Прополис

1. Има противомикробна и противогъбична активност с широк спектър на действие. При здрави хора може да играе роля на биостимулатор, като повишава физическата издържливост, премахва умората, при трудно зарастващи атонични и инфектирани рани. В съчетание с невен и жълт кантарион е превъзходно епителотонично средство. Благоприятно е действието на прополиса при дерматомикози, акне, трихофития, албус у жени, при дисбактериоза при продължително лечение с антибиотици. Полезно е използването на прополиса със свинска мас,  невен, живовляк и дебела мара при фистули на ануса, както и при външни хемороиди. Употребява се външно и вътрешно. Спиртен екстракт се прави, като прополисът се разтваря в чист спирт в съотношение 20-30 % прополис. От спиртният екстракт се взема 15-30 капки в чаша преварена вода за гаргара, жабуркане и евентуално за вътрешно приемане при условие, че пациентът няма киселини. За вътрешна употреба се приготвя мехлем от прополис и свинска мас в съотношение 1:5 предварително разтопени. Прополисът може да се разтопи само на водна баня. Прополисът е практически нетоксичен в оптимални дози, но не са изключени и алергични реакции. (проф. д-р П. Манолов, д. м. н., фитотерапевт, в-к "Зн.", бр. 48 – 1995 г.)

2. Прополисът е смолисто вещество, което се изработва от пчелите-работнички. Той има приятен аромат и леко горчив вкус. Пресният е жълт или червеникав,  а старият има зелено-кафяв до червено-кафяв цвят. При загряване бързо омеква. Разтопява се при температура 80-104 ° С,   при което  восъкът изплува отгоре, а течният прополис пада на дъното. След като изстине, се превръща в крехка маса. Разтваря се в горещ дървесен спирт, петролен етър,  в 70-градусов обикновен етилов алкохол, амоняк и др., но не и във вода. Различава се няколко вида пропоолис - брезов, тополов, брезово-тополов и др. Химичният състав още не е проучен. Съдържа растителни смоли 50-55 %,  восък около 30 %, етерични масла, миекроелементи - желязо, мед, цинк, кобалт, и др. биологично активни вещества. - флавони, флавоноли, терпени ненаситени киселини, ароматни алдехиди и др. Прополисът се използва най-вече при лечение на рани, изгаряния, хронични екземи, пиодермити, невродермити. С успех се прилага при заболяване на устата кухина (афти, възпаление на венците), на горните дихателни пътища, бронхите и белите дробове, при туберкулоза, гинекологични заболявания. Установено е,  че антибактериална активност проявява само алкохолият екстракт. Размножаването на грипния вирус А-2, на вируса на везикулярния стоматит,  на ваксиналния вирус и херпес симплекс тип 1 се подтиска от водна емулсия на прополиса. (д-р Димитър Памуков, сп. "Защита на природата", брой и година неизвесттни)
  
3. Евтино и достъпно природно лекарство. Той се използва за лечение на инфекции, бъбречни страдания, възпаление на пикочния мехур и простатата. Засилва имунната система, предпазва от злокачествени тумори, тъй като е силен антиоксидант. Ето една изпитана рецепта с прополис: Една пръчица (30 гр.) пчелен клей се настъргва на ситно и се поставя в чист спирт. Оставя се 10 дни да се разтвори добре. Пие се по 20 капки дневно в чаша с мляко преди ядене. Полученият разтвор може да се използва и за намазване на труднозарастващи рани. (в-к "Златна възраст", бр. 1, год. първа)

4. Прополисът има добре изразени противомикробни свойства. Съхраняването на прополиса в продължение на 3-4 години не намалява антимикробното  му действие. Антимикробните вещества в прополиса са термостабилни, затова водните екстракти, които се получават при термична обработка, запазват своята антимикробна активност. Изучено е антимикробното действие на прополиса върху микрофлората на стомашно- чревния тракт. При вътрешно приемане на  прополиса се стига до дисбактериоза на червата. Дълготрайното му приложение не предизвиква появата на резистентни форми в организма. Има клинично доказано противогъбично действие. Има данни за изразено антивирусно действие, особено в съчетание с пчелно млечице и прашец спрямо вируса на грипа. Учените опитно доказват, че прополисът подтиска растежа на туморните и ракови клетки и прерастването им в съединителна тъкан. Клиничните наблюдения при болни със злокачествени заболявания, при които прополисотерапията участва в общия комплекс на лечение, показват твърде удовлетворителни резултати. (Минка Донева, в-к "Зн.", бр. 17 - 2003 г.)

5. Прополисът притежава стимулиращ ефект върху регенерацията на растителните и животински тъкани, особено на костната, мускулната и нервната тъкан,  да повишава епителизацията и гранулацията при зарастване на рани. Флавоноидите му влияят укрепващо на капилярните стени, като намаляват чупливостта им, намаляват слепването на еритроцити и тромбоцити в кръвта.Има изразено обезболяващо действие, превъзхождащо неколкократно това на  кокаина. (3. 5 пъти) и на новокаина (5. 2 пъти). Притежава защитно действие спрямо йонизиращи лъчения. Приеман вътрешно, прополисът стимулира имунната защита на организма, без да има каквато и да било токсичност,  а има и известно антитоксично действие. Съчетание на прополиса с антибиотиците пеницилин, стрептомицин, тетрациклин и др. повишава антимикробната им активност от 10 до 100 пъти. Комбинациите на прополиса с различни химични вещества (салицилова киселина, натриев хлорид) усилват неговото биологично действие при кожни заболявания. (Минка Дончева, в-к,"Зн.", бр. 18 - 2003 г.) 

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3601.0#ixzz4CIUIhDdm

Черен дървовиден бъз (Sambicus nigra)

(бъзлян, бъзовина, дръмбъз, свирчина, свирчовина, чер бъз, бозик, бойзан, сурчумина, дървен бъз, замбук)

1. Цветовете имат противовъзпалително, потогонно, отхрачващо действие. Употребяват се при хрема, простуда, заболяване на гърлото, задух, високо кръвно, възпаление  на бъбреците и пикочния мехур, ревматизъм, хемороиди, а плодовете – при  невралгия. (кн.•47, стр. 144)

2. Използват се цветове, листа, плодове и кора. Листа и цветове през юни и юли, а плодове – октомври ноември. От белите  цветове се вари чай, който действа потоотделящо и кръвопречистващо, помага при морбили и скарлатина, защото премахва обрива. Черният бъз е изпитано лечебно с редство при катари, ревматизъм, воднянка. Плодовете укрепват стомашната лигавица, стимулират отделянето на храчки и действуват леко разхлабващо. От узрелите плодове може да се свари супа, която действа добре върху стомаха и бъбреците. Сокът от плодовете помага при неврити и
ишиас. Листата на черния бъз също действат пикочогонно, кръвопречистващо и слабително. Кората е силно слабително средство, предизвиква гадене и има пикочогонен ефект. При запек - 1/2 ч.л. изсушени плодове се заливат с 1 чаша студена вода и се оставя да престои през нощта. Сутринта течността се пие затоплена. (кн.•56, стр. 57)

3. Цветовете съдържат малко количество етерично масло. Те имат омекчаващо и отхрачващо действие. Листата и плодовете действат слабително и диуретично. Цветовете се употребяват при хрема, ангина и кашлица, при възпаление на пикочните пътища, при хемороиди и подагра. Отварата от листата се използва външно за бани при кожни обриви, хемороиди и ревматизъм. 
Рецепти: вземат се 2 ч.л. цветове и се заливат с 250 мл. вряща вода и кисне 10-15 мин. Напоследък се използва воден извлек или сироп от пресни цветове. Вземат се 15-20  пресни съцветия от бъз и се поставят в 3 литра вода за едно денонощие да киснат. На следващият ден съцветията се прецеждат, течността се затопля и се подслажда със захар и се пие топла, действа като ободряваща напитка. От плодовете се приготвя сгъстен мармалад, който се употребява при неврози, действа слабително и диуретично. (Веселка Димова, биолог-химик, в-к "Зн.", бр. 3 - 2002 г.)

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3672.0#ixzz4CITSu1t0

Ягода (Fragaria vesca)

(готка, зуница, зоница, куконица, планици, търнаци, чилелек)


1. Отвара от изсушени млади листа действа омекчително  при възпаление на дихателните тръби, против астма и кашлица. Сокът от плодове изчиства лицето от петна и нечистотии. Млади изсушени листа от ягода, смесени с миризлива лазаркиня и мащерка в пропорции 8:2:1 дават един чай, който успокоява нервите при треска, белодробно болни. Листа с малко пелин действуват разхлабително, пикочогонно и подпомагат обмяната на веществата. Като се прибавят ката тях 1/3 жълтуга, се получава ефикасен чай при подагра и ревматизъъм. /дн.•1-30с./
     
2. Пикочогонно, против пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и черния дроб. От листата правят така наречения "германски чай", като главна съставна част. /дн.•3-стр.23/

3. Листата, сварени като чай, лекуват сърцето, когато е разстроено, разбито, а също главоболие - зелените листа, поставени на болната глава, я лекуват. /Ф-2/

4. При някои хора и твърде често при малки деца се наблюдава непоносимост към ягодовия плод, прояваваща се в алергични кожни обриви. /Ф-7/

5. Екпериментално е установено, че листата предизвикват известно  разширение на периферните кръвоносни съдове и понижават кръвното  налягане, при диария, при заболявания на черния дроб и  жлъчката. /кн.•44/

6. Листата понижават кръвното налягане, подобряват сърдечната дейност, разширяват периферните кръвоностни съдове, прилагат се при гинекологични заболявания. /кн.•47-стр.112/

7. В лечебната практика са използват листата - сушени или пресни, или  коренището и узрелите плодове вътрешно при пясък в бъбреците, при болки в гърдите, сърцебол, охтичава кашлица, ревматизъм, запек, за жабурене при  нежит (възпаление  на венците с опадане на зъбите). Компреси със сварени листа се правят при отоци, циреи,обриви. При охтика се  пие отвара в вино от  листа, червен кантарион, копривено семе. /БНМ-Енц. стр. 454 - пор. •1093/

8. Запарката  от  листата на горската ягода разширява кръвоносните  съдове, действа спазмолитично, диуретично и общоукрепващо. Полезни са  при неврастения, атеросклероза, левкемия, нощно напикаване, рак на гърлото,  за гаргара  при гингивит. Народната  медицина използва ягодата при малокръвие, жълтеница. Корените на ягодата се използват при маточни кръвотечения, белодробна туберкулоза, бронхиална асма, камъни в пикочният мехур, колити, хемороиди. Настойката от цветовете - при нарушена обмяна на веществата. Около 1 с.л.  листа от билката се запарва с 400 мл. вряща вода за 1 час. Пие се  по 1 кафяна чашка 3-4 пъти на  ден преди ядене. 
маг. фармацевт Л. Лачев. /в-к "Зн.", бр. 25 - 2000 г./

9. Повишава обмяната на веществата. За лечебни цели се използват листата, които се берат с дръжките. Брането на листата  става след обиране на плодовете, докато листата имат зелен цвят, сушат се на сянка, докато добият светлозелен цвят. Понижават кръвното налягане, като разширяват периферните съдове, забавят ритъма и увеличават амплитудата на сърдечните съкращения. 
БНМ  я препоръчва за лечение на простудни заболявания, главоболие, неврастения, хемороиди, рани под форма на лапи. 
Приложение: 2 с.л. ситно нарязани ягодови листа се запарват с 500 мл. вряща вода, варят  се в продължение  на 3 мин.и киснат 20 мин. Пие се 3 пъти дневно по 100мл. преди ядене. 
Доц. д-р Цоло Цолов. /В-к "Зн.",  бр. 23 - 2001 г./

10. За медицински цели се използват листата с дръжките. Билката оказва  съдоразширяващо действие, повишава тонуса и усилва съкращенията на матката. Притежава противовъзпалителни свойства. Листата се употребяват при възпалителни заболявания на половите органи. Употребяват се листата по следния начин: 2 с.л. от билката се слагат в 500 мл. вода, варят се 5 мин. Пие се по 100 мл. преди ядене 4 пъти дневно. /Илия Ланджев - маг. фарм. В-к "Зн." - бр. 23 – 2002 г./

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3688.0#ixzz4CISOstVe

Магданоз (Petroselium sativum)

(мерудия, рибя мерудия)

1. Чай от магданоз: 1 с.л. на 250 г. вода е много полезен при подуване на корема. Действието му се засилва, като се прибавя бъз, зърнастец, миризлива лазаркиня, по равни части. Отвара от корена действува на храносмилателната система, облекчава болките при възпаление на стомаха и червата, пропъжда газовете, увеличава апетита. (дн. •1, 42 стр.)

2. Против лунички по лицето, вътрешно за засилване храносмилането, при катар в пикочния мехур, камъни в бъбреците. (Ф – 1 – 121)

3. Употребата на отварата от семето за увеличаване млякото у кърмачките не е за препоръчване - дава токсични явления у бебетата. Опит да се абортира с помощта на отвара от семе може да доведе до фатални усложнения. Безопасна употреба: 2 с. л. от стръковете (или 1 ч. л. от семето или корените) се заливат с 500 мл.  вряла вода. Кисне 1 час и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно. (Ф-7)

4. Отварата от цялото растение се използва за пиене при болести на жлъчката и черния дроб. При трудно уриниране и пясък в бъбреците се пие отвара от бял трън, жълта иглика, лайка, полски хвощ, семе от пъпеш. (Енц. БНМ, стр. 228)

5. В медицината се използват листата, семената и корените. Възбужда апетита, облекчава уринирането (особено при възрастни хора, при хипертрофия на простатата), при отоци от сърдечен произход, заболявания на отделителната система, газове в червата, пясък в бъбреците, болки в стомаха и червата. (кн. •47, стр. 128)

6. Магданозът има газогонно, спазмолитично, пикочогонно действие. (кн. •45)

7. Използва се за подобряване на апетита и освобождаване на газове, популярно средство при лечение на жлъчокаменна и бъбречнокаменна болест, сърдечни отоци, при лечение на простатит. Внимание! Особено опасен при слаби бременни жени. (кн. •45, стр. 114)
 
8. Използват се плодчетата, листа, корени, цветове. Начин на употреба: Препоръчва се извлек от половин чаена лъжичка плодчета на магданоз, накиснати за 8 часа в 250 г. вода. Изпива се за 1 ден. Прилага се и запарка от  4 ч. л. корени на половин литър вряща вода, която се прецежда след 15 мин. и се изпива за 2 дни. Добър ефект се получава и със сока от прясно растение в доза 100-150 г. (Г. Георгиев, агроном, в-к "Зн.", бр. 10 - 1998 г.)
 
9. Вино с магданоз успокоява емоционалното напрежение. Това вино още помага при слабо сърце, сърдечни бодежи или силно емоционално напрежение, дори и при сериозни сърдечни страдания. Приготовление: в тенджера се поставят 10 пресни стръка магданоз и се заливат с 1 л.  чисто натурално вино, като се прибавят 1-2 с. л. чист винен оцет. По отношение на виното няма никакво значение дали е бяло или червено, важното е в него да няма захар. Съдът се слага на слаб огън, докато заври. Трябва да се има предвид, че при завирането се образува доста пяна. Сваля се от котлона, прибавя се 300 г. чист пчелен мед и се оставя да поври още 5 минути. Веднага се прецежда и още горещо, виното си налива в малки бутилки, предварително изплакнати в  90-градусов алкохол. Бутилките се запушват много плътно. Образуваната на дъното утайка не е вредна и може да се изпие. Приема се от 1 до 4 с. л. дневно в зависимост от нуждата. (Тина Илиева, в-к "Зн.", бр. 31 - 1998 г.)

10. Градинският магданоз предизвиква силно обезводняване на организма, действа спазмолитично, подпомага отделянето на газове и стимулира храносмилането. Прилага се при менструални смущения, възпаление на простатата, заболявания на пикочния мехур и бъбреците, лекува бенки и лунички, помага срещу ухапвания от комари. Четири чаени лъжички изсушени и надробени корени се заливат с 250 мл.  вряща вода и се пие като дневна доза или настойка от половин чаена лъжичка счукани семена, залята с 2 чаши студена вода, престоява известно време, пие се за 1 ден. (Кн.•56, стр. 17)

11. По всяка вероятност родината му е Сардиния,  откъдето е разпространен в диво състояние из цяла Южна Европа. Магданозът е двугодишно растение от семейство Сенникоцветни. Историята му е свързана с легенди и суеверие. Древните гърци са кичели главите на поетите и победителите на олимпийските игри с венци от магданоз. За медицински цели се е използвал като обмирисител, когато са консумирали много чесън и лук, като средство срещу бързо напикаване. Магданозът е изключително богат на витамините С и А, както и на желязо. Отварата се приготвя от 50 г. смес от листа, корени и семена, които се заливат с 1 л. вряла вода. Пие се по 1 кафеена чашка половин час преди лягане. Рецепти за махмурлук: 50 г. магданоз, кората от 1 грейпфрут, кората от 1 портокал. Варите всичко в 1 л.  вода, докато остане половин литър. Приема се по 1 ч. л. сутрин на гладно. (в-к "Билка", бр. 8 - 2003 г.)

---------------------------

Магданозът (Petroselinum crispum и Petroselinum neapolitanum или Petroselinum latifolium) е светло зелено, двугодишно тревисто растение и подправка, широко разпространена в кухните на Близкия Изток, Европа и Америка. Дължи употребата си като освежител на дъха и до голяма степен вкусовите си качества на високата концентрация на хлорофил. Съдържа гликозида анин.

Като подправка се използват два вида магданоз — къдраволист и италиански, известен още като обикновен или гладколист. В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз, а къдраволистият магданоз почти не е познат. Къдраволистият магданоз често се използва за декорация на ястия. Смята се, че обикновеният магданоз има по-силен аромат.
 Друг вид магданоз (Petroselinum tuberosum) се отглежда заради корена си.
Най-старите сведения за магданоза (главно като храна) се срещат в египетските папируси. Както от тях, така и от гръцки съчинения личи, че магданозът е особено уважаван, дори смятан за свещено растение.

Гръцкият поет Анакреон (VI-V в.пр.н.е.), възпяващ виното, красотата и любовта, в своите трудове издига магданоза като символ на радостта и славата. Някога се е вярвало, че приет с храната, магданозът възстановява силите и укрепва организма. Древните народи смятали, че тези, които го консумират, стават силни и твърди като камък. Това личи и от научното му родово име - петрозелинум (на гръцки петрос - камък).
Магданозът е двегодишно тревисто растение от сем. Целинови (Сенникоцветни). Негова родина са земите около Средиземно море.
Диворастящ се среща в Югоизточна Европа, Западна Азия и Северна Африка.
Култивират се 2 вида магданоз - единият за зелената маса, а другият за кореноплода. От сортовете, отглеждани за зелена маса, се срещат с гладки и с къдрави листа. Изследванията показват, че къдравият магданоз съдържа по-големи количества витамин С.
В България се отглежда предимно сортът с гладки листа.
Корените му съдържат средно 88% вода, 3% въглехидрати, 3,1% белтъчини, 1,5% минерални соли, главно калий и фосфор, 41мг витамин С, каротин, витамин В6 и др. Листата на магданоза съдържат провитамин А, витамин С, фолиева киселина, флавоноиди, захари, белтъчни вещества и др. Листата на магданоза са богати на минерални вещества (калий, калций, магнезий, фосфор, желязо и др.).

Магданозът е сред най-използваните подправки у нас и в прясно, и в сухо състояние. Медицината отдавна е установила  целебните качества на листата, плодовете и корените на магданоза. Листата се берат през цялата година, корените също могат да се вадят по всяко време, а плодовете (семената) на магданоза се събират след узряването им – до септември.
Магданозът съдържа етерично масло, кумарин, растителни масла, слуз, захар и др. Освен изброеното листата са богати на витамин С и каротин (провитамин А), а корените съдържат най-вече железни и фосфорни соли.
Магданозът възбужда апетита, повишава тонуса на мускулатурата, облекчава уринирането, особено при възрастните мъже с хипертрофия на простатата. Много е полезен при отоци от сърдечен произход, при заболявания на отделителната система и газове в червата, за нормализиране на менструалния цикъл и др.
Нашата народна медицина прилага лекове от магданоз при възпаления и пясък в бъбреците, при възпаления и болки в стомаха и червата. Корените и листата помагат за очистване на петна и лунички по лицето, като се употребяват външно под формата на лапи.
Кърмачките, чиито млечни жлези са се втвърдили, наред с предписаното лечение могат да си правят компреси с магданозена настойка.



Магданоз за нея:

Магданозът е нещото, което е нужно на жените да бъдат в така желаната перфектна форма.
Ако е нужно да отслабнете само няколко килограма, просто трябва да хапвате повече магданоз.
За да улесните процедурата и да сте сигурна, че магданозът работи за вас, направете отвара за отслабване: Залейте с една чаша вода половин връзка магданоз и варете 15 минути на водна баня. Това е всичко.
От тази напитка може да пиете в продължение на 2-3 седмици.
Освен, че неусетно ще стопите няколко килограма, благодарение на магданоза ще укрепите имунната си система. Препоръчва се и при проблеми с менструалния цикъл или болки по време на ПМС.
Магданозът подпомага храносмилането, тонизира организма. Освен това той усилва диурезата и действува спазмолитично. Трябва да се има пред вид, че приет в по-голяма доза, той предизвиква приток на кръв в лигавицата на стомашно-чревния тракт и матката и може да предизвика аборт у бременни.Използва се при анемии, за възстановяване след инфекциозни заболявания, при неврози, болезнена менструация, повишена чупливост на кръвоносните съдове и склонност към кръвоизливи.


Магданоз за него:

Магданозът както знаем се слави като мощен и моментен афродизиак, защото е богат на калций, йод и желязо. Следователно може да черпите и своята половинка от вълшебния магданозен елексир. Дори да не свали мигновено килограми, при него мигновено ще се прояви мъжката му сила.


Магданозът е лек природен диуретик. Той помага при премахването на излишните течности от организма, но не нарушава калиево-натриевия баланс. Добре е да пиете по една голяма чаша чай всяка сутрин. Той прочиства и е полезен срещу инфекции на отделителната система и образуването на песъчинки и камъчета в бъбреците. Помага и за неутрализиране на неприятните предменструални синдроми.
Много полезен е и пресният сок от листата и дръжките на магданоза (за подобряване на зрението и половото влечение). Намазване с пресен сок облекчава болките при ужилване от насекомо.
Сокът от магданоз е с много силно изразени лечебни качества, но не бива да се пие в големи количества (над 50 мл). Достатъчни са само 2-3 чаени лъжички сок дневно.

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3537.0#ixzz4CIRrNw8n

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3537.0#ixzz4CIRkv459

Пчелен прашец и пчелен мед

1. Елексир на живота се нарича още от древността до днес цветният прашец, събиран от тичинките на цветовете на медоносните растения. Състав: белтъчини, свободни аминокиселини, албумини, пептони, глобулини, въглехидрати, мазнини, микроелементи (цинк, желязо, кобалт, йод и др.), растителни ферменти, хормони, витамини (В-12, А, В-1, Е, С, биотин, инозит, рутин).
ПОКАЗАНИЯ: усилва съпротивителните сили на организма срещу инфекции, използва се при хронично-чревни заболявания, язви на стомаха, усложнения с кръвоизливи, липсата на апетит при децата и забавен растеж, при лечение на простатната жлеза, сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза, чернодробни заболявания, климактерични смущения, базедова болест. (От опаковката на пчелен прашец - ноември 2001 г.) Производител "Агропчел" ООД, тел. 931-1368 и 32 30 69, факс 931-1200)

2. Свежият прашец съдържа значително количество вода и затова се поразява от плесени, дрожди и гнилостни бактерии и натрупване на съединения с токсичен характер. Освен това в пресния прашец продължават активни физиологични и биологични процеси, причиняващи необратим разход на хранителни вещества и понижаващи биологичната ценност на продукта. Затова свежо събраният прашец трябва веднага да се консервира. Прашеца от прашецоуловителя трябва ежедневно да се събира до свечеряване. Ако пренощува, настъпват необратими процеси, които водят до развалянето му. Най-разпространеният начин на съхранението му е сушенето на тъмно място, разстлан на хартия при стайна температура на дебелина до 1 см. Не бива да се суши на слънце. Сушенето на въздух продължава няколко дни. Съхранява се в предварително стерилизирани стъклени банки или буркани. Съхранява се в тъмно сухо помещение при температура не повече от 20 градуса. Добри  резултати се получават при  изсушаването на прашеца при температура 40-45 градуса за няколко часа или 60 градуса за 2-2.5 гр. Грузински изследователи препоръчват прашеца да се суши при вакуум при  120 градуса температура 75-90 мин., при което се получава добро запазване на биологично активните вещества и се унищожават молците. Удачен способ за съхранение на прашеца е смесването му със захаросан мед в съотношение1:1 или 1:2 и се съхранява в херметически добре затворени стерилни стъклени съдове. В това съотношение прашецът може  да се смесва и с пудра захар.
Прашецът представлява сложен концентрат от много ценни хранителни и лечебни вещества. Богат е на белтъчини, въглеводороди, липиди, нуклеинови киселини, минерални съединения, витамини. В 100 г. свеж прашец има 21.3 до 30 % вода, 70 до 81.7 % сухо вещество, серов протеин 7-36.7 %, захари 20-38.8 %,  липиди 1.38-20 % и соли 0.9-5.5 %. Препарати от пчелен прашец се правят от екстракти, като се екстахират на 3 пъти с кипящ хлороформ, след това с етилов спирт отначало 95 %,  а след това 50 %. Обединеният екстракт се смесва с прах сорбит, навлажнен хлороформ и магнезиев окис, след което се изсушава при температура 35-40 градуса. Полученият сух екстракт се влага в различни лекарствени форми. (Из кн. "Продукты пчеловодства и здоровье человека", М. Ф. Шеметков, Минск, "Ураджай",1987 г. Намира се при билковите книги.)
 
3. Лечение с мед:
- рани - намазваме раната с мед или смес от мед и рибено масло;
- заболяване на горните дихателни пътища -инхалации с 10 % разтвор на мед в продължение на 5 мин., да се пият витамините  А, В-1 и С;  
- при простудни заболявания да се взема след ядене 1 с. л.  мед в чаша прясно мляко и 1 лъжичка лимонов сок или 1 лъжичка след ядене от следната смес: 1 лъжичка  сок от хрян в 100 г.  Мед; 
- заболявания на стомашно-чревната система - гастрит, язва. Три часа след хранене да се взема по 1 с. л.  мед, може с преварена вода;
- заболяване на черния дроб да се взема по 1 с. л.  от следната смес: 100 г. пчелен прашец на 1 кг. мед. Да се взема по 1 хапче пчелно млечице;
- заболявания на бъбреците. Да се взема 1 с. л мед в 1 чаша отвара от шипки 3 пъти дневно. Или по 1 кафеена чашка от следната смес, взета 3 пъти дневно 2 часа след ядене: 500 г. мед в 1 л. маслинено масло и сока на 12 лимона;
- разстроена нервна система. Преди лягане 2 с. л. мед или 1 лъжица мед със сока на половин лимон в чаша гореща вода и 1 хапче вит. В-1;
- заболяване на очите. 30 % мед в дестилирана вода за капване сутрин;
- кожни болести - мазане на кожата и вътрешно по 60 г. мед дневно. (маг. фармацевт Илия Ланджев, в-к "Зн.", бр. 30 - 1998 г.)

4. Медът и съдовите заболявания. Проф. М. Голомб, Русия успешно лекувал с мед сърдечно болни, на които продължително време е давал  70-100 г. мед дневно. Резултатите са подобряване на сърдечната дейност и намаляване на отоците. Д-р Ст. Младенов приложил на сърдечно болни с миокардит, миокардиосклероза, аритмия, белодробно сърце, кардиална астма, лечение с мед. Болните приемали ежедневно 100-140 г. Мед, разделен на 6 приема на ден в продължение на 1-2 месеца. Хипертонична болест се лекува успешно с мед. Проф. Виноградова и проф. Зайцев препоръчват следната рецепта: В емайлиран съд се смесват добре по 1 чаша мед, сок от моркови и сок от хрян, сок от 1 лимон. Разбърква се с дървена лъжица. Сместа се съхранява в добре затворен буркан. Взема се по 1 ч. л. 3 пъти дневно 1 час преди или 2-3 часа след храна. За успокояване на нервите. Взема се мед по следния начин: сутрин 30 г., обед 30 г , вечер 40 г. За спокоен сън е добре да се взема по 1 с. л. мед, разтворена в топла вода  или кисело мляко. (Петя Трайкова, в-к "Зн.", бр. 38 - 1998 г.) 

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3602.0#ixzz4CIQySeee

Къпина (Rubus fruticosus)

(чобан, кюсте, копия, къмпина, дяволско грозде)

1. Отвара от листата и корена против диария, дезинтерия. Отварата от корена действа потогонно и пикочогонно. Оварата от листата при кожни изриви, при силна простуда и при катари на дихателните пътища. Плодът с ябълково вино засилва сърцето и затова се препоръчва при стари хора. (Дн. •1, стр. 39)

2. Употребяват се листата като чай против слуз и дезинтерия, коремно възпаление. (Ф-2)
  
3. Отвара от листата и корените във вода или вино се пие при диария, дезинтерия, кръвохрачене, сърцебол, отвара от листа и млади клонки при апендицит. С къпинови листа се налагат гнойни рани.  С чай се жабури при зъбобол. При оток на езика и устата  се дъвчат къпинови ластари. При очебол се капва сок от къпинови плодове или
мляко, в което е киснато къпиново семе. (Енц. БНМ, стр. 205)

4. Билката има адристигенно, кръвоспиращо, противовъзпалително  и фитонцидно действие. Използува се при простуда и възпаление на горните дихателни пътища, при язва на стомаха и дванадесетопръстника, колити, като укрепващо кръвоносните съдове (кървене на венците), при остър глумерулонефрит. Външно при възпаление на лигавицата на устата, при екземи, уртикария. (кн. •44)

5. Пресни или изсушени плодове се използват жаждоутоляващо, ободряващо и подобряващо общото състояние, при хронични гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, заболявания на черния дроб, бъбречнокаменна болест, при инфекциозни заболявания. Листата и корените се използват за лечение на язвена болест, хроничен гастрит, бъбречнокаменна болест. Дъвчене на листата укрепва венците, а стръковете и цветчетата са полезни при язва в червата, при слаб стомах, за раздробяване на камъни. (кн. •45, стр. 102)

6. Използват се листата, корените и плодовете. Листата и корените при апедицит, кръвохрачене, неподдаващи се на лечение диарии, възпалени вени, афти. (кн. •47, стр. 124)

7. Къпината се отнася към универсалните раздробяващи камъните средства, чийто ефект се проявява при камъни с уратна, фосфатна и  оксалатна природа. Къпината има затягащо, пикочогонно, противовъзпалително, противомикробно и кръвоспиращо действие. Тя се смята за най-подходящото средство при съчетание на бъбречнокаменна болест с пиелит, цистит, простатит, както и в случаите, когато  в болния се наблюдава хематурия. (Кн. •45, 28 стр.)

8. За лечебни цели се употребяват листата и корените. Използват се при диария, гастрит, стомашно-чревни катари, стомашни кръвоизливи, диабет и др. Две с. л. от листата се заливат с 500 мл. вряща вода и се оставят да киснат 1 час. Пие  се по 1 вин.  чаша 4 пъти на ден преди ядене. По-добре действа отварата, получена по следния начин: 2 с. л. листа се заливат с 500 мл. студена вода , оставят се да киснат 12 часа, варят се 3 мин.,оставят се да изстинат 5  мин и се пие 3 пъти по 150 мл. на гладно. (в-к "Зн.", бр. 24 - 1996 г.)

9. Има няколко вида полска къпина: сивобяло-вълнеста, сладкоплодна, кървавочервена, гроздоцветна. Приложение намират корените, листата и плодовете. Съставът на корените не е добре проучен. Основното действие на  къпината е запичащо и противовъзпалително. Някои изследователи са установили, че водните извлеци от листата  имат противовирусно действие при някой видове херпеси и недоказано противораково  такова. Вино от плодовете на къпина се пие затоплено при простудни заболявания,  грип, мускулни болки, кашлица, бронхит, ангина и др. От листата се приготвя вкусен ароматен и стимулиращ чай. (д-р А. Челебиев, фитотерапевт, в-к „Зн.", бр. 50 – 1998 г.)
 
10. Листата на къпината се берат по време на цъфтеж. Употреба: 4 ч. л. ситно нарязани изсушени листа и плодове се запарват в 400 мл. вряла вода за 1 час. и се изпива през деня на гладно. Студените компреси от листа на къпина се използват при екземи, лишеи и гнойни рани. (В. Димова, биолог, в-к "Зн.", бр. 34 - 2002 г.)

11. Използват се листата, плодовете и корените. 
             - Листата се берат, докато са зелени - от юни до септември. Те са богати на витамин С, флавоноиди, органични киселини, минерелни соли - главно магнезий, танин и др. За гаргара, при възпалано гърло, зъбобол, при кръвохрачене, колит и др.; 
              - Плодовете се берат след узряване от август до септември. Те съдържат предимно витамини (В, С, К, РР, провитамин А), пектин, мин. соли и др.; 
              - Корените се вадят обикновено през есента - октомври-ноември. Те съдържат скорбяла, танин и др. Корените се използват при разширени вени за правене на бани. От корените 1 с. л. се варят в 500 мл. вода 10 мин. и се пие по 1 винена чаша 4 пъти на ден преди ядене. (в-к "Зн.", бр. 26 – 2003 г.)
 
12. Най-често се използват листата на къпината. Те премахват афти, язвички в устата, възпаление на гърлото. Те са чудесно средство при простуди и грипове, ангини, за лечение на стрептококови инфекции на пикочно-половата система. За медицински цели се използват също цветните пъпки на къпината, които повлияват успешно високо кръвно, стимулират намаляването на кръвната захар. Те успокояват  кожните раздразнения. (Н. Кочмарова, в-к "Зн.", бр. 18 - 2003 г.)

13. Къпиновият плод съдържа средно 3% захар, около 1% органични киселини, много целулоза - 2-4%, пектинови, дъбилни и ароматни вещества, калиеви, медни, манганови соли, витамин С, групата В и провитамин А. Като диуретично средство се употребява отварата от корените 1:20. Отварата от листата на къпината 1:10 се препоръчва при стомашни кръвоизливи и диарии. Пие се по 1 с. л. 3 пъти на ден, също при повишена възбудимост и безсъние. (доц. Константин Костов, в-к "Билка", бр. 25 - 2003 г.)

14. Къпината се нарича още "Титанска кръв". Къпинови тайни: листата служат за приготвяне на затягащ сироп, ефикасен срещу детска дезинтерия. Пъпките, особено пролетните, са много полезни. Няколко чаени лъжички са достатъчни за облекчаване на чревни възпаления, дезинтерия, колики. Отварата е полезна и за правене гаргара при ангина и особено афти. Листата н къпината заедно с листата на дивата ягода са великолепна смес за чай. За да го приготвите, нарежете на ситно 2/3 листа от къпина и 1/3 листа от ягода, наръсете ги леко с вода и ги завийте в памучна кърпа. Оставете ги да ферментират 2-3  дни на топло и след това ги сушете. (в-к "Билка", бр. 18 - 2003 г.)


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3515.0#ixzz4CIQdXzjA

Сполучливи билкови рецепти с листа на къпина

От зелените листа на къпина можете да си приготвите билкови рецепти, с помощта на които да преборите настинката, диарията, стомашно-чревните проблеми и други.

Къпината е храст, който вирее из цяла Европа и привлича с вкусните си черни плодове. Храстът вирее сухите хълмове и скалистите части на планините.

Малките къпини се консумират в прясно състояние или приготвени на ароматен сироп, сладко, нектар, конфитюр, компот и вино. Плодовете на растението са богати източници на захари, каротин, витамин С и органични киселини.

Мощната лечебна сола на сушените листа от къпина

Не само вкусният плод на къпината носи ползи за здравето, листата на растението са богати на дъбилни вещества, минимално количество витамин С и флавоноиди. Тези вещества могат да се използват за лечението на редица заболявания. Най-често за направата на лечебни отвари се използват изсушените листа на къпина.

Ето и най-популярните народни рецепта за борба с различни болежки с отвара от лечебните листа на къпина:

1. Вана с листа от къпина срещу бактерии и гъбички – 150 грама изсушени листа от растението се стриват на прах. Към тях се добавя 3 литра вода и отварата се слага на котлона да кипне и поври само около 5 минутки. Отстраняване от огъня и оставяте течността за престой от 30 минутки. Накрая прецеждате и изливате отварата във ваната си. Продължителността на къпане нека бъде около 15 минутки.

2. Чай от листа на къпина за засилване на имунитета и срещу диария – изсушените листенца се наситняват, а от тях се взимат 2 чаени лъжички. Билката се залива с 250 милилитра вода и се оставя да кисне 15 минути. Чая се прецежда и се изпива на един път.

3. Отвара от листа на къпина за лечение на настинка и стомашно-чревни проблеми – отново се натрошават изсушени листа от билката. От тях се взимат 3 супени лъжици, които се заливат с предварително преварена вода в размер на 500 милилитра. Отварата се вари за около 10 минути и после се оставя да кисне 40 минути. Прецежда се, пие се 3 пъти дневно по 1/2 чаена чаша.

Сушените къпини също могат да са незаменими лечители. Счукания сушен плод се използва за лечение на диария. От него се взима 3 пъти на ден по 1/2 чаена лъжичка.

източник: http://lekove.com/574/spoluchlivi-bilkovi-recepti-s-lista-na-kapina/

Стара, истинска РЕЦЕПТА ЗА ДОМАШЕН ПЪЛНОЗЪРНЕСТ ХЛЯБ С НАТУРАЛЕН КВАС, без мая!

Много отдавна, през шестдесетте години на миналия век, когато бях дете, а баба ми беше жива и здрава, ходих при нея през лeтните месеци и до днес пазя спомени за това. Така е винаги с детските спомени - от време на време се връщаме към тях - през целия живот. Когато те са хубави, в тях е заключено чувството за безопасност и сигурност - нещото, което след детството рядко се случва.  В тези спомени има най-много детайли, те са с най-много цветове, разни възприятия и усещания. От посещенията при баба ми са моите спомени за полетата с ръж и пшеница, за кравите и телетата, за току-що издоеното мляко, домашното масло и... за хляба. Всичките тези неща съм виждала след това много пъти, но те вече никога не бяха същите.

АКО ЗНАЕШ ВСИЧКО ЗА ХЛЯБА - прочети и това!

Алберт Айнщайн е казал: "Мисленето, което създаде днешните проблеми, е недостатъчно за тяхното решаване".

Вярването в това, че Земята е плоска, не може да повлияе върху здравето на хората, дори в продължение на хиляди години. Вярването, че консумирането на бял хляб с търговска мая е добро, е друго нещо, защото всеки ден влияе върху здравето на хората.

Традиционна хранитена пирамида

Има два метода за подквасване на хляб и те напълно се различават по отношение на начина, по който действат върху брашното, както от гледна точка на вкуса, така и с оглед на хранителния ефект на получения хляб и, в крайна сметка, по въздействието върху здравето на потребителя. Хлебната ферментация цели промяна на различните хранителни вещества в брашното, за да бъдат оптимално усвоени по време на храносмилането.



Хляб с мая (отляво) и хляб с квас (отдясно)

Историята на маята

В продължение на хиляди години, когато нашите предци правили хляб, те използвали закваска от дива мая (известна също като естествена мая). Това е маята, която живее върху листа, грозде и плодове в дивата природа. Нашите предци знаели, че дивата мая ще накара техния хляб да втаса, а напитките да ферментират. Използвайки дивата мая, нашите предци обикновено трябвало да чакат 6-8 часа за да втаса хляба им, но това наистина си заслужавало. Те може би не знаели, че глутенът в зърната може да бъде пълноценно храносмлян в резултат на обработката с квас, благодарение на което телата им ще получат големи количества храна.

След това, в края на 1860 г., Луй Пастьор (същият, с когото свързваме пастьоризираното мляко) открил, че маята е жив организъм. Той намерил начин за изолиране на чиста култура мая, благодарение на което намерил начин да се постигне втасване на хляба само за 30 минути! След години, тази нова мая повела хлебната индустрия към успеха. Вие вероятно също ползвате тази мая, всички я ползват. Е, с някои изключения, аз вече никога не го правя.

Мая

РЕЦЕПТА ЗА ДОМАШЕН МАГНЕЗИЕВ КРЕМ

Магнезия представлява елемент необходим за живота и здравето. Участва в около 300 различни процеси в човешкия организъм. Тъй като досега разгаданите процеси разкриват само малка част от тайната на нашия Творец, може да се окаже един ден, че магнезият е участник на десетки пъти повече процеси.

Неговите недостизи в тялото се изразяват чрез сигнали, които можем да видим и усетим, само трябва да ги идентифицираме. И това не са само треперенето на клепачите и контракциите на прасеца.