Сполучливи билкови рецепти с листа на къпина

От зелените листа на къпина можете да си приготвите билкови рецепти, с помощта на които да преборите настинката, диарията, стомашно-чревните проблеми и други.

Къпината е храст, който вирее из цяла Европа и привлича с вкусните си черни плодове. Храстът вирее сухите хълмове и скалистите части на планините.

Малките къпини се консумират в прясно състояние или приготвени на ароматен сироп, сладко, нектар, конфитюр, компот и вино. Плодовете на растението са богати източници на захари, каротин, витамин С и органични киселини.

Мощната лечебна сола на сушените листа от къпина

Не само вкусният плод на къпината носи ползи за здравето, листата на растението са богати на дъбилни вещества, минимално количество витамин С и флавоноиди. Тези вещества могат да се използват за лечението на редица заболявания. Най-често за направата на лечебни отвари се използват изсушените листа на къпина.

Ето и най-популярните народни рецепта за борба с различни болежки с отвара от лечебните листа на къпина:

1. Вана с листа от къпина срещу бактерии и гъбички – 150 грама изсушени листа от растението се стриват на прах. Към тях се добавя 3 литра вода и отварата се слага на котлона да кипне и поври само около 5 минутки. Отстраняване от огъня и оставяте течността за престой от 30 минутки. Накрая прецеждате и изливате отварата във ваната си. Продължителността на къпане нека бъде около 15 минутки.

2. Чай от листа на къпина за засилване на имунитета и срещу диария – изсушените листенца се наситняват, а от тях се взимат 2 чаени лъжички. Билката се залива с 250 милилитра вода и се оставя да кисне 15 минути. Чая се прецежда и се изпива на един път.

3. Отвара от листа на къпина за лечение на настинка и стомашно-чревни проблеми – отново се натрошават изсушени листа от билката. От тях се взимат 3 супени лъжици, които се заливат с предварително преварена вода в размер на 500 милилитра. Отварата се вари за около 10 минути и после се оставя да кисне 40 минути. Прецежда се, пие се 3 пъти дневно по 1/2 чаена чаша.

Сушените къпини също могат да са незаменими лечители. Счукания сушен плод се използва за лечение на диария. От него се взима 3 пъти на ден по 1/2 чаена лъжичка.

източник: http://lekove.com/574/spoluchlivi-bilkovi-recepti-s-lista-na-kapina/

Стара, истинска РЕЦЕПТА ЗА ДОМАШЕН ПЪЛНОЗЪРНЕСТ ХЛЯБ С НАТУРАЛЕН КВАС, без мая!

Много отдавна, през шестдесетте години на миналия век, когато бях дете, а баба ми беше жива и здрава, ходих при нея през лeтните месеци и до днес пазя спомени за това. Така е винаги с детските спомени - от време на време се връщаме към тях - през целия живот. Когато те са хубави, в тях е заключено чувството за безопасност и сигурност - нещото, което след детството рядко се случва.  В тези спомени има най-много детайли, те са с най-много цветове, разни възприятия и усещания. От посещенията при баба ми са моите спомени за полетата с ръж и пшеница, за кравите и телетата, за току-що издоеното мляко, домашното масло и... за хляба. Всичките тези неща съм виждала след това много пъти, но те вече никога не бяха същите.

АКО ЗНАЕШ ВСИЧКО ЗА ХЛЯБА - прочети и това!

Алберт Айнщайн е казал: "Мисленето, което създаде днешните проблеми, е недостатъчно за тяхното решаване".

Вярването в това, че Земята е плоска, не може да повлияе върху здравето на хората, дори в продължение на хиляди години. Вярването, че консумирането на бял хляб с търговска мая е добро, е друго нещо, защото всеки ден влияе върху здравето на хората.

Традиционна хранитена пирамида

Има два метода за подквасване на хляб и те напълно се различават по отношение на начина, по който действат върху брашното, както от гледна точка на вкуса, така и с оглед на хранителния ефект на получения хляб и, в крайна сметка, по въздействието върху здравето на потребителя. Хлебната ферментация цели промяна на различните хранителни вещества в брашното, за да бъдат оптимално усвоени по време на храносмилането.



Хляб с мая (отляво) и хляб с квас (отдясно)

Историята на маята

В продължение на хиляди години, когато нашите предци правили хляб, те използвали закваска от дива мая (известна също като естествена мая). Това е маята, която живее върху листа, грозде и плодове в дивата природа. Нашите предци знаели, че дивата мая ще накара техния хляб да втаса, а напитките да ферментират. Използвайки дивата мая, нашите предци обикновено трябвало да чакат 6-8 часа за да втаса хляба им, но това наистина си заслужавало. Те може би не знаели, че глутенът в зърната може да бъде пълноценно храносмлян в резултат на обработката с квас, благодарение на което телата им ще получат големи количества храна.

След това, в края на 1860 г., Луй Пастьор (същият, с когото свързваме пастьоризираното мляко) открил, че маята е жив организъм. Той намерил начин за изолиране на чиста култура мая, благодарение на което намерил начин да се постигне втасване на хляба само за 30 минути! След години, тази нова мая повела хлебната индустрия към успеха. Вие вероятно също ползвате тази мая, всички я ползват. Е, с някои изключения, аз вече никога не го правя.

Мая

РЕЦЕПТА ЗА ДОМАШЕН МАГНЕЗИЕВ КРЕМ

Магнезия представлява елемент необходим за живота и здравето. Участва в около 300 различни процеси в човешкия организъм. Тъй като досега разгаданите процеси разкриват само малка част от тайната на нашия Творец, може да се окаже един ден, че магнезият е участник на десетки пъти повече процеси.

Неговите недостизи в тялото се изразяват чрез сигнали, които можем да видим и усетим, само трябва да ги идентифицираме. И това не са само треперенето на клепачите и контракциите на прасеца.

НАТОРЯВАЙТЕ СТАЙНИТЕ РАСТЕНИЯ, ЦВЕТЯТА И ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ С АНГЛИЙСКА СОЛ

Повечето растения се нуждаят от хранителни вещества като магнезий и сяра, за да бъдат здрави, устойчиви и да развиват красиви листа, цветове и плодове. Английската сол съдържа основните хранителни елементи, които правят почвата богата и плодородна - азот, фосфор, калий.
Използвайте английска сол веднъж седмично, за да подхраните вашите стайни растения, цветя и зеленчуци. Кристалите магнезиев сулфат предотвратяват загубата на зеления цвят на листата и тяхното пожълтяване (магнезият е съществен елемент в молекулата на хлорофила).

Добавете 2 супени лъжици английска сол на 5 литра вода и с получения разтвор пръскайте почвата на растенията и самите тях, за да се запазят листата им здрави и зелени. Той действа и като инсектицид, като ви помага да се отървете от вредителите по растенията.

Има растения, които са истински "почитатели" на английската сол. Такива са доматите, розите, пипера и различни видове палми.

източник :  http://saveti.framar.bg/

15 суперефективни приложения на магнезиевия сулфат

Солта Епсом, наричана още горчива сол или английска, носи името на местността Епсом в Англия, където в далечни времена била добивана. Тя представлява химично съединение (сол) на сяра и магнезий, с молекулна формула MgSO4*7H2O, t.e. магнезиев сулфат хептахидрат (съдържа седем молекули вода). 

Съдържа сяра – минералът на красотата - за здрави коса и нокти и сияеща кожа. На вид напомня готварската сол (натриев хлорид), но е горчива на вкус, не притежава мирис, има неутрално за кожата pH. Приемана орално действа като осмотично очистително. В по-малки дози действа жлъчегонно (стимулира отделянето на жлъчни сокове).

ЦЕЛЕБНИ РАСТЕНИЯ – БОЖУР

Божурът (Paeonia officinalis) е многогодишно растение, което има характерни червени или мораво-червени цвето­ве, наподобяващи...

Божурът (Paeonia officinalis) е многогодишно растение, което има характерни червени или мораво-червени цвето­ве, наподобяващи розата, зелено де­бело стебло, висо­ко 30-90 см, и дебе­ли, топчести "ко­рени.

Внимание: Цве­товете и листата на божура могат да бъдат отровни, сле­дователно не бива да се прилагат вътреш­но!

От цветовете могат да се приготвят много ароматни води и лосио­ни. Водата от божур се приготвя лесно. Накис­нете 1/2 ч.ч. листа от божур в 1 ч.ч. студена вода. Сложете всичко това в огнеупорен съд. Нека сместа покисне малко, след това я за­топлете за около 10 ми­нути. Махнете съда от котлона и прецедете цветчетата. Охладете в хладилника и я използ­вайте, но за период не повече от една седмица - като освежителен то-ник за лице или тяло. Во­дата от божур може да се прилага и за успокоя­ваща вана.

Използваеми части: корените, кората на стеблото.

Употреба: Въпреки че сравнително рядко на­мира приложение като лечебно средство в ев­ропейската билкова ме­дицина, божурът се из­ползва като болкоуспокояващо средство. Ко­рените могат да са по­лезни при давеща кашли­ца и раздразнения на нервна почва. Когато корените са под форма­та на свещички, облек­чават анални и чревни спазми.

Божурът все още се използва от билкарите като антибактериално, антиспазматично, успо­коително средство, ко­ето също. понижава кръвното налягане и по­дуването.

Прилага се при хемо­роиди, които сърбят и които подуват ануса, (може да има анални цепнатини). Използва се при проблеми със съня, при сънуване на кошма­ри и безсъние, при сто­машни неразположения.

Съдържа: Паенонин, летливо масло, танини и смола.

Приложение: Корени от червен божур - изпол­звайте до 45 г билка в 600 мл вода (достатъч­на за три дози) за забо­лявания като екземи, кожни възпаления, кърве­не от носа и болка при нараняване.

Корени от бял божур -Приема се при проблеми с черния дроб и менст­руални нарушения. При­лаган редовно като то-ник, е идеален за жени, които поддържат кожа­та си красива.

Кора от корените - 30 г билка в 600 мл вода (достатъчна за три до­зи) в комбинация с други билки при заболявания с температура, кървене от носа или ако е доба­вена към лекове за суха екзема.

източник:http://www.domashenjurnal.bg/index.php/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/12355.html

Подходящата почвена смес за саксийните цветя

Утвърдена практика е саксийните цветя да се прехвърлят в по-големи съдове в началото на вегетацията, а за повечето отглеждани у нас това начало е пролетта. Тази смяна се налага първо ако саксията им е отесняла и второ, защото хранителните вещества в нея вече са изчерпани. Саксийните цветя растат в ограничено количество почва. Това означава, че тя трябва да е богата на хранителни вещества. Независимо от периодичните поливки с хранителни разтвори или употребата на азотни, фосфорни и калиеви минерални торове, почвата в саксията се изтощава. За да е истински хранителен субстрат, тя трябва да е рохкава, порьозна, за да проникват въздухът и водата. Но има цветя, за които е достатъчно само да са прикрепени за дървесна кора, т. нар. епифити, които се изхранят с продуктите от бавното гниене на отмрялата растителна тъкан. Такива са например повечето орхидеи и бромелии. За тях сякаш най-важното е мократа кора, високата температура и тропическата въздушна влажност. Някои цветя предпочитат богатата на хумус почва, други пък се развиват по-добре, ако е по-бедна на хумус, стига да е достатъчно песъклива. Така е, изискванията на различените видове цветя към почвата са различни. Затова се правят и различнипочвени смески. Често несполуката в отглеждането на цветята се дължи на използването на каквато и да било пръст от градината или на закупената неподходяща смеска. Необходимо е при покупката на смеска от магазина добре да се знае какви са изискванията на цветето, за което ще използва и внимателно да се проучи дали съдържанието на купувания пакет ще задоволи тези изисквания. Разбира се, нищо не пречи любителят и сам да приготви желания хранителен субстрат.

Добрите смески

В препоръките за приготвяне на различните смески обикновено се посочва количественото им съотношение, примерно 1:2:1. Трябва да се има предвид, че това не са тегловни, а обемни части и се измерват с подходящ съд. Освен това в смеските може да се добавят и други вещества, не така типични за приготвянето им като гниеща сърцевина от дървесни видове (върба), варов прах, стиропор и др., както и комбинации от минерални торове.

Съставките

Градинска почва. Взема се от обработваемия плодороден почвен слой в градината. Нейното качество обикновено е високо, но често съдържа болести и неприятели, общи за зеленчуците и цветята. Може да се обеззарази на парна баня или като се сложи за малко в средно загрята фурна.

Чимовка. Взема се от затревени терени, като се пресява, за да се отстранят растителните остатъци. Предпочита се, защото не е заразена от разпространените  в градината болести и неприятели.

Оборски тор. Използва се само като напълно угнил, превърнал се в землиста маса, в която не се различават отделните съставки. Съдържа много плевелни семена. Може да се замени изцяло с компост.

Торф. Продукт от непълното разлагане на растителни остатъци. Няма значение като източник на хранителни вещества. В смеските участва за подобряване на физическите им качества.

Широколистна листовка. Угнили и все още неугнили листа от широколистни дървета, в т. ч. и от овощни градини. Ореховите, върбовите, дъбовите листа и листата на конския кестен не са подходящи.

Иглолистна листовка. Угнили и все още неугнили, запазили своята цялост, листа от иглолистни гори. Видовият произход е без значение. Използва се само за растения, които изискват кисела почва.

Пясък. Използва се едрозърнест речен пясък. Когато съдържа дребни частици и тинест материал, се пресява и промива. Не съдържа хранителни за растенията вещества, но прави смеските рохкави.

Перлит. Подобен на пясъка инертен материал, получен от обработката на вулканична скала. Предпочита се като по-чист, не съдържа вредни микроорганизми.

Дървени въглища. Имат свойството да поемат вода и постепенно да я отдават на растенията. Притежават дезинфекционни свойства, възпрепятстват развитието на патогенни почвени гъбички.

Борова кора. Употребява се нарязана на едри парчета или във вид на цели късове. Използва се самостоятелно или в комбинация с инертни материали за цветя, които в своята родина живеят по корите на дърветата.

Сфагнов мъх. Развива тънки разклонени стъбла. Те нарастват, докато долните им части отмират и образуват торф. Затова се нарича и торфен мъх. Използва се за растения, развиващи се върху растителни остатъци.

Дунапрен. Добре позната изкуствена органична материя. Използва се накъсана на по-големи или по-малки късове в комбинация с борова кара и сфагнов мъх с цел да поеме вода и да поддържа влажността дълго време.

Рецепти

Петуния: градинска почва (чимовка), угнил оборски тор (компост), пясък (перлит) в съотношение 1:1:0,5

Ахименес: чимовка, широколистна листовка, разложен оборски тор, пясък (перлит) в съотношение 3:2:1:1.

Бугенвилея: чимовка (градинска почва), разложен оборски тор и пясък (перлит) в съотношение 4:2:1.

Сентполия: чимовка (градинска почва), разложен оборки тор, пясък (перлит) в съотношение 2:1:1.

Маранта: градинска почва (чимовка), торф, пясък (перлит) в съотношение 1:1:1.

Коледниче: чимовка, разложен оборски тор, широколистна листовка, пясък (перлит) в съотношение 2:2:2:1.

Кактуси: чимовка, листовка, пясък в съотношение 1:1:1. полезно е да се добавят парчета дървени въглища и малко стрита на прах гасена вар или хидратна вар.

Непентес: торф, едрозърнест пясък, сфагнов (торфен) мъх в съотношение 1:1:1.

Сарацения: сфагнов мъх, едрозърнест пясък в съотношение 1:1. може да се добави малко торф.

Бромелии наземни видове: листовка, разложен оборски тор (компост), торф, пясък в съотношение 2:1:1:0,5. може да се добавят парченца борова кора, дървени въглища или стиропор.

Бромелии епифитни видове: листовка, разложен оборски тор (компост), борова кора, торф, пясък в съотношение 1:0,5:1:0,5. Може да се отглеждат само върху парче борова кора, оформена като пънче или стволче.

30.03.2009, Ангелина СИМЕОНОВА

Витамин В12 и фолиевата киселина са незаменими и 100% необходими

Най-добрият комбиниран източник на витамин В12 и фолиева киселина е черният дроб.

2 май 2012, здраве.bgОрганизмът ни задължително има нужда от витамин В12 и фолиева киселина, макар и в много малки дози.

Витамин В12 и фолиевата киселина са незаменими хранителни вещества, принадлежащи на групата от витамини В-комплекс. Незаменимите, или както още ги наричат есенциалните, хранителни вещества са тези, които тялото не може да синтезира и трябва да бъдат приемани чрез храната или като хранителна добавка.

Витамините В са разтворими във вода, което по принцип означава, че тялото не може да ги складира. Витамин В12 е изключение от това правило, тъй като черният дроб складира значителни количества от него и запасите могат да са достатъчни дори за 5 години напред.

Фолиева киселина

Фолиевата киселина е синтетична форма на витамин В9. В естествената си форма витамин В9 се нарича фолат, като името му произлиза от латинското наименование за листо - folium. Причината за това наименование е, че фолатът се намира в зелените листни зеленчуци като спанака например. Други хранителни източници на фолат са цитрусовите плодове, сушените бобови култури и обогатените зърнени закуски. Хранителните добавки с фолиева киселина се използват, за да повишат приема на витамин В9 при хората, които не получават достатъчно количество от храната. Фолиевата киселина помага за производството на червените кръвни клетки и ДНК. Недостигът на фолат може да доведе до анемия в следствие на пониженото производство на червени кръвни клетки. Симптомите като възпаление на езика, загуба на усещането за вкус, депресия и изтръпване в крайниците могат да са знак за дефицит на фолат.

Витамин В12

Витамин В12 е още известен като кобаламин, причината за което е кобалтовият йон в структурата му. В12 се добива изцяло от животински източници като месо, риба и млечни продукти. Хората, които не ядат животински продукти, като стриктните вегани, често ядат храни, допълнително обогатени с В12. Този витамин е необходим за производството на червените кръвни клетки, за синтеза на ДНК и за поддържането на нервната система.

Дефицит на В12 и фолиева киселина

Недостигът на витамин В12 или фолиева киселина може да предизвика мегалобластична анемия - състояние, при което тялото произвежда незрели и абнормно големи червени кръвни клетки. При мегалобластична анемия е жизнено важно лекарите да диагностицират кое от тези две хранителни вещества липсва. Ако имате недостиг на В12, но по грешка ви лекуват от недостиг на фолиева киселина, симптомите на анемия могат да намалеят, но неврологичните увреди, предизвикани от недостигът на В12, няма да бъдат излекувани и може да се стигне до постоянна увреда на нервната система.

Необходима дневна доза

Препоръчителната дневна доза витамин В12 за повечето хора над 14-годишна възраст е 2,4 mcg. По време на бременност следва да се приемат по 2,4 mcg на ден, а за кърмачките тази доза е дори 2,8 mcg.

При фолиевата киселина, препоръчителното количество за възрастни и деца над 14-годишна възраст е 400 mcg. Бременните е добре да приемат по 600 mcg на ден, а кърмещите майки – по 500 mcg. Хроничните заболявания по правило могат да повишат нуждата на организма от тези два витамина.

Преди да започнете прием на хранителни добавки съдържащи значителни количества витамин В12 или фолиева киселина, най-добре е да се консултирате със своя личен лекар или фармацевт.

Защо е важно да приемаме фолиева киселина

Фолиевата киселина често е незаслужено подминавана при препоръките за прием на основни за организма витамини.

здраве.bg

Фолиевата киселина е водноразтворим витамин от група В и играе важна роля за телесните функции както при децата, така и при възрастните. Тя е необходима за жизненоважни химични реакции, които стимулират формирането на новите клетки в тъканите и органите на тялото и за формирането на нови червени кръвни телца от костния мозък. Фолиевата киселина е ключова и за здравето на нервната система и за метаболизирането на протеините, които приемаме с храната.

Човешкият организъм не може да произвежда фолиева киселина, затова трябва да я приемаме в достатъчни количества чрез храната.

Хранителни източници на фолиева киселина

Важно е да се уверим, че приемаме достатъчно фолиева киселина независимо от възрастта ни. Това е особено важен фактор за бременните и кърмещите жени, тъй като недостигът на този витамин може да се отрази негативно и на майката, и на бебето. За да сме сигурни, че си набавяме достатъчно фолиева киселина, е препоръчително редовно да консумираме следните продукти:

• Зелени листни зеленчуци

Добре е да включим в диетата си спанак, зеле, броколи, и марули. Грахът и бобовите култури също са добър източник на фолиева киселина.

• Портокалов сок

Пресните портокали и портокалов сок също са добър избор. Една чаша портокалов сок може да ни осигури от 60 до 100 мкг фолиева киселина. Други богати източници сред плодовете са пъпешите.

• Обогатени зърнени закуски и хляб

Повечето от комерсиално произвежданите зърнени закуски и хлябове съдържат добавена фолиева киселина. На порция те могат да ни доставят от 100 до 400 мкг. За да сме сигурни, че си купуваме правилните продукти, трябва внимателно да четем съдържанието на етикетите.

• Паста

Много видове паста са обогатени с фолиева киселина. Само половин купичка от италианското ястие могат да ни осигурят до 90 мкг от важното за организма вещество.

• Бобови култури, семена и ядки

Бобовите култури са богат източник на фолиева киселина със 180 мкг на купичка. Повечето семена и ядки също са добра алтернатива, включително и фъстъченото масло.

Дефицит на фолиева киселина

Дефицитът на фолиева киселина е сериозен здравословен проблем, който е доста често срещан, особено при бременните и кърмещите майки и при по-възрастните хора. Другите причини за недостига на това вещество са приема на определени медикаменти, злоупотребата с алкохол и заболяванията, при които са нарушени абсорбиращите функции на организма – като болестта на Крон и целиакията. Симптомите на дефицит на фолиева киселина се изразяват в умора, раздразнителност, забавен поток на мисълта, гингивит (възпаление и кървене на венците), диария и възпаление на езика. При децата това състояние може да доведе до спиране на растежа. Тези симптоми могат да ни показват, че има сериозни усложнения в следствие на дефицита на фолиева киселина, някои от които са:

Анемия

Фолиевата киселина е необходима за производството на червени кръвни телца. Когато нивата на това вещество са ниски, имаме недостиг на червени кръвни клетки, които да пренасят кислорода в тялото. Симптомите за анемия включват блед цвят на кожата, умора, възпаления на устата и езика, главоболие и лоша концентрация. Лечението може да се състои в прием на хранителни добавки с фолиева киселина, промени в диетата и/ или преливане на кръв с червени кръвни телца.

Родилни дефекти

За жените, които възнамеряват да забременеят, и за тези в първия тримустър от бременността е важно да приемат достатъчно фолиева киселина с храната или като хранителна добавка. Дефицитът на фолиева киселина може да предизвика дефекти на невралните пътища на плода, най-сериозните от които са увреда на нервната система и на гръбначните връзки, аненцефалия, при която има деформация на мозъка и черепа или дори липсващи части. Ниските нива на фолиева киселина при бременните могат да предизвикат и преждевременно раждане или опасни ниско тегло на новороденото бебе.

Препоръчителен дневен прием на фолиева киселина

• Възрастните и децата над 14-годишна възраст трябва да приемат ежедневно по 400 мкг фолиева киселина.
• Бебетата и малките деца на възраст от 1 до 3 години имат нужда от 150 мкг на ден.
• За децата между 4 и 13 години необходимата доза е 200 мкг.
• Жените, които планират да забременеят, трябва да се опитат да приемат по 400, а по време на бременността – по 600 мкг фолиева киселина с храната.
• За кърмачките препоръчителната дневна доза е 500 мкг.

Ако не можем да си набавяме цялото нужно количество от това вещество чрез храната, е добре да започнем да приемаме хранителни добавки с фолиева киселина.

Странични ефекти от фолиевата киселина

Токсичността на фолиевата киселина е рядко срещана, тъй като бъбреците прочистват излишните количества с урината. Ако приемаме витамин В, може да забележим, че урината ни е станала оранжева на цвят. Това е нормална реакция на тялото в опита му да се освободи от излишните количества фолиева киселина и не води до проблеми. Ако тялото не е в състояние ефективно да прочиства излишното количество, това може да доведе до отравяне с фолиева киселина. Симптомите включват стомашно разстройство, възпаление на устата, раздразнение на кожата, гадене, подуване, спазми, диария, косопад, ментални проблеми, безсъние или твърде живи сънища. Натравянето с фолиева киселина е много сериозен проблем, който изисква своевременна медицинска намеса.

Приемът на фолиева киселина с храната е важен през всички етапи от живота ни. Недостигът й може до доведе до някои сериозни болестни процеси, които да се окажат фатални, ако не се лекуват веднага.

Фолиевата киселина се свързва с превенцията на някои видове рак и понижаване риска от сърдечни заболявания. Ако изпитваме каквито и да е от посочените по-горе симптоми на дефицит, трябва да се консултираме с лекар и евентуално да започнем да приемаме хранителни добавки. Ранната интервенция ще доведе до благоприятен изход от ситуацията.

 

Куркума: ползи за здравето и как да се възползваме от тях

Коренът на куркумата се вари, суши и стрива на жълта пудра.

свързани теми

• Куркумата намалява риска от инсулт
• 7 подправки и билки от чиито ползи можем повече да се възползваме
• Пектинът: напразно позабравени ползи
• Ароматерапия: за по-добро здраве с етерични масла

Куркумата е подправка с разнообразни ползи за здравето ни, но крие и някои рискове.

здраве.bg

Куркумата дължи своя цвят на куркумина - яркият жълт пигмент, който прави тази подправка така характерна на вид. Именно заради тази си съставка куркумата от хилядолетия се използва в традиционните лечители, най-вече от практикуващите китайска медицинаи аюрведа.

Коренът на куркумата се вари, суши и стрива на жълта пудра, която притежава мощни антиоксидантни свойства. Хранителните добавки с куркумин се приемат най-вече при здравословни проблеми като рак и артрит, макар доказателствата точно в тази насока да са все още противоречиви. Като цяло употребата на куркума и приемането на добавки с куркумин е безопасно, но в някои случаи може да предизвика най-често леки странични ефекти.

Ползи от куркумата при стомашно разстройство

Куркуминът отдавна е доказал ефективността си при храносмилателни разстройства, включително лошо храносмилане. Способността му да стимулира производството на жлъчка в жлъчния мехур помага за по-лесното смилане на храната. Куркуминът облечкава и симптомите, съпътстващи влошеното храносмилане - подуване и газове, защото има противовъзпалителен ефект, влияещ върху червата.

Антиоксидантен ефект

Куркуминът е добре известен с антиоксидантните си свойства. Той може да е също толкова ефективен, колкото и витамините С и Е по отношение на борбата със свободните радикали и предпазването на клетките и тъканите в тялото. Според Американското общество по ракови заболявания, куркуминът може да ограничи разрастването на туморите и да осигури известна защита от развитие на рак.

Ползи при артрит

Куркуминът има и противовъзпалителни свойства, като ефективно може да ограничи болката, подуването и възпаленията, свързани с остеоартрита. В клиничен опит, публикуван през 2010 г. в изданието Panminerva Medica, италиански учени изследвали влиянието на куркуминът именно върху пациенти состеоартрит. При 58% имало подобряване на симптомите и ограничаване на зависимостта от болкоуспокояващи медикаменти.

Лечение на проблеми с кожата

Традиционното медицинско приложение на куркумата в Индия и Малайзия включва приготвянето на паста, която се нанася върху кожата - за лечение на кожни проблеми като възпаления, гъбични инфекции, натъртвания, ухапвания от насекоми, както и за инфекции на очите, разраняване на устата и инфектирани лезии.

Странични ефекти върху храносмилането

Хранителните добавки с куркумин могат да предизвикат странични ефекти в стомашночревния тракт, като най-често проявяващите се са разстройство на стомаха, гадене и диария. В редки случаи продължителната употреба на хранителни добавки с куркума могат да предизвикат стомашни язви, поне според публикация на учените от Медицинския център към Университета на щата Мериленд. По-сериозни негативни реакции рядко възникват, дори при дози от по 12 г дневно.

Камъни в жлъчния мехур

Куркуминът може да предизвика контракции на жлъчния мехур. При здрави хора тази стимулация може да подобри функционирането на мехура, но при хора с камъни в жлъчката или други блокажи на жлъчните канали, този ефект може да причини болки и дискомфорт. Ако сме имали проблеми с жлъчния мехур, трябва да се консултираме с лекар преди да започнем да приемаме добавки с куркума.

Проблеми с черния дроб

Високите дози (над 15 г дневно) куркумин могат да причинят увреда на черния дроб, показват данните от изследване върху животни, проведено от Националния център за алтернативна медицина на САЩ. Макар че не са документирани случаи на увреда на черния дроб при хора, приемали хранителни добавки с куркумин, все пак има установени изменения на нивата на чернодробните ензими. Затова, ако имаме история, свързана с чернодробни проблеми, по-добре да избягваме както приема на куркумин, така и консумацията на куркума като подправка в ястията си.

Взаимодействия с медикаменти

Хранителните добавки с куркумин имат способността да си взаимодействат с някои медикаменти. При някои пациенти куркуминът може да понижи нивото на кръвната захар. Затова, ако приемаме лекарства против диабет (които също понижават кръвната захар), консумирането на куркума и добавки с куркумин може да доведе до опасно ниско ниво на захарта в кръвта. Куркуминът има и изтъняващ кръвта ефект, т.е. намалява способността й за съсирване. Когато се приема едновременно с други изтъняващи кръвта медикаменти (като например аспирин), куркуминът може да увеличи риска от силно кървене.

Куркумата намалява риска от инсулт

Традиционната индийска подправка куркума намалява риска от инсулт, съобщават учени от университета в щата Джорджия, които са изследвали влиянието на всекидневната употреба на тази популярна не само в Индия подправка върху здравето на човека.

Данните показват, че хората, които в продължение на година са употребявали редовно куркума, страдат с 30% по-рядко от хеморагичен инсулт (мозъчен кръвоизлив).

Според учените, цитирани от Ройтерс, полифенолите, влизащи в състава на подправката, притежават силни антиоксидантни свойства. Доказана е и способността на куркумата да понижава кръвното налягане.

Мозъчните кръвоизливи според статистиката представляват 30% от всички инсулти.