Чудната билка невен спира болките в стомаха

от Toni на 08.11.2014 в Билки, Народна медицина0

Оранжевата билка невен расте почти във всяка градина и краси дома ни, но освен с тази цел, тя може да бъде използвана за лечение на болки в стомаха, спазми, подбуждане на апетита, жълтеница и други.

Невенът е билка, която достига 50 сантиметра височина и има светло зелен цвят. Растението е изправено и силно разклонено. Почти цялото е покрито с власинки. Листата, които се намират в основата на билката с малки дръжки и с продълговата форма. Тези листа, които се намират в по-нагоре са приседнали. Цветните кошнички на невена са с оранжев или жълт цвят. Те достигат диаметър от 3 до 5 сантиметра. Плодовете на красивата билка невен имат специфична миризма и са дълговидно извити. Цъфтежът на растението е от месец юли чак до октомври.

Еньовче (Galium verum)

(драгайка, жълт еньовец, жълта подкваса, сирище, иванско цвете, яново цвете, яновче, сирище, брош, еньово цвете, ленка, гергевка, торица, ситък)

1. Помага при възпаление на лимфните възли, при остра бъбречна недостатъчност, пиелонефрит, възпаление на панкреасната жлеза и далак. Чаят от еньовче е много ефикасен и при камъни в бъбреците и възпален пикочен мехур, при ракови заболявания на устната кухина, щитовидната жлеза и гушата. (в-к "Знахар у дома", бр. 24 – 2000 г.)

2. Употребява се като чай, който пречиства бъбреците, черния дроб и далака. (Ф-2)

3. Отвара от еньовче се пие при кръвотечение от носа или се смърка прах от стритите му листа, сърцебол, разстройство, маясъл, жлъчка, слабост. Със смес от изгорена билка и зехтин се маже при цирей. С бяло еньовче, което се нарича сирище или подкваса, се пресича прясно мляко за сирене. Еньовче (жълто) и мащерка се слагат в сандъците
против молци. (Енц. БНМ, стр. 123)

Звъника - жълт кантарион (Hypericum perforatum)

(нарича се още богородична трева, шуплек, пелешница, твърдокуп, яневички,  порезниче, русиче, посечен бурен, калъчево, кантарика, калъчая, жълт офит, кърски чай, смичак, сечено биле, мераклива трева, съръ сеймен,  калъч оту, дзуника,  журавлек, журавец, жълта горчица,  звонка,  зверобой,  калочово,  кантория,  катрион,  орешак,  порезна трева, маслено биле, твърдокун, яневички, жуле, кърски чай, христова кръв, христова чудотворка)
             
1. Тинктура: 100 г. суха дрога за 500 мл. зехтин в добре затворен стъклен съд стои на слънце 45 дни. Чай от цялата трева - при катар на белодробните пътища, при невралгия на лицето. При чернодробно страдащи се поставят първите 3 дни във всяка чаша чай по малко алое. Чаят засилва пикочополовите органи, особено при слабо развити полово девици. Смесена с бял равнец има особено лечебно действие при  нощно напикаване. Вземат се 1-2 чаши през деня, като вечер се яде суха храна. Възрастни хора, предразположени към хипертония и стенокардия, трябва да го ползуват осторожно, защото той свива кръвоносните съдове и повишава кръвното налягане. (•27, стр 90) Моите наблюдения също потвърждават това. (дн. •1, стр. 34)

2. У нас се срещат повече от 20 вида жълт кантарион. От тях само един вид е лечебен, на който като се погледнат листата срещу слънцето, изглеждат надупчени (перфорирани). Дрога: цялата цъфтяща трева. Листата съдържат масловидна течност и едно жълто багрило и затова те се виждат срещу слънцето надупчени (маслени капки - жлезисти клетки, пълни с маслена течност). Употребява се при нараняване, изгаряния, цирей, стомашна язва. Маслото не губи свойствата си до 2 год. Най-силно е действието на кантариона, бран на Еньовден. (дн. •3, стр. 14)

3. Тревата при побесняване при ухапване от куче. (Ф – 1 – 112)

4. Продължителната му употреба може да предизвика повишаване на кръвното налягане поради свиване на кръвоносните съдове. Безопасно приложение: 2  с. л. врат в 500 мл. вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша  3-4 пъти дневно преди ядене. (Ф-7)

5. Чай се пие при тежест в стомаха, сърцебол, язва на стомаха,  разстройство, ревматизъм, жлези, кашлица, кръвохрачене, треска, огница, мерак, кръв в урината, маясъл, пясък в бъбреците и жлъчката, нерви, главоболие, за апетит. При сърцебол се пие студена отвара от кантарион и риган или кантарион, бял равнец, бял трън, коприва, слез, пелин, подбел и синя тинтява. При  камъни в жлъчката се пие отвара от ж. кантарион, подъбиче,  жълт равнец, живовляк  и пипериче. При нощно напикаване смесен с бял равнец. (Енц. БНМ, стр. 130)

6. Действа противовъзпалително, противомикробно, обезболяващо, гастрит, колит, успокоява лигавицата на устата, червата и стомаха. Много добър ефект има при депресивни състояния, страхова невроза, подтиснатост и  безсъние, ревматизъм, хемороиди, кръвохрачене, неволно напикаване. (кн. •47, 115 стр.)

7. Немски изследователи са установили антидепресивни качества на жълтия кантарион при почти 60% от болните при 300 мг. 3 пъти на ден. Освен това при употребата му броят на лимфоцитите и моноцитите намалява, лимфните възли постепенно намаляват, активира имунната система. (в-к "Зн.", бр. 42 - 1999 г.)

8. Използва се като противовъзпалително, стимулира образуването на тъканите при изгаряне, действа противобактерийно. Под формата на чай  лекува стомашно-чревни страдания, хемороиди, хронично възпаление на жлъчния мехур, помага при нощно напикаване  при  деца  и възрастни, при страхови депресии, неврози, безсъние.
Употреба: 2 с. л.  от дрогата се кипва за 10 мин. в 500 мл.  вода. Като изстине, се пие по 100 мл. 3-4 пъти на ден преди ядене. (Л. Лачев, маг. фарм., в-к "Зн.", бр. 28 - 1996 г.)

9. Използва се като противовъзпалително, обезболяващо и противомикробно средство. При стомашно-чревни страдания - гастрит, язви, колити, за облекчаване лечението  на хемороиди, при възпален жлъчен мехур и бъбреци. Около 2 с. л. се кипват за 5 мин. в 500 мл. вода. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене. (Л. Лачев, маг. фарм., в-к "Зн.", бр. 1 – 1997 г.)

10. Лечебни средства от жълтия кантарион.
-   Настойка от жълт кантарион: 500 мл. зехтин, 500 мл. мастика или ракия, прясно набран жълт кантарион в стадий на бутонизация (пъпки преди цъфтеж). Начин на приготвяне: В стъклен съд се слагат пъпките от  кантариона и се заливат с мастиката (ракията). Оставят се на слънце 40 дни, като от време на време се разклащат. След 40 дни се прецежда и се прибавя зехтинът. Сутрин на гладно се пие по 1 с. л. от извлека, като преди това се разклаща. Продължава, докато се изпие цялото съдържание. Това лечебно средство има тонизиращо действие, засилва имунната система и подобрява общото състояние на организма;
-   Отвара и запарка от жълт кантарион: 1 с. л. ситно счукана билка се слага в 250 мл. вода и ври 10 мин. Изпива се за един ден.
-   Маслен извлек от жълт кантарион: 30 г. пресни цъфтящи върхове се счукват на ситно и се заливат с 250 мл.  растително масло . Извлекът се разклаща често. След 2 седмици се прецежда. (М. Христева, с. Розово, в-к "Трета възраст", бр. 22 - 2002 г.
11. Билката има бактерицидно, противовъзпалително, биостимулиращо и изразено жлъчегонно действие. Настойка от жълт кантарион в маслинено масло се използва за лечение на разранена шийка на матката и старческо възпаление на матката. Вземат се 2 с. л. от билката и се заливат с 300 мл.  вряла вода. Пие се по 100 мл.  преди ядене 3 пъти дневно 2 месеца. За промивки се запарва 1 с. л.  от жълт кантарион с 200 мл. вряла вода. (Илия Ланджев, маг. фарм., в-к "Зн.", бр. 23 - 2002 г.)

12. Използва се като антидепресант. Ефектът от чудотворното растение, което още от 17 век има репутацията, че лекува меланхолия, постепенно беше забравен. Оплакващи се от претоварено работно време и от внушението, че ги заплашват сериозни болести, хората се превръщат в потенциални потребители на лечебното растение, за което в старите книги пише, че "прогонва дявола". Разбира се, най-доволни от това са производителите на чай и на сокове на основата на екстракт от жълт кантарион, който изглежда възвръща съня, защото билките улесняват производството на хормона мелатонин, предизвикващ заспиването. Фирмата "Лихтвер фарма" от Берлин, която пусна на пазара жълт кантарион под формата на хапчета, препоръчани срещу лека депресия, не очакваше, че към тях ще се прояви значителен интерес. От миналата година "лудостта"по жълтия кантарион завладя и САЩ.
сп. "Домакински съветник", бр. 28, стр. 17 - 2002 г.)

13. Наречен е милосърден самарянин поради широката му употреба за лечение на различни страдания. Помага срещу главоболие на нервна почва, раздразнителност, неспокоен сън, нервни спазми, истеричен плач, лицеви невралгии, напикаване при деца. Той е чудесно средство за лечение на рани при изгаряне, хемороиди, ревматизъм, заболявания на храносмилателната система, бъбречни заболявания, диария, дезинтерия, мигрена. Една с. л.  натрошено растение се възвира за кратко време в 250  мл.  вода и се пие на глътки 1-2 чаши дневно. След 4-6 седмици лечението трябва да се прекрати поради повишаване чувствителността към светлината. Кантарионово масло: напълно разцъфнали цветове се заливат с зехтин или обикновено олио и престоява 10-14 дни на слънце, като се разклаща и разбърква и става кървавочервено на цвят. Пие се след като се филтрира. При кърмачета се използва за успокояване на коремни колики чрез намазване коремчето на бебето. (Кн. •56, стр. 21)

14. От незапомнени времена билката се използва за укрепване на имунната система, при нервни смущения, безсъние и депресия. Той регулира функциите на черния дроб и жлъчката, използва се при стомашно-чревни разстройства, при застойни явления и отоци. Има лек пургативен ефект, при стомашни киселини, стомашни язви, анемия. Таблетките "Имуновит", направени с концентриран извлек на жълт кантарион и витамините С, А, манган, цинк и желязо, дават възможност да се постигне добър ефект при използване на 2 таблетки дневно. (д-р Е. Иванова, в-к "Зн.", бр. 13 – 2002 г.)

15. При сушене температурата не трябва да надвишава 45°С. Съдържание: кахетинови дъбилни вещества, етерично масло, смолисти вещества, багрилни вещества, хиперецин, псевдохиперецин, флавоноидните гликозиди, хипероцин, флавоноидните гликолюзиди хиперозид, рутин и кверцитен, витамин С, каротин и др. Основното действие е противовъзпалително и регенеративно. Има силно противомикробно действие и съдържа вещества, които спомагат за спиране на кръвотечения и за зарастване на рани. Прилага се за лечение на язвена болест. В сравнение с отварата от дъбова кора , дъблните вещества имат по-меко действие върху слизестите ципи и затова намира приложение в стоматологията като противовъзпалително средство  при заболяване на устната кухина. Влизащите в него вещества имат широк спектър на действие. Водната настойка от него има червен цвят и в по-старата литература е позната като младенческа кръв и са го назначавали при различни заболявания. Настойката може да се прилага и вътрешно, като се пие по 1 чашка при белодробни хронични катари, задух,  болки в гърдите, кашлица, болки в ставите, а така също за профилактика на стомаха. Лекува се още подагра, ревматизъм, язва и др. В съвременната медицина запарката се използва при гастрити, колити, жлъчокаменна болест и цистити. От кантариона се извлича ценно вещество иманин, което има противомикробно действие и стимулира процесите на регенерация на тъканите.
Употреба: 1  с. л.  ситно нарязана билка се вари в 1 ч. ч.  вода 10-15 мин. Пие се на глътки. Дозата е за 1 ден. (агр. Лидия Петкова, в-к "Билка", бр. 7 - 2003 г.)

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3470.0#ixzz4CIW2aNnC

Индрише (Palargonium roseum)

(молоха, сардела, слезен, стамболски здравец, мушкато, розалин)

1. За лечебни цели се използват листата. Те съдържат етеречно масло, сексвитерпени, органични киселини, дъбилни вещества, витамин С, каротин, багрилни вещества и др. Маслото притежава антидерматична активност, понижава кръвното, намалява захарта. Етеричното масло в парфюмерийната и козметична промишленост. Срещу високо кръвно може да се използва следната рецепта: 40 свежи листа се нарязват на ситно, смесват се с 500 г. мед и лимонов сок на вкус. Взема се по 1 ч. л. 3 пъти на ден преди ядене. (в-к "Л.", бр. 2 – 2000 г.)

2. Листата  на индришето разширяват кръвоносните съдове, подпомагат храносмилането, действат аантисептично. В БНМ се използва главно при  диабет, високо кръвно налягане и сърдечни смущения, а външно при кожни   заболявания, при трудно зарастващи рани. Вътрешно се употребява като смес от 200 г. течна глюкоза, сок от 3 лимона, 20 пресни стрити на каша листа от индрише и 30 бадема. Една с. л. от сместа се приема сутрин половин час преди хранене. Пази се добре затворено в хладилник. При диабет се препоръчва 30 мин. преди ядене да се консумират 2-3 пресни листа. (в-к "Зн.", бр. 49 - 1999 г.)

3. Листата се приемат вътрешно при захарна болест, високо кръвно и сърце. Стрити пресни листа от растението се налагат при кожни болести и гнойни рани. (Енц. БНМ, стр. 163)
 
4. Главна съставка е етеричното масло 0.25%, съдържа още полифенолни вещества, които обуславят лечебното му действие. Етеричното му масло разширява кръвоносните съдове, подпомага храносмилането и действа антисептично. В БНМ се използва при диабет и сърдечно-съдови смущения, а също при високо кръвно налягане, невроза, безсъние. Външно се прилага при кожни заболявания и трудно зарастващи рани. В нетрадиционната медицина сухите листа в комбинация с други цветя и билки се използва за лечение на гнойни ангини, язва на дванадесетопръстника, плексит, бронхит, мастит, далекогледство, хемороиди, хипертония и др. При диабет 10-15 листа се заливат с 1 л. вряща вода  и ври докато остане на половина. След изстиване се прецежда и се пие по 1 кафеена чашка сутрин на гладно. Сокът от листата по 3 лъжици дневно предпазва от сърдечна декомпенсация. (проф. д-р Д. Димитров, в-к "Зн.", бр. 48 - 2002 г.)


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3485.0#ixzz4CIVoz4Mk

Здравец

1. От листата се получава здравецово масло. В народната медицина листата се употребяват под формата на чай при диария, високо кръвно налягане, захарна болест, болки в стомаха и червата. Изследванията на корените и стеблата на зловонния здравец имат антибактериално действие при стафилококус ауреус, бацилус субтилис. Една с.л. наситнена надземна маса кисне 8 часа в 400 мл. хладка вода.Пие се 3 пъти през деня при болки в стома ха и червата и при диария. (маг.фарм. Ладжев, в-к "Зн.", бр. 4 - 1997 г.)

2. БНМ препоръчва листата на здравеца като ефикасно средство за лечение на хипиртония,, понижава кръвната захар при диабетици. Отварата от коренища на обикновен здравец се приготвя като 2 с-л. от ситно нарязана дрога се варят в продължение на 10 мин. в 2 ч. ч. вода. Пие се 3 пъти на ден по 1 винена чаша. При високо кръвно налягане за укрепване на кръвоносните съдове и при диабетици се препоръчва ежедневно сдъвкване на 1 лист здравец сутрин на гладно. Студен извлек от коренищата се получава, като 2 ч. л. изсушени коренища  се заливат с 2 ч. ч. студена вода. Пие се охладен 3 пъти на ден на равни части. (д-р Н. Пенева, в-к "Зн.", бр. 23 - 2001 г.)

3. Действа капиляроукрепващо, противовъзпалително, повишава имунната система. Прилага се при лечение на високо кръвно налягане като подобрява кръвообращението на сърдечния мускул, разтопява холестериновите камъни в жлъчката, намалява кръвната захар при диабет, при слединфарктно състояние,исхемия и стенокардия. (Тотка Колева, в-к "Трета възраст", бр. 44 - 2002 г.)

4. Обикновеният здравец е многогодишно тревисто растение с дебело коренище. Цялото растение е жлезисто, влакнесто с приятна миризма. На етеричното масло основна съставка е р-цимолът, който се среща и в евкалиптовото и кимионовото терични масла. В здравеца има още танин, слуз, органични киселини, витамин С. Бере се по време на цъфтеж. При диабет се вземат по 2 листа в продължение на 7 дни, след което се прави 7 дни почивка и пак се взема 7 дни и така се редува в продължение на 3 месеца. За чай от здравец се сваряват няколко листа и се пие за премахване на диарията. В народната медицина се използва при болки в областта на сърцето, ентероколит, болки в стомаха и червата. За целта 1 с.л. от билката се залива с 400 мл. вряла вода и кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден преди ядене. Корени от кръвен здравец с кисел трън, синя тинтява и хвощ за лечение на чернодробна цироза. При сух плеврит се използва корен от кръвен здравец в комбинация с жълт кантарион, синя тинтява, хвощ и камшик. Ефикасен лек срещу високо кръвно налягане може да се получи,  като се вземат 20 бр. карамфилчета, 1 с. л. изсушен здравец и 1 с. л. мащерка. Ако няма сух здравец, може да се поставят 10 пресни листа. Сместа се вари в 500 мл. вода и се вари 10 мин. Пие се по 1 кафеена чашка 3 пъти дневно. (Н. Иванова, в-к "Зн.", бр. 46 - 2002 г.)

5. Немските учени са открили, че само в българското масло от здравец съдържанието на герамицин е 65%. То се получава чрез дестилация на листната маса с водни пари. Българските учени установиха, че основните групи вещества са полифенолните съединения - дъбилни вещества, флавоноиди, захарии др. Полифенолните съединения предизвикват голям интерес в науката поради доброто им действие при сърдечно-съдови заболявания, злокачествени образувания, болести на стомашно-чревния тракт. В немската литература се съобщава, че здравецът е високо ценен като афродизиак. В самоковския край е известно, че при дъвчене на листа здравец се понижава кръвното налягане. Максимумът на таниновото съдържание в надземните части е 19% по време на цъфтеж, а в коренищата 30% по време на семеобразуване. Затова е препоръчително листата да се събират през м. май, когато цъфти, а коренищата през септември. Лечебни чайове със здравец: при повишено кръвно налягане: стръкове хвощ - 50 г. листа от имел, листа от глог, листа от бъз 30 г., листа от маточина, лисна от мента, листа от чубрица, дяволска уста по 25 г., листа от бреза, коренища здравец 15 г. и коренища валериана 10 г. Две с. л. от сместа се слагат в 250 мл. вода и се варят 15 мин. Пие се на 3 пъти 1 час преди ядене. При малокръвие: върбинка 25 г., овчарска торбичка, стръкове глухарче, росопас, червнен кантарион, листа орех по 25 г., жълт кантарион 60 г., коренища кръвен здравец 100 г. Две с.л. от сместа се вари в 500 мл. вода 5 мин. Пие се по1 винена чаша 4 пъти преди ядене. След ядене се взема по 1 с. л. мед с копривено брашно. Отделно сутрин на гладно се взема по 1 жълтък с 1 с. л. мед. (в-к "Билка", бр. 2 - 2003 г.)

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3474.0#ixzz4CIVdalCU

Кимион (Carum carvi) (ким)

1. Отстранява процесите на гниене в червата, чревното самоотравяне и подобрява самочувствието при възрастни хора. (дн. •1, стр. 39)

2. Използва се за повишаване на апетита, отхрачващо, слабително, газогонно и пикочогонно, при хипоацидни гастрити, диспепсия, болки в стомаха, малокръвие, старчески запек, натрупване на газове и куркане на червата, при астма, сърцебиене, премахва лошото храносмилане, предотвратява повръщането. (кн. •45, стр. 96)

3. Водните извлеци от семената и стеблата се използват при хипоацидни гастрити, диспепсии, болки в стомаха, малокръвие, хронични холецистити, старчески запек, натрупване на газове. Според Авицена той укрепва вътрешните органи, нервите, помага при ишиас, парализа, плодовете повишават тонуса и перисталтиката на червата. (кн. •45, стр. 97)

4. Най-важната част е маслото. Кимиона прави тежките храни по-лесно смилаеми, отваря апетита и подобрява храносмилането. Помага при подуване на корема, стомашни и чревни колики, стимулира отделянето на жлъчна секреция, подтиска бактериите и гъбичките. Чай: 1 ч. л. счукани плодове се заливат с чаша вряща вода за 5-10 мин. Пие се по 1 чаша заедно с яденето до 3 пъти на ден. (в-к "Л.", бр. 33 - 2000 г.)

5. При продължително приемане в големи дози може да причини увреждане на бъбреците или черния дроб. Начин на приготвяне: 1-2 ч. л.  се заливат със 150 мл. гореща вода за 10-15 мин. (маг. фарм. Латинка Янева, в-к "Л.", бр. 10 – 2001 г.) 


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3497.0#ixzz4CIVN6zqh

Мента (Mentha piperita) и полски джоджен (M. pulegium)

(бласкун, див джоджен, кеклик, лехусничева трева, полски джоджен, лютива мента, гюзум, нане, джоджен, мерудия)

1. Успокоява всякакви болки в коремната област, против камъни и пясък в жлъчката, смущения в стомаха и  червата. По отношение на нервната система чаят има прекрасно успокояващо  действие (4-5 г. листа на 250 мл.  вода, варят се 5-6 мин). Взема се по 2 чаши дневно. При безсъние ментата се взема наполовина с  дилянка (по 10 г. на 1 л.  вода и се пие преди лягане), чаят може да се пие при всички случаи, когато се дава дилянка. От изсушените листа се приготовлява масло, което служи за успокояване на болките при ревматизъм и подагра - една шепа листа в 1 л. зехтин на светлина 7-8 седмици и с него се мажат болните части. (дн. •1, стр. 44)

2. Някои хора са алергични към ментовото масло. Да се избягва вдишване на парите му. (Ф-7)

3. Има силно изразено успокояващо, обезболяващо, дезинфекционно действие, облекчава дишането, при бронхиални катари, лош дъх на устата, разширява коронарните съдове, газове, стомашни и чревни болки, меланхолия, епилепсия, сърдечна невроза, главоболие, критическа възраст, чернодробни и жлъчни заболявания. (кн. •47, стр. 130)

4.  Като успокоително, газогонно, антисептично средство, при разни стомашни разстройства и колики, като увеличава  отделянето на жлъчен сок. (Кн. •50)

5. Ментолът, който се съдържа в ментата, има карминативно (газогонно), антиспастично, холератично  и  аналгетично действие. Ментоловото масло разтваря жлъчните камъни. Подходящо при различните форми на колит е ментоловото масло. (маг.  фарм. проф.  д-р П. Манолов, д. мн., в-к "Зн.", бр. 42 - 2001 г.)

6. Полският джоджен (мента) (M . pulegium) Свръхдоза от маслото, добито от растението, може да бъде смъртоносна. Растението има газогонни, потогонни и стимулиращи свойства. Използва се при нарушено храносмилане, проблеми с жлъчката и кожни възпаления, настинка, чести уринирания, облекчава болките при спазмастичен характер и намалява безпокойството. Внимание! Полският джоджен има токсичен ефект върху черния дроб и употребата му не се препоръчва от лекарите под никаква форма. Въпреки това сушената билка може да се приема вътрешно, но маслото е само за външна употреба. Лек чай от листата се използват като средство за изпотяване за отстраняване токсините от организма. Чай от полски джоджен, бял равнец и бъз се препоръчва от билкарите за облекчаване на симптомите през ранните фази на настинка и грип. Той може да се консумира и преди лягане заради лекия си успокояващ ефект. Чаят от полски джоджен се приготвя от 1 до 4 г. от изсушената билка на чаша вода. В сушената форма е малко вероятно билката да предизвика остро отравяне, но понякога дори доза от 5 г. (около 1 ч. л.) могат да причинят повръщане, покачване на кръвното налягане или дори парализа. (маг. фарм. Латинка Янева, в-к "Л.", бр. 19 - 2001 г.)


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3542.0#ixzz4CIUz5txz

Малина (Rubus idaeus)

(бабинки, тутиника)

1. Листата имат адстрингентно, противовъзпалително и антивирусно действие. Използват се при стомашно чревни заболявания - катари, диарии, колики, хиперацидитет.  (кн. •44)

2. Събират се листата на младите едногодишни стебла и се сушат на сянка и проветриво. Имат тонизиращо и общоукрепващо действие, потогонно, кръвоспиращо, противовъзпалително  и регулиращо храносмилането действие. Цветовете, плодовете и листата се използват при атеросклероза, високо кръвно налягане, след  тежки инфекциозни заболявания, киселини в стомаха. Народната медицина препоръчва малината при чревни и стомашни болки, главоболие, заболявания на дихателните пътища. Външно при възпаление на гърлото, венците, конюнктивити, кожни обриви. (кн.•48, стр. 171)

3. Листата като заместител на руския чай. За плакнене на устата  за гаргара. (Кн.•50, стр. 152)

4. Листата имат  антипиретично и потогоонно действие. Използват се  при простудни заболявания - ангина, грип, при стомашно-чревни и катарални възпаления. (в-к "Зн.", бр. 25 - 1999 г.)

5. Плодът малина в сравнение на много други плодове съдържа доста много калиеви соли, което влияе благоприятно за регулиране на  водния баланс на организма, а високото съдържание на калций и фосфор спомага за нормалното функциониране на мускулната и нервната система, за укрепване на костите и зъбите. Съдържа манганови и медни соли. Прясната малина утолява жаждата и подобрява храносмилането. Лисата й притежават противовъзпалително и бактерицидно действие. Плодът оказва антисептично,  противоревматично, температуропонижаващо и потогонно действие, повишава  противотоксичната дейност на черния дроб и устойчивостта на организма към вирусни и инфекциозни заболявания. В плода се съдържат и стерини, които задържат развитието на атеросклерозата. В народната медицина листата на малината се използват при стомашни и нервни болки, киселини в стомаха, силна и продължителна менструация, главоболие, ревматизъм, стомашни кръвоизливи, за изпотяване при простуда. Плодовете и сокът от малини се използват и сушени при алкохолно опиянение, като отрезвяващо средство. Настойката се приготвя от 20 г. изсушени плодове, които се накисват в 250 мл.  студена вода за 2-3 часа, след което се затоплят и се пие. Запарка се приготвя и от 2 с. л.  ситно нарязани листа от малина, които се заливат с 300 мл. вряла вода. Като изстине и е все още топла, се пие. Запарката се използва за плакнене на устата при възпаление на венците, за гаргара при ангина, фарингит, при различни кожни обриви.  Корените от малината се препоръчват за болни от хемороиди, кожни възпаления, за гаргара при възпаление на гласните струни. Поставя се 1. с. л. корени в 500 мл.  вода да ври 8-10 мин.  и се пие по 100 мл.  3 пъти дневно преди ядене. Запарка от цветовете и листата се препоръчва за лечение на младежки пъпки. С успех се прилага мехлем, приготвен от 1 част пресен сок от малинови листа и 4 части вазелин или краве масло. Единственото противопоказание на малините е при болни от подагра и нефрит поради високото съдържание на пуринови основи. (доц.  Константин Костов, в-к "Билка", бр. 8 - 2003 г.)

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3540.0#ixzz4CIUqIioT

Подправки - видове и приложение

1. Бахар. Родината му е Мексико. Той е отлична добавка за ястия от риба, дивеч, говеждо месо и супи. Използва се при консервиране на туршии и риба.
 
2. Босилек. Ароматната подправка идва от Азия. У нас цъфти юли, август. Цветовете са бели, по-рядко розови. Пресен или изсушен, босилекът се използва за салати, задушени зеленчуци, риба, месни ястия, яйца, пици, спагети, супи , сосове, баници от бутертесто.
 
3. Градинска чубрица. Подходяща е за сандвичи, зеленчукови ястия, кайми, пици, солени кифли и още други вкусотии. 

4. Градински чай (салвия). Произхожда от средиземноморската област. Цъфти през юни и юли. Използва се като подправка на телешко печено, овнешко, говежди и телешки дроб.
 
5. Девесил. Другото му име е селим. Той идва от западна Азия. Цъфти през лятото. Корените дават апетитен вкус на супи, фасул и местни ястия. Листата са чудесна добавка за агнешки специалитети, кайма от телешко и свинско месо и рибни ястия.
 
6. Джожен. Използва се като добавка към зеленчукови ястия, фасул, леща, ориз, агнешко месо.
 
7. Дафинов лист. Произхожда от Мала Азия. Добавя се към ястия с ориз, риба, говеждо,  и овнешко месо. Служи за овкусяване на туршии, марината и сосове. 

8. Див чесън. Едва ли има ястие, което да не обича див чесън – салати,  таратор, чушки,  ястия с пилешко месо, спагети, пици и др.
 
9. Магданоз. Произхожда от Средиземноморието. Той освежава зеленчуковите и месни супи, яхнии, сосове, ориз, спагети, пици, говеждо, свинско месо, дивеч.
 
10. Майоран. Той е лека, приятна подправка, която започва да се използва и у нас. Умело се съчетава с босилек и чер пипер. Добавя се към зеленчукови ястия, тестени изделия, свинско и телешко месо.
 
11. Мащерка. У нас има около 15 вида. Подходяща за зеленчукови и оризови ястия, сосове, черен дроб, пастети, гулаши, говеждо, овнешко и дивеч.
 
12. Розмарин. Идва от Средиземноморието. У нас се отглежда по черноморското крайбрежие и като стайно растение. Слага се към месни супи, свинско и телешко печено, гулаши и др.
 
13. Хрян. Той е родом от Индия. Добавя се към телешко варено, печено месо, свински крачета. Сосът от хрян се използва за заливане на задушена риба и говеждо месо.
 
14. Целина. Корените и листата придават приятен вкус на зеленчукови и месни супи, бульони, ориз, рагу от телешко, говеждо, овнешко и говежди език. (в-к "Женско царство", бр. 2, стр. 30)

15. Ястия:
- Говеждо месо - бахар, босилек, дафинов лист, чили, къри, чесън, джинджифил, риган, мащерка;
- Свинско месо - кимион на семена, чили, кориандър, къри, копър, чесън, джинджифил, розмарин, градински чай, мащерка;
- Агнешко месо - къри, копър, чесън, джоджен, риган, мащерка, розмарин; 
- Телешко месо - дафинов лист, кориандър, копър, чесън, риган, розмарин, градински чай, мащерка;
- Яйца - чили, зелен лук, къри, чубрица, пелин;
- Пилешко и пуешко месо - босилек, дафинов лист, зелен лук, кориандър, къри, чесън, джинджифил, риган, розмарин, градински чай, пелин, мащерка;
- Риба - дафинов лист, зелен лук, кориандър, копър, индийско орехче, градински чай, пелин, мащерка;
- Бобови растения (сушени) - бахар, чили, кориандър, чесън, риган, розмарин, градински чай, чубрица, пелин, мащерка;
- Зелен фасул - босилек, дафинов лист, копър, чесън, риган, розмарин, чубрица, пелин;
- Патлажан - бахар, босилек, чесън, риган, градински чай, пелин;
- Гъби - босилек, копър, чесън, риган, розмарин, пелин;
- Грах - босилек, зелен лук, копър, риган, розмарин, пелин;
- Пипер - кориандър, чесън, риган, мащерка;
- Картофи - кимион на семена, дафинов лист, зелен лук, кориандър, къри, копър, чесън, джоджен, риган, пелин и мащерка;
- Ориз - къри, чесън, градински чай, пелин;
- Спанак - босилек, чесън, индийско орехче, пелин;
- Тиквички - босилек, зелен лук, кориандър, копър, чесън, джинджифил, риган, чубрица, розмарин и пелин;
-Домати - босилек, кориандър, копър, чесън, риган, розмарин, градински чай, чубрица, пелин и мащерка. (сп. "Холистик лигвин", в-к "Л.", бр. 9 - 2003 г.) 


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3593.0#ixzz4CIUY66F2

Прополис

1. Има противомикробна и противогъбична активност с широк спектър на действие. При здрави хора може да играе роля на биостимулатор, като повишава физическата издържливост, премахва умората, при трудно зарастващи атонични и инфектирани рани. В съчетание с невен и жълт кантарион е превъзходно епителотонично средство. Благоприятно е действието на прополиса при дерматомикози, акне, трихофития, албус у жени, при дисбактериоза при продължително лечение с антибиотици. Полезно е използването на прополиса със свинска мас,  невен, живовляк и дебела мара при фистули на ануса, както и при външни хемороиди. Употребява се външно и вътрешно. Спиртен екстракт се прави, като прополисът се разтваря в чист спирт в съотношение 20-30 % прополис. От спиртният екстракт се взема 15-30 капки в чаша преварена вода за гаргара, жабуркане и евентуално за вътрешно приемане при условие, че пациентът няма киселини. За вътрешна употреба се приготвя мехлем от прополис и свинска мас в съотношение 1:5 предварително разтопени. Прополисът може да се разтопи само на водна баня. Прополисът е практически нетоксичен в оптимални дози, но не са изключени и алергични реакции. (проф. д-р П. Манолов, д. м. н., фитотерапевт, в-к "Зн.", бр. 48 – 1995 г.)

2. Прополисът е смолисто вещество, което се изработва от пчелите-работнички. Той има приятен аромат и леко горчив вкус. Пресният е жълт или червеникав,  а старият има зелено-кафяв до червено-кафяв цвят. При загряване бързо омеква. Разтопява се при температура 80-104 ° С,   при което  восъкът изплува отгоре, а течният прополис пада на дъното. След като изстине, се превръща в крехка маса. Разтваря се в горещ дървесен спирт, петролен етър,  в 70-градусов обикновен етилов алкохол, амоняк и др., но не и във вода. Различава се няколко вида пропоолис - брезов, тополов, брезово-тополов и др. Химичният състав още не е проучен. Съдържа растителни смоли 50-55 %,  восък около 30 %, етерични масла, миекроелементи - желязо, мед, цинк, кобалт, и др. биологично активни вещества. - флавони, флавоноли, терпени ненаситени киселини, ароматни алдехиди и др. Прополисът се използва най-вече при лечение на рани, изгаряния, хронични екземи, пиодермити, невродермити. С успех се прилага при заболяване на устата кухина (афти, възпаление на венците), на горните дихателни пътища, бронхите и белите дробове, при туберкулоза, гинекологични заболявания. Установено е,  че антибактериална активност проявява само алкохолият екстракт. Размножаването на грипния вирус А-2, на вируса на везикулярния стоматит,  на ваксиналния вирус и херпес симплекс тип 1 се подтиска от водна емулсия на прополиса. (д-р Димитър Памуков, сп. "Защита на природата", брой и година неизвесттни)
  
3. Евтино и достъпно природно лекарство. Той се използва за лечение на инфекции, бъбречни страдания, възпаление на пикочния мехур и простатата. Засилва имунната система, предпазва от злокачествени тумори, тъй като е силен антиоксидант. Ето една изпитана рецепта с прополис: Една пръчица (30 гр.) пчелен клей се настъргва на ситно и се поставя в чист спирт. Оставя се 10 дни да се разтвори добре. Пие се по 20 капки дневно в чаша с мляко преди ядене. Полученият разтвор може да се използва и за намазване на труднозарастващи рани. (в-к "Златна възраст", бр. 1, год. първа)

4. Прополисът има добре изразени противомикробни свойства. Съхраняването на прополиса в продължение на 3-4 години не намалява антимикробното  му действие. Антимикробните вещества в прополиса са термостабилни, затова водните екстракти, които се получават при термична обработка, запазват своята антимикробна активност. Изучено е антимикробното действие на прополиса върху микрофлората на стомашно- чревния тракт. При вътрешно приемане на  прополиса се стига до дисбактериоза на червата. Дълготрайното му приложение не предизвиква появата на резистентни форми в организма. Има клинично доказано противогъбично действие. Има данни за изразено антивирусно действие, особено в съчетание с пчелно млечице и прашец спрямо вируса на грипа. Учените опитно доказват, че прополисът подтиска растежа на туморните и ракови клетки и прерастването им в съединителна тъкан. Клиничните наблюдения при болни със злокачествени заболявания, при които прополисотерапията участва в общия комплекс на лечение, показват твърде удовлетворителни резултати. (Минка Донева, в-к "Зн.", бр. 17 - 2003 г.)

5. Прополисът притежава стимулиращ ефект върху регенерацията на растителните и животински тъкани, особено на костната, мускулната и нервната тъкан,  да повишава епителизацията и гранулацията при зарастване на рани. Флавоноидите му влияят укрепващо на капилярните стени, като намаляват чупливостта им, намаляват слепването на еритроцити и тромбоцити в кръвта.Има изразено обезболяващо действие, превъзхождащо неколкократно това на  кокаина. (3. 5 пъти) и на новокаина (5. 2 пъти). Притежава защитно действие спрямо йонизиращи лъчения. Приеман вътрешно, прополисът стимулира имунната защита на организма, без да има каквато и да било токсичност,  а има и известно антитоксично действие. Съчетание на прополиса с антибиотиците пеницилин, стрептомицин, тетрациклин и др. повишава антимикробната им активност от 10 до 100 пъти. Комбинациите на прополиса с различни химични вещества (салицилова киселина, натриев хлорид) усилват неговото биологично действие при кожни заболявания. (Минка Дончева, в-к,"Зн.", бр. 18 - 2003 г.) 

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3601.0#ixzz4CIUIhDdm

Черен дървовиден бъз (Sambicus nigra)

(бъзлян, бъзовина, дръмбъз, свирчина, свирчовина, чер бъз, бозик, бойзан, сурчумина, дървен бъз, замбук)

1. Цветовете имат противовъзпалително, потогонно, отхрачващо действие. Употребяват се при хрема, простуда, заболяване на гърлото, задух, високо кръвно, възпаление  на бъбреците и пикочния мехур, ревматизъм, хемороиди, а плодовете – при  невралгия. (кн.•47, стр. 144)

2. Използват се цветове, листа, плодове и кора. Листа и цветове през юни и юли, а плодове – октомври ноември. От белите  цветове се вари чай, който действа потоотделящо и кръвопречистващо, помага при морбили и скарлатина, защото премахва обрива. Черният бъз е изпитано лечебно с редство при катари, ревматизъм, воднянка. Плодовете укрепват стомашната лигавица, стимулират отделянето на храчки и действуват леко разхлабващо. От узрелите плодове може да се свари супа, която действа добре върху стомаха и бъбреците. Сокът от плодовете помага при неврити и
ишиас. Листата на черния бъз също действат пикочогонно, кръвопречистващо и слабително. Кората е силно слабително средство, предизвиква гадене и има пикочогонен ефект. При запек - 1/2 ч.л. изсушени плодове се заливат с 1 чаша студена вода и се оставя да престои през нощта. Сутринта течността се пие затоплена. (кн.•56, стр. 57)

3. Цветовете съдържат малко количество етерично масло. Те имат омекчаващо и отхрачващо действие. Листата и плодовете действат слабително и диуретично. Цветовете се употребяват при хрема, ангина и кашлица, при възпаление на пикочните пътища, при хемороиди и подагра. Отварата от листата се използва външно за бани при кожни обриви, хемороиди и ревматизъм. 
Рецепти: вземат се 2 ч.л. цветове и се заливат с 250 мл. вряща вода и кисне 10-15 мин. Напоследък се използва воден извлек или сироп от пресни цветове. Вземат се 15-20  пресни съцветия от бъз и се поставят в 3 литра вода за едно денонощие да киснат. На следващият ден съцветията се прецеждат, течността се затопля и се подслажда със захар и се пие топла, действа като ободряваща напитка. От плодовете се приготвя сгъстен мармалад, който се употребява при неврози, действа слабително и диуретично. (Веселка Димова, биолог-химик, в-к "Зн.", бр. 3 - 2002 г.)

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3672.0#ixzz4CITSu1t0

Ягода (Fragaria vesca)

(готка, зуница, зоница, куконица, планици, търнаци, чилелек)


1. Отвара от изсушени млади листа действа омекчително  при възпаление на дихателните тръби, против астма и кашлица. Сокът от плодове изчиства лицето от петна и нечистотии. Млади изсушени листа от ягода, смесени с миризлива лазаркиня и мащерка в пропорции 8:2:1 дават един чай, който успокоява нервите при треска, белодробно болни. Листа с малко пелин действуват разхлабително, пикочогонно и подпомагат обмяната на веществата. Като се прибавят ката тях 1/3 жълтуга, се получава ефикасен чай при подагра и ревматизъъм. /дн.•1-30с./
     
2. Пикочогонно, против пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и черния дроб. От листата правят така наречения "германски чай", като главна съставна част. /дн.•3-стр.23/

3. Листата, сварени като чай, лекуват сърцето, когато е разстроено, разбито, а също главоболие - зелените листа, поставени на болната глава, я лекуват. /Ф-2/

4. При някои хора и твърде често при малки деца се наблюдава непоносимост към ягодовия плод, прояваваща се в алергични кожни обриви. /Ф-7/

5. Екпериментално е установено, че листата предизвикват известно  разширение на периферните кръвоносни съдове и понижават кръвното  налягане, при диария, при заболявания на черния дроб и  жлъчката. /кн.•44/

6. Листата понижават кръвното налягане, подобряват сърдечната дейност, разширяват периферните кръвоностни съдове, прилагат се при гинекологични заболявания. /кн.•47-стр.112/

7. В лечебната практика са използват листата - сушени или пресни, или  коренището и узрелите плодове вътрешно при пясък в бъбреците, при болки в гърдите, сърцебол, охтичава кашлица, ревматизъм, запек, за жабурене при  нежит (възпаление  на венците с опадане на зъбите). Компреси със сварени листа се правят при отоци, циреи,обриви. При охтика се  пие отвара в вино от  листа, червен кантарион, копривено семе. /БНМ-Енц. стр. 454 - пор. •1093/

8. Запарката  от  листата на горската ягода разширява кръвоносните  съдове, действа спазмолитично, диуретично и общоукрепващо. Полезни са  при неврастения, атеросклероза, левкемия, нощно напикаване, рак на гърлото,  за гаргара  при гингивит. Народната  медицина използва ягодата при малокръвие, жълтеница. Корените на ягодата се използват при маточни кръвотечения, белодробна туберкулоза, бронхиална асма, камъни в пикочният мехур, колити, хемороиди. Настойката от цветовете - при нарушена обмяна на веществата. Около 1 с.л.  листа от билката се запарва с 400 мл. вряща вода за 1 час. Пие се  по 1 кафяна чашка 3-4 пъти на  ден преди ядене. 
маг. фармацевт Л. Лачев. /в-к "Зн.", бр. 25 - 2000 г./

9. Повишава обмяната на веществата. За лечебни цели се използват листата, които се берат с дръжките. Брането на листата  става след обиране на плодовете, докато листата имат зелен цвят, сушат се на сянка, докато добият светлозелен цвят. Понижават кръвното налягане, като разширяват периферните съдове, забавят ритъма и увеличават амплитудата на сърдечните съкращения. 
БНМ  я препоръчва за лечение на простудни заболявания, главоболие, неврастения, хемороиди, рани под форма на лапи. 
Приложение: 2 с.л. ситно нарязани ягодови листа се запарват с 500 мл. вряща вода, варят  се в продължение  на 3 мин.и киснат 20 мин. Пие се 3 пъти дневно по 100мл. преди ядене. 
Доц. д-р Цоло Цолов. /В-к "Зн.",  бр. 23 - 2001 г./

10. За медицински цели се използват листата с дръжките. Билката оказва  съдоразширяващо действие, повишава тонуса и усилва съкращенията на матката. Притежава противовъзпалителни свойства. Листата се употребяват при възпалителни заболявания на половите органи. Употребяват се листата по следния начин: 2 с.л. от билката се слагат в 500 мл. вода, варят се 5 мин. Пие се по 100 мл. преди ядене 4 пъти дневно. /Илия Ланджев - маг. фарм. В-к "Зн." - бр. 23 – 2002 г./

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3688.0#ixzz4CISOstVe

Магданоз (Petroselium sativum)

(мерудия, рибя мерудия)

1. Чай от магданоз: 1 с.л. на 250 г. вода е много полезен при подуване на корема. Действието му се засилва, като се прибавя бъз, зърнастец, миризлива лазаркиня, по равни части. Отвара от корена действува на храносмилателната система, облекчава болките при възпаление на стомаха и червата, пропъжда газовете, увеличава апетита. (дн. •1, 42 стр.)

2. Против лунички по лицето, вътрешно за засилване храносмилането, при катар в пикочния мехур, камъни в бъбреците. (Ф – 1 – 121)

3. Употребата на отварата от семето за увеличаване млякото у кърмачките не е за препоръчване - дава токсични явления у бебетата. Опит да се абортира с помощта на отвара от семе може да доведе до фатални усложнения. Безопасна употреба: 2 с. л. от стръковете (или 1 ч. л. от семето или корените) се заливат с 500 мл.  вряла вода. Кисне 1 час и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно. (Ф-7)

4. Отварата от цялото растение се използва за пиене при болести на жлъчката и черния дроб. При трудно уриниране и пясък в бъбреците се пие отвара от бял трън, жълта иглика, лайка, полски хвощ, семе от пъпеш. (Енц. БНМ, стр. 228)

5. В медицината се използват листата, семената и корените. Възбужда апетита, облекчава уринирането (особено при възрастни хора, при хипертрофия на простатата), при отоци от сърдечен произход, заболявания на отделителната система, газове в червата, пясък в бъбреците, болки в стомаха и червата. (кн. •47, стр. 128)

6. Магданозът има газогонно, спазмолитично, пикочогонно действие. (кн. •45)

7. Използва се за подобряване на апетита и освобождаване на газове, популярно средство при лечение на жлъчокаменна и бъбречнокаменна болест, сърдечни отоци, при лечение на простатит. Внимание! Особено опасен при слаби бременни жени. (кн. •45, стр. 114)
 
8. Използват се плодчетата, листа, корени, цветове. Начин на употреба: Препоръчва се извлек от половин чаена лъжичка плодчета на магданоз, накиснати за 8 часа в 250 г. вода. Изпива се за 1 ден. Прилага се и запарка от  4 ч. л. корени на половин литър вряща вода, която се прецежда след 15 мин. и се изпива за 2 дни. Добър ефект се получава и със сока от прясно растение в доза 100-150 г. (Г. Георгиев, агроном, в-к "Зн.", бр. 10 - 1998 г.)
 
9. Вино с магданоз успокоява емоционалното напрежение. Това вино още помага при слабо сърце, сърдечни бодежи или силно емоционално напрежение, дори и при сериозни сърдечни страдания. Приготовление: в тенджера се поставят 10 пресни стръка магданоз и се заливат с 1 л.  чисто натурално вино, като се прибавят 1-2 с. л. чист винен оцет. По отношение на виното няма никакво значение дали е бяло или червено, важното е в него да няма захар. Съдът се слага на слаб огън, докато заври. Трябва да се има предвид, че при завирането се образува доста пяна. Сваля се от котлона, прибавя се 300 г. чист пчелен мед и се оставя да поври още 5 минути. Веднага се прецежда и още горещо, виното си налива в малки бутилки, предварително изплакнати в  90-градусов алкохол. Бутилките се запушват много плътно. Образуваната на дъното утайка не е вредна и може да се изпие. Приема се от 1 до 4 с. л. дневно в зависимост от нуждата. (Тина Илиева, в-к "Зн.", бр. 31 - 1998 г.)

10. Градинският магданоз предизвиква силно обезводняване на организма, действа спазмолитично, подпомага отделянето на газове и стимулира храносмилането. Прилага се при менструални смущения, възпаление на простатата, заболявания на пикочния мехур и бъбреците, лекува бенки и лунички, помага срещу ухапвания от комари. Четири чаени лъжички изсушени и надробени корени се заливат с 250 мл.  вряща вода и се пие като дневна доза или настойка от половин чаена лъжичка счукани семена, залята с 2 чаши студена вода, престоява известно време, пие се за 1 ден. (Кн.•56, стр. 17)

11. По всяка вероятност родината му е Сардиния,  откъдето е разпространен в диво състояние из цяла Южна Европа. Магданозът е двугодишно растение от семейство Сенникоцветни. Историята му е свързана с легенди и суеверие. Древните гърци са кичели главите на поетите и победителите на олимпийските игри с венци от магданоз. За медицински цели се е използвал като обмирисител, когато са консумирали много чесън и лук, като средство срещу бързо напикаване. Магданозът е изключително богат на витамините С и А, както и на желязо. Отварата се приготвя от 50 г. смес от листа, корени и семена, които се заливат с 1 л. вряла вода. Пие се по 1 кафеена чашка половин час преди лягане. Рецепти за махмурлук: 50 г. магданоз, кората от 1 грейпфрут, кората от 1 портокал. Варите всичко в 1 л.  вода, докато остане половин литър. Приема се по 1 ч. л. сутрин на гладно. (в-к "Билка", бр. 8 - 2003 г.)

---------------------------

Магданозът (Petroselinum crispum и Petroselinum neapolitanum или Petroselinum latifolium) е светло зелено, двугодишно тревисто растение и подправка, широко разпространена в кухните на Близкия Изток, Европа и Америка. Дължи употребата си като освежител на дъха и до голяма степен вкусовите си качества на високата концентрация на хлорофил. Съдържа гликозида анин.

Като подправка се използват два вида магданоз — къдраволист и италиански, известен още като обикновен или гладколист. В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз, а къдраволистият магданоз почти не е познат. Къдраволистият магданоз често се използва за декорация на ястия. Смята се, че обикновеният магданоз има по-силен аромат.
 Друг вид магданоз (Petroselinum tuberosum) се отглежда заради корена си.
Най-старите сведения за магданоза (главно като храна) се срещат в египетските папируси. Както от тях, така и от гръцки съчинения личи, че магданозът е особено уважаван, дори смятан за свещено растение.

Гръцкият поет Анакреон (VI-V в.пр.н.е.), възпяващ виното, красотата и любовта, в своите трудове издига магданоза като символ на радостта и славата. Някога се е вярвало, че приет с храната, магданозът възстановява силите и укрепва организма. Древните народи смятали, че тези, които го консумират, стават силни и твърди като камък. Това личи и от научното му родово име - петрозелинум (на гръцки петрос - камък).
Магданозът е двегодишно тревисто растение от сем. Целинови (Сенникоцветни). Негова родина са земите около Средиземно море.
Диворастящ се среща в Югоизточна Европа, Западна Азия и Северна Африка.
Култивират се 2 вида магданоз - единият за зелената маса, а другият за кореноплода. От сортовете, отглеждани за зелена маса, се срещат с гладки и с къдрави листа. Изследванията показват, че къдравият магданоз съдържа по-големи количества витамин С.
В България се отглежда предимно сортът с гладки листа.
Корените му съдържат средно 88% вода, 3% въглехидрати, 3,1% белтъчини, 1,5% минерални соли, главно калий и фосфор, 41мг витамин С, каротин, витамин В6 и др. Листата на магданоза съдържат провитамин А, витамин С, фолиева киселина, флавоноиди, захари, белтъчни вещества и др. Листата на магданоза са богати на минерални вещества (калий, калций, магнезий, фосфор, желязо и др.).

Магданозът е сред най-използваните подправки у нас и в прясно, и в сухо състояние. Медицината отдавна е установила  целебните качества на листата, плодовете и корените на магданоза. Листата се берат през цялата година, корените също могат да се вадят по всяко време, а плодовете (семената) на магданоза се събират след узряването им – до септември.
Магданозът съдържа етерично масло, кумарин, растителни масла, слуз, захар и др. Освен изброеното листата са богати на витамин С и каротин (провитамин А), а корените съдържат най-вече железни и фосфорни соли.
Магданозът възбужда апетита, повишава тонуса на мускулатурата, облекчава уринирането, особено при възрастните мъже с хипертрофия на простатата. Много е полезен при отоци от сърдечен произход, при заболявания на отделителната система и газове в червата, за нормализиране на менструалния цикъл и др.
Нашата народна медицина прилага лекове от магданоз при възпаления и пясък в бъбреците, при възпаления и болки в стомаха и червата. Корените и листата помагат за очистване на петна и лунички по лицето, като се употребяват външно под формата на лапи.
Кърмачките, чиито млечни жлези са се втвърдили, наред с предписаното лечение могат да си правят компреси с магданозена настойка.



Магданоз за нея:

Магданозът е нещото, което е нужно на жените да бъдат в така желаната перфектна форма.
Ако е нужно да отслабнете само няколко килограма, просто трябва да хапвате повече магданоз.
За да улесните процедурата и да сте сигурна, че магданозът работи за вас, направете отвара за отслабване: Залейте с една чаша вода половин връзка магданоз и варете 15 минути на водна баня. Това е всичко.
От тази напитка може да пиете в продължение на 2-3 седмици.
Освен, че неусетно ще стопите няколко килограма, благодарение на магданоза ще укрепите имунната си система. Препоръчва се и при проблеми с менструалния цикъл или болки по време на ПМС.
Магданозът подпомага храносмилането, тонизира организма. Освен това той усилва диурезата и действува спазмолитично. Трябва да се има пред вид, че приет в по-голяма доза, той предизвиква приток на кръв в лигавицата на стомашно-чревния тракт и матката и може да предизвика аборт у бременни.Използва се при анемии, за възстановяване след инфекциозни заболявания, при неврози, болезнена менструация, повишена чупливост на кръвоносните съдове и склонност към кръвоизливи.


Магданоз за него:

Магданозът както знаем се слави като мощен и моментен афродизиак, защото е богат на калций, йод и желязо. Следователно може да черпите и своята половинка от вълшебния магданозен елексир. Дори да не свали мигновено килограми, при него мигновено ще се прояви мъжката му сила.


Магданозът е лек природен диуретик. Той помага при премахването на излишните течности от организма, но не нарушава калиево-натриевия баланс. Добре е да пиете по една голяма чаша чай всяка сутрин. Той прочиства и е полезен срещу инфекции на отделителната система и образуването на песъчинки и камъчета в бъбреците. Помага и за неутрализиране на неприятните предменструални синдроми.
Много полезен е и пресният сок от листата и дръжките на магданоза (за подобряване на зрението и половото влечение). Намазване с пресен сок облекчава болките при ужилване от насекомо.
Сокът от магданоз е с много силно изразени лечебни качества, но не бива да се пие в големи количества (над 50 мл). Достатъчни са само 2-3 чаени лъжички сок дневно.

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3537.0#ixzz4CIRrNw8n

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3537.0#ixzz4CIRkv459

Пчелен прашец и пчелен мед

1. Елексир на живота се нарича още от древността до днес цветният прашец, събиран от тичинките на цветовете на медоносните растения. Състав: белтъчини, свободни аминокиселини, албумини, пептони, глобулини, въглехидрати, мазнини, микроелементи (цинк, желязо, кобалт, йод и др.), растителни ферменти, хормони, витамини (В-12, А, В-1, Е, С, биотин, инозит, рутин).
ПОКАЗАНИЯ: усилва съпротивителните сили на организма срещу инфекции, използва се при хронично-чревни заболявания, язви на стомаха, усложнения с кръвоизливи, липсата на апетит при децата и забавен растеж, при лечение на простатната жлеза, сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза, чернодробни заболявания, климактерични смущения, базедова болест. (От опаковката на пчелен прашец - ноември 2001 г.) Производител "Агропчел" ООД, тел. 931-1368 и 32 30 69, факс 931-1200)

2. Свежият прашец съдържа значително количество вода и затова се поразява от плесени, дрожди и гнилостни бактерии и натрупване на съединения с токсичен характер. Освен това в пресния прашец продължават активни физиологични и биологични процеси, причиняващи необратим разход на хранителни вещества и понижаващи биологичната ценност на продукта. Затова свежо събраният прашец трябва веднага да се консервира. Прашеца от прашецоуловителя трябва ежедневно да се събира до свечеряване. Ако пренощува, настъпват необратими процеси, които водят до развалянето му. Най-разпространеният начин на съхранението му е сушенето на тъмно място, разстлан на хартия при стайна температура на дебелина до 1 см. Не бива да се суши на слънце. Сушенето на въздух продължава няколко дни. Съхранява се в предварително стерилизирани стъклени банки или буркани. Съхранява се в тъмно сухо помещение при температура не повече от 20 градуса. Добри  резултати се получават при  изсушаването на прашеца при температура 40-45 градуса за няколко часа или 60 градуса за 2-2.5 гр. Грузински изследователи препоръчват прашеца да се суши при вакуум при  120 градуса температура 75-90 мин., при което се получава добро запазване на биологично активните вещества и се унищожават молците. Удачен способ за съхранение на прашеца е смесването му със захаросан мед в съотношение1:1 или 1:2 и се съхранява в херметически добре затворени стерилни стъклени съдове. В това съотношение прашецът може  да се смесва и с пудра захар.
Прашецът представлява сложен концентрат от много ценни хранителни и лечебни вещества. Богат е на белтъчини, въглеводороди, липиди, нуклеинови киселини, минерални съединения, витамини. В 100 г. свеж прашец има 21.3 до 30 % вода, 70 до 81.7 % сухо вещество, серов протеин 7-36.7 %, захари 20-38.8 %,  липиди 1.38-20 % и соли 0.9-5.5 %. Препарати от пчелен прашец се правят от екстракти, като се екстахират на 3 пъти с кипящ хлороформ, след това с етилов спирт отначало 95 %,  а след това 50 %. Обединеният екстракт се смесва с прах сорбит, навлажнен хлороформ и магнезиев окис, след което се изсушава при температура 35-40 градуса. Полученият сух екстракт се влага в различни лекарствени форми. (Из кн. "Продукты пчеловодства и здоровье человека", М. Ф. Шеметков, Минск, "Ураджай",1987 г. Намира се при билковите книги.)
 
3. Лечение с мед:
- рани - намазваме раната с мед или смес от мед и рибено масло;
- заболяване на горните дихателни пътища -инхалации с 10 % разтвор на мед в продължение на 5 мин., да се пият витамините  А, В-1 и С;  
- при простудни заболявания да се взема след ядене 1 с. л.  мед в чаша прясно мляко и 1 лъжичка лимонов сок или 1 лъжичка след ядене от следната смес: 1 лъжичка  сок от хрян в 100 г.  Мед; 
- заболявания на стомашно-чревната система - гастрит, язва. Три часа след хранене да се взема по 1 с. л.  мед, може с преварена вода;
- заболяване на черния дроб да се взема по 1 с. л.  от следната смес: 100 г. пчелен прашец на 1 кг. мед. Да се взема по 1 хапче пчелно млечице;
- заболявания на бъбреците. Да се взема 1 с. л мед в 1 чаша отвара от шипки 3 пъти дневно. Или по 1 кафеена чашка от следната смес, взета 3 пъти дневно 2 часа след ядене: 500 г. мед в 1 л. маслинено масло и сока на 12 лимона;
- разстроена нервна система. Преди лягане 2 с. л. мед или 1 лъжица мед със сока на половин лимон в чаша гореща вода и 1 хапче вит. В-1;
- заболяване на очите. 30 % мед в дестилирана вода за капване сутрин;
- кожни болести - мазане на кожата и вътрешно по 60 г. мед дневно. (маг. фармацевт Илия Ланджев, в-к "Зн.", бр. 30 - 1998 г.)

4. Медът и съдовите заболявания. Проф. М. Голомб, Русия успешно лекувал с мед сърдечно болни, на които продължително време е давал  70-100 г. мед дневно. Резултатите са подобряване на сърдечната дейност и намаляване на отоците. Д-р Ст. Младенов приложил на сърдечно болни с миокардит, миокардиосклероза, аритмия, белодробно сърце, кардиална астма, лечение с мед. Болните приемали ежедневно 100-140 г. Мед, разделен на 6 приема на ден в продължение на 1-2 месеца. Хипертонична болест се лекува успешно с мед. Проф. Виноградова и проф. Зайцев препоръчват следната рецепта: В емайлиран съд се смесват добре по 1 чаша мед, сок от моркови и сок от хрян, сок от 1 лимон. Разбърква се с дървена лъжица. Сместа се съхранява в добре затворен буркан. Взема се по 1 ч. л. 3 пъти дневно 1 час преди или 2-3 часа след храна. За успокояване на нервите. Взема се мед по следния начин: сутрин 30 г., обед 30 г , вечер 40 г. За спокоен сън е добре да се взема по 1 с. л. мед, разтворена в топла вода  или кисело мляко. (Петя Трайкова, в-к "Зн.", бр. 38 - 1998 г.) 

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3602.0#ixzz4CIQySeee

Къпина (Rubus fruticosus)

(чобан, кюсте, копия, къмпина, дяволско грозде)

1. Отвара от листата и корена против диария, дезинтерия. Отварата от корена действа потогонно и пикочогонно. Оварата от листата при кожни изриви, при силна простуда и при катари на дихателните пътища. Плодът с ябълково вино засилва сърцето и затова се препоръчва при стари хора. (Дн. •1, стр. 39)

2. Употребяват се листата като чай против слуз и дезинтерия, коремно възпаление. (Ф-2)
  
3. Отвара от листата и корените във вода или вино се пие при диария, дезинтерия, кръвохрачене, сърцебол, отвара от листа и млади клонки при апендицит. С къпинови листа се налагат гнойни рани.  С чай се жабури при зъбобол. При оток на езика и устата  се дъвчат къпинови ластари. При очебол се капва сок от къпинови плодове или
мляко, в което е киснато къпиново семе. (Енц. БНМ, стр. 205)

4. Билката има адристигенно, кръвоспиращо, противовъзпалително  и фитонцидно действие. Използува се при простуда и възпаление на горните дихателни пътища, при язва на стомаха и дванадесетопръстника, колити, като укрепващо кръвоносните съдове (кървене на венците), при остър глумерулонефрит. Външно при възпаление на лигавицата на устата, при екземи, уртикария. (кн. •44)

5. Пресни или изсушени плодове се използват жаждоутоляващо, ободряващо и подобряващо общото състояние, при хронични гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, заболявания на черния дроб, бъбречнокаменна болест, при инфекциозни заболявания. Листата и корените се използват за лечение на язвена болест, хроничен гастрит, бъбречнокаменна болест. Дъвчене на листата укрепва венците, а стръковете и цветчетата са полезни при язва в червата, при слаб стомах, за раздробяване на камъни. (кн. •45, стр. 102)

6. Използват се листата, корените и плодовете. Листата и корените при апедицит, кръвохрачене, неподдаващи се на лечение диарии, възпалени вени, афти. (кн. •47, стр. 124)

7. Къпината се отнася към универсалните раздробяващи камъните средства, чийто ефект се проявява при камъни с уратна, фосфатна и  оксалатна природа. Къпината има затягащо, пикочогонно, противовъзпалително, противомикробно и кръвоспиращо действие. Тя се смята за най-подходящото средство при съчетание на бъбречнокаменна болест с пиелит, цистит, простатит, както и в случаите, когато  в болния се наблюдава хематурия. (Кн. •45, 28 стр.)

8. За лечебни цели се употребяват листата и корените. Използват се при диария, гастрит, стомашно-чревни катари, стомашни кръвоизливи, диабет и др. Две с. л. от листата се заливат с 500 мл. вряща вода и се оставят да киснат 1 час. Пие  се по 1 вин.  чаша 4 пъти на ден преди ядене. По-добре действа отварата, получена по следния начин: 2 с. л. листа се заливат с 500 мл. студена вода , оставят се да киснат 12 часа, варят се 3 мин.,оставят се да изстинат 5  мин и се пие 3 пъти по 150 мл. на гладно. (в-к "Зн.", бр. 24 - 1996 г.)

9. Има няколко вида полска къпина: сивобяло-вълнеста, сладкоплодна, кървавочервена, гроздоцветна. Приложение намират корените, листата и плодовете. Съставът на корените не е добре проучен. Основното действие на  къпината е запичащо и противовъзпалително. Някои изследователи са установили, че водните извлеци от листата  имат противовирусно действие при някой видове херпеси и недоказано противораково  такова. Вино от плодовете на къпина се пие затоплено при простудни заболявания,  грип, мускулни болки, кашлица, бронхит, ангина и др. От листата се приготвя вкусен ароматен и стимулиращ чай. (д-р А. Челебиев, фитотерапевт, в-к „Зн.", бр. 50 – 1998 г.)
 
10. Листата на къпината се берат по време на цъфтеж. Употреба: 4 ч. л. ситно нарязани изсушени листа и плодове се запарват в 400 мл. вряла вода за 1 час. и се изпива през деня на гладно. Студените компреси от листа на къпина се използват при екземи, лишеи и гнойни рани. (В. Димова, биолог, в-к "Зн.", бр. 34 - 2002 г.)

11. Използват се листата, плодовете и корените. 
             - Листата се берат, докато са зелени - от юни до септември. Те са богати на витамин С, флавоноиди, органични киселини, минерелни соли - главно магнезий, танин и др. За гаргара, при възпалано гърло, зъбобол, при кръвохрачене, колит и др.; 
              - Плодовете се берат след узряване от август до септември. Те съдържат предимно витамини (В, С, К, РР, провитамин А), пектин, мин. соли и др.; 
              - Корените се вадят обикновено през есента - октомври-ноември. Те съдържат скорбяла, танин и др. Корените се използват при разширени вени за правене на бани. От корените 1 с. л. се варят в 500 мл. вода 10 мин. и се пие по 1 винена чаша 4 пъти на ден преди ядене. (в-к "Зн.", бр. 26 – 2003 г.)
 
12. Най-често се използват листата на къпината. Те премахват афти, язвички в устата, възпаление на гърлото. Те са чудесно средство при простуди и грипове, ангини, за лечение на стрептококови инфекции на пикочно-половата система. За медицински цели се използват също цветните пъпки на къпината, които повлияват успешно високо кръвно, стимулират намаляването на кръвната захар. Те успокояват  кожните раздразнения. (Н. Кочмарова, в-к "Зн.", бр. 18 - 2003 г.)

13. Къпиновият плод съдържа средно 3% захар, около 1% органични киселини, много целулоза - 2-4%, пектинови, дъбилни и ароматни вещества, калиеви, медни, манганови соли, витамин С, групата В и провитамин А. Като диуретично средство се употребява отварата от корените 1:20. Отварата от листата на къпината 1:10 се препоръчва при стомашни кръвоизливи и диарии. Пие се по 1 с. л. 3 пъти на ден, също при повишена възбудимост и безсъние. (доц. Константин Костов, в-к "Билка", бр. 25 - 2003 г.)

14. Къпината се нарича още "Титанска кръв". Къпинови тайни: листата служат за приготвяне на затягащ сироп, ефикасен срещу детска дезинтерия. Пъпките, особено пролетните, са много полезни. Няколко чаени лъжички са достатъчни за облекчаване на чревни възпаления, дезинтерия, колики. Отварата е полезна и за правене гаргара при ангина и особено афти. Листата н къпината заедно с листата на дивата ягода са великолепна смес за чай. За да го приготвите, нарежете на ситно 2/3 листа от къпина и 1/3 листа от ягода, наръсете ги леко с вода и ги завийте в памучна кърпа. Оставете ги да ферментират 2-3  дни на топло и след това ги сушете. (в-к "Билка", бр. 18 - 2003 г.)


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3515.0#ixzz4CIQdXzjA