищо не пречи любителят и сам да приготви желания хранителен субстрат.

Добрите смески

В препоръките за приготвяне на различните смески обикновено се посочва количественото им съотношение, примерно 1:2:1. Трябва да се има предвид, че това не са тегловни, а обемни части и се измерват с подходящ съд. Освен това в смеските може да се добавят и други вещества, не така типични за приготвянето им като гниеща сърцевина от дървесни видове (върба), варов прах, стиропор и др., както и комбинации от минерални торове.

Съставките

Градинска почва. Взема се от обработваемия плодороден почвен слой в градината. Нейното качество обикновено е високо, но често съдържа болести и неприятели, общи за зеленчуците и цветята. Може да се обеззарази на парна баня или като се сложи за малко в средно загрята фурна.

Чимовка. Взема се от затревени терени, като се пресява, за да се отстранят растителните остатъци. Предпочита се, защото не е заразена от разпространените  в градината болести и неприятели.

Оборски тор. Използва се само като напълно угнил, превърнал се в землиста маса, в която не се различават отделните съставки. Съдържа много плевелни семена. Може да се замени изцяло с компост.

Торф. Продукт от непълното разлагане на растителни остатъци. Няма значение като източник на хранителни вещества. В смеските участва за подобряване на физическите им качества.

Широколистна листовка. Угнили и все още неугнили листа от широколистни дървета, в т. ч. и от овощни градини. Ореховите, върбовите, дъбовите листа и листата на конския кестен не са подходящи.

Иглолистна листовка. Угнили и все още неугнили, запазили своята цялост, листа от иглолистни гори. Видовият произход е без значение. Използва се само за растения, които изискват кисела почва.

Пясък. Използва се едрозърнест речен пясък. Когато съдържа дребни частици и тинест материал, се пресява и промива. Не съдържа хранителни за растенията вещества, но прави смеските рохкави.

Перлит. Подобен на пясъка инертен материал, получен от обработката на вулканична скала. Предпочита се като по-чист, не съдържа вредни микроорганизми.

Дървени въглища. Имат свойството да поемат вода и постепенно да я отдават на растенията. Притежават дезинфекционни свойства, възпрепятстват развитието на патогенни почвени гъбички.

Борова кора. Употребява се нарязана на едри парчета или във вид на цели късове. Използва се самостоятелно или в комбинация с инертни материали за цветя, които в своята родина живеят по корите на дърветата.

Сфагнов мъх. Развива тънки разклонени стъбла. Те нарастват, докато долните им части отмират и образуват торф. Затова се нарича и торфен мъх. Използва се за растения, развиващи се върху растителни остатъци.

Дунапрен. Добре позната изкуствена органична материя. Използва се накъсана на по-големи или по-малки късове в комбинация с борова кара и сфагнов мъх с цел да поеме вода и да поддържа влажността дълго време.

Рецепти

Петуния: градинска почва (чимовка), угнил оборски тор (компост), пясък (перлит) в съотношение 1:1:0,5

Ахименес: чимовка, широколистна листовка, разложен оборски тор, пясък (перлит) в съотношение 3:2:1:1.

Бугенвилея: чимовка (градинска почва), разложен оборски тор и пясък (перлит) в съотношение 4:2:1.

Сентполия: чимовка (градинска почва), разложен оборки тор, пясък (перлит) в съотношение 2:1:1.

Маранта: градинска почва (чимовка), торф, пясък (перлит) в съотношение 1:1:1.

Коледниче: чимовка, разложен оборски тор, широколистна листовка, пясък (перлит) в съотношение 2:2:2:1.

Кактуси: чимовка, листовка, пясък в съотношение 1:1:1. полезно е да се добавят парчета дървени въглища и малко стрита на прах гасена вар или хидратна вар.

Непентес: торф, едрозърнест пясък, сфагнов (торфен) мъх в съотношение 1:1:1.

Сарацения: сфагнов мъх, едрозърнест пясък в съотношение 1:1. може да се добави малко торф.

Бромелии наземни видове: листовка, разложен оборски тор (компост), торф, пясък в съотношение 2:1:1:0,5. може да се добавят парченца борова кора, дървени въглища или стиропор.

Бромелии епифитни видове: листовка, разложен оборски тор (компост), борова кора, торф, пясък в съотношение 1:0,5:1:0,5. Може да се отглеждат само върху парче борова кора, оформена като пънче или стволче.

30.03.2009, Ангелина СИМЕОНОВА

Витамин В12 и фолиевата киселина са незаменими и 100% необходими

Най-добрият комбиниран източник на витамин В12 и фолиева киселина е черният дроб.

2 май 2012, здраве.bgОрганизмът ни задължително има нужда от витамин В12 и фолиева киселина, макар и в много малки дози.

Витамин В12 и фолиевата киселина са незаменими хранителни вещества, принадлежащи на групата от витамини В-комплекс. Незаменимите, или както още ги наричат есенциалните, хранителни вещества са тези, които тялото не може да синтезира и трябва да бъдат приемани чрез храната или като хранителна добавка.

Витамините В са разтворими във вода, което по принцип означава, че тялото не може да ги складира. Витамин В12 е изключение от това правило, тъй като черният дроб складира значителни количества от него и запасите могат да са достатъчни дори за 5 години напред.

Фолиева киселина

Фолиевата киселина е синтетична форма на витамин В9. В естествената си форма витамин В9 се нарича фолат, като името му произлиза от латинското наименование за листо - folium. Причината за това наименование е, че фолатът се намира в зелените листни зеленчуци като спанака например. Други хранителни източници на фолат са цитрусовите плодове, сушените бобови култури и обогатените зърнени закуски. Хранителните добавки с фолиева киселина се използват, за да повишат приема на витамин В9 при хората, които не получават достатъчно количество от храната. Фолиевата киселина помага за производството на червените кръвни клетки и ДНК. Недостигът на фолат може да доведе до анемия в следствие на пониженото производство на червени кръвни клетки. Симптомите като възпаление на езика, загуба на усещането за вкус, депресия и изтръпване в крайниците могат да са знак за дефицит на фолат.

Витамин В12

Витамин В12 е още известен като кобаламин, причината за което е кобалтовият йон в структурата му. В12 се добива изцяло от животински източници като месо, риба и млечни продукти. Хората, които не ядат животински продукти, като стриктните вегани, често ядат храни, допълнително обогатени с В12. Този витамин е необходим за производството на червените кръвни клетки, за синтеза на ДНК и за поддържането на нервната система.

Дефицит на В12 и фолиева киселина

Недостигът на витамин В12 или фолиева киселина може да предизвика мегалобластична анемия - състояние, при което тялото произвежда незрели и абнормно големи червени кръвни клетки. При мегалобластична анемия е жизнено важно лекарите да диагностицират кое от тези две хранителни вещества липсва. Ако имате недостиг на В12, но по грешка ви лекуват от недостиг на фолиева киселина, симптомите на анемия могат да намалеят, но неврологичните увреди, предизвикани от недостигът на В12, няма да бъдат излекувани и може да се стигне до постоянна увреда на нервната система.

Необходима дневна доза

Препоръчителната дневна доза витамин В12 за повечето хора над 14-годишна възраст е 2,4 mcg. По време на бременност следва да се приемат по 2,4 mcg на ден, а за кърмачките тази доза е дори 2,8 mcg.

При фолиевата киселина, препоръчителното количество за възрастни и деца над 14-годишна възраст е 400 mcg. Бременните е добре да приемат по 600 mcg на ден, а кърмещите майки – по 500 mcg. Хроничните заболявания по правило могат да повишат нуждата на организма от тези два витамина.

Преди да започнете прием на хранителни добавки съдържащи значителни количества витамин В12 или фолиева киселина, най-добре е да се консултирате със своя личен лекар или фармацевт.

Защо е важно да приемаме фолиева киселина

Фолиевата киселина често е незаслужено подминавана при препоръките за прием на основни за организма витамини.

здраве.bg

Фолиевата киселина е водноразтворим витамин от група В и играе важна роля за телесните функции както при децата, така и при възрастните. Тя е необходима за жизненоважни химични реакции, които стимулират формирането на новите клетки в тъканите и органите на тялото и за формирането на нови червени кръвни телца от костния мозък. Фолиевата киселина е ключова и за здравето на нервната система и за метаболизирането на протеините, които приемаме с храната.

Човешкият организъм не може да произвежда фолиева киселина, затова трябва да я приемаме в достатъчни количества чрез храната.

Хранителни източници на фолиева киселина

Важно е да се уверим, че приемаме достатъчно фолиева киселина независимо от възрастта ни. Това е особено важен фактор за бременните и кърмещите жени, тъй като недостигът на този витамин може да се отрази негативно и на майката, и на бебето. За да сме сигурни, че си набавяме достатъчно фолиева киселина, е препоръчително редовно да консумираме следните продукти:

• Зелени листни зеленчуци

Добре е да включим в диетата си спанак, зеле, броколи, и марули. Грахът и бобовите култури също са добър източник на фолиева киселина.

• Портокалов сок

Пресните портокали и портокалов сок също са добър избор. Една чаша портокалов сок може да ни осигури от 60 до 100 мкг фолиева киселина. Други богати източници сред плодовете са пъпешите.

• Обогатени зърнени закуски и хляб

Повечето от комерсиално произвежданите зърнени закуски и хлябове съдържат добавена фолиева киселина. На порция те могат да ни доставят от 100 до 400 мкг. За да сме сигурни, че си купуваме правилните продукти, трябва внимателно да четем съдържанието на етикетите.

• Паста

Много видове паста са обогатени с фолиева киселина. Само половин купичка от италианското ястие могат да ни осигурят до 90 мкг от важното за организма вещество.

• Бобови култури, семена и ядки

Бобовите култури са богат източник на фолиева киселина със 180 мкг на купичка. Повечето семена и ядки също са добра алтернатива, включително и фъстъченото масло.

Дефицит на фолиева киселина

Дефицитът на фолиева киселина е сериозен здравословен проблем, който е доста често срещан, особено при бременните и кърмещите майки и при по-възрастните хора. Другите причини за недостига на това вещество са приема на определени медикаменти, злоупотребата с алкохол и заболяванията, при които са нарушени абсорбиращите функции на организма – като болестта на Крон и целиакията. Симптомите на дефицит на фолиева киселина се изразяват в умора, раздразнителност, забавен поток на мисълта, гингивит (възпаление и кървене на венците), диария и възпаление на езика. При децата това състояние може да доведе до спиране на растежа. Тези симптоми могат да ни показват, че има сериозни усложнения в следствие на дефицита на фолиева киселина, някои от които са:

Анемия

Фолиевата киселина е необходима за производството на червени кръвни телца. Когато нивата на това вещество са ниски, имаме недостиг на червени кръвни клетки, които да пренасят кислорода в тялото. Симптомите за анемия включват блед цвят на кожата, умора, възпаления на устата и езика, главоболие и лоша концентрация. Лечението може да се състои в прием на хранителни добавки с фолиева киселина, промени в диетата и/ или преливане на кръв с червени кръвни телца.

Родилни дефекти

За жените, които възнамеряват да забременеят, и за тези в първия тримустър от бременността е важно да приемат достатъчно фолиева киселина с храната или като хранителна добавка. Дефицитът на фолиева киселина може да предизвика дефекти на невралните пътища на плода, най-сериозните от които са увреда на нервната система и на гръбначните връзки, аненцефалия, при която има деформация на мозъка и черепа или дори липсващи части. Ниските нива на фолиева киселина при бременните могат да предизвикат и преждевременно раждане или опасни ниско тегло на новороденото бебе.

Препоръчителен дневен прием на фолиева киселина

• Възрастните и децата над 14-годишна възраст трябва да приемат ежедневно по 400 мкг фолиева киселина.
• Бебетата и малките деца на възраст от 1 до 3 години имат нужда от 150 мкг на ден.
• За децата между 4 и 13 години необходимата доза е 200 мкг.
• Жените, които планират да забременеят, трябва да се опитат да приемат по 400, а по време на бременността – по 600 мкг фолиева киселина с храната.
• За кърмачките препоръчителната дневна доза е 500 мкг.

Ако не можем да си набавяме цялото нужно количество от това вещество чрез храната, е добре да започнем да приемаме хранителни добавки с фолиева киселина.

Странични ефекти от фолиевата киселина

Токсичността на фолиевата киселина е рядко срещана, тъй като бъбреците прочистват излишните количества с урината. Ако приемаме витамин В, може да забележим, че урината ни е станала оранжева на цвят. Това е нормална реакция на тялото в опита му да се освободи от излишните количества фолиева киселина и не води до проблеми. Ако тялото не е в състояние ефективно да прочиства излишното количество, това може да доведе до отравяне с фолиева киселина. Симптомите включват стомашно разстройство, възпаление на устата, раздразнение на кожата, гадене, подуване, спазми, диария, косопад, ментални проблеми, безсъние или твърде живи сънища. Натравянето с фолиева киселина е много сериозен проблем, който изисква своевременна медицинска намеса.

Приемът на фолиева киселина с храната е важен през всички етапи от живота ни. Недостигът й може до доведе до някои сериозни болестни процеси, които да се окажат фатални, ако не се лекуват веднага.

Фолиевата киселина се свързва с превенцията на някои видове рак и понижаване риска от сърдечни заболявания. Ако изпитваме каквито и да е от посочените по-горе симптоми на дефицит, трябва да се консултираме с лекар и евентуално да започнем да приемаме хранителни добавки. Ранната интервенция ще доведе до благоприятен изход от ситуацията.

 

Куркума: ползи за здравето и как да се възползваме от тях

Коренът на куркумата се вари, суши и стрива на жълта пудра.

свързани теми

• Куркумата намалява риска от инсулт
• 7 подправки и билки от чиито ползи можем повече да се възползваме
• Пектинът: напразно позабравени ползи
• Ароматерапия: за по-добро здраве с етерични масла

Куркумата е подправка с разнообразни ползи за здравето ни, но крие и някои рискове.

здраве.bg

Куркумата дължи своя цвят на куркумина - яркият жълт пигмент, който прави тази подправка така характерна на вид. Именно заради тази си съставка куркумата от хилядолетия се използва в традиционните лечители, най-вече от практикуващите китайска медицинаи аюрведа.

Коренът на куркумата се вари, суши и стрива на жълта пудра, която притежава мощни антиоксидантни свойства. Хранителните добавки с куркумин се приемат най-вече при здравословни проблеми като рак и артрит, макар доказателствата точно в тази насока да са все още противоречиви. Като цяло употребата на куркума и приемането на добавки с куркумин е безопасно, но в някои случаи може да предизвика най-често леки странични ефекти.

Ползи от куркумата при стомашно разстройство

Куркуминът отдавна е доказал ефективността си при храносмилателни разстройства, включително лошо храносмилане. Способността му да стимулира производството на жлъчка в жлъчния мехур помага за по-лесното смилане на храната. Куркуминът облечкава и симптомите, съпътстващи влошеното храносмилане - подуване и газове, защото има противовъзпалителен ефект, влияещ върху червата.

Антиоксидантен ефект

Куркуминът е добре известен с антиоксидантните си свойства. Той може да е също толкова ефективен, колкото и витамините С и Е по отношение на борбата със свободните радикали и предпазването на клетките и тъканите в тялото. Според Американското общество по ракови заболявания, куркуминът може да ограничи разрастването на туморите и да осигури известна защита от развитие на рак.

Ползи при артрит

Куркуминът има и противовъзпалителни свойства, като ефективно може да ограничи болката, подуването и възпаленията, свързани с остеоартрита. В клиничен опит, публикуван през 2010 г. в изданието Panminerva Medica, италиански учени изследвали влиянието на куркуминът именно върху пациенти состеоартрит. При 58% имало подобряване на симптомите и ограничаване на зависимостта от болкоуспокояващи медикаменти.

Лечение на проблеми с кожата

Традиционното медицинско приложение на куркумата в Индия и Малайзия включва приготвянето на паста, която се нанася върху кожата - за лечение на кожни проблеми като възпаления, гъбични инфекции, натъртвания, ухапвания от насекоми, както и за инфекции на очите, разраняване на устата и инфектирани лезии.

Странични ефекти върху храносмилането

Хранителните добавки с куркумин могат да предизвикат странични ефекти в стомашночревния тракт, като най-често проявяващите се са разстройство на стомаха, гадене и диария. В редки случаи продължителната употреба на хранителни добавки с куркума могат да предизвикат стомашни язви, поне според публикация на учените от Медицинския център към Университета на щата Мериленд. По-сериозни негативни реакции рядко възникват, дори при дози от по 12 г дневно.

Камъни в жлъчния мехур

Куркуминът може да предизвика контракции на жлъчния мехур. При здрави хора тази стимулация може да подобри функционирането на мехура, но при хора с камъни в жлъчката или други блокажи на жлъчните канали, този ефект може да причини болки и дискомфорт. Ако сме имали проблеми с жлъчния мехур, трябва да се консултираме с лекар преди да започнем да приемаме добавки с куркума.

Проблеми с черния дроб

Високите дози (над 15 г дневно) куркумин могат да причинят увреда на черния дроб, показват данните от изследване върху животни, проведено от Националния център за алтернативна медицина на САЩ. Макар че не са документирани случаи на увреда на черния дроб при хора, приемали хранителни добавки с куркумин, все пак има установени изменения на нивата на чернодробните ензими. Затова, ако имаме история, свързана с чернодробни проблеми, по-добре да избягваме както приема на куркумин, така и консумацията на куркума като подправка в ястията си.

Взаимодействия с медикаменти

Хранителните добавки с куркумин имат способността да си взаимодействат с някои медикаменти. При някои пациенти куркуминът може да понижи нивото на кръвната захар. Затова, ако приемаме лекарства против диабет (които също понижават кръвната захар), консумирането на куркума и добавки с куркумин може да доведе до опасно ниско ниво на захарта в кръвта. Куркуминът има и изтъняващ кръвта ефект, т.е. намалява способността й за съсирване. Когато се приема едновременно с други изтъняващи кръвта медикаменти (като например аспирин), куркуминът може да увеличи риска от силно кървене.

Куркумата намалява риска от инсулт

Традиционната индийска подправка куркума намалява риска от инсулт, съобщават учени от университета в щата Джорджия, които са изследвали влиянието на всекидневната употреба на тази популярна не само в Индия подправка върху здравето на човека.

Данните показват, че хората, които в продължение на година са употребявали редовно куркума, страдат с 30% по-рядко от хеморагичен инсулт (мозъчен кръвоизлив).

Според учените, цитирани от Ройтерс, полифенолите, влизащи в състава на подправката, притежават силни антиоксидантни свойства. Доказана е и способността на куркумата да понижава кръвното налягане.

Мозъчните кръвоизливи според статистиката представляват 30% от всички инсулти.

 

Чубрица - най-българската подправка: ползи за здравето

В народната медицина се използват не само листата, но и цветовете на чубрицата.

свързани теми

• Куркумата намалява риска от инсулт
• Шафран: ползи за здравето
• С какво да заменим солта
• Куркума: ползи за здравето и как да се възползваме от тях

Предимствата на чубрицата съвсем не се изчерпват с приложението и в кулинарията.

здраве.bg

Чубрицата може спокойно да бъде наречена най-популярната подправка в българската кухня. Или поне една от най-популярните. Но приложението на чубрицата съвсем не се изчерпва само с кулинарните й достойнства. Защото, използвана като билка, тя има различни ползи за здравето ни.

В ботаниката чубрицата или Satureja принадлежи към семейството на ментата – Lamiaceae. Тя вирее добре в различни географски ширини. Затова е много широко разпространена не само в нашия регион, но дори в отдалечени и сравнително бедни на растителни видове места като например Аляска.

В кулинарията навсякъде се използва основно вида Satureja hortensis или лятна чубрица, докато в традиционната медицина най-широко приложение намират Satureja douglasii (или yerba Buena) – в Америка и Satureja thymbra – в Средиземноморието и нашите географски райони. И двете билки съдържат значителни количества карвакрол и тимол – есенциални масла от типа на фенолите.

Ползи за здравето от чубрицата

• Листата на чубрицата и нейните пресни стебла съдържат много голямо количество химични компоненти, известни с антиоксадантното си действие и са с общооздравителен ефект. В допълнение в билката има и много диетични фибри – затова и чубрицата намира приложение при народни рецепти, свързани с намаляване на лошия и увеличаване на добрия холестерол.

• Листата на чубрицата съдържат фенолни масла – тимол, карвакрол и няколко други терпеноиди в по-малки количества.

• Тимолът е едно от най-важните есенциални масла и е с доказани антисептични и противогъбични свойства.

• Карвакролът в чубрицата пречи на размножаването на няколко вредни често срещани бактерии като Е. Коли и Бацилус цереус. Затова той се използва като ценна добавка с антибактериални свойства, едновременно с което той придава специфичния вкус и аромат на самата чубрица.

• Чубрицата е отличен източник и на някои витамини и минерали, които са от съществено значение за здравето ни. Сред минералите са натрий, желязо, калций, манган, цинк и селен.

Предимствата на чубрицата съвсем не се изчерпват с приложението и в кулинарията.

... Натрият е ключов елемент в клетките и телесните течности и е сред определящите за сърдечния ритъм и кръвното налягане. Манганът се използва от човешкото тяло като ко-фактор при производството на един от основните ензими – супероксид дисмутаза. Желязото е необходимо за производството на червени кръвни телца.

• Витамините, които се съдържат в най-голямо количество в чубрицата са А, С и няколко от групата В – В1 (тиамин), В3 (ниацин) и В6 (пиридоксин).

В 100 г суха чубрица се съдържат следните количества витамини, минерали и фибри (спрямо препоръчваната дневна доза):
• 12% диетични фибри
• 25% ниацин (В3)
• 130% пиридоксин (В6)
• 83% витамин С
• 177% витамин А
• 474% желязо
• 210% калций
• 94% магнезий
• 265% манган

Медицински приложения на чубрицата

• Есенциалните масла в чубрицата я правят билка, подходяща за антибактериално и противогъбично приложение.

• Също както мащерката прецедената отвара от чубрица се прилага за облекчаване на болки в гърлото и симптоми на бронхит.

• Цветовете са с най-широко приложение като антисептик, средство за намаляване на газовете, за улесняване на храносмилането, за облекчаване на болките при ревматизъм.

 

Алое вера – традиция в козметиката за здрава кожа

свързани теми

• Алое вера: ползи за здравето
• Домашни маски за мазна кожа
• Как да се справим с косопада с натурални средства
• Плацентата е безсмислена съставка на козметиката

здраве.bg

Растението алое вера е често срещана съставка в много от козметичните продукти и това съвсем не е случаен факт. То притежава напълно естествено свойството да поддържа кожата здрава, млада и изящна. Затова и се използва в народната медицина от столетия, а съвременната козметична индустрия също го оценява по достойнство.

Алое вера е изключително полезно за всички, които страдат от суха и напукана кожа, защото е един от най-добрите естествени хидратанти и омекотители. Редовното разнасяне на масло от алое вера прави кожата естествено мека и гладка.

Освен като прекрасен овлажнител, растението може да ви е от полза за предпазването и премахването на тъмните петна и кожните пигментации.

Основните му съставки, притежаващи антиоксидантни свойства, в това число витамините Е и C, помагат да се предотврати появата на бръчки и други признаци на стареене, като удължават живота на клетките.

Алое вера притежава също противовъзпалително и антимикробно действие и затова може да бъде прилагано като допълнително средство при лечението на повърхностни изгаряния, порязвания, мехури, раздразнена и възпалена кожа. Понякога се използва и за третиране на кожни заболявания като екзема и псориазис.

Сокът от алое вера притежава естествен охлаждащ ефект и заради това намира приложение в продуктите за облекчаване на слънчеви изгаряния. Ето защо растението е една от основните съставка в много от лосионите за слънчева защита.

Алое вера също така предпазва кожата от вредното въздействие на токсините в околната среда като оформя защитен слой. В допълнение към всичко това подпомага премахването на мъртвия слой клетки от повърхността на кожата (ексфолииране).

Освен като средство за локално приложение (чрез намазване), екстрактът оталое вера се използва и под формата на сок. Според редица изследвания консумацията му допълнително стимулира кожата, като запазва и поддържа здравия й вид.

5 витамина за здрава и еластична кожа

Витамините за локално приложение допринасят за забавяне стареенето на кожата и я подмладяват точно там, където желаете.

свързани теми

• Още нещо за липосукцията
• Нормалната кожа също изисква внимание
• Алое вера – традиция в козметиката за здрава кожа
• Витамин D помага не само на децата

здраве.bg

Дори да ядете плодове и зеленчуци и пиете всекидневно мултивитамини, вашата кожа все пак често страда от липса на витамини. А именно те са основното средство, което я предпазва от стареене и дори е в състояние да регенерира част от функциите на клетката. Ето защо добре балансираният хранителен режим е важен - консумирането на разнообразна и здравословна храна поддържа кожата мека и блестяща. 

Факт е обаче и че тялото доставя само определени малки количества витамини на кожата, независимо от количеството им, прието с храната. Освен това не е възможно тези витамини да достигнат директно точно до проблемните зони, където са бръчките около очите и кафявите петна по кожата. 

Единственото решение на този проблем е използването на витамини за локално приложение. По този начин се постига максимален ефект – подобряване на еластичността на кожата и изчезване на тъмните зони.

Кой витамин и за какво е най-полезен. Как да го прилагате: 

Витамин А: Най-силният противник на стареенето

Витамин А можете да откриете много често в състава на лосиони, нощни кремове и други козметични продукти и лекарствени средства за локално приложение. Върху етикетите на козметиката неговите производни най-често са означени като ретиноиди.

Доказано е, че витамин А води до намаляване на бръчките, премахване на тъмните петна и изглаждане на неравностите по кожата. Дерматолозите препоръчват на всеки да използва витамин А (ретиноиди) за локално нанасяне.

Как да го използваме: най-добре нанасяйте локалните ретиноиди вечер, тъй като слънчевата светлина деактивира повечето форми на витамин А. За да не дразни излишно кожата ви, в първите две седмици използвайте витамин А за локално приложение всяка втора или трета вечер, като нанасяте по-малки количества.

Витамин B3: подобрява хидратрацията и намалява зачервяванията

Този витамин може да намерите в много лосиони, кремове и серуми. Обикновено върху етика на тези продукти витамин B3 се обозначава като ниацинамид.
Доказано е, че той увеличава продукцията на серамиди и мастни киселини, които представляват два ключови компонента, изграждащи външната защита на кожата. След като тази защита бъде подсилена, кожата се хидратира по-добре и по-трудно се раздразва, което прави B3 чудесно средство на избор за суха и чувствителна кожа.

Резултатите от проучвания показват, че той спомага за подобряване на състоянието (зачервяването) при розацеа - често срещано състояние при жените.

Установено е също така, че витамин B3 намалява тъмните петна, тъй като инхибира пренасянето на пигмент до клетките на кожата.

Как да го използваме: За максимални резултати най-добре е да нанасяте средството, съдържащо B3 сутрин или вечер. Използването на ниацинамид заедно с локални ретиноиди ще намали раздразнението, причинено от витамин А. Ето защо е добре преди нанасяне да смесите в ръката си двата витамина за локално приложение и да ги нанесете заедно.

Витамин C

Той може почти винаги да се намери в състава на хидратиращите кремове, които, за да запазят по-дълго свойствата си, трябва да са в подходяща опаковка - например в непрозрачна херметично затворена кутия. 

Концентрацията на витамин C в тези продукти трябва да бъде равна или по-голяма от 5 процента, тъй като само тогава ефектът ще е задоволителен.

Доказано е, че витамин C намалява вредата от свободните радикали, които причиняват появата на бръчки, отпускането и други промени, типични за стареещата кожа. 

Той също така способства за изглаждането и премахването на кафевите петна по кожата.

Положителните ефекти на витамин C и ретиноидите (витамин А) върху кожата са подобни, като тяхното действие взаимно се допълва. Ето защо, за да постигнем по-добър ефект, трябва да ги използваме заедно. Стареенето на кожата възниква по много различни механизми и затова се нуждаем от комплексна защита с много средства.

Как да го използваме: дерматолозите препоръчват да нанасяме витамин C сутрин (преди излагане на слънце), за да предпазим , за да предпазим кожата си от свободните радикали, индуцирани от УВ-лъченията.

Витамин Е: намалява сухотата и подпомага защитата срещу УВ лъчите

Витамин Е можем да открием често в слънцезащитните продукти, както и в тези, които се използват след излагане на слънце. За да бъдат достатъчно ефективни, те трябва да съдържат поне 1% витамин Е.

Този витамин намалява сухотата, като съхранява естествените съставки на кожата, които я хидратират. Ако го приложим върху кожата преди излагане на слънце, тя ще бъде по-малко зачервена, подута и суха от обичайното. Това се дължи на способността на витамин Е да неутрализира свободните радикали. 

Как да го използваме: Винаги използвайте витамин Е за локално приложение преди или след продължително излагане на слънчева светлина. Ултравиолетовите лъчи могат да разрушат дори половината от естествените запаси на витамин Е в кожата. Затова подсигурете нейната защита, като използвате слънцезащитен продукт, съдържащ витамините Е и C. 

Някои проучвания показват, че противовъзпалителният ефект на витамин Е може да предотврати много негативни влияния върху кожата, дори и ако се нанесе само след слънчева баня.

Витамин К: За млади и свежи очи

Той обичайно се съдържа в очните кремове, които съдържат и ретинол.

Доказано е, че витамин К (наричан още фитонадион) намалява тъмните кръгове под очите, защото подобрява съсирването на кръвта в нежните капиляри в тази зона - една от причините за появата на тъмни кръгове под очите. 

Според независимо проучване съвместното локално приложение на витамин К и ретинол води до значително подобряване на тъмните кръгове само след 4 месеца. Предполага се, че ретинолът усилва свойството на витамин К да прониква в кожата и да премахва тъмните участъци.

Как да го използваме: нанасяйте очни кремове, богати на витамин К и ретинол, вечер. В началото кожата ви трябва да се приспособи към ретинола и затова използвайте комбинацията им един или два пъти седмично, а после прилагайте по-често.

 

Мака

За да се чувствате добре в кожата си, да сте спокойни и щастливи, да нямате дребни оплаквания, които влошават качеството на живот или по-сериозни здравословни проблеми, е важно да поддържате хормоналния си баланс. Спете достатъчно (7 – 8 часа), почивайте често, натоварвайте се физически – малко, но редовно, и се хранете здравословно. Може да и приемате билки или определени храни, които подпомагат хормоналния баланс.